РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Бяла , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200067 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. Н., ЕГН **********, с адрес в с.Д., обл.В. Т., ул.“М.“
№ . против Наказателно постановление № 38-0000207 от 03.02.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е
наложено административно наказание „Глоба” по чл.93в, ал.11 от ЗАвПр в размер на 500
лева, за извършено нарушение на чл.34, §.3, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, като иска то да бъде отменено. Изложени са подробни съображения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за противоречия с
материалния закон. Представено е Удостоверение за дейност по образец съгласно Регламент
№ 561/2006, като се сочи, че за процесния период е бил в почивка.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
С писмото, с което е изпратена жалбата, АНО е изразил становище за нейната
неоснователност, като счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 16.12.2020г. св. И. изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си
И. Д. И., като се били позиционирали пред районна пътна служба в гр.Б., на изхода за гр.П..
1
Около 12.00ч. спрели за проверка състав от ППС състоящ се от влекач марка „МАН“ с рег.№
. от категория N3, с прикачено полуремарке с рег.№ . от категория О4, от която установили,
че същият се управлява от жалбоподателя Н., и извършва обществен превоз на товари –
огнеупорна пръст, с пътен лист № 283992 от 14.12.2020г. по маршрут гр.Плевен – гр.Нови
пазар. Влекачът бил оборудван с дигитален тахограф Continental Automotive
1381.********** e1-84 със сериен номер **********. Извършили проверка на картата на
водача с № 0000000100493001 за деня и предходните 28 дни, от която установили, че за
периода от 17.10ч. на 27.11.2020г. до 08.14ч. на 30.11.2020г. липсва информация, като
водачът не бил въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато не
е бил в състояние да използва тахографа. Водачът не представил служебна бележка или
удостоверение за дейности, съгласно Регламент 561/2006г. За това нарушение му бил
съставен АУАН, който той подписал без възражения.
На 17.12.2020г. жалбоподателят депозирал заявление пред АНО, с което представил
Удостоверение за дейности съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 издадено от „Поликомерс
82“ ЕООД и поискал да бъде анулиран съставения му АУАН. Въпреки това, въз основа на
съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, връчено лично
на жалбоподателя на 12.02.2021г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия
на Удостоверени за дейности, попадащи в обхвата на регламент (ЕО) № 561/2006 или на
Европейското споразумение за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR) от 30.11.2020г.; транспортен етикет
*********/17.02.2021г.; оригинал на НП № 38-0000207/03.02.2021г.; заверени копия на
АУАН Серия А-2020 № 281574/16.12.2020г.; пътен лист № 283992/14.12.2020г.; разпечатка
от дигитален тахограф от 16.12.2020г.; протокол за контролна проверка на тахограф с № BG
*********; 3бр. разпечатка от дигитална карта на водача; заявление от С. М. Н. от
17.12.2020г.; Заповед № РД-08- 30/24.01.20г., както и от показанията на разпитания по
делото свидетел актосъставителят И..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.91 вр. с чл.92 от Закона за автомобилните превози. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно
чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози, каквото се явява и Директор на РД
„Автомобилна администрация“, определен от Министъра на МТИТС със Заповед № РД-08-
30 от 24.01.2020г. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
В жалбата са изложени съображения за нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, която предвиждала пълно, точно и коректно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е било извършено. Сочи се, че за обосноваване
съставомерността на деянието, следва да са описани всички негови елементи от фактическа
страна, включително и определянето на конкретния вид данни, които се твърди да не са
въведени, въпреки законовото му задължение. Въпреки това в АУАН и в НП било посочено
само, че не били въведени „необходимите данни“, от което не ставало ясно какви точно са
данните, които в случая липсват за посочения период. Твърди се, че непосочването на
конкретните данни, представлява липса на индивидуализация на изпълнителното деяние
2
като основен признак от обективната страна на нарушението. Сочи се и незадължителна за
съда практика - Решение от 18.09.2020г. по КАНД № 61/2020г. на Административен съд –
Разград.
Съдът намира така релевираното възражение за неоснователно. Съгласно
разпоредбата на §34, т.3 вр. с т.5, б.“б“, подточки ii), iii) и iv) от Регламент 165/2014г.,
„необходимите данни“, които следва да бъдат въведени са „друга работа“, „период на
разположение“ и „почивка“. При извършване на проверка от контролните органи,
последните констатират, че за конкретен период липсват въведени данни в тахографа, като
от тях не може да се изисква да посочат точно какви данни не са били въведени, тъй като те
не разполагат с подобна информация. Нарушението е именно за това, че липсват данни за
този период, от които да се установят причините поради които водачът не е бил в състояние
да използва тахографа – дали се дължи на извършване на друга работа, бил е на
разположение или е бил в почивка. Неконкретизирането на данните в АУАН и НП не
накърнява правото на защита на наказаното лице, тъй като безспорно и категорично се
установява, че за посочения период не са били въведени никакви данни. В този смисъл е и
постановеното Решение № 41 от 04.03.2021г. по КАНД № 7/2021г. по описа на
Административен съд – Русе.
Възразява се и по отношение на това, че е налице явно несъответствие между
текстовото описание на нарушението и цифровото изражение на правната квалификация,
което се явява в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Сочи се, че от
съществено значение за предмета на доказване и обективната съставомерност на деянието са
фактите относно вида на използвания в съответното превозно средство тахограф – аналогов
или дигитален, с оглед преценката за конкретния вид нарушение и правната му
квалификация по §34, т.3, б.“а“ или б.“б“ от Регламента. Правилно било посочено в АУАН и
НП, че управляваното от жалбоподателя ППС било оборудвано с дигитален тахограф, но
въпреки това отговорността му била ангажирана затова, че „не е въвел ръчно, автоматично
или по друг подходящ начин необходимите данни в картата на водача“, което представлява
задължение по §34, т.3, б.“а“ от Регламента, предвидено за превозни средства с аналогов
тахограф.
Съдът счита направеното възражение за неоснователно. Действително с разпоредбата
на §34, т.3, б.“а“ и б.“б“ от Регламента са уредени различни хипотези в зависимост от
оборудваните в ППС тахографи – аналогов или дигитален. Така за аналоговите тахографи
(по б.“а“) е предвидено задължение данните да бъдат вписани ръчно, чрез автоматично
регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, докато за
дигиталните тахографи (по б.“б“) е предвидено същите да бъдат вписани в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа. Следователно и за двата вида тахографи е налице възможност за ръчно
въвеждане на необходимите данни, поради което посочването им по този начин в АУАН и
НП не представлява такова несъответствие, което да ограничава възможността на
наказаното лице да разбере в какво се изразява нарушението му. Безспорно е установено, че
жалбоподателят не е въвел по никакъв начин никакви данни за процесния период.
Съдът счита, че основателно се явява възражението по отношение на това, че не е
извършено нарушението с оглед на представеното Удостоверение за дейности, от което се
установява, че за процесния период, за който е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, е бил в почивка. Макар в момента на извършване на проверката водачът да
не е представил удостоверението, той е сторил това в законоустановения срок по чл.44, ал.1
от ЗАНН. Същото е било своевременно представено пред АНО, видно от приложеното
заявление от 17.12.2020г., но въпреки това е било издадено НП. Съдът не споделя
изразеното становище на АНО, че дори и при налично Удостоверение за дейности, не
отпада задължението на водача да въведе необходимите данни, като може да стори това във
всеки един момент. Самият актосъставител в съдебно заседание посочи, че тахографът дава
3
еднократна възможност за попълване на липсващия период и когато тя бъде пропусната
следва да бъде издадено удостоверение за дейности.
При това положение и след като се установява, че за процесния период водачът е бил
в почивка, съдът намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност, с оглед на което, атакуваното НП следва да бъде отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000207 от 03.02.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на С. М. Н., ЕГН **********, с адрес в с.Д., обл.В. Т.,
ул.“М.“ № ., е наложено административно наказание „Глоба” по чл.93в, ал.11 от ЗАП в
размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.34, §.3, б.“б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
4