№ 36
гр. Козлодуй, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20241440100861 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград,
Софийска област, бул. „Трети март" № 83, представлявано от управителя
ЛЪЧЕЗАР ВАСИЛЕВ ЛАЗАРОВ, чрез пълномощника Г. Д. - адвокат от САК,
против Т. А. Т., ЕГН **********, от с. Хърлец, Община Козлодуй, област
Враца, ...., цена на иска: 1048.00лева – главница, с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
Иска се да бъде постановено Решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на „Адессо Кредит България"
ЕООД сумата от 1 048.00 /хиляда и четиридесет и осем/ лева, представляваща
парично вземане по Запис на заповед, издаден от ответника в полза на
дружеството на 16.06.2023 г. в гр. Козлодуй, с падеж на паричното задължение
-на предявяване, предявен за плащане на 19.02.2024 г., ведно със законната
лихва за забава върху горната сума - главница, считано от 13.03.2024 г. /датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда/ до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева за внесена държавна
такса, за които суми е издадена Заповед № 223 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.03.2024 г. по ч.гр.д.
№ 321/2024г. на Районен съд - Козлодуй, със съответните от това последици и
присъждане на направените разноски в настоящето и в заповедното
производство.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства
са връчени на ответника и в срока не е получен писмен отговор от ответника
Т. А. Т., ЕГН **********, от с. Хърлец, Община Козлодуй, област Враца, .....
Ищецът твърди, че в негова полза на 16.06.2023г. в гр. Козлодуй, е издадена
запис на заповед, с която ответникът се е задължил да заплати безусловно на
„Адессо Кредит България" ЕООД, или на негова заповед, сумата от 1048.00
1
/хиляда и четиридесет и осем/ лева, платима при предявяне на записа за
плащане.
Същият бил предявен за плащане на издателя на 19.02.2024 г., но същият не
е изплатил на дружеството исканата сума.
Ценната книга била издадена от ответника Т. А. Т., като обезпечение на
задълженията му по договор за паричен заем № 08025012 от същата дата
16.06.2024г. сключен с „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като
заемодател, по който Т. А. Т. имал качеството заемател. Страните по договора
за паричен заем подписали и погасителен план към него, индивидуализиращ
начина на погасяване на задължението - размер и брой на погасителните
вноски.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу длъжника за сумата от 1 048.00 /хиляда и четиридесет и
осем/ лева, представляваща парично вземане по Запис на заповед, издаден от
ответника в полза на дружеството на 16.06.2023 г. в гр. Козлодуй, с падеж на
паричното задължение -на предявяване, предявен за плащане на 19.02.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава върху горната сума - главница, считано от
13.03.2024 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда/ до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева за
внесена държавна такса, за които суми е издадена Заповед № 223 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
15.03.2024 г. по ч.гр.д. № 321/2024г. на Районен съд - Козлодуй, със
съответните от това последици и присъждане на направените разноски в
настоящето и в заповедното производство.
Въз основа на заявлението по ч. гр. д. № 321/2024г. на Районен съд -
Козлодуй, била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, съответно заявителят образувал изпълнително
производство. Длъжникът в изпълнителното производство депозирал
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, като заповедният съд указал на заявителя да предяви иск за установяване
на вземането по реда на чл. 422 ГПК. При така изложените факти, ищецът
претендира установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, заедно със законната лихва и разноските в производството.
В становище с вх. № 5543/04.10.2024 г. от ответника Т. А. Т., чрез
пълномощник адв.М. С. оспорва предявения иск, като счита същия за
неоснователен и незаконосъобразен, поради което моли да бъде отхвърлен
изцяло.
Излага, че записа на заповед служи за обезпечение на договор за паричен
заем от същата дата -16.06.2024г. Задължението поето с представения запис на
заповед е във връзка с уреждане на финансовите взаимоотношения по
отпуснат на ответника заем за сумата от 500 лева, т.е, записът на заповед е
издаден по повод съществуващо каузално правоотношение между страните.
Сочи, че са налице неравноправни клаузи в сключения договор за заем, които
го правят недействителен в тази му част и за които съда следи служебно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Представена е ценна книга „Запис на заповед”, обективираща едностранно
2
волеизявление на Т. А. Т., ЕГН **********, в качеството му на издател,
извършено на 16.06.2023г. със съдържание безусловно обещание да плати на
поемателя - „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, сума в
размер на 1048 лева, с падеж на предявяване - 19.02.2024г.
Върху лицевата страна на ценната книга е обективирано изявление на
ответника Т. А. Т., ЕГН **********, за авалиране на задължението. В ценната
книга е отразено предявяването й на 19.02.2024г. като е положен подпис на
издателя.
Съдът с протоколно определение №528 от 04.11.2024г. е приел като
доказателство представен от ответника Договор за паричен заем с №
08025012/16.06.2023г. сключен между страните "Адессо кредит България"
ЕООД и ответника Т. А. Т., приложен с представеното от 04.10.2024 г.
становище на ответника чрез адвокат М. С..
Приел е определение №50443/14.11.2022 г., с което е прието, че могат да
бъдат прилагани писмени доказателства по делото, преди да е изготвен доклад
по чл. 146 ГПК.
Съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
им съществуващо каузално правоотношение по договор за паричен заем №
08025012/16.06.2023г. сключен между страните "Адессо кредит България"
ЕООД и ответника Т. А. Т., за обезпечаване задълженията, по който била
издадена и ценната книга.
От представения договор за паричен заем № 08025012/16.06.2023г. се
установява, че Т. А. Т., е получил от ищеца сума в размер на 500 лева, която се
задължил да върне на 8 погасителни вноски, всяка с размер от 72.23 лева,
платими на 16-то число от месеца, съгласно погасителен план, уговорен в
договора, като първата погасителна вноска била с падеж 17.07.2023 г., а
последната погасителна вноска - с падеж 16.02.2024 година. Страните
уговорили годишен лихвен процент от 40.00 %, лихвен процент на ден,
приложим при отказ от договора 0.11%, годишен процент на разходите на
заема 48.2 %, като общата сума за плащане по договора била 577.84лева. С
подписването на договора кредитополучателят декларирал, че е получил
сумата, негов предмет.
В чл. 10 от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде
обезпечен, като в полза на се издаде запис на заповед.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 321 по описа за
2024 г. на РС - Козлодуй, се установява, че въз основа на документа, издаден
от ответника Т. А. Т. и авалиран от ответника Т. А. Т., ищецът "Адессо кредит
България" ЕООД се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в размер на 1048.00лева,
заедно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението –
13.03.2024г. до окончателното й погасяване и направените за производството
разноски в размер на 25.00 лева - държавна такса.
От представеното по делото заключение на изготвената съдебно –
счетоводна експертиза се установява, ответникът Т. А. Т. съгласно чл. 3 от
договор за паричен заем № 08025012 е получил в брой договорената сума в
размер на 500.00 лева.
От предоставената на вещото лице от ищеца „Адессо кредит България
3
ЕООД, схема и погасяване по кредит № 08025012 към 04.12.2024 г. е видно, че
ответникът е внесъл на 08.09.2023 година една вноска от 140,00 лева и с тази
сума е погасил първата месечна вноска с падеж 17.07.2023г. по кредита в
размер на 131.00лева / главница 55.56лева, договорена лихва 16.67лева и
неустойка 58.77лева и 9,00лева от втората вноска с падеж 16.08.2023 г. част от
неустойката.
Съгласно чл. 2 от договора за паричен заем размерът на вноската е 72.23
лева, включващ главница и договорна лихва. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора
страните са уговорили неустойка при неизпълнение на предоставяне на
обезпечение в срок и то е в размер на 58,77лева месечно заедно с всяка
погасителна вноска.
Определената вноска 58.77лева не участва в параметрите на кредита в чл.2
на договора. В чл.4, ал.2 е записано, че „страните декларират, че неустойката
по чл. 4 е договорена в индивидуални размери между тях, същият отразява
напълно постигнати помежду им договорки, както и че договорения размер не
е прекомерен. Следователно елементите на месечната погасителна вноска са
както следва: Месечна погасителна вноска по кредита в размер на 72.23лева,
състояща се от главница и договорна лихва и неустойка за непредоставено
обезпечение в размер на 58,77 лева.
Размерът на договорената лихва към датата на сключване на договора за
паричен заем от 16.06.2023г., се констатира, съгласно чл. 2, т. 6 „Фиксиран
годишен процент по заема - 40 %
Съгласно чл. 2, т. 7 от договора дължимата сума по договора за заем е в
размер на 577,84лева, която е съставена от главница 500.00 лева и 77.84 лева
договорена лихва. Съгласно чл. 4 неустойката за непредоставено обезпечение
е 58,77 лева х 8 или общо 470.16 лева.
Общото задължение по договора става 577.84 лева + 470.16 лева или общо
1048,00лева. Неустойката само е прибавена към месечната вноска, към нея не
е начислена възнаградителна лихва.
Задължението на ответника по договор за паричен заем № 08025012 от
16.06.2024г. е в размер на 1015.43лева, разпределени както следва: Дължима
главница – 444.44 лева; лихва – 61.17 лева; неустойка – 402.39 лева и лихва на
просрочие в размер на 107.43 лева
С добавената допълнителна такса просрочие за всеки ден на забавата е
начислена лихва за просрочие 107.43лева с 31,59 лева повече от законната
лихва.
Изчисления ГПР по договор за паричен заем № 08025012 от 16.06.2023г. е в
размер на 48,1%. Той е изчислен като е взета фиксирана годишна лихва по
заема в размер на 40% и кредита ще се изплаща за 8 месеца. Никакви други
такси, лихви и допускания не са включени в изчислението на ГПР лихвен
процент - 41 %. вид погасителни вноски - месечни
ГПР представлява общата цена на кредита, която се заплаща от всеки
кредитополучател. За да се изчисли ГПР коректно е необходимо да се включат
всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на
кредита. Неустойката за непредоставено обезпечение не е задължителна, но
ако бъдат взети всички компоненти по договора.
4
Общата сума по заема, която се дължи след като към главницата
договорената лихва се прибавят и вноските по неустойката 470.16 лева е
1048.00 лева.
Според заключението на вещото лице действителният размер на
годишният процент на разходите по Договор №********* от 16.06.2023г.,
определен след включване главницата, лихвата и неустойката по кредита би
бил 807,7352% и същия надвишава петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения.
Съдът кредитира в цялост заключението по изготвената съдебно
счетоводна експертиза като счита същото за обективно, обосновано и
съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, с оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти.
По отношение на пасивно субективно съединените установителни искове,
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове
са допустими, тъй като в производство по чл. 417 ГПК, ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение въз основа на документ за процесната сума, поради
което разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу
издадената заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на
вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на
съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ, се обуславя от
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно
право, включващ елементите: извършена едностранна правна сделка – запис
на заповед и настъпила изискуемост на вземането, породено от нея, съответно
извършена едностранна сделка на авалиране на задължението. В случая,
субективното право на ищеца се основава на формална и абстрактна правна
сделка – запис на заповед, като доводи за неспазване на изискванията,
предвидени в закона, касаещи формата й, страните не са правили, съответно
документът съдържа всички задължителни реквизити.
С издаването на ценната книга в правната сфера на ищеца, като поемател, е
възникнало право на вземане за сумата от 1 048.00 /хиляда и четиридесет и
осем/ лева, изискуемостта на което настъпва с предявяване на ценната книга,
доколкото падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване. В този
случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т.е. изискуемо
вземане, е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което
се установява от положения от издателя Т. А. Т. подпис.
В Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е
посочено, че по своята правна същност предявяването на записа на заповед за
плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и
може да има значение на предпоставка за поставянето на длъжника в забава
(но не за съществуването на задължението по записа на заповед); на условие
за запазване правата срещу регресно отговорните лица - джирантите и
техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или на начин за определяне
падежа на менителничното задължение, когато падежът е определен
5
съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване или на
определен срок след предявяването. Когато падежът на задължението е
обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на
изискуемостта на задължението. В случая ценната книга е предявяване на
издателя на 19.02.2024г., когато е настъпила изискуемостта на задължението.
Ищецът, който е носител на вземането, породено от издадената ценна книга
е свободен да избере в какъв обем да потърси защита на неудовлетвореното си
право. В случая съдебната защита се търси за вземане, в размер за който е
издаден записът на заповед, а именно за сумата 1048.00лева, която твърди да
не е погасена.
Записът на заповед е обикновена форма на менителничното задължение,
създаваща задължение на издателя пред всеки легитимиран поемател.
Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание за извършване на
сделката не се поставя като условие за нейната валидност.
Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата,
които то поражда, са независими от наличността на основна сделка и от
развитието на каузални правоотношения, във връзка, с които менителничният
ефект е издаден. В случая, обаче задължението по ценната книга обезпечава
задължения по каузално правоотношение – сключен договор за заем.
В т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя
за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е
издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази
хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и
каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа
на заповед. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които
основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за
претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса на спор
между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение,
чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда
заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на
основанието по каузалното правоотношение.
В случая издаденият запис на заповед обезпечава задължения на издателя
„АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********,по договор за
паричен заем № 08025012 от 16.06.2024г., ответникът Т. А. Т., ЕГН
**********, от с. Хърлец, е извършил погасителни плащания на 08.09.2023
година една вноска от 140,00 лева и с тази сума е погасил първата месечна
вноска с падеж 17.07.2023г. по кредита в размер на 131.00лева / главница
55.56лева, договорена лихва 16.67лева и неустойка 58.77лева и 9,00лева от
втората вноска с падеж 16.08.2023 г. част от неустойката.
По правните аспекти на спора:
6
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че
между "Адессо Кредит България" ЕООД като заемодател и ответникът Т. А. Т.
като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на
паричен заем в размер от 500 лв. Заемодателят е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да
отпуска кредити със средства, които не са набрани, чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което
при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните
имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК.
В процесния случай, твърденията за недействителност на договора на
основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в
светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 2, т. 8 Договора,
доколкото са неразривно свързани. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора,
възлага в тежест за заемателя в деня на подписване на договора за кредит да
осигури две физически лица поръчители, които следва да отговарят на
горепосочените кумулативно поставени изисквания или банкова гаранция –
(сумата съобразно чл. 2, т. 7 от договора за кредит). При неизпълнение се
дължи отразената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка в размер на 58,77лева.
Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора и
съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение
за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).
Изискванията, които клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора възвежда за
потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък
размер (500 лв.).
Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита,
че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер от 470,16 лв. (за което съответната банкова институция ще
изисква също заплащане) или две физически лица- поръчители, които да
отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях
(така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение) и то
в деня на подписване на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели
да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като
"неустойка".
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" при
формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да
заобиколи нормата на чл.19, ал. 4 ЗПК (както вече бе посочено
обстоятелството, че "неустойката" не е включена в ГПР по договора е
обстоятелство.
Гореизложените изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че
самият кредитор, в приложимия към договора погасителен план, изначално
разсрочва вземането за "неустойка при липса на обезпечение" като при
7
формирането на всяка вноска добавя и част от дължимата сума за "неустойка".
В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да
покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид
гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора ( съответно, сигурен разход
за потребителя ) и като такова е следвало да бъде включено в годишния
процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 40,00 %,
но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече
както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става
изискуема разписаната в чл. 4, ал. 2 от Договора "неустойка", то тя е с
характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при
формирането на ГПР.
Предвид гореизложеното, то следва да се акцентира върху факта, че
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора
съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния
ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна
информация относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви
като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по смисъла
на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /директивата адресира
нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна
по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост. Отделно от това, чрез
8
вменяване в тежест на потребителя да осигури обезпечение по договора, се
прехвърля изцяло върху длъжника риска от неизпълнение на задължението на
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя. Последното се
явява в директно противоречие с чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 и
разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от
27.03.2014 г. по дело C- 565/12 с предмет преюдициално запитване, отправено
на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d’instance d’Orlians (Франция).
Впрочем, в конкретния случай, това е особено съществено предвид
обстоятелството, че в чл. 2, т. 7 от Договора като обща сума за заплащане от
потребителя е посочена 577,84лева. В тази величина обаче, не е включена
дължимата по чл. 4, ал. 2 от Договора "неустойка" в размер от 58,77лева.
Тоест, освен пълно разминаване между посочения в договора ГПР и
действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна база, е
налице несъответствие и между сумата, която потребителят реално ще
заплати по договора и тази отразена в чл. 2, т.7 от него. Доколкото в процесния
случай кредиторът неправилно и недобросъвестно посочва в договора ГПР,
който драстично се различава от действителните разходи, то на практика
целият договор за потребителски кредит е недействителен (в тази връзка –
постановеното по т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по
дело C 714/22, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд).
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно договорно
отношение с ответника, както и наличието на възникнали за последния
задължения по този договор, дължимостта на претендираните суми - реалното
предаване на договорената сума, редовността при издаването на приложените
към исковата молба извлечения, размера на задължението, посочено в тях,
начина му на формиране, периода на дължимост, че задължението не е
погасено от длъжника и че същото е изискуемо /.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава
възраженията си, ако има такива, т.е. да докаже своите правоизключващи или
правопогасяващи задължения.
В рамките на настоящото производство се изясни, че ответникът е усвоил
сума в размер от 500 лв. и в изпълнение на задълженията си по кредитното
правоотношение, е върнал на ищеца на 08.09.2023 година една вноска от
140,00 лева и с тази сума е погасил първата месечна вноска с падеж
17.07.2023г. по кредита в размер на 131.00лева / главница 55.56лева,
договорена лихва 16.67лева и неустойка 58.77лева и 9,00лева от втората
вноска с падеж 16.08.2023г. част от неустойката.
Предвид съображенията изложени по- горе, то плащането към ответника е
осъществено по договор, който се явява недействителен по смисъла на чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този случай потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по заема,
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Следва да се признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на „Адессо Кредит България" ЕООД сумата от 360.00 лева,
представляваща чистата стойност на кредита– главницата, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
9
Горепосоченото води до извод за основателност на иска по чл.422 от ГПК
за дължимата главница, дължима ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
13.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР №4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени както в исковото, така и в
заповедното производство, съобразно изхода на спора.
От общо присъдената със заповедта за изпълнение сума в размер на
1048.00лева, е предявен и уважен установителен иск за сума в размер на
360.00лева, която сума е била дължима за главница към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
В исковото и заповедното производство ищецът е направил разноски в общ
размер на 50.00лева, внесена държавна такса. При това положение, съответно
на предявената и уважена част от установителния иск, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищеца
направените деловодни разноски, съобразно уважената част от иска в размер
на 17.18 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените деловодни разноски, съобразно отхвърлената част
от иска.
Ответникът съгласно представения по делото списък за разноските по чл.
80 от ГПК е направил разноски в размер на 800.00лева, от които 300лева
депозит за вещо лице и 500.00лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане от адв.М. С. – процесуален
представител на ответника адвокатското възнаграждение да бъде определено
при условията на чл.38, ал.1 от ЗА.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатна
правна помощ и съдействие, са предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв.. Преценката
дали да се окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално
затруднено или не, се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента. Договорката по чл.38 от ЗА касае
вътрешните отношения между адвоката и клиента му, поради което не е
необходимо тя да се доказва.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за предявените искове следва да се
10
определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че
за процесуално представителство, защита и съдействие при дела с интерес от
1000.00 лева до 10000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е
400.00 лева плюс 10% за горницата над 1000.00 лева.
В случая както беше отбелязано по – горе, искането към датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда е било основателно за
сумата от 1048.00 лева.
С оглед отхвърлената част на иска и предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и ниския материален интерес на процесуалния
представител на ответника се дължи възнаграждение в размер на 265.75лева /
двеста шестдесет и пет лева и 75ст. /.
Мотивиран от горното, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. А. Т., ЕГН **********,
от с. Хърлец, че дължи на "АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, сума в размер на 360.00 лева / триста и шестдесет лева/ - главница
по договор за потребителски кредит Договор №********* от 16.06.2023г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК №223/15.03.2024г., издадена по ЧГД №321/2024г. по описа на
РС – Козлодуй, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху
главницата, от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 13.03.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от "АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, в останалата част, представляваща разликата над 360.00лева /
триста и шестдесет лева и нула стотинки / до пълния предявен размер от
1048.00лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Т. А. Т., ЕГН **********, от с.
Хърлец, ДА ЗАПЛАТИ на „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, направените деловодни разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част от иска в размер на 17.18 лева
/внесени държавни такси/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „АДЕССО КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. Т., ЕГН
**********, от с. Хърлец, направените разноски в исковото производство за
вещо лице в размер на 196.95лева, съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „АДЕССО КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. С., сума в
размер на 265.75лева / двеста шестдесет и пет лева и 75ст. / адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ, съобразно отхвърлената част на
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
11
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
12