РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Марин Ст. Дишлянов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600240 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. А. А. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 17/2024
г. по описа на ОС-Пловдив, с влязлото в сила по което решение е потвърдена присъдата №
34/15.11.23г. по н.о.х.д. № 570/22 г. на РС-Карлово. С присъдата той е признат за виновен в
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и е осъден условно на две години лишаване от свобода,
глоба от 1000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от две години и шест
месеца.
Формулираното оплакване е за допуснати съществени процесуални нарушения от
инстанционните съдилища, а претенцията – за отмяна на присъдата и потвърждаващото я
решение, последвани от ново разглеждане на делото. Възразява се и срещу определения
срок на наказанието лишаване от свобода, без да се изтъкват мотиви и без да се прави
искане за смекчаване.
Преди насроченото заседание постъпи допълнение към искането, в което оплакването
на процесуална незаконосъобразност е аргументирано с извършеното от съдилищата по
фактите позоваване на показанията на полицейските служители, провели разузнавателна
беседа с осъдения. Окръжният съд е укорен, че не бил съобразил въведената с измененията в
чл. 118, ал. 2 НПК от м. март 2024г. забрана за това.
1
При пренията молителят и изрично упълномощеният от него адв. Д. потвърдиха
искането, без да добавят нещо ново към неговата аргументация.
Прокурорът от АП-Пловдив изрази становище, че искането е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение, като изложи конкретни контрааргументи против мнението за
допуснати процесуални нарушения при първоинстанционното и въззивното разглеждане на
делото.
Пловдивският апелативен съд, като касационна инстанция, след като провери
материалите по делото и съобрази мотивите на инстанционните съдилища и
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.
420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в
него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348,
ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 5 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419,
ал. 1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо, но не е основателно.
Крайният съдебен акт, с който е реализирана наказателната отговорност на В. А., не
се оказа завършек на опорочен наказателен процес.
1. Районният съд е използвал негоден доказателствен източник. Става дума за
показанията на полицаите Б. и К., които възпроизвеждат негово уличаващо го
извънпроцесуално изявление (че се притеснява от пробата, защото преди няколко дена
употребил амфетамин). Грешката на КРС е била отстранима и в последна сметка –
отстранена при инстанционния контрол, като коментираните твърдения са били
елиминирани от годната доказателствена маса.
Защитникът на осъдения настоя, че това не било достатъчно, след като според
измененията в чл. 118, ал. 2 от 2024г. лицата, които са извършили разузнавателни беседи,
изобщо не могат да бъдат свидетели. Свързаното с това виждане предложение за отмяна на
въззивното решение не е основателно. Действително съдът по възобновяването няма
компетентност да възприеме различна фактическа обстановка, но може (и следва) да
прецени дали отстраняването на един или друг източник на информация относно предмета
на доказване би се отразило върху установяването на един или друг факт от този предмет. В
противен случай касационното произнасяне не би имало база за разсъждения за наличието
на наведените касационни основания. Това положение е подчертано в нормата на чл. 422, ал.
1, т. 5 НПК, в която се говори за „съществени“ нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. От
нарушенията, свързани със събирането, проверката и преценката на доказателствата, към
релевантната категория спадат онези, без които изходът на делото би бил различен. Казано
по обратен начин, касационната инстанция трябва винаги да държи във внимание дали
изходът от делото би се оказал различен, когато решава дали да отмени инстанционните
актове заради нарушения, свързани с доказателствения процес. Това бездруго означава да
прецени мястото и ролята на отстраненото поради негодност доказателство или
доказателствено средство сред другите от доказателствената съвкупност, а също неговото
съотношение и взаимодийствие с тях и въобще неговия потенциал. Вследствие тази
2
преценка може да се изведе констатацията, че сума сумарум оформянето на вътрешното
убеждение на решаващите инстанции не се е отклонило от формално-логическите правила,
точно какъвто е настоящият случай.
В настоящия случай фактът на управление на МПС, за който при пренията защитникът
на подсъдимия изрази мнение, че не би могъл да се установи от показанията на полицаите Б.
и К., никога не е бил спорен. Самият подсъдим е признал, че бил спрян зад волана на
ползваното от него * и дори уточнява, и то на две места в своя разпит, часа – 15.15 ч. (вж. л.
112 лице и гръб от първоинст. дело). Въпросният час е фиксиран и в съставения акт за
установяване на адм. нарушение, в който от страна на „нарушителя“ А. е вписано
единствено възражение относно „показанията на апарата“. Цялата поредица следващи
действия по завеждане на молителя в полицейското управление, тестване за употреба на
алкохол и наркотици чрез технически средства, даване и изследване на кръвна проба е
логическа последица от констатираните действия с уредите и механизмите на превозното
средство на сопотската улица в 15.15 часа и в тази връзка комуникира с коментираното
признание от негова страна. Пък и по делото са разпитани всички лица, които са се
занимавали с тестовете на А., и от разпитите им, а също от съставените от тях документи
следва, че в нито един момент той не е обявил, че не е управлявал МПС-то.
2. По отношение поведението на полицейския служител Б. молителят оформя и още
един укор – че му отказал вода в полицейското управление. Счита, че инстанционните
съдилища били направили подобна констатация, което не е вярно. Съдилищата по фактите
са приели, че молителят е получил вода само от полицая Л., без да сочат предходно
„лишаване от вода“. За подобно лишаване А. не е съобщил при няколкото си разпита в хода
на първоинстанционното производство. Така че за „безчовечно и унизително“ третиране,
което било опорочило процеса, въобще не може да се постави въпрос.
В своите обяснения осъденият е казал, че е получил вода и от Л., и от Б. и е
предположил, че в дадената му от последния вода имало „нещо“ (което позитивирало
наркотеста) – вж. л. 28 и л. 112 от първоинст.дело. Заобикаляйки очевидното противоречие с
поддържаната пред съда по възобновяване теза, ПАС държи да отбележи, че това
предположение е съвсем произволно. Категорично не може да се приеме апокрифно слагане
на позитивиращо тест за наркотични вещества „нещо“ в предоставената на А. вода. Това
изглежда съвсем нелогична полицейска постъпка, която при това е трябвало да бъде
финансирана чрез закупуване на „нещото“. Подобни усилия трябва да са подтикнати от
някакъв сериозен мотив, за какъвто по делото няма дори индиции.
3. Не се споделя възражението срещу оформянето на документите, представляващо
етап от процедурата по установяване употребата на наркотици. Вярно е, че медицинската
сестра св. А. П. е отстранила своята грешка в журнала за вземане на кръв и урина относно
часа на явяване на А., без да спази правилата за оформяне на поправката със съответните
подписи (поправила на ръка вписания час от 18.45 на 17.45 ч.). Така коригираният журнал
обаче не е единственият източник на сведение относно въпросния час, доколкото точното
време на пристигане на А. се установява и от фиша за спешна помощ, в който е посочено, че
3
в 18.10 часа бил прегледан и регистриран като чакащ за вземане на проба, а според друга
част от журнала пробите са взети в 18.25 часа и са предадени в 18.40 ч. Иначе казано, касае
се за несъвършена поправка в обсъждания журнал, която не може да доведе до търсения от
защитата процесуален резултат, освен защото часът на явяване на А. не е спорен, също и
защото няма съставомерно значение и не е свързан с отстояване на някаква нейна
отхвърлена теза. Не се атакува изводът за спазване правилата за съхраняване и
транспортиране на пробите. И правилно, при положение че съдебните изводи за тяхното
спазване са обосновани и убедителни (вж. л. 156 гр. от първоинст.дело).
4. Не е допуснато и твърдяното нарушение по чл. 14 НПК. Инстанционните съдилища
са взели всички мерки за разкриване на обективната истина, като включително са назначили
графологическа експертиза за изследване подписите на изследваното лице върху
документите за вземане и проверяване на кръвната проба. Според искането за възобновяване
експертът, на когото била възложена, бил посочил, че не може да я изготви, тъй като не
разполага с достатъчно материал, а експертът, с когото бил заместен, оформил заключение,
при това категорично, върху същия материал. Това създавало основателно съмнение в
безпристрастността на последния и налагало назначаване на арбитражна експертиза,
искането за каквато съдилищата по фактите неправилно отхвърлили.
Касационният съд не е съгласен с тази трактовка на процесуалната ситуация. Всъщност
първият експерт (в.л. К.) не е обявил, че изходната база не е достатъчна за заключение, а е
казал, че не може да даде „категорично“ заключение, при това относно единия само от
подписите – вж. молбата му на л. 63 от първоинст.дело. Не се е обосновал. За другия подпис
нищо не е споменал. А е бил длъжен да оформи своите констатации в експертиза, ако и да са
вероятностни, и фактът, че не го е направил, говори най-малкото за нежелание за
ангажиране. Така че А. не е прав да използва цитираното изявление на в.л. К. в полза на
своята кауза. След получаване на въпросното уведомление от въпросния експерт районният
съд е взел удачното решение да не допусне забавяне на процеса, като вместо да му даде
указание за незабавно изготвяне на експеризата, е потърсил друго вещо лице. Спрял се е на
експерта С., който има 30-годишен стаж, компетентност и опитност в изследваната материя.
Той е подложил експертния проблем на всестранна и очевидно обективна проверка, като се е
снабдил с допълнителен сравнителен материал – образец от почерка и подписа на А. в
заявление за издаване на БДС. И в последна сметка изводът за авторството на подписите,
който е категоричен и базиран на достатъчно данни за сравняване, е предхождан от
необходимата ясна и небудеща възражения аргументация, така че проверяваните инстанции
не са имали основание да приемат за изпълнена някоя от хипотезите по чл. 153 НПК.
Споделя се напълно и отговорът на окръжния съд на искането за назначаване на арбитражна
експертиза – съобщението от страна на в.л. К. не е експертиза, така че не може да бъде
съпоставяно с експертизата на в.л. С..
5. При наличието на експертно химическо изследване не са се оказали наложителни
проверки относно изправността на техническото средство Драг тест, с което първоначално е
бил изследван А.. Изводът за съставомерната употреба на амфетамин се базира изцяло върху
4
физико-химичната експертиза, която е доказала наличие на този наркотик в експертираната
кръвна проба по безсъмнен начин. Така че атакуваното решение не може да бъде отменено и
по съображение за липса на подобна „изискуема“ проверка.
*
Наказателноправната квалификация не буди възражения, пък и в искането за
възобновяване не се твърди нарушение на материалния закон.
Изтъква се оплакване за явна несправедливост на наказанието. Не са изложени
конкретни доводи, с които касационната инстанция да се занимае. Не е ясно дори дали се
твърди нарушение на правилата за неговото определяне или неправилен санкционен избор
при иначе правилно приет превес на смекчаващите обстоятелства. Така че ПАС не дължи
преценка относно санкционните части на присъдата и решението.
**
В заключение – касационната инстанция отхвърля аргументите в подкрепа на
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, така че искането за възобновяване не
може да бъде уважено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. А. А. за възобновяване на в.н.о.х.д.
№ 17/2024 г. по описа на ОС-Пловдив, с решение по което е потвърдена присъдата по
н.о.х.д. № 570/22г. на РС-Карлово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5