Решение по дело №1976/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260046                       08.02. 2021 г.                        Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                       ІІ нак. състав

На трети февруари                                                                 Година 2021

В публично заседание в следния състав:

                                               Председател: Петя Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

Като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01976 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г, № 0021396 на ОД на МВР Перник, с който на И.Ц.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от от Кодекса за застраховането (КЗ).

Жалбоподателят И.Ц.К., по изложени в жалбата доводи, релевира оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, като моли същият да бъде отменен. Не участва лично в хода на съдебното производство, в което се представлява от процесуалния си представител адв. Д.Д.от АК Перник, която поддържа и допълва съображенията  за отмяна на обжалвания ЕФ. Претендира за направени разноски в хода на производството.

Въззиваемата страна ОД на МВР Перник - редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.

От фактическа страна:

На 18.09.2020 г. в 15:00 часа на ул. Юрий Гагарин в гр. Перник, в района на бензиностанция Шел автоматизирано техническо средство за видеоконтрол TFR1-M с радар № 632 заснело лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № ********, движещ се в посока към кв. Тева.

При направена справка в сайта на „Гаранционен фонд” било установено, че към процесната дата и час моторното превозно средство с рег. № ******** не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” („ГО”) на автомобилистите.

При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитирания автомобил е собственост на И.Ц.К., ЕГН **********.

В отсъствието на жалбоподателя, бил издаден от ОД на МВР Перник процесния ЕФ, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от КЗ било наложено на лицето административно наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева).

По доказателствата:

Не е спорно, с оглед приложената по административнонаказателната преписка справка за регистрация на моторни превозни средства, че лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № ******** е собственост на санкционираното физическо лице, както и че за часовия интервал от 14:45 часа до 16:45 часа на 18.09.2020 г. в гр. Перник, на ул. Юрий Гагарин е било въведено в експлоатация автоматизирано техническо средство за видеоконтрол–мобилна система за контрол на скоростта - TFR1-M с радар № 632, за което е бил изготвен кредитирания по делото протокол, съставен по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Същото е одобрен тип средство за измерване, като използваното такова при заснемането на процесния автомобил е преминало периодичен метрологичен контрол за техническа годност, предвид кредитирания протокол за проверка № 3-28-19 от 22.11.2019 г.

От приложената справка от интернет страницата на „Гаранционен фонд” се установява, че към дата 18.09.2020 г. за лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег. № ******** не е била налице действаща застраховка „ГО” на автомобилистите.

От правна страна:

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е издаден при нарушение на материалния закон и при  съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място административнонаказващият орган (АНО) незаконосъобразно е наложил на физическото лице, собственик на заснетия автомобил административното наказание глоба по реда на диференцираната процедура по чл.647, ал.3 от КЗ за нарушение, което е квалифицирал по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, като съображенията са следните:

В ал.1 на чл. 638 от КЗ е предвидена санкция за лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, като размерът и вида й са диференцирани в зависимост от това дали е физическо или юридическо лице. Според чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „ГО” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Следователно в чл.638, ал.1 от КЗ е предвидена санкция за собственик на МПС, регистрирано в Република България, което не е спряно от движение.

Според чл. 638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Видно от съдържанието на нормата на чл.647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по пътищата. ЕФ се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638, ал.4 и 6. Чл. 189, ал.5 от Закона за движението по пътищата не се прилага.

От цитираните законови текстове е очевидно, че законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на съответно определения размер на глобата или имуществената санкция. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 от КЗ, според което, актовете за установяване на административно нарушение се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 - от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В процесния случай  АНО се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КТ и е наложил административното наказание глоба посредством издаването на ЕФ, без изобщо да посочи като основание за налагане на санкцията разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ,  доколкото същата е специална, в случаите на установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система по реда на чл. 647, ал.3 от КЗ.

Следва да се има предвид, че законодателят много ясно е разграничил нарушението по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално, като е довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ  от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „ГО” на автомобилистите. За съставомерността на това деяние е ирелевантно обстоятелството дали автомобилът се управлява  или не, тъй като съставът на нарушението се реализира с несключване на „ГО” на автомобилистите от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението  на собственика по чл. 638, ал.1, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо заснемането на превозното средство в движение, като това се осъществи по общия ред - чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление.

Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал.4 от КЗ, което е довършено, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите. Единствено в тази хипотеза законодателят е предвидил възможността за провеждане на диференцираната процедура по чл. 647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, при наличие на задължение за това. В  този случай собственика носи обективна отговорност за извършеното макар от друго лице нарушение, свързано с управлението на МПС, без задължителната застраховка.

С оглед изложеното съдът приема, че след като в обжалвания ЕФ АНО се е позовал единствено на разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ без да посочи релевантната санкционна норма на чл. 638, ал.4 от КЗ е налице съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на ЕФ. Същевременно това нарушение лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

На следващо място, настоящият състав отбелязва, че съобразно разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ правилата за издаване на ЕФ при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП. В чл. 189, ал.4 , изр.2-ро от този закон е предвидено, че ЕФ трябва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, т.е.  наказващият орган в хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен да посочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение. Не е спорно, че в обжалвания фиш са визирани време и място, след което дословно е записано „…установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство…”, което очевидно не може да се приеме за описание от фактическа страна на нарушението, което е вменено на жалбоподателя. Същото дори и не покрива изискванията на чл. 6 от ЗАНН, тъй като не е посочено нито едно действие или бездействие, което да се твърди, че е извършено от санкционираното лице, което да е запретено от закона и да осъществява състав на административно нарушение, в частност такова по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, каквато правна квалификация е дадена от наказващия орган. Липсата на описание на нарушението, каквото е изричното изискване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, на който не са  предявени съответните факти от обективната действителност, включени в състава на нарушението, за което е санкциониран.

Като съобрази всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакувания ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.21 договор за правна защита и съдействие от 01.02.2021 г. се установява, че жалбоподателят И.Ц.К. е възложил на адвокат Д.Д.от АК Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и  Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на И.К. процесната сума.

Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намери за неоснователно, тъй като исканата сума е в рамките на минимално предвидения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  което изключва необходимостта от нейното коригиране.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г, № 0021396 на ОД на МВР Перник, с който на И.Ц.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв (двеста и петдесет лева) за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1, вр. чл. 638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на И.Ц.К., ЕГН ********** сумата в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ