РЕШЕНИЕ
№ 351
гр. Сливен, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230100166 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.500, ал.2 КЗ.
Ищецът твърди, че на 14.08.2018г., ответницата при управление на
автомобил „Опел“ с рег. № *** в с.Младово, на кръстовище ул.“П.Волов“ и
ул.“Л.Каравелов“, без свидетелство за правоуправление, поради неспазване
правилата за движение по пътищата причинила ПТП, следствие на което били
причинени щети на лек автомобил „Ауди“ с рег.№ ***, собственост на Таня
Д.. Сочи, че увреденото лице имало сключена застраховка „Каско на МПС“ за
2018г. в ЕВРОИНС АД. В това застрахователно дружество била образувана
щета № 05007891469, по която за ремонт на автомобила на доверен сервиз
било определено и изплатено обезщетение в размер на 2 469,44 лв. Ищецът
сочи, че изплатило обезщетението на ЕВРОИНС, тъй като при него била
сключена застраховка ГО.
Иска се осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество
сума в размер на 2 469,44 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда 12.01.2024г. до окончателното
изплащане.
1
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответната страна, с която
се признава иска по основание и размер.
Претендира разноски, тъй като сочи, че не е дал повод за завеждане на
делото. Твърди, че не е получавана регресна покана да заплати
обезщетението.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник,
който поддържа претенцията и с оглед признанието на иска моли за
постановяване на решение при признание на иска. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответната страна се представлява от пълномощник, който не се
противопоставя да се постанови решение при признание на иска, като
претендира разноски, доколкото ответницата не дала повод за завеждане на
делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца с искане за редуцирането му.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК, тъй
като ответникът направил признание на иска, признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и с това право страната може да се
разпорежда.
Съобразно признанието на иска, същият се явява основателен и бива
уважен в пълния му предявен размер от 2 469,44 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.01.2024г. /датата на завеждане на исковата
молба в съда/ до окончателното плащане.
По отношение на деловодните разноски, съдът намира, че с оглед
изхода на спора и правилата на процеса ответника следва да заплати такива на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът е знаел, че причинил ПТП,
като управлявал МПС в нарушение на ЗДвП без да притежава свидетелство за
правоуправление и в този смисъл знаел, че дължи обезщетение на увреденото
от него при ПТП лице.
На основание чл.495, ал.3, вр.чл.430 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие, застрахованият по застраховка „ГО“ на
автомобилистите е длъжен да уведоми застрахователя си, да посочи подробно
обстоятелствата, относно това събитие и да оказва впоследствие съдействие,
2
по време на проучване от страна на застрахователя по повод на събитието. В
този смисъл застрахования ответник следвало сам да се интересува от
дължимото от него обезщетение към застрахователя му, който изплатил
обезщетение на застрахователя на увреденото лице, а не да чака специална
покана. Принципно регресната покана се изпраща за да постави длъжникът в
забава. В конкретния казус дали е пратена и съответно получена регресна
покана е без значение, доколкото застрахователят не претендира от ответника
обезщетение за забавено изпълнение, именно защото не е успял да връчи
регресната покана и да го постави в забава.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 756,40 лв., от които
656,40 лв. адвокатски хонорар и 100 лв. платена държавна такса по делото.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца е основателно, тъй като на първо място искът се признава, макар и
ответната страна да е дала повод за завеждане на претенцията, делото не е с
голяма фактическа и правна сложност и приключва в едно съдебно заседание.
Минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 546,94 лв., до който размер следва да се
редуцира хонорарът на адвоката на ищеца. В обобщение ответната страна
дължи разноски на ищцовата в размер на 646,94 лв.
Решението се основава на признание на иска.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.500, ал.2 КЗ Н. С. Д., ЕГН: ********** от
с.***, общ.Сливен, ул.“***“ № ***ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ-Общо
застраховане“ АД, ЕИК: *********, представлявано от К.Ч. и Б.В., сума в
размер на 2 469,44 лв. /две хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и
0,44 ст./, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.01.2024г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Н. С. Д., ЕГН: ********** от
3
с.***, общ.Сливен, ул.“***“ № ***ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ-Общо
застраховане“ АД, ЕИК: *********, представлявано от К.Ч. и Б.В., сума в
размер на 646,94 лв. /шестстотин четиридесет и шест лева и 0,94 ст./,
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4