Определение по дело №71/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260116
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20213000500071
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260116/02.03.2021г.

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …02.03.2021г., в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№71/21г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две  частни жалби, както следва.Частна жалба вх.№20713/23.09.2020г./заведена първо - начално във ВАпС с вх.№260557/18.09.2020г./, подадена от В.С.Д. против разпореждане №3781/10.09.2020г., постановено по в.гр.д.№1947/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната частна жалба вх.№19795/03.09.2020г. /заведена първоначално във ВАпС с вх.№260282/31.08.2020г./, подадена от В.С.Д. срещу Решение №885/07.08.2020г., постановено по в.гр.д.№1947/ 20г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от страната жалба.

Въззиваемата С.А.Н. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.С.Р. поддържа становище за нейната недопустимост като подадена след изтичане на срока за обжалване.Евентуално се поддържа становище за нейната неосновател - ност и се моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

Частна жалба вх.№22230/16.10.2020г./заведена първоначално във ВАпС с вх.№ 261147/14.10.2020г./, подадена от В.С.Д. против разпореждане № 3908/09.10.2020г., постановено по в.гр.д.№1947/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната частна жалба вх.№21555/05.10.2020г., подадена от В.С. Д. против Разпореждане №3781/10.09.2020г., постановено по в.гр.д.№1947/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е върната частна жалба вх.№19795/03.09.2020г. /заведена първоначално във ВАпС с вх.№260282/31.08.2020г./, подадена от В.С.Д. срещу Решение №885/07.08.2020г., постановено по в.гр.д.№1947/ 20г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата и уточняващата молба към нея с вх.№23265/ 30.10.2020г.се твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в същите подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от страната жалба.

Въззиваемата С.А.Н., не е депозирала отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащи на обжалване пред настоящата инстанция актове - чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, вр. т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС.Същите са допустими.Разгле -дани по същество са неоснователни по следните съображения.

Производството по в.гр.д.№1947/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадената от В.С.Д. жалба против действие на ДСИ по изп.д. №20163110405099 по описа на СИС при ВРС, 5 район - разпореждане от 14.02.2020г. за налагане на запор върху получаваното от В.С.Д. *** трудово възнаграждение и запор върху личната партида на В.С.Д. ***.Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице - Затвора-Варна, което с писмо вх.№4366/26.02.2020г. е уведомило ДСИ, че В.Д. не работи и не получава трудово възнаграждение в затвора, както и, че при евентуални постъпления по личната му партида сумите ще бъдат превеждани по указаната от ЧСИ сметка.Видно от представеното по изп.дело извлечение за движение по сметка сумата от 50лв., постъпила по личната партида на В.Д. ***, е била наредена от Затвора-Варна по сметка на ВРС, постъпила на 16.03.2020г. с основание на превода-запор по изп.д. №********** 5099.Според същата справка сумата е преведена по сметка на С.А.Н. на 08.05.2020г.За налагането на запора съобщение по изп.дело до длъж -ника В.Д. е изпратено на 29.05.2020г., получено на 04.06.2020г.

Изп.д.№20163110405099 е образувано 14.06.2016г. по молба на С.А.Н. против В.С.Д. въз основа на изп.лист от 18.02. 2016г., издаден по гр.д.№14136/15г. по описа на ВРС, с който В.Д. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Л.В.Д., действащо чрез  своята майка и законен представител С.Н., в посочените в листа размери, както и въз основа на изп.лист от 18.02.2016г., издаден по гр.д.№14136/15г. по описа на ВРС, с който В.Д. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Л.В. Д., действащо чрез своята майка и законен представител С. Н., в посочените в листа размери.

Жалбата си против наложения от ДСИ с разпореждане от 14.02.2020г. запор /със съответни оплаквания против налагането на запор от ДСИ върху личната му партида в затвора и удържане на сумата от 50лв., вкл. за нарушения на чл.5 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците/ В.Д. е депозирал първоначално пред ВРС, получена на 24.03.2020г., производството по същата е образувано в гр.д.№3868/20г. по описа на ВРС, последното прекратено с определение №5497/22.04.2020г. и изпратено по подсъдност на ВОС.

При постъпване на делото във ВОС на 26.05.2020г. жалбата е върната на ДСИ за администриране по реда на чл.436 от ГПК.По повод извършваното от ДСИ администриране, В.Д. с молби от 08.06.2020г. е поискал да бъде освободен от заплащането на дължимата по жалбата държавна такса в размер на 25лв., както и да му бъде предоставена правна помощ, както и е доразвил оплакванията си по жалбата, а именно, че неправилно първо му е удържана сумата от 50лв., а една на 04.06.2020г. е уведомен за налагането на запора. 

След процедурата по чл.436 от ГПК жалбата е изпратена от ДСИ до ВОС на 31.07.2020г. и производството по същата образувано във в.гр.д.№1947/20г. 

С решение №885/07.08.2020г., постановено по в.гр.д.№1947/20г. по описа на ВОС, гр.о., жалбата на В.Д. против действието на ДСИ по изп.д.№********** 5099 - налагане на запор върху личната му партида в затвора, е оставена без уважение, както и са оставени без уважение исканията му по чл.95 от ГПК и чл.83, ал.2 от ГПК.Посочено е, че решението не подлежи на обжалване, но препис от същото е връчен на В.Д. на 25.08.2020г.

Решението на ВОС по подадената жалба против посоченото действие на ДСИ не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 от ГПК.В частите си по чл.95 от ГПК и чл.83, ал.2 от ГПК същото има характер на съдебно определение, като производството е двуинстанционно-това по чл.95 от ГПК-изрично съгласно чл.95, ал.5 и ал.6 от ГПК, а това по чл.83, ал.2 от ГПК/по принцип триинстанционно/ с оглед спецификата на производството по чл.435 и сл. от ГПК и съгласно разре -шенията по т.2 от ТР №3/12.07.2005г. на ОСГТК на ВКС, неизгубило актуалност, и съответно ограничения контрол по чл.274, ал.4 от ГПК.Би следвало преди произна -сяне по подадената от страната жалба против действие на съдебен изпълнител да бъдат приключени производствата по чл.95 от ГПК и чл.83, ал.2 от ГПК с влязъл в сила съдебен акт, което в случая не е сторено, като и трите произнасяния са обективирани в решение №885/07.08.2020г.С оглед изложеното и в частите си по чл.95 от ГПК и чл.83, ал.2 от ГПК същото е подлежало на обжалване с частна жал - ба пред ВАпС.Подадената от страната жалба/входирана първоначално във ВАпС с вх.№260282/31.08.2020г./ е в рамките на едноседмичния срок за обжалване на отказа за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавна такса. Правилно с обжалваното разпореждане №3781/10.09.2020г. жалбата против реше - нието в частта му по чл.435 от ГПК е върната като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт.По отношение частите по чл.95 от ГПК и чл.83, ал.2 от ГПК жалбата правилно е върната, но по други съображения.След като производството по чл.435 от ГПК е приключило на 07.08.2020г. с влязъл в сила съдебен акт, с който жалбата е разгледана по същество, за страната липсва правен интерес от пода -дената впоследствие частна жалба против отказа за предоставяне на правна помощ за производството по чл.435 от ГПК и отказа от освобождаване от запла - щане на дължимата по него държавна такса, доколкото горното не би могло да доведе до ново последващо произнасяне по подадената жалба против действието на ДСИ от 14.02.2020г. по налагане запор върху личната партида на страната в зат- вора.Липсва правен интерес и защото с последващ акт на ВОС - определение №3450/22.10.2020г. В.Д. вече е освободен от заплащането на такси и разноски в производството на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, както и с последващ акт на ВОС-опре - деление №3645/05.11.2020г. вече му е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по повод развилото се производство по подаде -ните частни жалби, като му е назначен особен представител-адв.В.Й..Пред - вид гореизложеното и обжалваното разпореждане №3781/10.09.2020г. като краен резултат следва да бъде потвърдено в цялост.

 По частна жалба вх.№22230/16.10.2020г./заведена първоначално във ВАпС с вх.№ 261147/14.10.2020г., подадена по пощата на 13.10.2020г./

Подаден е от В.Д. документ по в.гр.д.№1947/20г. по описа на ВОС, наиме - нуван жалба, заведена във ВОС с вх.№21555/05.10.2020г., в която е посочено, че се обжалва това, че неправилно са му взети пари три месеца преди да бъде уве -домен за запора върху личната му партида, поради което жалбата му не е против действие на ДСИ по чл.435 от ГПК, а против „общи незаконни действия на съдеб -ния изпълнител“, като Разпореждане №3781/10.09.2020г. е грешен съдебен акт, а петитумът на жалбата му е, че искането му към ВАпС е същото като това пред ВОС, а именно да се отговори „законно ли е в РБ да се отнемат пари, а 3 месеца след това да се налага запор върху вече отнети преди това парични средства“. Видно от изложеното, оплакванията в жалбата са именно по повод постановеното разпореждане №3781/10.09.2020г., с което е била върната жалбата му против решение №885/07.08.2020г., с което е оставена без уважение жалбата му против действието на ДСИ по налагане на запор върху личната му партида, като основните съображения са, че т.к. жалбата му не е по реда на чл.435 от ГПК, то и неправилно подадената против решението жалба е била върната от ВОС.Към датата на подаване на жалба вх.№21555/05.10.2020г. съдът вече е бил сезиран с подадената в срок частна жалба вх.№20713/23.09.2020г./заведена първоначално във ВАпС с вх.№260557/18.09.2020г./, против същото разпореждане №3781/10.09.2020г., пора -ди което и правилно с обжалваното разпореждане втората жалба против същия съдебен акт е била върната.    

По изложените съображения, съдът приема, че обжалваните разпореждания, следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3781/10.09.2020г., постановено по в.гр.д.№ 1947/20г. по описа на ВОС, гр.о.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №3908/09.10.2020г., постановено по в.гр.д.№ 1947/20г. по описа на ВОС, гр.о.,

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: