Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
23.05.2016г. |
|
Град |
Асеновград |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Четиринадесети
май |
|
|
Година |
2019 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
И. Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
335 |
по описа за |
2019 |
година. |
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯВА НП №15-0239-000103/03.03.2015г. издадено
от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ
Асеновград, с което на И.Н.З. с ЕГН**********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315, ал.1,т.1 от КЗ, е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лева за нарушение по
чл. 315, ал.1 от КЗ.
На основание чл.334,т.4 вр. чл.24, ал.1,т.4 от НПК вр.чл.11
и чл.34, ал.1 от ЗАНН вр.чл.79, ал.1,т.2 вр. чл.81, ал.3 от НК ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното
производство по НАХД №335/2019г. на АРС ІІІ-ти н.с.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №15-0239-000103/03.03.2015г. издадено от Началник РУП
към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с
което на И.Н.З. с
ЕГН**********,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.315, ал.1,т.1 от КЗ, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 400 лева за
нарушение по чл. 315, ал.1 от КЗ.
Настоящото
разглеждане а делото е второ по ред, след като постановеното Решение
№177/05.12.2018г. по НАХД №625/2018г. по описа на АРС ІІ-ри н.с. е било
отменено с Решение №818/11.04.2019г. по ВНАХД №418/2019г. на Адм. Съд Пловдив и
делото върното за ново разглеждане на друг състав.
Жалбоподателят не се явява по
делото. С жалбата си по същество счита, че издаденото НП да бъде отменено, тъй
като същото е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, а освен това е изтекла предвидената от
закона давност.
Сходно становище изразява и адв. Г.С.,
който се явява в качество на упълномощен повереник. Освен наведените доводи за
отмяна поради изтекла давност, пледира за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител и не взема становище по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
С акт за установяване на
административно нарушение №837640/22.02.2015г., е установено, че на 22.02.2015г.,
около 14.20 час, в село Милево, на ул. „25-та“ пред №6, полицейски служители са
спрели за проверка лек автомобил „ Москвич 2140“ с ДК№ РВ 4841 АТ с водач И.Н.З..
При извършена проверка се установило, че водачът няма валиден документи за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за 2015г.. С оглед резултатите от проверката, спрямо него бил съставен АУАН, с
който му било вменено нарушение по чл.315, ал.1,т.1 от КЗ. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
С писмената си жалба, жалбоподателят
по същество не отрича, че му е била извършена проверка от полицейски служители.
Основното възражение на жалбоподателя е това, че от издаването на НП е изтекъл
давностен срок, който е погасил нейната отговорност относно вмененото му нарушение.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за допустима и основателна, по следните съображения: Действително
от датата на извършване на вмененото нарушение-22.02.2015г.
до настоящия момент е налице изтекъл визирания в закона и изискуем давностен срок,
в който АНО е бездействал и не е връчил издаденото НП от което обстоятелство следва извода, че е
налице хипотезата на чл.79, ал.1,т.2 вр. чл.81, ал.1 до ал.3 от НК вр. чл.11 и
ч.34, ал.1 от ЗАНН. Видно е че АУАН-а и
НП са били съставени в предвидените за това в ЗАНН срокове. В последствие обаче
издаденото на 03.03.2015г. НП е било връчено едва на 15.05.2018г. От
това обстоятелство следва и извода, че АНО е бездействал повече от три години, което
е довело до погасяване на административнонаказателното преследване по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН
относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно
постановление №1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълк. д. №1/2014г., ОСНК и ОСС на
Втора колегия на Върховния административен съд. Според същото, сроковете по
чл.34 от ЗАНН са давностни, като Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване
се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за
всички останали случаи (за деяния, наказуеми с глоба).Според чл.80, ал.3 от НК,
давността за преследване започва от довършването на престъплението, при опит и
приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за
престъпленията, които траят непрекъснато, както и за продължаваните
престъпления - от прекратяването им. Според разпоредбите на чл.81, ал.1 до ал.3
от НК, 1) Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното
преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в
сила съдебен акт; 2) Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност; 3) Независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В
случая, вмененото на З. нарушение по чл.315, ал.1 от КЗ е довършено на 22.02.2015г.
считано от която дата, съгласно чл.80, ал.3 от НК, започва да тече 3-годишният
давностен срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК. С издаването на процесното НП на
03.03.2015г. давността е прекъсната и от 04.03.2015г. започва да тече нова
3-годишна давност, съгласно чл.81, ал.2 от НК.По делото не са ангажирани
доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че до 15.05.2018г.
/датата на връчване на обжалваното НП/ от страна на РУ- Асеновград са
предприети някакви действия, прекъсващи
или спиращи изтичането на давността.
При това положение, настоящият
състав на съда намира, че следва да се приеме за установено, че по отношение на
административните нарушения, предмет на процесното НП, е изтекла давността за
наказателно преследване още на 04.03.2018г. поради което то следва да бъде
отменено, а воденото административно наказателно производство да се прекрати.
Предвид
това, че съдът отменя НП поради изтекла давност,то не счита, че следва да се
произнася по съществото на спора.
Съдът е на становище, че искането
на адв.С. за присъждане на направените
по делото разноски е неоснователно. Безспорно, видно от приложените на лист 4 от КНАХД 418/2019г. на Адм. Съд
Пловдив /пълномощно и договор за правна
защита и съдействие /, такива разноски от страна жалбоподателя са направени. В
административ-нонаказателното производство не е регламентиран специален ред във
връзка с решаването на въпроса за разноските направени от страните. Съобразно
препращаща норма на чл. 84 от ЗАНН, при липса на особени правила относно
изброените в текста въпроси, включително и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, са приложими разпоредбите
на НПК. Регламентацията на въпросите, касаещи разноските в наказателното
производство, се съдържат в членове от чл. 187 до 190 НПК. Предвид правното
положение на жалбоподателят пред РС,
като въззивна инстанция, съдът намира че най-близка се явява разпоредбата на
чл. 190, ал. 1 от НПК, който урежда хипотеза сходна до настоящия случай, а
именно отмяна на издадено наказателно постановление. Този текст предвижда, че
при оправдаване на подсъдимия разноските остават за сметка на държавата, като
направените от него такива не му се присъждат. Касационното производство е
регламентирано в глава XII от АПК, чл. 208 до чл. 228 от АПК. В тази глава също
не е уредено присъждането на разноски. Съгласно разпоредбата на чл.228 от АПК,
за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на
първоинстанционното производство, т. е. НПК. Поради което и направеното искане
за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: