Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
Гр.Оряхово,11.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховски районен съд, в публичното съдебно
заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КЪНЕВА-САНКОВА
при
секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова
гр.д. № 773 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
От „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от М.п.ф., чрез пълномощника си адв.
З.Й.Ц.-САК против Б. МИЛЧЕВ А., с ЕГН **********,***, е предявен иск с правно
основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 вр. чл. 124 ГПК, за приемане
за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 191.74 лв. /сто деветдесет и един лева
и седемдесет и четири ст./,представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги
по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 01.04.2016 г.
съгласно фактури № №: **********/15.07.2016 г., №
**********/15.08.2016 г., №
**********/15.09.2016г., № **********/15.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на заявлението – 17.08.2018 г., до изплащане на
задължението, сумата от 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лева
/триста и шестдесет лева и нула ст. /, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 374/21.08.2018 г. по ч.гр.д. № 530/2018 г. на ОРС.
Претендират
се и направените по делото разноски в исковото производство.
Производството
е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
В срока за отговор, от особения представител
на ответника – адв.В.К.-***, не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск e с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК и има за предмет да се установи съществуването
на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В с.з. за ищеца не се явява представител. Преди откритото
съдебно заседание, от същите е постъпила молба, в която се сочи, че поддържа
предявеният иск. Прави искане в случай, че ответника не се яви, съдът да
постанови на неприсъствено решение.
В съдебно
заседание ответника Б. Милчев А. се представлява от назначения особен
представител - адв. В.К., който не оспорва иска.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 530/2018 г. по описа на
Оряховският районен съд /приложено по делото/е издадена на основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 374/21.08.2018 г. в полза на заявителя-настоящ
ищец, против ответника, за сумата от 191,74
лв./сто деветдесет и един лева и седемдесет и четири ст./, формирана от
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 01.04.2016 г. , лихва за забава от 17.08.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2018 г.
/ видно от пощенското клеймо / до изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева / двадесет и пет лева и нула
стотинки / - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева /триста и шестдесет лева и
нула ст. /.
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение
№ 374/21.8.2018 г. по ч.гр.д. № 530/2018 г.
на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес, като Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК на 28.08.2018 г. и
същият не се е явил в двуседмичен срок, за да му бъде връчена издадената
заповед, а от приложената по делото справка от НАП е видно, че същият няма
действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1,
т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Искът на
Заявителя, основан на чл.415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
От представеният по делото Договор за мобилни
услуги № ********* сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ ЕАД/ е видно, че
ответника Б. Милчев А., е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги и титуляр по мобилен номер **********. На ответника е предоставен и
мобилен апарат Telenor Smart
Plus II Black, което е
уредено от страните в отделен Договор за лизинг от 01.04.2016 г. съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 127.57 лв. с вкл.ДДС посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 5.59 лв. с вкл. ДДС /4.66 лв. без ДДС/ всяка, като
е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетни период мобилни услуги чрез номера.
Въз основа на
посочените договори, ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни
услуги, като за потребените от абоната/настоящ ответник/ услуги за мобилен №
0894 403921, за периода от м.юли 2016 г. до м.ноември 2016 г., ищеца е издал
следните фактури:
-Фактура
№ **********/15.07.2016г. за отчетния период 15.06.2016 -14.07.2016 г. включва следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 17,49
лв., лизингова вноска за мобилно устройство Telenor Smart II
Black 4,66 лв., както и
потребени услуги 23,61 лв. /кратки текстови съобщения (8М8) 1,12 лв.,
мултимедийни съобщения (ММ8) 4,41 лв., разговори към „Грижа за клиента"
0,08 лв., услуги с добавена стойност (5М8) 18,00лв./, които са в краен размер
на 45,76 лв. без ДДС - 54,91 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 54,91 лв., като, след приспадане на 11,41 лв. надвнесено плащане
за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е
43,50 лв.
-Фактура
№ **********/15.08.2016г. за отчетния период 15.07.2016 -14.08.2016 г. и
включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса 17,49 лв., лизингова вноска за мобилно
устройство Telenor Smart II Black 4,66 лв., както и потребени услуги 0,04 лв.
/разговори към „Грижа за клиента" 0,04 лв./, които са в краен размер на
22,19 лв. без ДДС - 26,63 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата,
е 26,63 лв.
-Фактура
№ **********/15.09.2016г. за отчетния период 15.08.2016 -14.09.2016 г. и
включва следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер
********** - месечна абонаментна такса 17,49 лв., лизингова вноска за мобилно
устройство Telenor Smart II Black
4,66 лв., които са в краен размер на 22,15 лв. без ДДС - 26,58 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, е 26,58 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България" ЕАД и Б.
Милчев А. по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е
издадена фактура № **********/15.11.2016г., която включва задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги чрез номер ********** в размер на 316,50 лв., в съответствие с
договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство Те1епог 8таг4 Р1ш II В1асЬ в общ размер на 95,03
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски, който
се претендира от ищеца. Няма искане за заплащане на начислената неустойка в
последната фактура.
Въз
основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1,
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест
при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията
по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед
заявените фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на
сключен между ответника в качеството на кредитополучател и на „Космо България
Мобайл“ ЕАД /понастоящем „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ в качеството на кредитор по Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 01.04.2016 г. и титуляр по мобилен номер +359*********
Безспорно
се установи, че е налице твърдяната договорна връзка, черпеща правното си
основание в договора за продажба на далекосъобщителни услуги и телефонен апарат. Безспорно се
установи, а и това релевантно обстоятелство не бе оспорено, че „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е изпълнило
договорните си ангажименти към ответника по делото, като са предоставени уговорените
в договора далекосъобщителни услуги и мобилно
устройство марка Telenor Smart
Plus II Black. При това положение
продавачът се явява изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетите
задължения по облигационното правоотношение.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест указана в доклада по делото, е че ответникът е този който следва да докаже твърдението си досежно недължимост, респективно погасяване на задължението си по договора. В случая плащането по договора за процесния период подлежи на доказване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на претендираната сума. Такова доказване от ответника не беше проведено в производството.
При неизпълнение в срок на задълженията по издадените 3 броя фактури с
настъпил падеж съответно за Фактура
№ **********/15.07.2016г. падеж на 30.07.2016г., Фактура №
**********/15.08.2016г. с падеж на 30.08.2016г., Фактура № **********/15.09.2016г с падеж на
30.09.2016г.,и фактура № **********/15.11.2016г. с падеж 30.11.2016г. - ответникът дължи на ищеца претендираната сума
в размер на 191.74 лева, представляваща потребени и незаплатени услуги за
мобилен номер +359*********,както и
остатък от дължими лизингови вноски по договор за лизинг от 01.04.2016г. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението- 17.08.2018г., до окончателното изплащане на вземането.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се
приеме за установено съществуване вземането на ищеца против ответника за сума в размер на 191.74 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги по
Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 01.04.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.08.2018 г., до изплащане на задължението, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 374/21.08.2018 г. по ч.гр.д. № 530/2018 г. на ОРС.
При
този изход на спора следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, както и тези, сторени в производството по общия исков
ред следва да се възложат на ответника.
При този изход на спора ответника дължи на
ищеца, съобр. чл. 78 ал.1 ГПК и направените разноски в общ размер от 1 070.00
лева, от които сумата от 385.00 лева разноски в заповедното производство за
платена държавна такса - 25.00 лева и 360.00 лева адвокатско възнаграждение и
сумата от общо 685.00 лева разноски в настоящото производство – 25.00 лева
платена д.т. 300.00 лв. за особен представител и 360.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Б. МИЛЧЕВ А., с ЕГН **********,*** че
същият дължи на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
п.к. 1766, представлявано от М.п.ф., чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц.-САК,сумата
от 191.74 лв. /сто деветдесет и един
лева и седемдесет и четири ст./,представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
01.04.2016 г. съгласно фактури № №: **********/15.07.2016 г., №
**********/15.08.2016 г., № **********/15.09.2016г.,
№ **********/15.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението – 17.08.2018 г., до изплащане на
задължението, сумата от 25.00 лева /
двадесет и пет лева и нула стотинки / - държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лева
/триста и шестдесет лева и нула ст. /, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 374/21.08.2018 г. по ч.гр.д. № 530/2018 г. на ОРС.
ОСЪЖДА
Б. МИЛЧЕВ А., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“
ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766, представлявано от М.п.ф.,
чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц.-САК, направените деловодни разноски по
настоящото производство в размер на 685.00 лева,от които 25.00 лева платена
д.т. 300.00 лв. за особен представител и 360.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: