Определение по дело №216/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 41 от 15.07.2010 г., постановено по Г.д.№ 136/2009 г., Крумовградският районен съд е: 1. признал за установено по отношение на Д. Р. М. от Г.К. съществуването на вземането на И. Х. Х. от Г.К. в размер на 5 000 лева, дължими като получени на неосъществено основание, а именно – неосъществяване прехвърлянето /продажбата/ на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки един на обща стойност 5 000 лева от „К. – *” ООД Г.К. с писмен договор с нотариална заверка на подписите на договарящите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата; 2. отхвърлил предявения иск от И. Х. Х. против Д. Р. М. за съществуване на вземането му за обезщетение в размер на 1 500 лева, за периода от 01.06.2006 г. до 15.10.2009 г., като неоснователен; 3. признал оспорването истинността на договор за продажба на дружествен дял от 30.05.2006 г., сключен между Д. Р. М. и И. Х. Х., за недоказано; 4. осъдил Д. Р. М. да заплати на И. Х. Х. сумата в размер на 546.13 лева, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото и 5. осъдил И. Х. Х. да заплати на Д. Р. М. сумата в размер на 69.21 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по отхвърления иск.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. Р. М., който Ч. неговия представител по пълномощие го обжалва в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Р. М. съществуването на вземането на И. Х. Х. в размер на 5 000 лева, дължими като получени на неосъществено основание, а именно – неосъществяване прехвърлянето /продажбата/ на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки един на обща стойност 5 000 лева от „К. – *” ООД Г.К. с писмен договор с нотариална заверка на подписите на договарящите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че атакуваното решение в обжалваната му част е постановено при неправилно приложение на ма‗ериалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установило, че е върнал сумата в размер на 5 000 лева на ищеца, като този смисъл неправилно съдът не кредитирал показанията на разпитаните свидетели И. И., Д. Д. и В. Т. Моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия И. Х. Х., Ч. неговия представител по пълномощие, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от И. Х. Х., Ч. неговия представител по пълномощие, против постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за съществуване на вземането му за обезщетение в размер на 1 208.13 лева, представляващо законна лихва върху сумата от 5 000 лева за периода от 15.10.2006 г. – три години преди постъпването на заявлението в съда, до 01.06.2009 г. – посочената от ищеца дата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че решението на съда в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано. Неправилно съдът приел, че не е налице неизпълнение на парично задължение от страна на ответника спрямо ищеца, поради което не се дължало обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Излага съображения, че от датата на подписване на договора за прехвърляне на дружествените дялове ответникът бил изпаднал в забава, тъй като не бил заверил нотариално подписа си, поради което основанието за подписването на договора останало неосъществено. Счита, че има право да претендира обезщетение за забава, считано три години преди постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, а именно – считано от 15.10.2006 г. до посочената в заявлението дата – 01.06.2009 г., както и законна лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 15.10.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. За посочения период обезщетението за забавено плащане било в размер на 1 208.13 лева. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД до размера на претендираната с жалбата сума от 1 208.13 лева. Претендира разноски по делото.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първата инстанция е бил предявен иск от И. Х. Х. от Г. К. срещу Д. Р. М. от Г.К., с правно основание чл.422 във връзка с чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане в полза на И. Х. Х. против Д. Р. М. в размер общо на 6 500 лева по заповед № 208/16.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 103/ 2009 г. по описа на Районен съд К., от която 5 000 лева дължими като получени на неосъществено основание, а именно – неосъществяване прехвърлянето /продажбата/ на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки един на обща стойност 5 000 лева от „К. – *” ООД Г.К. с писмен договор с нотариална заверка на подписите на договарящите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2009 г., и 1 500 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5 000 лева, за периода от 01.06.2006 г. до 15.10.2009 г.

От приложеното като доказателство ч.Г.д.№ 103/2009 г. по описа на Крумовградския районен съд се установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от И. Х. Х. от Г.К. е издадена заповед № 208/16.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. Р. М. от Г.К. за сумата в размер на 6 500 лева, от която 5 000 лева парично вземане по договор от 30.05.2006 г. и 1 500 лева лихва за периода от 01.06.2006 г. до 01.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2009 г. до изплащане на вземането.

От цитираното ч.Г.д.№ 103/2009 г. по описа на Крумовградския районен съд се установява също така, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът Д. Р. М. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение до И. Х. Х., получено на 09.11.2009 г., районният съд е указал на последния, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба, в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, И. Х. Х. е предявил иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането общо в размер на 6 500 лева по заповед № 208/16.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.Г.д.№ 103/ 2009 г. по описа на Районен съд К..

От гореизложеното се установява, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение.

Не се спори по делото, че на 30.05.2006 г. ответникът по иска Д. Р. М. е получил от ищеца И. Х. Х. сумата от 5 000 лева, срещу задължението на Д. Р. М. да прехвърли в собственост на И. Х. Х. притежаваните от него 50 дяла по 100 лева всеки един от капитала на „К. – *” ООД Г.К.. Това обстоятелство се признава от ответника и се установява и от представения по делото договор за продажба на дружествен дял от 30.05.2006 г., сключен между страните по настоящото дело. Не е спорно също така, че ответникът Д. Р. М. не е прехвърлил на ищеца И. Х. Х. посочените дружествени дялове от капитала на „К. – *” ООД Г.К.. В тази връзка, от представения по делото като доказателство договор за продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписите, се установява, че на 02.10.2007 г. Д. Р. М. е прехвърлил на И. Г. И. собствеността върху притежаваните от него 50 дяла по 100 лева всеки един от капитала на „К. – *” ООД Г.К..

Спорно по делото е върната ли е на ищеца И. Х. Х. сумата от 5 000 лева, получена от ответника Д. Р. М. с оглед на неосъществено основание, а именно – сключването на договор за продажба на притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „К. – *” ООД Г.К..

По делото е разпитан като свидетел Д. Г. Д., който установява, че е присъствал на разговор между ответника Д. Р. и И. Г. относно закупуване на дялове от последния и в тази връзка ответникът го поканил вечерта в заведението „Л.” да се почерпят. Когато отишъл в заведението видял, че ищецът И. Х., ответникът Д. Р. и И. Г. /също разпитан като свидетел по делото/ вече били седнали, като пред ответника на масата имало една голяма купчина пари. Свидетелят Д. заедно с друго лице на име Х. седнали на друго място, като установява, че не е видял дали И. Х. ги е взел тези пари, а само чул, че Д. Р. поискал да му донесат разписката.

Разпитаният по делото като свидетел И. Г. установява, че присъствал на срещата между Д. Р. и И. Х. същия ден когато закупил дяловете, а именно – на 02.10.2007 г., която среща била в заведение „Л.”. Твърди, че за закупените от него дружествени дялове платил на Д. Р. 5 500 лева, като последния казал, че ще ги даде на И. Х. веднага. Седнали вечерта на една маса в заведението с Д. Р. и И. Х.. Д. Р. изкарал парите на масата – „една пачка и още по 10, по 20 лева”, и казал на И. да му унищожи договора. Впоследствие при Р. нямало никакви пари, а ищецът си тръгнал без да плати сметката. Свидетелят установява, че по повод на тези дружествени дялове имал проблеми с И. Х. и бил в особени отношения с него.

По делото като свидетел е разпитан и В. А. Т., който твърди, че на 02.10.2007 г. присъствал на среща между Д. Р. М., И. Х. Х. и „Д.” в заведение „Л. с.”, където бил на съседна маса. Бил поканен от Д. Р. М., който продал дяловете си на „Д.” и искал да почерпи. Твърди, че ответникът дял на ищеца 5 000 лева, а когато И. Х. си тръгнал ответникът го поканил на неговата маса, защото искал да почерпи, като чакал И. Х. да му донесе някакъв документ. На зададени му уточняващи въпроси свидетелят заявява, че на масата е имало „една пачка пари”, като мислел, че била пачка от по 50 лева. Било към 20 часа, седели отвън в заведението, където не било много осветено.

Във връзка с разпита на посочените свидетели и с оглед направения от процесуалния представител на И. Х. Х., в отговора на въззивната жалба, довод за недопустимост на свидетелските показания на основание чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, съдът съобрази следното:

Съгласно посочената разпоредба, не се допускат свидетелските показания за установяване на погасяване на установени с писмен акт парични задължения. В тази връзка следва да се посочи, че цитирания по – горе договор за продажба на дружествен дял от 30.05.2006 г. не установява парично задължение за ответника, а доколкото не е сключен в изискуемата от закона форма, представлява предварителен договор за продажба на дружествен дял и установява задължение за ответника да прехвърли на ищеца притежаваните от него дружествени дялове, което обстоятелство не се оспорва от страните. При това положение съдът намира, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК, поради което свидетелските показания са допустими.

По делото са разпитани като свидетели и П. Б., Н. Т. и В. К., които установяват даването на сумата от 5 000 лева от ищеца на ответника, което обстоятелство е безспорно, поради което съдът не следва да обсъжда подробно показанията им.

Съдът намира, че така събраните по делото доказателства не установяват връщане от ответника на ищеца на сумата от 5 000 лева, получена от Д. Р. М. на неосъществено основание, а именно – сключването на договор за продажба на притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „К. – *” ООД Г. К.. Това е така, тъй като разпитаните по делото свидетели Д. Д. и И. Г. не установяват ищецът И. Х. да е взел сумата от 5 000 лева от ответника Д. М. на състоялата се между тях среща в заведение Л.” /”Л. с.”/ в Г.К.. Така и двамата свидетели установяват, че същата вечер в посоченото заведение на една маса са били ищецът И. Х., ответникът Д. М. и св.И. Г., както и че на масата пред ответника имало пари – „една голяма купчина пари” /св.Д./, „една пачка и още по 10, по 20 лева” /св.Г./, но и двамата не са видели ищецът И. Х. да е взел парите, нито установяват техния размер. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля В. Т., в частта им, с която твърди, че същата вечер ищецът е взел от ответника сумата от 5 000 лева, тъй като същите са неубедителни и противоречиви в тази им част, като съдът отчита и евентуалната заинтересованост на свидетеля, който е приятел на ответника. Съдът намира за крайно неубедителни показанията на свидетеля в тази им част предвид факта, че св. Г., който е бил на масата на страните по делото, не е видял ищецът И. Х. да е взел парите, а св.Т., който е бил на съседна маса, го е видял, още повече, че самият свидетел установява, че е било към 20 часа и седели отвън, където не било много осветено. Предвид изложеното, неубедителни са и показанията на св. Терзиев, в частта им, с която установява точния размер на сумата, а именно – 5 000 лева. В тази връзка следва да се посочи, че нито свидетелят Г., който е бил на масата на страните, нито св.Д. установяват стойността на парите, които са били на масата. Още повече, че показанията на св.Т. противоречат в тази им част на показанията на свидетелите Г. и Д.. Така, св.Т. твърди, че на масата е имало „пачка от по 50 лева”, което се опровергава от показанията на св. Д., който видял „една голяма купчина пари”, както и от показанията на св. Г., установяващ, че на масата е имало „една пачка и още по 10, по 20 лева”. Тези обстоятелства внасят сериозно съмнение в достоверността на показанията на св. В. Т., поради което и съдът не ги кредитира.

От гореизложеното се установи, че на 30.05.2006 г. ищецът е дал на ответника сумата от 5 000 лева, срещу задължението на последния да му прехвърли притежаваните от него 50 дяла по 100 лева всеки един от капитала на „К. – *” ООД Г.К.. Установи се също, че ответникът Д. Р. М. не е прехвърлил на ищеца И. Х. Х. посочените дружествени дялове от капитала на „К. – *” ООД Г.К., като на 02.10.2007 г. с договор за продажба на дружествен дял, с нотариална заверка на подписите, Д. Р. М. е прехвърлил на И. Г. И. собствеността върху притежаваните от него 50 дяла по 100 лева всеки един от капитала на „К. – *” ООД Г.К.. С други думи, установи се, че ответникът е получил от ищеца сумата от 5 000 лева с оглед на неосъществено основание, а именно - неосъществяване прехвърлянето /продажбата/ на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки един на обща стойност 5 000 лева от „К. – *” ООД Г.К. с писмен договор с нотариална заверка на подписите, поради което и на основание чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД е длъжен да върне тази сума на ищеца. В тази връзка, и доколкото по делото не се установи ответникът да е върнал сумата от 5 000 лева на ищеца, искът за установяване съществуване на вземане в полза на ищеца И. Х. против ответника Д. М. в размер на 5 000 лева, дължими като получени на неосъществено основание, а именно – неосъществяване прехвърлянето /продажбата/ на 50 дружествени дяла по 100 лева всеки един на обща стойност 5 000 лева от „К. – *” ООД Г. К. с писмен договор с нотариална заверка на подписите на договарящите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2009 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е основателен. Ето защо като е приел горното и го е уважил, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.

Що се касае до предявения иск за съществуване на вземане за обезщетение в размер на 1 208.13 лева, представляващо законна лихва върху сумата от 5 000 лева за периода от 15.10.2006 г. – три години преди постъпването на заявлението в съда, до 01.06.2009 г. /за който размер и период е обжалвано решението на районния съд/, то съдът съобрази следното:

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл.86, ал. 1 от ЗЗД се прилага без да се прави разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение – сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощно и др. Необходимо условие е обаче, наличието на парично задължение, каквото в случая се установи, че е налице, и на забава. А в забава длъжникът изпада само ако не е изпълнил задължението си след покана, защото в конкретния случай няма определен ден за изпълнение. Съгласно чл.84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Обезщетителната лихва по чл.86 от ЗЗД, която може да се претендира при неплащане на следващо се парично задължение, се присъжда само тогава, когато има определен ден за изпълнение – от следващия ден, и само тогава когато кредиторът е поканил длъжникът да изпълни, след като не е имало конкретен ден за изпълнение – пак от деня, следващ получаване на поканата. В противен случай няма забава и мораторни лихви за минал период не се дължат. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 131 от 18.02.2009 г. на ВКС по Г. д. № 6346/2007 г., IV г. о., ГК.

С оглед горното и доколкото в случая не е налице покана за плащане, респективно, за връщане на сумата от 5 000 лева, получена на неосъществено основание от ответника, то последния изпада в забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.10.2009 г., от който момент се дължи законна лихва. Предвид изложеното, неоснователен е искът за съществуване на вземане за обезщетение в размер на законната лихва за предходен периода, в случая за периода от 15.10.2006 г. до 01.06.2009 г., за който период е обжалвано решението на районния съд с насрещната въззивна жалба. Ето защо същата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд в тази му част – правилно, поради което следва да се потвърди.

При този изход на делото – неоснователност на подадените жалби, разноски не се следват, а същите следва да останат в тежест на страните, така както са направени пред тази инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 във връзка с чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41 от 15.07.2010 г., постановено по Г.д. № 136/ 2009 година по описа на Крумовградския районен съд

Решението подлежÞ на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.