№ 4306
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110148573 по
описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „*****“ ЕАД съществуват вземания от Т. К. Д. за
следните суми: за сумата от 2113.55 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 3, находящ
се в гр. София, на ул. „****“ № 22, вх. А, ет. 1, за сумата от 371.29 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 22.11.2022г., за сумата от 20.72 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от
4.91 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 02.12.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за
които парични притезания по ч. гр. дело № 66293/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника като собственик на гореописания недвижим имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна
енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.
Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения
на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г.,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след
изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер
1
на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-
дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че
поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът
изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира
присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените срещу него искове, поддържайки, че не е собственик или
вещен ползвател на процесния имот, респ. че не ползва същия на друго основание. В
условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на част от процесните
задължения по давност. Искът за цената на услугата дялово разпределение счита за
недопустим, доколкото тази услуга била предоставена от трето лице, а не от ищеца, поради
което последният не бил легитимиран да претендира цената й. Претендира разноски за
исковото и заповедното производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„*****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
ответницата да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От представения с исковата молба Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот № 162, том LLXLI, дело № ****/****. се установява, че на 18.12.****. ответникът Т. К.
Д. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. София, на ул. „****“ № 22, вх. А, ет. 1. С оглед на това,
доколкото доказателствената стойност на този нотариален акт не е разколебана от
останалата доказателствена съвкупност, а и доколкото не се установява, а не се и твърди
правото на собственост да е отчуждено от правната сфера на ответника преди или по време
на исковия период, следва да се приеме, че през последния същият е бил единствен
собственик на имота, а с това съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ- клиент на
доставяната до имота топлинна енергия, материално легитимиран да отговаря за заплащане
на цената й.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която
2
се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и
списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена. С оглед на последното, а и доколкото това обстоятелство не е оспорено от
името на ответника, следва да се приеме, че през исковия период сградата, в която се намира
процесното жилище, е била въведена в експлоатация.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление
и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лице-
помагач на ищеца „****“ ЕООД (предишно „МХ ***“ ООД).
Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави
топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период не се
оспорват от името на ответника, а и се установяват от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период
в имота е имало апартаментен топломер за измерване на количеството потребена топлинна
енергия за отопление на имота, но обективно през релевантния за спора период такава не
била потребена. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, от друга страна,
била начислена на брой лица с разходна норма от по 140 л/денонощие за един потребител
при двама живущи в имота. Съгласно констатациите на вещото лице в хода на експертното
изследване за процесния период били съставени документи за извършени главни отчети от
27.05.2020г. и от 10.05.2021г., които били подписани от клиента, което по своята правна
същност представлява признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че
имотът е бил топлоснабден, като през съответния отоплителен сезон до същия е доставена
топлинна енергия в сочения в отчета обем. Наред с това, на абоната е начислявана и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово
разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите им по проект. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са
отчислени за сметка на ищеца. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в
писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи
начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния
момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Въз основа на представените му
свидетелства за метрологична проверка експертът е установил, че общият топломер в
абонатната станция е преминавал редовни периодични метрологични проверки,
приключвали със заключение за съответствие с одобрения тип, въз основа на което е
заключил, че за спорния период същият е бил годно средство за търговско измерване. В
заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период
топлинна енергия на сумата от 2113.61 лева, като е съобразило и издаваните през исковия
период изравнителни сметки.
Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на
ответника, а и се установява от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради
това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на
3
предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., именно в сочения от ищеца общ размер от 20.72 лева.
Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод за недължимост на
цената на услугата дялово разпределение в полза на топлофикационното дружество,
доколкото по силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали
ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е
подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от
тези общи условия, именно ищецът се легитимира като носител на вземането за цената на
извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази
услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото
разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно
счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на
продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в
процеса.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на
обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за
погасяване на тези вземания по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „*****“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинната енергия
и на услугата дялово разпределение, предоставени съответно в периода от м. 05.2019г. до м.
04.2021г. и в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г., през които отношенията между страните
по продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за
4
продажба на топлинна енергия от „*****“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от
м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено
количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество топлинна енергия,
в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен
по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за
забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет
на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка,
когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на
отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
При съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и на приложимите в
случая общи условия, както и на цитираните разпоредби от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на давностните срокове за периода
от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията на ищеца за времето от м.
05.2019г. до м. 07.2019г. са погасени по давност, по отношение на тях е погасено правото на
иск (в материалния смисъл на понятието) на ищеца. Така, за последното включено в
посочения интервал от време месечно задължение- това за м. 07.2019г., погасителната
давност е изтекла на 21.11.2022г.- три години два месеца и седем дни (през които два месеца
и седем дни е спряло течението на давността съобразно цитираните разпоредби от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение и на ЗИД на Закона за здравето)
след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на приложимите в случая общи
условия на ищеца от 2016г., т. е. 10 дни преди подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца за цената на
топлинната енергия за периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г., чиято стойност съгласно
неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата експертиза възлиза на
сумата от 1889.89 лева, както и изцяло вземането за цената на услугата дялово
разпределение, доколкото началната дата на исковия период следва във времето периода, по
отношение на вземанията на ищеца за който бе установено да е погасено правото на същия
да иска съдебното им установяване и принудителното им удовлетворяване.
С оглед на това предявеният иск за цената на топлинната енергия следва да бъде
уважен за сумата от 1889.89 лева за периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г., а за разликите до
5
пълните предявени размер и период следва да бъде отхвърлен, а искът за цената на услугата
дялово разпределение следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Както бе изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от м. 07.2016г. и приложими през исковия период,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното
количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период
(месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи
условия дължимостта на обезщетението за забава върху цената на потребената топлинна
енергия е обвързано с изтичането на определен срок след приключване на съответния
отчетен период, след който потребителят изпада в забава, поради което ирелевантно за
настъпване на същата е съставянето на месечна, респ. на обща фактура след приключване на
отчетния период, респ. момента на издаването й.
В случая ищецът претендира обезщетение за забава върху цената на топлинната
енергия за периода от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., чийто начален момент следва във времето
настъпването на забавата на потребителя за заплащане на процесното задължение, за което
съдът прие, че не е било погасено по давност към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Наред с това, към същата дата не
е бил изтекъл и приложимият по отношение на обезщетението за забава за исковия период
кратък давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което възражението на ответника в този
смисъл е неоснователно в тази му част. С оглед на това, при съобразяване периода на
забавата, както и размера на установената като дължима от ответника като непогасена по
давност цена на топлинната енергия в размер на 1889.89 лева, размерът на обезщетението за
забава върху същата, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 332.00
лева, до която искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, имащ за предмет законната
мораторна лихва върху цената на топлинната енергия, следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите за периода
общи условия на ищеца липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това претенцията с предмет законната мораторна
лихва върху стойността на услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в
цялост.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
6
присъдена сумата от 89.52 лева, представляваща част от сторените от него разноски за
заповедното производство, както и сумата от 437.90 лева, представляваща част от
разноските за исковото производство, включващи заплатени държавни такси, депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и определени от съда на основание нормата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юриконсултски възнаграждения в минимален размер с
оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, които части са съответни на
уважената част от претенциите.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от
исковете следва да бъде присъдена сумата от 42.68 лева, представляваща част от заплатеното
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, както и сумата от 69.14 лева- част
от адвокатския хонорар за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в
правната сфера на „*****“ ЕАД, ЕИК ***, съществуват вземания от Т. К. Д., ЕГН
**********, за следните суми: за сумата от 1889.89 лева, представляваща цена на потребена
в периода от м. 08.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 3, находящ се в гр. София, на ул. „****“ № 22, вх. А, ет. 1, за сумата от 332.00
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2020г. до 22.11.2022г., за сумата от 20.72 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху главните вземания, считано от 02.12.2022г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 66293/2022г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за разликата над
установената като дължима сума до пълния предявен размер от 2113.55 лева, както и за
периода от м. 05.2019г. до м. 07.2019г., иска за обезщетение за забава върху тази цена за
разликата над установената като дължима сума до пълния предявен размер от 371.29 лева,
както и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Т.
К. Д., ЕГН **********, дължи на „*****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 4.91 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2019г. до 22.11.2022г.
ОСЪЖДА Т. К. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„*****“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 89.52 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 437.90 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „*****“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Т. К.
Д., ЕГН **********, сумата от 42.68 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата от 69.14 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач „****“ ЕООД, ЕИК
***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8