МОТИВИ:
Подсъдимият В.Т.В. *** е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2,
т.4, предл.първо и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата в началото
на месец септември 2015год., в землището на с.Кормянско от имот № 045004, в
отдел 350, подотдел „А“ – горска територия, при използването на МПС – товарен
автомобил „УАЗ 452Д” с рег. № ЕВ **** АМ, при условията на повторност, в немаловажен
случай, отнел чужди движими вещи, оставени без постоянен надзор – 4 простр.куб.м. дърва за
огрев от дървесния вид цер, на стойност 260.00лева, нарязани на метър,
собственост на И.М.Г. ***, от владението му, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа обвинението,
като го счита за установено и доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание
подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и, че разбира
обвинението.Не се признава за виновен, но дава обяснения по обвинението като
твърди, че бил принуден от полицейските органи да признае вина, същевременно
деянието било извършено от неговия баща, но за да го предпази поел вината върху
себе си.
От обясненията на подсъдимия В.Т.В., дадени в съдебно заседание и тези, приобщени по реда на чл.279,
ал.1, т.3 от НПК, показанията на свидетелите И.М.Г., М.М.Ю., П.П.П., С.М.С., Т.В.Я.,
К.Х.К. и И.М.И. и от
останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Подсъдимият В.Т.В. е
осъждан за престъпления от общ характер.Последното по време осъждане по
присъда, влязла в сила преди датата на деянието, предмет на настоящото
обвинение и посочена в обвинителния акт е Присъда № 72 от 19.09.2012год. по
НОХД № 395/2012год. по описа на Районен съд гр.Севлиево, влязла в законна сила
на 04.10.2012год., с която подсъдимият В.Т.В. е осъден за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК и
за извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК, като на осн. чл.23, ал.1 от НК
му е определено едно общо наказание за изтърпяване в размер на четири месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК било
отложено, като му бил определен тригодишен изпитателен срок.
Свидетелят И.М.Г. работел
като лицензиран лесовъд с номер на лиценза 7895/01.10.2012год.Същевременно имал
и фирма за дърводобив с наименование ЕТ „Г.-И.Г.“***, чийто лиценз бил №
4994/05.03.2013год.С Решение № 58 от 30.06.2000год. на Поземлена комисия
Севлиево на наследниците на Митьо Георгиев Митев било възстановена
собствеността на имот № 045004, кадастрален № 450004, отдел 350, подотдел „А“, находящ
се в землището на с.Кормянско, общ.Севлиево и представляващ горска територия –
широколистни дървесни видове.С нотариално заверено пълномощно рег. №
57/07.03.2012год. свид.И.М.Г. бил упълномощен да изработва горскостопански
програми за възстановения имот, да маркира подлежащите на сеч дървета съгласно
одобрените горскостопански програми, да издава позволителни за сеч на дървесина
в тях, да издава превозни билети за транспортиране на добитата от имота
дървесина в съответствие с изискванията на Закона за горите / ЗГ /, както и да
сключва договори за някои от дейностите с правоимащи по ЗГ лица, да извършва
добива, транспорта и разпореждането с дървесината от имота, както и да сключва
договори и/или наема правоспособни лица за извършване на сечта, извоза и
транспорта на добитата от имота дървесина по собствено усмотрение на цени,
каквито намери за добре.В последствие било издадено Позволително за сеч №
0237427 от 29.04.2015год., с което на свид.Г. било разрешено да извърши сеч в
посочения по-горе имот, като бил определен срок за провеждане на сечта и за извозване на
материалите от сечището от 02.05.2015год. до 31.12.2015год.Имотът се намирал в
непосредствена близост до асфалтов път, водещ от гр.Севлиево към гр.Павликени,
поради което бил привлекателен с оглед лесния извоз на дървесината.В средата на
2015год. от страна на свид.Г. била проведена разрешената с посоченото по-горе
позволително сеч.Добитите дърва били нарязани на по около метър, като
преобладаващата част от тях били от дървесния вид цер.След сечта, свид.Г.
извозил от имота част от добитата от него дървесина, а в имота останали
неизвозени 4 простр.куб.метра дървесина.В с.Петко Славейков, общ.Севлиево,
бащата на подс.В. – свид.Т.В.Я. притежавал наследствена къща, която двамата
често посещавали.Пътят от гр.Севлиево до посоченото по-горе населено място
преминавал покрай разклона за гр.Павликени и в близост до имота, в който били
добитите от свид.Г. дърва.Преминавайки оттам подс.В. забелязъл добитата
дървесина, която била оставена в имота и поради близостта с асфалтов път решил
да я отнеме и продаде.Подс.В. работел в „Идеал Стандарт Видима“ АД
гр.Севлиево.В същото дружество работел и свид.М.М.Ю., поради което двамата били
колеги.В началото на месец септември 2015год. двамата разговаряли помежду си по
време на работа и свид.Ю. споделил, че трябва да си закупи дърва за огрев за
през зимата, които да са нарязани и нацепени.В хода на разговора подс.В. му
предложил да му закара такива, които били сурови.Свид.Ю. се съгласил и двамата
се уговорили за цена от 60.00лева за кубик.Подс.В. уверил свид.Ю., че ще му
закара дървата около 5-6 септември.По това време – началото на месец септември
2015год. подс.В. ползвал товарен автомобил „УАЗ 452Д” с рег. № ЕВ **** АМ,
бордови, който бил регистриран на името на друго лице.На неустановена дата в
началото на месец септември 2015год. подс.В. се придвижил с посоченото по-горе
МПС до имота, в който била проведена сеч от свид.Г..Събрал неизвозената от
последния дървесина, след което я натоварил в превозното средство, с което
бил.След това откарал същата в посочения по-горе имот в с.Петко Славейков.В
следващите дни нарязъл дървата и ги нацепил.Междувременно отново разговаряли
със свид.Ю. за уговорката между двамата, като подс.В. обяснил на последния, че
ще може да му закара дървата на 15-ти септември 2015год.На 14.09.2015год. подс.В.
разговарял със своя баща – свид.Т.В.Я. и го помолил на следващия ден сутринта
да му помогне да закарат на негов колега дърва за огрев, при което последният
се съгласил.Междувременно подс.В. натоварил на посочения по-горе товарен
автомобил половината от дървата, след което с платнище завил каросерията.На
15.09.2015год. подс.В. и баща му се отправили с товарния автомобил и
натоварените в него дърва от с.Петко Славейков към гр.Севлиево, като подс.В. се
обадил на свид.Ю., че му кара дървата.След като пристигнали в гр.Севлиево,
разтоварили дървата пред дома на свид.Ю. *** , като подс.В. обяснил на свид.Ю.,
че ще направи още един курс и ще му докара и останалите дърва.Подс.В. и баща му
се върнали в с.Петко Славейков и натоварили и останалите дърва, след което
отново потеглили към гр.Севлиево, за да направят втори курс.Свид.С.М.С. *** на
длъжност горски надзирател с охранителен район селата Ряховците, Кормянско и
Петко Славейково.На същата дата – 15.09.2015год. заедно с колегите си – свид.К.Х.К.
– горски надзирател и свид.И.М.И. – старши лесничей в ТП ДГС Севлиево се
намирали до кантон, находящ се на пътя с.Петко Славейково-гр.Севлиево.Били със
служебен автомобил, който бил управляван от свид.И..До него бил седнал свид.С.,
а отзад свид.К..Същите забелязали товарния автомобил, както и това, че в
товарния му отсек, под платнище са натоварени дърва за огрев.Усъмнили се, че
същите е възможно да са предмет на престъпно посегателство.Във връзка с
изпълнение на служебните им задължения им било известно, че подс.В. се занимава
с незаконен добив на дървесина и кражби на такава, както и, че ползва товарния
автомобил, който забелязали.По този повод сигнализирали на колегите си от
подвижна горска стража при РДГ В.Търново, сред които и свид.П.П.П., за
въпросният автомобил, натоварен с дървесина, като поискали от тях съдействие за
спирането му и извършване на проверка на същия.Междувременно подс.В. и неговия
баща се придвижили до дома на свид.Ю. и разтоварили и втория курс с дърва за
огрев.Свид.Ю. заплатил на подс.В. сумата от 240.00лева, каквато била уговорката
им, след което започнал да прибира дървата в мазето си.От своя страна подс.В. и
баща му си тръгнали.Тъй като не могли да засекат автомобила на входовете на
гр.Севлиево служителите на РДГ В.Търново извършили обход в жилищния комплекс, в
който живеел свид.Ю. и забелязали същия докато прибира докараните му дърва в
мазето си.Поискали му документи за произхода на същите, но тъй като не
разполагал с такива, той не могъл да им представи.В следствие на проведения
разговор с него служителите на РДГ В.Търново установили, че дървата за огрев са
му докарани от подс.В. и баща му, че за продажбата им е имал уговорка с подс.В.,
както и, че заплатил дървата на същия.Междувременно за случая били уведомени и
служители на РУ на МВР гр.Севлиево, които също пристигнали на мястото.По
отношение на свид.Ю. от страна на служителите на РДГ В.Търново било взето
административно отношение, като му били съставени АУАН, с които дървата били
задържани.Същевременно бил изготвен и Констативен протокол.В последствие, на
16.09.2015год. задържаните дърва за огрев били оставени на отговорно пазене в
ТП ДГС Севлиево, за което била изготвена и разписка.Междувременно, след
получения сигнал в полицейското управление, на място, пред дома на свид.Ю. била
изпратена оперативно-следствена група, в състава на която бил включен и разследващ
полицай.Последният извършил оглед на местопроизшествието, за което бил съставен
и съответният протокол, като бил изготвен и фотоалбум, представляващ неразделна
част от него.По случая било образувано и досъдебно производство в РУ „П“ на МВР
Севлиево.На 16.09.2015год. подс.В. бил привлечен в качеството на обвиняем и му
бил проведен разпит в това му качество от разследващия полицай.На същата дата
подс.В. завел разследващия полицай и свидетелите К.Х.К. и И.М.И. до мястото от
където отнел дървесината, за да бъде установен от последните имота и неговия
собственик.След като ги отвел на въпросното място, от страна на разследващия
полицай бил извършен оглед на местопроизшествието, за което бил съставен и
съответният протокол, изготвен бил и фотоалбум, представляващ неразделна част
от него.Междувременно от страна на разследващия полицай бил проведен разпит на
място на подс.В., за което бил съставен съответен протокол, както и фотоалбум,
съставляващ неразделна част от него.На място, от страна на служителите на ТП
ДГС Севлиево било установено, че имота, от който са отнети дървата от подс.В.
представлява имот № 045004, кадастрален № 450004, отдел 350, подотдел „А“,
находящ се в землището на с.Кормянско, общ.Севлиево.На въпросният имот била
поставена и обозначителна табела, от която било установено, че в имота е
проведена сеч, въз основа на позволително, издадено на свид.Г..На
17.09.2015год. от страна на разследващия полицай бил проведен разпит на подс.В.
пред съдия от Районен съд Севлиево.
От заключението на
съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото лице Д.Г.Д., което не се оспорва от страните и се приема от съда за
мотивирано и законосъобразно, стойността на отнетите вещи е 260.00лева.
В съдебните прения представителят
на прокуратурата поддържа
обвинението по отношение на подс.В. като счита, че същото е доказано по
безспорен и несъмнен начин.Същевременно защитникът на подсъдимия отправя молба
към съда да признае подзащитния му за невинен и да го оправдае по повдигнатото
обвинение.Твърди се, че по делото по безспорен и несъмнен начин се
установявало, че автомобила, с който били превозени дървата бил управляван от
бащата на подс.В. – свид.Т.В.Я., а последния сам изложил пред съда мотивите си
за това.В тази насока не следвало да се кредитират показанията на свид.С.С.,
тъй като те не се подкрепяли от останалите доказателства по делото.Обвинението
срещу подс.В. било изградено само върху обясненията на подс.В., дадени пред
съдия.Въпросните дървета обаче нямало как да бъдат отнети от него наведнъж с
оглед обема им и товароносимостта на превозното средство.Същевременно в
показанията си свид.М. изразявал съмнения относно обстоятелството, че дървата,
открити у свид.Ю. са отнети от мястото, посочено от подс.В..В показанията на
свидетелите се твърдяло, че въпросните дървета били меше, а от характеристиката
на гората, датата на приключване на сечта и от показанията на служителите на
РДГ В.Търново се установявало, че дървесината в този имот била от дървесния вид
– цер.
Алтернативно, от страна на
защитника на подсъдимия, към съда се отправя искане да приеме, че в случая се
касае за маловажен случай, макар, че била налице повторност и да му се наложи
наказание при условията на чл.197, ал.1, т.3 и чл.55 от НК, като наказанието
бъде пробация в размер и срок, определен от съда.Излага се твърдението, че в
случая били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът не споделя доводите на
защитника на подсъдимия, като намира, че по делото по безспорен и несъмнен
начин бе установено авторството на деянието и причастността на подс.В. към
него.Съдът не кредитира с доверието си обясненията на подс.В. и показанията на
свид.Т.В.Я., дадени в съдебно заседание, като намира, че същите са защитна
позиция, целяща оневиняването на подсъдимия.Същите не се подкрепят от
останалите доказателства по делото и противоречат на установената по делото
фактическа обстановка.Съдът кредитира с доверието си обясненията на подс.В.,
дадени пред съдия и приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.279, ал.1, т.3 от НПК.Кредитира с доверието си и показанията на свид.Т.В.Я.,
приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК.По делото по
безспорен и несъмнен начин се установява, че уговорката за доставка на дърва на
свид.Ю. е била между него и подс.В..Всички последващи разговори по този повод
са били водени само и единствено между двамата.Безспорно е, че цената за
дървата е била уговорена между тях, както и датата, на която ще бъдат закарани
на свид.Ю..Безспорно е също така, че парите за доставените дърва са били дадени
от страна на свид.Ю. на подс.В. и самият той след разкриването на деянието му
ги е върнал.Безспорно установено е и това, че въпросните дърва са били закарани
на свид.Ю. от подс.В. и неговия баща с превозното средство, посочено по-горе в
мотивите.В показанията си свид.Ю. изрично заявява, че те са му били закарани от
подс.В. и непознат за него човек, за когото в последствие разбрал, че е баща на
подсъдимия.Същевременно автомобила е бил забелязан от служителите на ТП ДГС
Севлиево, като свид.С. изрично заявява, че автомобила е бил управляван от подс.В..Свид.И.М.И.
също потвърждава, че в автомобила са били две лица, но тъй като той бил зад
волана на служебния автомобил не успял да различи лицата, които били в него.От
своя страна свид.К.К. също заявява, че е забелязъл автомобила, но тъй като се
намирал на задната седалка на служебния не успял да забележи кои са лицата в
него.Съдът кредитира изцяло с доверието си показанията на тези свидетели, тъй
като те не са пряко заинтересовани от изхода на делото, а показанията им са
ясни, последователни,
непротиворечиви и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.Следва
да се отбележи също така, че след разкриването на деянието подс.В. лично е
завел разследващия полицай и служителите на ТП ДГС Севлиево до мястото / имота
/, от където е отнел дървесината, който бил индивидуализиран от тях.Проведен е
разпит на място и е изготвен фотоалбум, като от негова страна е обяснено и
обстоятелството, че дървесината е била разпръсната на няколко камарки.Едва ли
подс.В. познава детайлно землището на с.Кормянско, та да може само от едни
обяснения на неговия баща да узнае мястото, от което баща му бил отнел
дървесината каквито твърдения се навяват, та безпогрешни да заведе до там
посочените по-горе лица и да обясни разположението на дървесината и начина на
отнемането им.Същевременно тези следствени действия са били извършени
непосредствено след разкриването на авторството на деянието – още на следващия
ден сутринта.Не може да бъде споделено и становището на защитника на подсъдимия,
че като вид дървесината, която била открита у свид.Ю. и тази добивана от свид.Г.
в посочения по-горе имот била различна.По делото по безспорен и несъмнен начин
се установява, че тя е от дървесния вид – цер.В показанията си свид.Г.
категорично заявява, че от посочения имот е добивана дървесина, която 90% е
била от дървесния вид цер.От същия вид е и дървесината, посочена в
Позволителното за сеч, издадено на името на свид.Г., както и тази, която в
последствие е била открита у свид.Ю. и което е отразено както в Констативния
протокол, съставен от служител на РДГ В.Търново, така и в съставените от тях
АУАН, а също така и в Разписката, с която са били оставени на отговорно пазене.
По изложените по-горе съображения
съдът не споделя доводите на защитника на подс.В., на базата на които към съда
се отправя искане подзащитния му да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
В съдебните прения, както вече бе
отбелязано по-горе, защитникът на подс.В. отправя
алтернативно искане към съда.Навяват се доводи, че деянието представлявало
маловажен случай, вещите били върнати и съдът следвало да преквалифицира
деянието по чл.197 от НК, а при определяне на наказанието да приложи чл.55,
ал.1, т.2, б.“б“ и наложи наказание Пробация.Съдът не споделя така изложените
доводи.Безспорно е, че деянието е осъществено от подс.В. в изпитателния срок,
определен му с присъдата по НОХД № 395/2012год. по описа на РС Севлиево.С
посочената присъда, подс.В. е бил признат за виновен и осъден за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК,
като посегателството отново е било на дърва за огрев.Същевременно със същата
присъда подс.В. е бил признат за виновен и осъден и за престъпление по чл.235,
ал.1 от НК – добиване и извозване на дървесина без редовно писмено
позволително.Очевидно е, че подс.В. има склонност към извършване на
престъпления от този вид.Независимо, че е осъждан за такова престъпление и, че
изтърпяването на наложеното му наказание е било отложено по реда на чл.66, ал.1
от НК, подс.В. е извършил поредно такова в определения му изпитателен срок.Съдът намира, че в случая не са
налице липса или незначителност на вредните последици, както и такива
смекчаващи обстоятелства, въз основа на които да се направи извода, че деянието
е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъплението от този вид.Същевременно
вещите, отнети от подсъдимия не са били върнати от него, а са били открити и
иззети от контролните органи на РДГ В.Търново, които са ги оставили на
отговорно пазене в ТП ДГС В.Търново, поради което няма как да бъде възприет
довода на защитата за преквалифициране на деянието по чл.197 от НК.В този
смисъл е и трайната съдебна практика.
Отнетите от подсъдимия В.Т.В. вещи били
оставени без постоянен надзор поради характера и местонахождението им, поради,
което е осъществен квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.2 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия В.Т.В., чрез използване на МПС – автомобил „УАЗ 452Д” с рег. № ЕВ **** АМ.Поради
това е осъществен квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.4, предл.първо от НК.
Подс.В.Т.В. е
извършил деянието при условията на повторността - чл.28, ал.1 от НК, след като
е осъждан с посочената по-горе и влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, поради което е налице квалифициращият признак по чл.195, ал.1,
т.7 от НК.
При така установената
фактическа обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият В.Т.В., след като на
неустановена дата в началото на месец септември 2015год., в землището на
с.Кормянско, общ.Севлиево, от имот № 045004, находящ се в отдел 350, подотдел
„А“ – горска територия, при условията на повторността - чл.28, ал.1 от НК, чрез
използване на МПС – лек автомобил „УАЗ 452Д” с рег. № ЕВ **** АМ, отнел чужди
движими вещи – 4 простр.куб.м. дърва за огрев от дървесния вид цер, на обща
стойност 260.00лева, оставени без постоянен надзор, собственост на И.М.Г. ***,
от владението му, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието представлява немаловажен случай, както от обективна,
така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба от НК.
Поради гореизложените
съображения съдът призна подсъдимия В.Т.В. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4,
предл.първо и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 от НК, за което следва да
носи наказателна
отговорност.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Извършеното от подс.В.Т.В. престъпление
е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпления.Завишена
е обществената опасност и на подсъдимия, тъй като от приложената справка за
съдимост се установява, че е осъждан за престъпления от общ характер, а
деянието, предмет на настоящото производство е осъществено в изпитателния срок
на предходното му осъждане.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита
предходното осъждане на подс.В.Т.В. за престъпления от общ характер и обстоятелството,
че деянието, предмет на настоящото производство е осъществено в изпитателния
срок на предходното му осъждане.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
направените самопризнания на досъдебното производство и сравнително ниската стойност
на отнетите вещи.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, предвид
тежестта на престъплението, размера на вредата, материалното и имотно
състояние, мотивите и подбудите, съдът достига до извода, че на подсъдимия В.Т.В.
следва да се наложи наказание при привес на смекчаващите вината обстоятелства,
в размер на минималния, предвиден по текста на обвинението, а именно една
година лишаване от свобода.Съдът счита, че не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят определяне на
наказание на подс.В.Т.В. по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Не са налице условията за приложението
на чл.66, ал.1 от НК, поради което подс.В.Т.В. следва да изтърпи наложеното
наказание лишаване от свобода ПЪРВОНАЧАЛНО в ЗАТВОР или ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ
ОТ ЗАКРИТ ТИП при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ на осн. чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Деянието, осъществено от подс.В.Т.В.,
е извършено в изпитателният срок, определен му с Присъдата по НОХД № 395/2012год.
по описа на Районен съд гр.Севлиево, поради което и на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът приведе в изпълнение Присъда № 72 от 19.09.2012год. по НОХД № 395/2012год.
по описа на Районен съд гр.Севлиево, влязла в законна сила на 04.10.2012год., с
която подсъдимият В.Т.В. е ОСЪДЕН за извършено престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, предл.първо във вр. с чл.194, ал.1 от НК и за извършено престъпление по
чл.235, ал.1 от НК, като на осн. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо
наказание за изтърпяване в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание същият следва да изтърпи ПЪРВОНАЧАЛНО в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ
ОТКРИТ ТИП при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за извършено
престъпление от общ характер, подсъдимият В.Т.В. следва да заплати по сметка на ОД на
МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер на
83.68 / осемдесет и три лв. и 68ст. / лева.
Подсъдимият В.Т.В. бе признат за виновен и
осъден за извършено престъпление от общ характер, поради което следва да заплати в полза на държавата и по сметка
на Районен съд – Севлиево направените по делото разноски в размер на 20.00 /двадесет/
лева.
За веществените доказателства
По делото по безспорен и несъмнен начин бе установено, че
веществените доказателства – 4 простр.куб.м. дърва за огрев от дървесния вид
цер, оставени на отговорно пазене в ДГС Севлиево, са собственост на свид.И.М.Г.
***, поради което след влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на
техния собственик – свид.Г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: