Р Е Ш Е Н И Е
№1411
гр. Русе, 11.09.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на четвърти септември, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря
Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2414 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
С.П.С. заявява, че
през 1989г. постъпил на работа в системата на МВР. Към м.май 2013г. изпълнявал
длъжността „старши полицай“, служител в група „Охрана на обществения ред“ в
сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУП при ОДМВР – Русе.
На
22.05.2013г. в гр.Русе, в изпълнение на служебните си задължения, санкционирал
водач на МПС за неправилно паркиране, като съставил официален документ – „глоба
с фиш“. По сигнал на служител от Първо РУП, срещу него започнала дисциплинарна
проверка за установяване закононарушения при съставяне на документа и през
м.юни 2013г. Районна прокуратура – Русе образувала досъдебно производство срещу
неизвестен извършител с оглед извършено престъпление по чл.387, ал.1 НК.
В хода на разследване, С.С. бил „посъветван“
от ръководството да се пенсионира, предвид вероятността при повдигане на
обвинение за извършено престъпление от общ характер да бъде отстранен от
длъжност или дисциплинарно уволнен. Поради това, ищецът подал молба за
пенсиониране и напуснал системата на МВР. Освободил ведомственото жилище и наел
квартира. Започнал работа като охранител на инкасо автомобил.
Една
година по-късно бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.311, ал.1 НК и чл.387, ал.1 НК с наложена мярка за неотклонение „подписка“.
За защитата си ангажирал адвокат на когото заплатил 100 лева хонорар. Предвид
специалните изисквания на закона се наложило да напусне работата си като
охранител. На 11.11.2014г. отново бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. След приключване на
разследването, РРП внесла в РРС обвинителен акт, във връзка с което било
образувано НОХД №196/2015г. С присъда №76/30.04.2015г., съдът признал С.С. за
виновен по предявеното обвинение и му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, като на основание чл.66 НК отложил изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от три години. С решение №100/09.09.2015г. по
ВНОХД №347/2015г. (в сила от 09.09.2015г.), РОС изменил първоинстанционната
присъда и освен наложеното наказание лишаване от свобода му наложил наказание
по чл.37, ал.1, т.6 НК – лишаване от право да заема държавна или обществена
длъжност за срок от три години.
В срока по чл.421,
ал.3 НПК наказателното производство било възобновено. С решение
№123/09.06.2016г. по КНОХД №102/2016г. (в сила от 09.06.2016г.), ВТАС отменил
присъдата по НОХД №196/2015г. на РРС и решение по ВНОХД №347/2015г. на РОС,
като постановил ново, с което изцяло оправдал молителя по обвинението за
престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, поради липса на престъпление.
Ищецът твърди, че от
привличането му в качеството на обвиняем през м.юни 2014г. до оправдаването му
през м.юни 2016г. бил унизен и притеснен
от изхода на делото; чувствал се отчаян и объркан; страдал от безсъние;
отношението на близките и приятелите му се променило драстично – избягвали
контакти с него; осъждането му на две инстанции станало причина бракът му да
бъде прекратен с развод; чувствал се омерзен и крайно огорчен от отношението на
държавата към него, тъй като бил осъден за престъпление, което не е извършил;
предвид наложеното от въззивна инстанция наказание се принудил да започне
работа в частна фирма като международен шофьор. Поддържа, че с оглед
незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РБ са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт,
стрес, срам, неудобство, унижение, накърняване на честта и достойнството му,
нарушение на нормалните му социални контакти и отношения в семейството,
препятстване възможността да си намери държавна или обществена работа, временно
ограничаване на личната му свобода, поради наложената мярка за неотклонение,
които оценява на 15 000 лева.
Твърди, че
претърпените от действията на ответника имуществени вреди са в размер на 100
лева – заплатен адвокатски хонорар на защитника по делото в досъдебната фаза.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумите:
15 000 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение,
изразяващи се във физически и психически дискомфорт, стрес, срам, неудобство,
унижение, накърняване на честта и достойнството му, нарушение на нормалните му
социални контакти и отношения в семейството, препятстване възможността да си
намери държавна или обществена работа, временно ограничаване на личната му
свобода и 100 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в заплатен адвокатски хонорар на досъдебното производство, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 09.06.2016г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените
по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът –
Прокуратурата на Република България е депозирала отговор на исковата молба.
Счита претенцията за допустима, но недоказана по размер.
Оспорва твърдението, че претърпените от ищеца
неблагоприятни факти са пряка и непосредствена последица от привличането му в
качеството на обвиняем.
Приема, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е завишено и не намира опора в критерия за справедливост и на евентуално
претърпените увреждания.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приложената към
исковата молба кадрова справка се установява, че С.П.С. е започнал работа в
системата на МВР на 08.11.1989г. и към 18.06.2013г. заемал длъжността „старши полицай“,
служител в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към
Първо РУП при ОДМВР – Русе.
През м.юни 2013г., РРП
образувала досъдебно наказателно производство №3000/2013г. срещу неизвестен
извършител – държавен служител в структурно звено на МВР – полицейски служител
от Първо РУП при ОД на МВР – Русе, затова, че на 22.05.2013г. в гр.Русе, в
качеството си на длъжностно лице – полицейски служител от Първо РУП при ОД на
МВР – Русе, злоупотребил с властта си и неизпълнил служебните си задължения във
връзка с административно – наказателна процедура по налагане на административно
наказание по Закона за движение по пътищата на Г.Ю.ю.и от това произлезли
вредни последици.
На 19.06.2014г. С.С. е
привлечен в качеството на обвиняем по ДП – следствие №111/2013г. по описа на
Окръжен Следствен отдел – Русе за извършено престъпление от общ характер, а
именно: на 22.05.2013г. в гр.Русе, в качеството си на длъжностно лице –
ст.полицай, служител в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна
полиция“ към Първо РУП при ОД на МВР – Русе в кръга на службата си съставил
официален документ – „Глоба с фиш“ на Гюлсевинч Юсеин Юсеин, в който
удостоверил неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с
цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства –
че административно нарушение, извършено от Гюлсевинч Юсеин е санкционирано по
реда на чл.186 от ЗДвП при маловажен случай на нарушение, което е установено в
момента на извършването му – на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, като
случаят не е маловажен – престъпление по чл.311, ал.1 НК. На същата дата в
качеството си на длъжностно лице – ст.полицай, служител в група „Охрана на
обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУП при ОД на МВР –
Русе, не изпълнил задълженията си по служба – не съставил акт за установяване
на административно нарушение на Г.Ю.ю.за нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП,
извършено на 20.05.2013г., което не е било санкционирано с глоба по реда на
чл.186 от ЗДвП в момента на извършването му – на 20.05.2013г. и на мястото на
нарушението – бул.“Цар Освободител“, пред бл.“Афродита“ в гр.Русе и от това са
произлезли вредни последици – избягване на реализиране на предвидената административно
– наказателна отговорност по отношение на Гюлсевинч Юсеин и уронване авторитета
на МВР – престъпление по чл.387, ал.1 НК. По отношение на обвиняемия е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление за
привличане на обвиняем от 11.11.2014г., ищецът е обвинен в извършване на
престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че на 22.05.2013г. в
гр.Русе, в качеството си на длъжностно лице – ст.полицай, служител в група
„Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУП при ОД
на МВР – Русе, в кръга на службата си, в съучастие с И.Г., като извършител,
подбуден от И.Г., съставил официален документ – „Глоба с фиш“ на Г.Ю.ю.от
гр.Русе, в частта, удостоверяваща датата на съставяне на документа, в който
удостоверил неверни обстоятелства, че документът е съставен на 20.05.2013г., с
цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства –
че административно нарушение, извършено от Гюлсевинч Юсеин е санкционирано по
реда на чл.186 ЗДвП при маловажен случай на нарушение, което е установено в
момента на извършването му – на 20.05.2013г. на мястото на нарушението, като
случаят не е маловажен.
За организиране на
защитата си, ищецът ангажирал адвокат на когото заплатил възнаграждение в
размер на 100 лева.
С присъда
№76/30.04.2015г. по НОХД №196/2015г. С.С. е признат за виновен и на основание
чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.36 и чл.54 НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнението на което е
отложено за срок от три години.
Присъдата е изменена с
решение №100/09.09.2015г. по ВНОХД №347/2015г. по описа на РОС, като освен
наложеното от първоинстанционния съд наказание, на основание чл.37, ал.1, т.6 НК, ищецът е лишен от правото да заема държавна или обществена длъжност за срок
от три години.
С решение
№123/09.06.2016г., постановено по КНОХД №102/2016г., ВТАС отменил присъдата по
НОХД №196/2015г. по описа на РРС и решение по ВНОХД №347/2015г. на РОС и
оправдал С.С. по обвинението за престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК.
С влязло в сила съдебно решение №1581/09.11.2017г.,
постановено по гражданско дело №5858/2017г. по описа на РРС, бракът между С.П.С.
и И. А.С.е прекратен с развод.
За установяване претърпените от ищеца неимуществени вреди е
допуснат разпита на Д.А.П. (брат на И.С.). Свидетелят твърди, че след
образуване на досъдебното производство, С.С. напуснал системата на МВР и се
пенсионирал. Предприел тази стъпка, тъй като се притеснявал да не бъде уволнен
дисциплинарно и да бъде лишен от полагащото му се обезщетение. Наложило се да
освободи ведомственото жилище и да наеме квартира. Започнал работа като
охранител, но с привличането му в качеството на обвиняем, не отговарял на
изискванията за тази длъжност и се наложило да напусне, което всяло
допълнителни притеснения, тъй като се опасявал, че не би могъл да си намери
работа. Ищецът се затворил в себе си; бил огорчен от предприетите спрямо него
действия, тъй като дълги години изпълнявал съвестно служебните си задължения в
МВР; отдръпнал се и ограничил контактите с близки и роднини, страдал от
безсъние, станал раздразнителен, странен; отслабнал. Дамян П. предполага, че
една от причините за прекратяване на брака между сестра му и С.С. е
образуваното срещу последния наказателно дело.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения
иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Посочената правна норма визира отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че извършеното деяние не е престъпление.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата,
задължително условие е да са причинени вреди, резултат от незаконно обвинение,
като вредите извън неизбежно следващите се от образуваното наказателно
производство, подлежат на доказване, а не се презюмират.
В настоящото производство е безспорно, че по ДП (сл.)
№46/2014г. на 19.06.2014г. С.С. е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.311, ал.1 НК и му е наложена мярка за неотклонение
„Подписка“. По обвинителен акт от 05.02.2015г. е образувано НОХД №196/2015г.,
приключило с осъдителна присъда, изменена с решение №100/09.09.2015г. по ВНОХД №347/2015г. по описа на РОС. С решение
№123/09.06.2016г., постановено по КНОХД №102/2016г., ВТАС оправдал С.С. по
обвинението за престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. В мотивите на
съдебния акт се сочи, че деянието, описано в обвинителния акт не съставлява
престъпление.
Изложеното води до извод, че е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на държавата.
Прокуратурата е надлежния държавен орган, който отговаря пред съда в
изпълнение на компетентност, възложена от върховния закон и предвидена в
законите. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания.
С релевираните в хода на производството доказателства се установява, че
повдигнатото на С.С. обвинение се е отразило негативно върху психическото му
здраве, на което сочи промяната в начина му на живот: затворил в себе си; бил огорчен; отдръпнал се и ограничил
контактите с близки и роднини, страдал от безсъние, станал раздразнителен,
странен; изпитвал притеснения; отслабнал. Тези вреди търпял в периода
19.06.2014г. – 09.06.2016г. Описаните неимуществени вреди от преживяното се
намират в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на
Република България и разследващите органи, които осъществяват своята дейност
под ръководството и надзора на Прокуратурата.
Неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, което
възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от увредения се
определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства в случая са:
продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване (две
години); характера и тежестта на престъплението, в извършването на което лицето
е било незаконно обвинено (документно престъпление по чл.311, ал.1 НК за което
е предвидено лишаване от свобода до 5 години и лишаване от права); личността на
увредения (ищецът е в трудоспособна възраст, социално активен, а с привличането
му в качеството на обвиняем е компрометирано името му като служител на МВР);
данните за психическото му състояние и негативните последици, претърпени от
лицето. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите; да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост;
да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси.
В
случая, липсват доказателства досежно твърдението, че разводът на ищеца със
съпругата му се дължи, или е в резултат на незаконното обвинение. Предвид
факта, че С.С. е взел решение да напусне системата на МВР и да се пенсионира,
съдът счита, че не е налице и причинно – следствена връзка между
освобождаването на ведомственото жилище и образуваното досъдебно производство.
По делото не са налице и данни (освен тези, съдържащи се в показанията на св.П.)
за претърпяно от ищеца силно емоционално разстройство, довело до по-дълбоко
засягане на психичното здраве или предизвикало трайни негативни последици в
това отношение.
При
така установеното, съдът приема, че ответникът следва да заплати парично
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 7 000
лева, която сума ще възмезди в достатъчна степен претърпените от него негативни
изживявания.
По
отношение претенцията за присъждане обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане сумата 100 лева - възнаграждение за процесуално
представителство в наказателното производство, като писмено доказателство е
представен договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че сумата е
изплатена изцяло и в брой от ищеца на упълномощения от него адвокат. В НПК не е
предвиден ред за възстановяване на направените от оправдания подсъдим разноски,
поради което единствения способ за имуществена обзвреда е този по ЗОДОВ. Съдът
счита, че искат като основателен и доказан в тази част следва да бъде уважен
изцяло.
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски по
настоящото производство, съразмерно с уважената част на претенцията, а именно:
сумата 10 лева (държавна такса, която се дължи изцяло по аргумент от чл.10,
ал.3 ЗОДОВ) и адвокатско възнаграждение в размер на 329.14 лева (изчислено,
съразмерно с уважената част от иска), като заплащането им следва да се възложи
в тежест на ответната прокуратура.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София,
ул.“Витоша“№2 да заплати на С.П.С., ЕГН ********** сумите: 7000 (седем хиляди) лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие незаконно обвинение и 100
лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 09.06.2016г. до окончателното им изплащане. ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до предявените
15 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – гр.София,
ул.“Витоша“№2 да заплати на С.П.С., ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 339.14 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: