№ 7114
гр. С., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20241100102303 по описа за 2024 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[1] И. Д. заявява в искова молба от 26.02.2024 г., че на 24.01.2024 г.
около 08:00 часа поради непочистен сняг и лед се е подхлъзнала на тротоара
на спирката на трамвай 12 до 7-ма поликлиника, в посока към кв. „Илиянци“.
От падането тя е получила счупване на дясната бедрена шийка. От
увреждането И. Д. е претърпяла болки, страдания и неудобства.
[2] Столична община (Общината) е отговаряла за подържането на
тротоара. Тя не е заплатила на И. Д. обезщетение за неимуществени вреди.
Затова И. Д. моли съда да осъди Общината да заплати 40 000,00 лева
обезщетение плюс законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното
изплащане (исковата молба, л. 2-5).
1
2. На ответника
[3] Общината е оспорила иска. Тя е заявила, че:
1. И. Д. не е паднала вследствие на непочистен сняг и лед;
2. дори тя да е паднала вследствие на непочистен сняг и лед, за
подържането на трамвайното трасе е отговаряла не Общината, а „СТОЛИЧЕН
ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД (ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ);
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. И. Д. е допринесла за настъпването на болките и страданията, тъй
като не е потърсила медицинска помощ своевременно и в най-близкото
здравно заведение. Затова Общината моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 26-27).
3. На третото лице, помагач на ответника
[4] ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ е оспорил предявения иск. Той е заявил, че
увреждането на И. Д. не е вследствие на падане поради непочистен лед и сняг
на трамвайна спирка. Затова ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ моли съда да отхвърли
иска (становището, л. 58-59).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[5] Не се спори, че И. Д. е била родена на ******* г. Тя е живеела
заедно с родителите си и сестра си в къща от етаж и полуетаж в Нови Искър,
недалеч от пощата (показанията на свидетелката Г., л. 95-96). Тя е работила в
ТД на НАП на ул. „******* (разпореждането, л. 76).
[6] На 21.01.2024 г. и на 23.01.2024 г. в С. е валял сняг, като височината
на снежната покривка е била 12 см на 21.01.2024 г., 11 см на 22.01.2024 г. и 10
2
см на 23.01.2024 г. Минималната температура се движила от -9,8˚C на
21.01.2024 г. до -15,3˚C на 23.01.2024 г., а максималната от -4,6˚C на
22.01.2024 г. до +1,9 ˚C на 23.01.2024 г. (справката от НИХМ, л. 28).
[7] И. Д. и свидетелят Т. са били колеги и приятели. Понякога той е
преспивал в къщата в Нови Искър, в която е живеела И. Д.. Вечерта на
23.01.2024 г. срещу 24.01.2024 г. свидетелят Т. е преспал в къщата на И. Д.
(показанията на свидетелите Т. и Г., л. 95-96).
[8] Сутринта на 24.01.2024 г. И. Д. и свидетелят Т. заедно са тръгнали
към работа (пак там). Първоначално те са пътували от Нови Искър до района
на 7-ма поликлиника с автобус, където са били около 8:00 часа (показанията
на свидетеля Т., л. 95). По това време сняг не е валял, а температурата на
въздуха е била +0,8 ℃ (справката от НИХМ, л. 28). И. Д. и свидетелят Т. са се
насочили към спирката на трамвай 12 в посока към ул. „Шести септември“.
Тротоарът около спирката е бил заснежен и заледен, от което И. Д. се е
подхлъзнала, залитнала и паднала (показанията на свидетеля Т., л. 95).
[9] От падането И. Д. е счупила субкапитално шийката на дясната си
бедрена кост (заключението на вещото лице М., л. 49-55). Това е най-
стабилното счупване и то позволява на увредения да стъпва на крака си без да
разбере, че е счупен (показанията на вещото лице д-р М., л. 92-94). Затова
въпреки болките, които е изпитвала, И. Д. е отишла на работа, подпомагана от
свидетеля Т. (показанията на свидетеля Т., л. 95; мейлът на А.Ф., л. 78, който
не е оспорен).
[10] Поради болките, които И. Д. е изпитвала, неин колега я е откарал в
болница „Пирогов“ (пак там). Това забавяне не се е отразило на лечението и
възстановяването (показанията на д-р М., л. 92-94).
[11] В болницата И. Д. е била оперирана, като са били поставени три
водачни игли до вътрешната част на бедрената глава и е била измерена
дължината на необходимите винтове. След това са били поставени три
3
канюлирани винтове с дебелина 7,3 мм и дължина 90, 90 и 80 мм, а кожните
рани са били зашити.
[12] И. Д. е провела рехабитация в болницата. Тя е ходила с патерици
около два-три месеца, а 97 дни е била в болничен (заключението на д-р М., л.
49-55; болничните листа, л. 81-83). Към момента на прегледа от д-р М. И. Д. се
е била възстановила добре. Тя е изпитвала силни болки в острия период след
травмата, след операцията и по време на рехабилитацията. На И. Д.
предстои операция за изваждане на винтовете (заключението на вещото лице
д-р М., л. 49-55). Увреждането на И. Д. е по-леко от тези, предмет на решения
на ВКС 50 072-2023-II Т. О. по т. д. 1 368/2022 г. и 50 052-2023-II Т. О. по т. д.
648/2022 г. (показанията на вещото лице д-р М., л. 92-94).
[13] Не се спори, че Общината не е заплащала на И. Д. обезщетение за
неимуществени вреди. И. Д. е била освободена от държавна такса над 1 000,00
лева до 1 600,00 лева (определението, л. 10). Тя е заплатила 1 000,00 лева
държавна такса (л. 20), 400,00 лева за вещо лице (л. 38) и е била
представлявана безплатно от адвокат (л. 6). Общината е заплатила 5,00 лева за
съдебно удостоверение (л. 44) и е била представлявана от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[14] И. Д. е предявила иск по чл. 49, връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане.
1. По иска по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД
[15] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря
за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят,
4
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Не се
изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е
необходимо на изпълнителя на работата.
[16] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. Общината да е възложила работа на трето лице;
2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице
виновно да е причинило вреда на И. Д.;
3. Общината да не е изплатила на И. Д. обезщетение за неимуществени
вреди.
[17] Общинските пътища са публична общинска собственост (чл. 8, ал.
3 от Закона за пътищата). Пътища са и улиците в населените места (§ 1, т. 1 от
ДР от Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата).
Следователно улиците в населените места са публична общинска собственост.
[18] Тротоарите са надлъжна част от пътя (§ 6, т. 6 от Допълнителните
разпоредби на Закона за движение по пътищата). Ето защо тротоарите към
улиците в населените места са също публична общинска собственост.
[19] Общинска публична собственост са и трамвайните трасета (§1, т. 6
от ДР към ЗОС). Следователно и тротоарите около спирките на трамвайните
трасета са публична общинска собственост.
[20] Подържаното на общинските пътища се извършва от общините
(чл. 31 от Закона за общинската собственост). Ето защо подържаното на
тротоарите на улиците в населените места и около спирките на трамвайните
трасета също следва да се извършва от общините, т. е. от техните служители
или лица, на които те възложат това.
[21] В случая И. Д. е паднала на тротоара около спирката на трамвай 12,
а този тротоар е публична общинска собственост, за чието подържане е
5
отговаряла Общината и тя е следвало да я подържа чрез свои служители или
трети лица, на които е възложила подържането. Налице е първата
предпоставка за уважаването на иска.
[22] Съдът установи, че служителите/лицата, на които Общината е
възложила подържането на тротоара около спирката на трамвай 12 в района на
7-ма поликлиника са допуснали той да е непочистен от сняг и лед. И. Д. се е
подхлъзнала, залитната и паднала поради непочистения сняг и лед. От
падането тя е получила телесни увреждания. Налице е и втората предпоставка
за уважаването на иска.
[23] Съдът установи, че Общината не е заплатила на И. Д. обезщетение
за вредите, които е претърпяла. Налице е и третата предпоставка за
уважаването на иска.
[24] Съдът трябва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди и, за да го направи, съдът следва да изясни към кой
момент следва да определи обезщетението. От 2009 г. насам, съдебната
практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е
датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи
промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т.
д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението
за неимуществени вреди към датата на ПТП - 24.01.2024 г.
[25] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението.
[26] Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:
1. характерът на увреждането;
2. начинът на извършването му;
6
3. обстоятелствата, при които е извършено;
4. допълнителното влошаване състоянието на здравето;
5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т.
II от ППВС 4/1968 г.);
6. конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т.
т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.);
7. практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело (решение на
ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.)
[27] Съдът установи, че към момента на падането И. Д. е бил на 29
години. Тя е работила в НАП.
[28] От падането И. Д. е получила субкапитално счупване на шийката
на дясната си бедрена кост. Това е най-стабилното счупване. И. Д. е била
оперирана, като са били поставени три водачни игли до вътрешната част на
бедрената глава и е била измерена дължината на необходимите винтове. След
това са били поставени три канюлирани винтове с дебелина 7,3 мм и
дължина 90, 90 и 80 мм, а кожните рани са били зашити.
[29] И. Д. е провела рехабитация в болницата. Тя е ходила с патерици
около два-три месеца, а 97 дни е била в болничен. Към настоящия момент И.
Д. се е била възстановила добре.
[30] Тя е изпитвала силни болки в острия период след травмата, след
операцията и по време на рехабилитацията. На И. Д. предстои операция за
изваждане на винтовете.
[31] Увреждането на И. Д. е по-леко от тези, предмет на решения на
ВКС:
7
- 50 072-2023-II Т. О. по т. д. 1 368/2022 г., с което ВКС е определил
[1]
обезщетение от 60 000,00 лева за увреждане вследствие на ПТП от 2020 г.;
- 50 052-2023-II Т. О. по т. д. 648/2022 г., с което ВКС е определил
обезщетение от 50 000,00 лева на 83-годишна ищца за увреждане от ПТП от
[2]
2019 г..
[32] От 2019 г., през 2020 г. до 24.01.2024 г. икономическата обстановка
в страната се е подобрявала. Така например минималната работна заплата
[3]
(МРЗ) е била 560,00 лева през 2019 г., през 2020 г. тя вече е била 610,00
[4][5]
лева, а през 2024 г. е била 933,00 лева. Следователно увеличението на
МРЗ е било:
- 66,61 % спрямо 2019 г.;
- 52,95 % спрямо 2020 г.
[33] Съдът отчита всички обстоятелства, както и факторите, свързани с
определянето на обезщетението за неимуществени вреди. От една страна
съдът отчита, че настоящият случай е по-лек от тези, предмет на цитираните
решения на ВКС, но същевременно е от година, когато МРЗ е била с 66,61%
по-висока спрямо 2019 г., откогато е увреждането по второто решение на ВКС
и с 52,95 % по-висока спрямо 2020 г., откогато е увреждането по първото
решение на ВКС. Затова съдът приема, че 50 000,00 лева е справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, които И. Д. е претърпяла. Тъй като е
недопустимо съдът да присъди повече от поисканото съдът осъжда Общината
да заплати на И. Д. 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.
2. По разноските
[34] И. Д. е направила разноски за 1 400,00 лева и е била
представлявана безплатно от адвокат.
[35] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът
8
осъжда Общината да заплати на И. Д. 1 400,00 лева разноски по делото, а на
адвокат С. Н. 3 850,00 лева адвокатско възнаграждение (40 000,00-
25 000,00х0,08+2 650,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда
Общината да заплати 600,00 лева държавна такса по сметка на СГС
(40 000,00х0,04- 1 000,00). Ето защо съдът
[1] ВКС е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила счупване на бедрената шийка на дясната бедрена
кост, с дислокация на костните фрагменти. Това е наложило оперативно лечение - смяна на дясната тазобедрена
става с ендопротеза.
[2] .ВКС е установил, че вследствие на ПТП 83-годишната ищца е получила фрактура на бедрена шийка. През
периода на възстановяване тя е имала нужда от чужда помощ за елементарни битови и хигиенни нужди и е била
на памперси, като несъмнено е изпитвала и неудобство от обстоятелството, че за тези нейни нужди е следвало да
се грижи синът й. Тя е била лекувана оперативно, като е била в болницата около две седмици. След първия месец
тя се придвижвала с патерици. Ищцата не се е била възстановила напълно и е имала ограничение в обема на
движенията, изпитвала ла елеки болки и е продължавала да се движи с патерици, като не се е очаквало вбъдеще
болките напълно да отшумят.
[3] ПМС № 320/20.12.2018 г.
[4] ПМС № 350/19.12.2019 г.
[5] ПМС № 193/12.10.2023 г.
РЕШИ:
[36] ОСЪЖДА Столична община да заплати следните суми:
1. на И. В. Д.:
- 40 000,00 лева на основание по чл. 49, връзка с чл. 45 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди от счупване на шийката на дясната
бедрена кост получено на 24.01.2024 г. от подхлъзване на непочистен от сняг и
лед тротоар на спирката на трамвай 12 в района на 7-ма поликлиника в С.
плюс законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното изплащане;
- 1 400,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
2. на адвокат С. Н. 3 850,00 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
адвокатско възнаграждение;
3. на СГС 600,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса.
И. Д. е с адрес в гр. Нови Искър, ул. „******* и съдебен адрес - адвокат С. Н.,
гр. С., бул. „*******. Столична община е с адрес в гр. С., ул. *******.
[37] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.
9
[38] Ако Столична община обжалва изцяло решението, с въззивната си
жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на
800,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако тя обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
[39] Решението е постановено при участието на „СТОЛИЧЕН
ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, като трето лице помагач на Столична община.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10