Р Е Ш Е Н И Е №
260025
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори февруари двехиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 60 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.М.А. против действията на
съдебния изпълнител, обективирани в Покана за доброволно предаване на дете изх.
№ 6563/ 18.12.2020 г. по изп. д. № 20205620400139 на ДСИ при РС Свиленград в
частта относно определените задължения за разноски по изпълнителното дело в
размер на 510 лв., от които 70 лв. ДТ по чл. 30 и чл. 43 ТДТССГПК, 400 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лв. ДТ по чл. 53 ТДТССГПК.
В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателката не е
дала повод за образуване на изпълнителното дело, поради което не дължи
определените в поканата за доброволно изпълнение разноски. Предвид изложеното
иска да се отменят действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в
определяне на разноски в размер на 510 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Изп. д. № 20205620400139 на ДСИ при РС Свиленград е
образувано по молба на И.К.И. въз основа на изпълнителен лист от 23.07.2019 г.
по гр. д. № 310/ 2017 г. на РС Свиленград за изпълнение на определения режим на
лични отношения с детето И.И.И.
Повод за образуване на изпълнителното дело
е отказът на майката Н.М.А. да предава
детето на бащата в изпълнение на определения от РС Свиленград по гр. д. № 310/
2017 г. режим на лични отношения.
На 21.12.2020 г. Н.М.А. е получила покана за
доброволно предаване на дете, в която са посочени дължимите от нея разноски по
изпълнителното дело общо в размер на 510 лв., от които 70 лв. СТ по чл. 30 и
чл. 43 ТДТССГПК, 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лв. ДТ по
чл. 53 ТДТССГПК
С Отговор вх. № 265490/ 22.12.2020 г.
майката Н.М.А. е възразила срещу
определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, като е посочила, че
непредаването на детето се дължи поради контакта й с болен от COVID – 19 и поставянето й под карантина, за което бащата е бил
надлежно уведомен с писмо, получено от него на 25.11.2020 г.
При тези данни по делото съдът намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 ГПК от процесуално легитимираната страна и против подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
По силата на чл. 79 ЗЗД разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл.
433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни
способи, които не са приложени. Въпреки че не е посочено в нормата на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД налице е още едно основание за освобождаване на длъжника от заплащане
на разноски, а именно, когато с поведението си не е дал повод за образуване на
изпълнителното дело (чл. 78, ал. 2 ГПК). Цитираното правило се съдържа в общите
правила на гражданския процес, поради което следва да намери приложение и в
изпълнителното производство като част от общия граждански процес.
При това положение с оглед оплакването в жалбата
следва да се прецени дали длъжницата Н.М.А. е дала повод за образуване на
изпълнителното дело и по то – точно налице ли е неоснователен отказ за
предаване на детето на бащата в изпълнение на определения режим на лични
отношения. Правото на лични отношения с дете е субективно притезателно право,
което се осъществява чрез активно поведение на длъжника. Липсата на доброволно
изпълнение е основание за образуване на изпълнително производство за
принудителното му удовлетворяване по реда на чл. 528 ГПК. Не е налице виновно
неизпълнение, когато непредаването се дължи на уважителни причини, свързани с
интересите на детето или възможността на майката да изпълни задължението си.
Безспорно такава причина представлява наличието на заболяване на детето или
майката, осуетяващи възможността за осъществяване на личните отношения.
В този смисъл контактът на майката с болен от COVID – 19 и потенциалната
възможност за заразяването на детето и бащата е основателна причина да откаже
предаването му. Вярно е, че в тази насока жалбоподателката не е представила
доказателства (предписание за карантиниране от здравните власти по чл. 61, ал.
6 от Закона за здравето), но следва да се има предвид, че практиката е
показала, че по различни причини изрично предписание за карантиниране не се
налага на всички контактни лица. В тази връзка следва да се отчете и
проведената писмена кореспонденция от страна на майката Н.М.А., която с писмо от 13.11.2020 г. е уведомила
бащата И.К.И., че поради контакт с болен от COVID – 19 се намира под карантина
заедно с детето, а след изтичане на срока на същата с писмо, получено на
19.11.2020 г., го уведомила, че са отпаднали пречките за осъществяване на
личните отношения и е изразила готовност за тяхното изпълнение. Всичко това
показва, че отказът на майката да предаде детето на 06.11.2020 г. не е
мотивиран от влошените й лични отношения с бащата, а е съобразено със
съществуващата епидемиологична обстановка и установените правила за
предотвратяване разпространението на болестта. Въпреки получените уверения от
майката, че ще спазва определения режим на лични отношения и дори е готова да
компенсира пропусната възможност за лични контакти, бащата И.К.И. вместо да потърси предложеното му доброволно предаване
на детето е пристъпил към принудителното му изпълнение, без да има основание за
това.
По изложените съображения съдът намира, че с
поведението си длъжницата Н.М.А. не е дала повод за образуване на изпълнителото
дело, поради което на основание чл. 78, ал. 2 ГПК направените от взискателя
разноски следва да останат за негова сметка. Поради изложеното действията на
съдебния изпълнител, обективирани в поканата за доброволно изпълнение в частта,
в която е възложено на Н.М.А. плащането на разноските по изпълнението в размер
на 510 лв., следва да се отменят като незаконосъобразни.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ действията на съдебния изпълнител, обективирани в Покана за доброволно изпълнение изх. №
6563/ 18.12.2020 г. по изп. д. № 20205620400139 на ДСИ при РС
Свиленград в частта относно определените на Н.М.А. задължения за разноски по
изпълнителното дело в размер на 510 лв., от които 70 лв. ДТ по чл. 30 и чл. 43
ТДТССГПК, 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 40 лв. ДТ по чл. 53
ТДТССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.