Р Е Ш Е Н И Е
№ 5 10.02.2020 г. гр. Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Средец
Наказателен
състав
На
14 януари 2020 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Донева
НАХД № 232 по описа за 2019 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Д.Г. против Наказателно постановление
№ 269А-9/30.01.2017 г., издадено от Началника на Районно управление – гр.
Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД. Претендира се отмяна на наказателното постановление по съображения за
незаконосъобразност при описание на нарушението: досежно времето и мястото на
извършването му; при несъответствие между фактически описаното деяние и
посочената за нарушена законова норма; при ограничаване възможността за
установяване на самоличността чрез друг заместващ документ освен лична карта.
Релевирано е възражение за изтекла давност, предвидена в чл. 82, ал. 1, б. „а“
от ЗАНН. При условията на евентуалност се излагат доводи, че нарушението представлява
маловажен случай и са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява
в с. з. и не изразява становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата
и с. з. оплаквания, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателното постановление, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Срещу М.Д.Г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 269А-9/27.12.2016 г. за това, че на
27.12.2016 г., около 20,10 часа на разклона за с. Тагарево, Община Средец, при
извършена полицейска проверка не предоставил документ за самоличност лична
карта, с което виновно нарушил чл. 6 от ЗБЛД. АУАН е съставен от св. Н.С.К., на
длъжност полицай ОРР в Районно управление – Средец, който в разпита си пред
съда заявява, че се сеща за случая. Като свидетел само при съставянето на АУАН
е посочен И.И.Д..
Атакуваното
наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН, като
административно-наказващият орган е възприел нарушената разпоредба, но е описал
различна от отразената в акта фактическа обстановка досежно мястото на
извършване на нарушението – приел е гр. Средец, както и е разширил обхвата на документите,
установяващи самоличност.
Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 30.10.2019 г., като жалбата е
депозирана на 06.11.2019 г.
При така
установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно
легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество същата се явява
основателна по следните съображения:
Посочената в наказателното постановление
нарушена разпоредба на чл. 6 от ЗБЛД вменява задължение на гражданите при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗБЛД,
самоличността се удостоверява с документите за самоличност, със заместващи
документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон. В
описанието на конкретното нарушение в АУАН е посочено само, че жалбоподателят
не е представил лична карта, като друго бездействие не е включено. Такова
бездействие обаче е включено в описанието на нарушението в НП, в което
наказващият орган е посочил, че жалбоподателят не представя изобщо какъвто и да
е документ за самоличност, разширявайки по този начин кръга на фактическите
обстоятелства с такива, невключени в АУАН. Констатираното несъответствие между
фактически описаното нарушение в АУАН и НП не гарантира правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, в т. ч.
разбиране на обвинението. Следва да се има предвид, че в настоящото
производство защитата не е срещу цифрите, а срещу фактите, а те не са правилно
отразени и интерпретирани, с недвусмислено и конкретно словно описание на
нарушението, от което следва да бъде направен извод, че жалбоподателят е разбрал
какво нарушение се твърди да е извършил. От друга страна, описаното в АУАН и НП
бездействие не сочи в пълнота допустимите способи за удостоверяване на
самоличността, които освен лична карта и заместващи я документи, включват и
всички останали документи за самоличност, изброени подробно в чл. 13 и чл. 14
от ЗБЛД. Като е описал в НП, че жалбоподателят „не представя документ за
самоличност“, наказващият орган оставя контролната инстанция с убеждението за
ограничаване на възможността му да изпълни задължението, вменено му с чл. 6 от ЗБЛД, а именно да удостовери самоличността си и с други заместващи или определи
в закон в закон, напр. свидетелство за управление на МПС, т. е. с всички
допустими от ЗБЛД такива. Неизяснено от гласните доказателства остана обстоятелството
предоставил ли е проверяващият орган възможност на жалбоподателя да се
легитимира и с друг заместващ документите за самоличност документ, освен лична
карта. Това изключва всякаква възможност да се направи несъмнен и обоснован
извод, че процесното наказателно постановление съдържа вярно, точно и обективно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съобразно
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Налице е доказателствена недостатъчност
и по отношение на съставомерен елемент от вмененото нарушение – факта на кого и
пред кого жалбоподателят не е представил документа си за самоличност. Такова
обстоятелство не е отразено в АУАН и очевидно това не е актосъставителят, който
надлежно е отразил личните данни на жалбоподателя в акта. В АУАН и в издаденото
въз основа на него НП е посочено общо, че непредставянето на документ за
самоличност от страна на жалбоподателя е по повод полицейска проверка.
Неотразяването на обстоятелството пред кой лицето-жалбоподател не е
удостоверило самоличността си е съществено нарушение, доколкото това
обстоятелство е съществен елемент от разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД. Единствено
при поискване от компетентно длъжностно лице, определено със закон, гражданите
са длъжни да удостоверят самоличността си. В НП описателната част на
допуснатото нарушение следва да съответства на диспозицията на нарушената
норма, за да бъде ясно на нарушителя с кои свои действия коя норма на закона е
нарушил.
Установи се по делото, че посоченото
в наказателното постановление местоизвършване на нарушение е различно от
установеното в АУАН. В акта е посочено място – на разклона за с. Тагарево,
Община Средец, т. е. извън град Средец, а в НП е визирано населеното място –
град Средец. Фактите, които
административно-наказващият орган счита за съставомерни и онези обстоятелства,
които имат отношение към извършеното нарушение и които го отграничават във
времето и пространството, следва да бъдат описани в наказателното
постановление. Изискването за съответствие между фактическото обвинение по АУАН
и по НП гарантира спазване на принципа за налагане на наказание за това
нарушение, което е установено по реда на ЗАНН и за което е уведомено наказаното
лице с възможност за защита в тридневен срок от връчване на акта. Допуснатото
противоречие между АУАН и НП опорочава административно-наказателното
производство и обуславя отмяната на издаденото НП като незаконосъобразно, тъй
като противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят да
бъде санкциониран за нарушение, за което /доколкото мястото на извършване на
деянието е обективен признак от състава на всяко едно нарушение/ в
действителност не му е бил съставен АУАН.
Единствено за неоснователно по жалбата
се преценя позоваването на института давност. Съгласно
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., постановено по тълк. дело №
1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от
време, определен от закона, с изтичането на който титулярът на едно право губи
предоставената от закона възможност да го осъществи. Давността се прилага
служебно, като държавата губи материалното
си право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му
наказание, като се погасява
наказателната отговорност и то на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. С диспозитива на
същото тълкувателно решение изрично е прието, че разпоредбата на чл. 11
от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в НК. Погасяването на наказателното преследване е уредено в глава IX
от НК, като сроковете са обусловени от вида и размера на предвиденото за
съответното нарушение наказание. За извършване на визираното в санкционния акт
нарушение законодателят предвижда налагане на административно наказание „глоба“.
Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изминал срок по-голям
от три години, а според чл. 81, ал. 3 от същия кодекс, независимо от спирането
или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Отнесена
към датата на твърдяното нарушение – 27.12.2016 г., абсолютната погасителна
давност /четири години и половина/ изтича на 27.06.2021 г., т. е. към настоящия
момент не са налице предпоставките на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за прекратяване на административно-наказателното производство на това
основание. Не са налице и предпоставките за прекратяване на административно-наказателното
производство, посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Това е така, тъй като от
датата на издаване на наказателното постановление на 30.01.2017 г., от който
момент давността последно е била прекъсната е започнал да тече нов давностен
срок, до датата на връчването на НП на санкционираното лице – 30.10.2019 г., не
е изтекъл срок по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
вр. с чл. 11 от ЗАНН, т.е. и обикновената погасителна давност за
административно-наказателно преследване не е изтекла.
Незаконосъобразно протеклият процес на
реализиране на административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 269А-9/30.01.2017
г., издадено от Началника на Районно управление – гр. Средец, с което на М.Д.Г.,
с ЕГН **********,***, на основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: