Р Е Ш Е Н И Е
№ 261
гр. Русе, 04.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 319 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 - чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.Г.С., чрез адв. В.,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0819-000643/02.06.2023
г., издадена от младши автоконтрольор в група „Организация на пътното движение,
пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ към ОДМВР – Варна, с която спрямо жалбоподателя е
приложена принудителна административна мярка "прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца", с правно основание чл. 171,
т. 2а, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Отнети са и
СРМПС и два броя регистрационни табели.
В жалбата са наведени твърдения за
незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ. Сочи се нарушение на формата,
липсвали фактически установявания, не била описана длъжността на издателя на
административния акт, не е посочен конкретния състав за прилагане на ПАМ.
Оспорената заповед била поправена с друга заповед, която не била връчена на
оспорващия, респ. не е придобила стабилитет и не е породила правното си
действие. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът – младши автоконтрольор в група,
сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2023 г. в 01:20 часа в гр. Варна по бул.
„Васил Левски“ с посока на движение към бул. „Княз Борис I“ жалбоподателят управлява собствения си лек
автомобил марка: БМВ с регистрационен номер СВ 0293 МХ, като на около 20 м.
след кръстовището с ул. „Брегалница“ след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARPK-0014 е отчел положителен резултат за канабис.
Издаден е талон за медицинско изследване с номер 0176497. При така установеното
бил съставен АУАН № GA979834/02.06.2023 г.
По делото е приложен резултатът от техническото
средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARPK 0014, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, както и талон за медицинско изследване и вземане на
биологични проби. Приложена е справка за нарушител, от която е видно, че спрямо
лицето са издавани множество НП, актове и фишове.
Въз основа на така съставения АУАН, е издаден
обжалваният административен акт, с който на основание чл. 171, т. 2а, б.
"б. " от ЗДвП на Г.Г.С., при възприемане и възпроизвеждате на
посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, поради което е прекратена
регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС и два броя
регистрационни табели.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал.
1 от АПК срок, видно от входящия номер на подадената чрез административния
орган жалба, от надлежна страна - адресат на обжалвания административен акт,
имаща право и интерес от обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена
от компетентен орган. Това обстоятелства се установява от приетата по делото като
доказателство заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОДМВР - Варна с
която са определени служителите на ОДМВР - Варна, които могат да налагат ПАМ по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП – младшите автоконтрольори по време на дежурство – т.
2.3. от заповедта. Качеството на издателя на акта „младши контрольор“ се потвърждава
от приложеното по делото удостоверение от „Човешки ресурси“ – ОДМВР – Варна, а
обстоятелството, че е служителят е бил дежурен „нощна смяна“ се потвърждава от
приложения по делото график на дежурствата (л. 6-7). Обстоятелството, че в
заповедта не е изрично вписано длъжностното качество не рефлектира върху
правото на защита, тъй като оспорващият е упражнил правото си на жалба, а
компетентността на издателя е доказана.
Обжалваният акт е издаден в предвидената в чл. 59, ал. 1 от АПК
писмена форма и притежава задължителните реквизити, визирани в чл. 171, т. 2а
от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В същата са посочени
фактическите обстоятелства, възприети от органа, поради което съдът намира, че
заповедта е мотивирана. Същата препраща към издадения АУАН № GA979834/02.06.2023
г. който е официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила.
Съобр. чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. АУАН представлява и официален
документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и има
обвързваща доказателствена сила за извършените изявления и действия, поради
което на основание 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Няма пречка мотивите за издаване на
административния акт да се съдържат в друг документ, в този смисъл - № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК на ВС. Доколкото в същия АУАН се констатира, че
автомобилът е собственост на оспорващия съдът намира тази констатация за
необорена от последния.
Съобр. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, в
относимата част, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който е употребил наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;
Принудителната мярка е приложена в минималния
определен от закона размер – 6 месеца, поради което издателят на акта не е
длъжен да излага изрични мотиви при определяне на срока (решение № 2233/15.02.2019 г. по адм. д. № 11305/2018 г. на ВАС, решение № 2900/27.02.2019 г. по адм. д. № 359/2018 г. на ВАС), респ. неизлагането на
такива не съставлява съществено нарушение, същевременно е длъжен да приложи мярката при наличие на изискуемата
в закона хипотеза – употреба на наркотично вещество, надлежно доказано с тест.
По делото липсват данни заповедта за поправка на
издадения акт да е съобщавана на жалбоподателя. Това не означава обаче, че
същата не е породила действието си, доколкото съобр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Оспореният административен акт съответства и на
целта на закона- осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения по този закон, която се постига
чрез реализиране целта на конкретно приложената мярка - осуетяване възможността
на дееца да извърши други противоправни деяния. От доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че заповедта е постановена в съответствие с
изискванията на приложимия материален закон и установените
административнопроизводствени правила. Безспорно е, че жалбоподателят е
управлявал МПС под въздействие на наркотик, което се установява от съставените
официални документи. По тези съображения жалбата се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
Воден от горното и на основание чл. 172 АПК,
Административен съд –Русе
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Г.С. срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000643/02.06.2023 г.,
издадена от младши автоконтрольор в група „Организация на пътното движение“ при
ОДМВР – Варна
Решението е окончателно
СЪДИЯ: