№ 1741
гр. Варна, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Частно търговско дело №
20213100900880 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е за разглеждане искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск,
препратено по подсъдност от ВРС с потвърдено по реда на инстанционен контрол
определение № 6582/21.10.2021г по ЧГД15168/21г.на ВРС (електронен №20213110115168
от ЕИСС).
Делото е било образувано по молба на «ЛСК Пропъртис» ЕООД гр. Варна, като
молителят е обосновал обезпечителна нужда по бъдещ иск да установяване на
недействителност на съгласие на обезпечен кредитор, заявил заличаване на ипотека без да
запази права на суброгиращ се в заварени обезпечения платец на обезпечения дълг.
Настоящият първоинстанционен състав на съда намира пречки за приемане на делото
за разглеждане. Действително, съответно на квалификация на бъдещата претенция,
потвърдена от въззивен съд с определение № 4319/02.12.2021г по ЧГД 2709/21 на ВОС
(електронен № 20213100502709 от ЕИСС), искът за установяване на
липса(непротивопоставимост)на съгласие за заличаване на ипотека, идентичен с претенция
за установяване на противопоставими въпреки вписано заличаване ипотечни права върху
недвижим имот е оценяем и вещно-правните характеристики на спорното право налагат
цената на иска да се определи по реда на чл. 69 ал.1 т. 4 вр. чл. 71 ал. 2 ГПК. За тези случаи
обаче специалното правила на чл. 390 ал.2 ГПК предвижда не само изключение от родовата
подсъдност по общото правило на ал.1, но и специална местна подсъдност (Определение №
480 от 27.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3886/2015 г., III г. о., ГК). В конкретния случай
обаче предмет на заличеното ипотечно право е имот, който се намира извън района на
настоящия окръжен съд, като имено той е посочен и като обект на исканата обезпечителна
мярка. Твърденията на ищеца категорично посочват, че търси защита като суброгирал се в
права на ипотекаран кредитор платец на обезпечения дълг за обезпечението, което е било
учредено върху имот с идентификатор 72624.623.525.1.76, находящ се в гр. Добрич.
С оглед на това съдът намира, че не е налице хипотезата по чл. 390 ал.2 ГПК, която
1
да му позволи да разгледа искането на молителя. Въпросът за местната подсъдност не е бил
разгледан при препращането към родово компетентен окръжен съд, поради което към
момента се очертава спор за подсъдност по чл. 122 ГПК: първоначално сезирания съд е
отказал приеме делото, като е обосновал правилно, че започнатото пред него дело не му е
подсъдно, но и посочения от него втори съд намира, че не е компетентен да се произнесе по
това дело, изпратеното му съгласно чл. 118, ал. 2 ГПК(Определение № 524 от 15.10.2009 г.
на ВКС по ч. т. д. № 516/2009 г., I т. о., ТК).
Налице е спор за подсъдност между съдилища от различен ранг, който следва да се
разреши от общия по -горен съд - Варненски апелативен съд.
По тези съображения и на основание чл.122 ГПК, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за местна подсъдност по производство, препратено по подсъдност
от ВРС с определение № 6582/21.10.2021г по ЧГД15168/21г.на ВРС (електронен
№20213110115168 от ЕИСС), потвърдено с определение № 4319/02.12.2021г по ЧГД
2709/21 на ВОС (електронен № 20213100502709 от ЕИСС), , като ПРЕКРАТЯВА
образувано ТД 880/21 на ВОС, т.о. (електронен № 20213100900880 от ЕИСС).
ИЗПРАЩА делото на Варненски апелативен съд за разрешаване на спора по
подсъдността.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2