№ 409
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000500164 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 4148 от 10.07.2020 г., поправено и изменено в частта за
разноските с Решение № 261604, постановени по гр. д. № 5759/2018 г. на
СГС, ответното застрахователно АД «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП» е осъдено да заплати на ищеца А. З. Ф. на основание чл.432, ал.1 от КЗ
сумата от 38`800 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 05.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
13.01.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Недоволен от така постановеното решение е останал застрахователят
«БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП» АД, който в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност. Поддържа, че съдът е
нарушил материално-правната норма на чл.52 от ЗЗД и установения в нея
принцип за справедливост при определяне размера на обезщетението за
причинените вреди, както и тази на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, отхвърляйки
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. Искането към
1
въззивния съд е да се отмени обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, въззиваемият А. З. Ф. оспорва въззивната
жалба по съображения, изложени в писмения отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд
гр.София намира следното:
Предявеният иск е частичен, осъдителен, с правно основание чл.432,
ал.1 и с предмет – осъждане на «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП»
АД да заплати на А. З. Ф. обезщетение в размер на 38 000 лв., като част от
претенция в пълен размер от 70 000 лв., за неимуществените вреди от ПТП,
реализирано на 05.01.2017 г. от застрахован при него водач на МПС по
застраховка ГО, ведно със законната лихва, считано от датата, на която е
изтекъл срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ, до окончателното изплащане на
сумата.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните писмени и гласни доказетлства, както и при зачитане на влязлата в
сила присъда № 365/07.06.2019 г. на Районен съд - Гоце Делчев се установява,
че на 05.01.2017 г. на кръстовището на пътя от гр. Гоце Делчев за с. Дъбница
и пътя към с. Гърмен застрахованият при ответника водач на л.а. «Фиат
Типо» с рег. № *** Н. К. като не спрял на пътен знак Б2 «Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!» отнел предимството на движещия се с
л.а. «Пежо 206» А.Ф. и реализирал челно ексцентрично сблъсък на двата
автомобила. В резултат, ищецът Ф. получил контузия на гръдния кош,
контузия на поясно-кръстния отдел на гръбначния стълб и счупване на
капачката на лявото коляно.
Тази фактическа обстановка правилно е установена от първостепенния
съд, който, след като е обсъдил заключението на неоспорената комплексна
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и след съпоставка с
останалия доказателствен материал обосновано е приел, че единствената
причина за произшествието е поведението на застрахования при ответника
водач, който е могъл да предотврати сблъсъка за разлика от пострадалия.
2
Правилно въз основа на заключението на вещите лица съдът е намерил двете
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователни:
независимо от скоростта на движение на л. а. „Пежо“, която е била средно
около 80 км/ч, ударът за ищеца е бил непредотвратим – т.2 от КМАТЕ; също
така, според експертите при настъпване на събитието пострадалият Ф. е бил с
поставен предпазен колан – т.5 от заключението.
При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд е
счел, че справедливото в случая обезщетение, което да репарира в цялост
всички преки и непосредствени вреди за пострадалия от неимуществен
характер, възлиза на сумата от 40 000 лв., като е взел предвид вида и броя на
травмите, времето на възстановяване от тях, възрастта на пострадалия,
интензитетът и продължителността на болките и страданията,
обстоятелството, че счупването е причинило трайно затруднение в
движенията на крака за срок от около 2 месеца, че това е довело до изпитвани
в сравнително продължителен период от време неудобства, непълноценност и
ограничаване във възможностите да се движи нормално за период от около 4
месеца, настъпилото пълно оздравяване, но и това, че в бъдеще могат да се
появят болки в счупената област с различна сила, оказаното общо отражение
на случилото се върху психиката на ищеца в контекста на крехката му
възраст, преживяната стресова реакция и не на последно място -
икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието,
както и практиката на съдилищата в подобни случаи. Така определеният
размер не е завишен, а съответен на вредите, чието поправяне се търси.
Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй
като същите са формирани след цялостна и задълбочена преценка на всички
събрани доказателства по делото, базирани са върху целия събран
доказателствен материал, на който не е допуснато превратно тълкуване. Няма
основание да бъде направен и различен правен извод досежно
основателността на предявения пряк иск, както и за определения размер на
обезщетението. Изводите на двете инстанции съвпадат. Поради това и на
основание чл. 272 от ГПК съдът следва да потвърди обжалваното решение,
като препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
При този изход на делото на процесуалния представител на ищеца адв.
К. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
3
ал.2 ЗАдв, в размер на 2004 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4148 от 10.07.2020 г., поправено и
изменено в частта за разноските с решение № 261604, постановени по гр. д. №
5759/2018 г. на СГС.
ОСЪЖДА «БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП» АД с ЕИК-
********* със седалище и адрес на управление: грп. София, ул. «Позитано»
№ 5, да заплати на адв. П. К. с адрес: гр. ***, ул. «***» № 6, офис 10, на
основание чл. 38 от ЗА сумата 2004 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4