М О Т И В И
В
Плевенски Окръжен Съд е образувано НОХД № 410/2016г. по внесен от Плевенска
Окръжна Прокуратура обвинителен акт с повдигнато обвинение против Ц.В.К. *** за това, че на 17.02.2016г.
в гр.Плевен, в съучастие, като извършители с Е.Ц.Г. ***, отнели чужди движими
вещи - сумата от 257.00 лева, от владението на Н.Г.Н. без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, а
деянието е придружено със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дванадесети поясен прешлен, с което е причинено трайно затруднено движение на
снагата за не по-малко от 6 месеца, при нормално протичане на оздравителния
процес - престъпление по чл.199, ал.1, т.3 във вр. чл.198, ал.1 във вр.
чл.20, ал.2 от НК; както и против Е.Ц.Г.
*** за това, че на 17.02.2016г. в гр.Плевен, в съучастие, като извършители
с Ц.В.К. ***, отнели чужди движими вещи - сумата от 257.00 лева, от владението
на Н.Г.Н. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила, а деянието е придружено със средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дванадесети поясен прешлен, с което е причинено трайно
затруднено движение на снагата за не по-малко от 6 месеца, при нормално
протичане на оздравителния процес - престъпление по чл.199, ал.1, т.3 във вр.
чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
В
съдебното производство е допуснато предварително изслушване на страните по
решение, взето служебно от съда. В хода на проведеното съкратено съдебно
следствие по чл.370 и сл. от НПК, двамата подсъдими признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не
се събират доказателства за тези факти. Като
следствие от тези самопризнанията, които подсъдимите К. и Г. са изразили съобразно
чл.371, т.2
от НПК, при провеждане на съдебното разследване съдът не е събирал
доказателства по отношение на фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на
обвинителния акт. По тази причина, при постановяване на присъдата и решаване на
въпросите, посочени в чл.301, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК,
са били използвани доказателствени материали, събрани само в хода на
разследването по ДП, както и направените от двамата подсъдими самопризнания, с
породените от тях правни последици по смисъла на чл.372, ал.1
от НПК.
В пледоарията си по същество представителят на ОП-Плевен
поддържа обвиненията и предлага на съда да признае подсъдимия К. и подсъдимия Г.
за виновни в извършване на престъпното деяние в съучастие, като им наложи
наказания в предвидения по закон вид и размер, при приложение на чл.58а, ал.4
от НК.
Пострадалата от деянието Н.Г.Н. е конституирана в
съдебното производство като частен обвинител. Процесуалният й представител –
адв.М.К. акцентира върху тежкото й здравословно състояние, вследствие
извършеното спрямо нея престъпление, което е основание, според адвоката, за
налагане на по-тежки наказания „лишаване от свобода“ за двамата подсъдими,
които да се изтърпят ефективно от тях.
Двамата защитници по делото молят съда да признае К. и
Г. за виновни по обвиненията срещу тях, като им наложи, на всеки поотделно,
наказание „лишаване от свобода“ при приложението на чл.58а, ал.4 от НК, и
чл.66, ал.1 от НК. Защитниците излагат своите доводи, основаващи се на пълните
самопризнания, направени от подсъдимите, критичното им отношение към
извършеното от него деяние и чистото съдебно минало и на двамата.
Разпитан пред, съда подс.К. се призна за виновен,
признавайки всички факти по делото така, както са описани в обвинителния акт и
в последната си дума изрази съжаление за стореното и се разкайва.
Разпитан пред, съда подс.Г. се призна за виновен,
признавайки всички факти по делото така, както са описани в обвинителния акт и
в последната си дума изрази съжаление за стореното и се разкайва.
От осъществената цялостна преценка на събраните по
делото доказателства - писмени и гласни, ценени поотделно и в тяхната
съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подсъдимите самопризнания
по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения от ОП-Плевен обвинителен
акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ц.В.К.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Е.Ц.Г.
е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно
образувание, учащ, неженен , неосъждан, ЕГН **********.
Г.
се познавал с по-големия от него К. от детските си години , като познанството
им започнало покрай общия им интерес към мотоциклетите. Постепенно станали
близки приятели, като, с оглед разликата във възрастта им, К. заел позицията на
водещ в отношенията им, по-опитен и оказващ влияние върху Г., който съзрявал
като личност.
През
месец февруари на 2016г. подс.К. се запознал чрез общи приятели с Г.Ц.Н. ***. Същата
от дълги години /повече от 20/ живеела в Италия, но често се прибирала в
България, където отсядала при родителите си в гр.Плевен, макар че имала и
собствено жилище, което била отдала под наем. Поводът за поредното прибиране на
Г. Н. в края на 2015г. било заради здравословен проблем на баща й.
В
началото на месец февруари 2016г., подс.К. се запознал с Г. при срещата й с
приятели - Н.Й. и Ц.. Срещата била в ресторанта на х-л „*****”, като при
разговор с персонала Н. проявила интерес към една от изложените картини.
Сервитьор от заведението й казал, че собственикът я продава за 750.00 лева и Г.Н.
решила да я купи. Нямала толкова пари в себе си и трябвало да отиде до дома си,
за да вземе оттам. Ц.К. й предложил да я закара и след като Н. се съгласила,
отишли до жилището на родителите й на ул.”*****”. Там Г.Н. се обадила на майка
си през прозореца, като й казала да вземе 400 евро от касата, което майка й
направила и подала парите през решетката на прозореца на спалнята. Г.Н. взела
парите, а подс.К. я върнал в заведението, където тя платила сметката и дала
капаро за картината. Впоследствие всички от компанията, включително и Ц., но
без Н.Й., се виждали още веднъж в ресторант „*****” в гр.Плевен, където при
разговор Г.Н. споделила, че ще ходи за две седмици до Италия и заминава на
14.02.2016г.
Запознат
с всички тези обстоятелства, на 16.02.2016г. Ц.К. се обадил на приятеля си Е.Г..
Срещнали се пред гаража на К. ***. Оттам отишли пред един „Нон стоп” с
автомобила на първия – „Опел”, комби, червено на цвят. Там К. започнал разговор
с Г., като му казал, че в един апартамент има много пари, които не били на
хората, от които ще ги вземат, а били крадени от друго място. Г. попитал от
къде са крадени и К. му обяснил, че една жена - на име Г., била в чужбина, имала връзки с
чужденци, била женена, откраднала парите и ги държала в сейф в този апартамент.
Казал, че тя му се била хвалила за това, но и че не знае точно къде е сейфа, защото
жената имала няколко апартамента. К. обяснил, че е почти сигурен, че сейфа е в
точно този апартамент, който знаел къде се намира. Обяснил още, че тази жена в
момента не е в България и имало вероятност в жилището да няма никой, но и да
има, това ще са възрастни хора - родителите на Г. Предложил
на Г. да влязат в апартамента, за да открият сейфа и да вземат парите. Г. бързо
бил убеден от по-големия си приятел, че всичко ще стане лесно. Започнали да обсъждат
как да влязат в жилището, като решили да се представят за куриери. За целта,
още на същия ден - 16.02.2016г., закупили еднакви черни шапки и ръкавици от два
магазина - срещу „Завой клуб” на ул.”Гренадерска” и „Практикер”. От гаража на К.
взели и тиксо - сиво на цвят, за да могат, ако заварят вътре обитателите и те
се развикат, да им залепят устата. Вечерта на същия ден отишли до блока, в
който се намирал апартамента – на ул.”*****”, с автомобила на Ц.К.. Той показал
на Г. жилището и му обяснил, че се намира в ляво от входната врата. Тя се
оказала заключена и това осуетило намеренията им да влязат веднага, а било и прекалено
късно по това време да се правят на куриери. Решили на другият ден
-17.02.2016г. да осъществят намеренията си. Около 10.00 - 10.30 часа К. взел с
автомобила си Г. от дома му. Отишли в района, но спрели колата през няколко
улици, след което отишли пеш до ул.”*****” **. Входната врата на блока отново
била заключена, но успели да отворят вратата с носената от тях отвертка.
Сложили си шапките и ръкавиците, но в това време чули шум от отваряща се врата.
Скрили се в нишата под стълбите, като изчакали човека да излезе от входа. Всъщност
това бил бащата на Г.Н. –
Ц.Н.Г. на 84 години, който излязъл от жилището си, за да отиде до аптеката. Предвид
проблемите със здравословното си състояние - лекуван през месец януари на 2016г.
от инсулт, последният забравил да заключи входната врата на апартамента. Това
помогнало на двамата подсъдими безпрепятствено да влязат в жилището. Съпругата
на Ц.Н.Г. - Н.Г.Н. чула шума от отварянето на входната врата на апартамента и
помислила, че Н. е забравил нещо. Подвикнала: „Какво забрави”, като
едновременно с това тръгнала от кухнята към коридора. В същото време, в
кухненския бокс влязъл подс.Г., следван от другия подсъдим. Виждайки непознати
младежи, Н. се уплашила и се развикала. Реакцията й накарала Г. да я сграбчи и
запуши с ръка устата й. К., който бил с маска на лицето си, повалили жената на
пода, а Г. продължавал да й запушва устата. К. я натискал за краката и тялото в
областта на таза, за да не може да рита. Н.Н. почувствала силна болка в областта
на лявата тазобедрена става, и това пречупило съпротивата й. Нападателите я привели в неподвижно състояние, като през цялото
време Г. й говорил да не вика и едва след като тя спряла, си махнал ръката от
лицето й. Не й залепили устата с тиксо, макар да имали готовност за това, като
предварително били залепили по няколко парчета от тиксото на панталоните си. И
двамата подсъдими питали Н. къде е сейфа или касата с парите. Тя не им казала, след
което я вдигнали и, влачейки я, преминавали от една стая на апартамента в
друга, за да търсят сейфа. Не го открили, като в спалнята Н. им показала една
кутия, в която държала парите от пенсиите, и в която имало 277.00 лева. К. взел
всички пари оттам, като жената се помолила да й оставят поне 20 лева за
лекарства. Казала, че съпругът й ще се върне всеки момент. К. оставил една банкнота
от 20 лева на скрина до телевизора, останалата сума от 257.00 лева взел, след
което двамата с Г. напуснали апартамента. Н. останала в спалнята. След
излизането от блока, подсъдимите избягали, като К. свалил маската и ръкавиците си.
Отишли в гаража на Г., там си разделили откраднатата сума, като К. взел 120.00
лева, а останалите 137.00 лева дал на Г.. Маската, шапките, ръкавиците, тиксото
и раница, с които били, К. оставил по-късно
в неговия гараж в ж.к.„*****”.
Малко
след напускането на извършителите, в апартамента се прибрал Ц.Н.Г.. Заварил
съпругата си да лежи в спалнята, с кръв по лицето й. Попитал я какво е станало
и тя му казала, че са ги обрали, като му обяснила всичко. Помолила го да не звъни
в полицията, т.к. няма смисъл от досегашния им горчив опит - били обирани по
подобен начин три или четири пъти. Въпреки това, Н. се обадил на тел.112 и след
като сигнала бил обработен и предаден в полицията, след не повече от 5 минути
на място в жилището им пристигнали полицейски служители от І РУП-Плевен. Местопроизшествието
било запазено, т.к. в жилището имало следи - част от оставеното от нападателите
тиксо, а незабавно след това - още в 11.48 часа бил извършен оглед от
разследващ полицай, с което следствено действие започнало и разследването по образуваното
досъдебно производство.
Макар
и в тежко физическо и психическо състояние, пострадалата успяла да даде описание
на нападателите си.
В
хода на разследването и след извършени оперативно –следствени действия,
авторите на деянието били установени от полицията. Ц.К. доброволно предал на
разследващия полицай 2 чифта ръкавици, 2 бр.шапки, раницата, маската и
слънчевите очила.
От
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е
установено, че на пострадалата Н.Н., в резултат на упражнената сила при
извършването на грабежа, е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на дванадесети поясен прешлен и причинило трайно затруднение на движението
на снагата за не по-малко от шест месеца при нормално протичане на
оздравителния процес; както и по-леки такива травми, изразили се в разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка не е предмет на
оспорване от страна на подсъдимите К. и Г. и от техните защитници, като се
приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на
нея самопризнания на двамата извършители; от съпоставката на тези самопризнания
с писмените и гласни доказателствени материали, събрани в хода на разследването
по досъдебното производство - протоколи за разпит на обвиняеми и свидетели;
протоколи за доброволно предаване на вещи; протокол за оглед на
местопроизшествие; дактилоскопна експертиза; комплексна съдебно-биологична и
дактилоскопна експертиза; съдебно-медицинска експертиза; видео-техническа
експертиза; справки за съдимост.
При така изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът отбелязва следното:
Събраните по делото доказателства водят до категоричния
извод, че подсъдимите К. и Г. са осъществили състава на престъплението по
предявените им обвинения от обективна страна. Този извод безспорно кореспондира
не само на техните лични самопризнания, но и на данните, които се съдържат в
писмените и гласни доказателствени материали от разследването по ДП, доколкото
същите установяват както отнемането на самите вещите – сумата от 257.00 лева,
така и употребената за това сила. Двамата извършители са съзнавали, че тези
вещи не им принадлежат и че ги отнемат противозаконно, тъй като не са имали
съгласието на собственика им за това. Като пряко следствие от това и от
естеството на целта /тяхното присвояване/, с която парите са били отнети,
деянието на К. и Г. следва да се приема за извършено с пряк умисъл, определящ
се като такъв, поради наличието на съзнание за обективно произтичащите от него
общественоопасни последици, както и при съществуването на предприети, въпреки
това съзнание, действия, насочени към желанието съответните последици да
настъпят.
Съдът взе горното решение по следните правни
съображения:
От обективна страна: изпълнителните деяния по
обвиненията са извършени с действия на съучастие /съизвършителство/ на двамата
подсъдими – те са отнели от владението на Н. описаните по-горе движими вещи –
пари. С напускането на жилището, К. и Г. са прекъснали фактическата власт на
пострадалата върху предмета на престъплението, като по този начин са установили
свое владение и са получили възможност да се разпореждат /фактически и
юридически/ свободно и необезпокоявано с откраднатите пари. Извършили са и
разпоредителни действия, като са си разделили, макар и не по равно, сумата от
257.00 лева. Самото отнемане е било предшествани от употребата на сила, като в
случая е необходимо да се отбележи, че употребата на сила като обективен
признак на престъплението "грабеж" означава, деецът да упражни върху
друго лице такова физическо въздействие, което е насочено към преодоляване на
реалната му съпротива, с цел отнемане и запазване владението върху предмета на
посегателство или най-малко - към предотвратяване на възможностите му за такава
съпротива. Силата спрямо пострадалата е упражнена едновременно от двамата
подсъдими – единият е запушвал устата й, а другият е затискал тялото й към пода
на жилището.
От субективна страна: деянията са извършени при пряк
умисъл, като и К., и Г. са съзнавали общественоопасния характер на деянията,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.
Общоприето е в правната доктрина и в съдебната практика, че за субективната
страна на деянието се изграждат изводи въз основа действията на подсъдимия, а
не съобразно неговите обяснения. В конкретният случай действията и на К., и на Г.
са осъществени в строга логическа последователност и убеждават, че в съзнанието
им е била формирана ясна представа, че прекъсват фактическата власт на пострадалата
върху инкриминираните вещи, че установяват върху тях свое владение, както и че
прилагат физическо насилие като средство, начин за сломяване съпротивата на жертвата
и за получаване на фактическа власт върху сумата от 257.00 лева.
При определяне вида и размера на наказанията, които
следва да бъдат наложени за извършеното престъпление, съдът прие, че същите
следва да бъдат еднакви по вид и размер за двамата подсъдими, с оглед еднаквата
степен на участие на всеки един от тях при осъществяване на самото
престъпление. Като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита:
младата възраст и на двамата; дадените от тях обяснения при разследването по
досъдебното производство, с които са допринесли в голяма степен за разкриване
на обективната истина; заявеното пред съда искрено разкаяние за стореното;
невисоката парична стойност на отнетото имущество; пълното възстановяване на щетите;
чистото съдебно минало и на двамата извършители, както и невисоката степен на
обществена опасност по отношение личността им; по-високата степен на обществена
опасност на конкретното престъпление в сравнение с други такива от неговия вид,
произтичаща от двете проявни форми на изпълнителното деяние.
Преценявайки изложените по-горе данни, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице множество смекчаващи вината и на
двамата подсъдими обстоятелства. При определяне на наказанията, съдът съобрази
разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а от НК. Прие, че следва да приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК, т.к. счете, че приложението на чл.55 от НК
в конкретния случай и за двамата подсъдими е по-благоприятния закон, в
сравнение с приложение на ал.1-3 от чл.58а от НК. Съдът счете, че следва да
определи еднакво наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ – и за Ц.К.,
и за Е.Г., при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Тъй като и двамата, към
датата на осъществяване на престъплението, инкриминирано по настоящето дело, не
са били осъждани на лишаване от свобода, съдът счете, че е приложима
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изтърпяването на определените им
наказания лишаване от свобода с ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок – и за двамата. Съдът
прие, че по този начин, с такава определена по отношение на продължителността
санкция, отредена за извършеното от К. и Г. конкретно престъпление, ще бъдат
създадени условия за постигане целите на личната и генерална превенция на
наказателната репресия, посочени в чл. 36
от НК.
Съдът постанови ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1
бр. намачкано парче сив скоч /тиксо/, състоящо се от две отделни парчета; 10
бр. човешки косми с червеникав цвят; 1 бр. синтетично влакно с тъмен цвят, след
влизане на присъдата в сила ДА СЕ УНИЩОЖАТ, а ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: 1 бр.
трикотажна черна маска, използвана за под каска на мотоциклет с отвор за очите
и етикет от вътрешната страна LOUIS; 2 бр. идентични черни шапки с козирка, без
надписи; 1 чифт черни на цвят ръкавици, работни от изкуствена материя „CERVA”; черни слънчеви очила с надпис „DIVERONA”; 1 чифт черни на цвят
ръкавици, работни от изкуствена материя „CERVA”; раница – зелена на цвят в предната
част с изписан в долния ляв ъгъл надпис „ES” на зеления фон със син цвят е
оформен същия надпис, раницата е с две презрамки – сини на цвят от външната и
черни от вътрешната страна, след влизане в сила на присъдата ДА СЕ ВЪРНАТ на Ц.В.К..
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ц.В.К. да заплати по сметка на ОД на МВР–Плевен сумата
от 134.14 лева – разноски от досъдебното производство, а на частния обвинител Н.Г.Н.
– да заплати сумата от 450.00 лева – разноски от досъдебното и съдебното
производство.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Е.Ц.Г. да заплати по сметка на ОД на МВР–Плевен сумата
от 134.14 лева – разноски от досъдебното производство, а на частния обвинител Н.Г.Н.–
да заплати сумата от 450.00 лева – разноски от досъдебното и съдебното
производство.
При тези мотиви съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :