Р Е Ш
Е Н И Е
№ 80
В ИМЕТО НА НАРОДА
20.01.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
НАХД № 3719 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1252344 на ОД МВР Пловдив,за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с което на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Т.Ц.П., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер
на 200 лв. /двеста/ лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 1252344
на ОД МВР Пловдив, с което на основание
чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Т.Ц.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста/ лева за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В депозираната пред съда
жалба моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и
неправилен.
Административно - наказващият орган – ОД МВР ПЛОВДИВ, редовно
призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
жалбоподателя Т.Ц.П. е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 08.06.2016 год. в 09:50 ч.
на Републикански път № II-86, км
19+240/Пловдив – Асеновград/ в посока гр.Пловдив, заснет със стационарна
радарна система „Multa Radar SD 580”, при
въведено ограничение на скоростта 60 км/ч с пътен знак „В 26”, за превишаване на разрешената скорост с 41
км/ч при управление на МПС с рег. № ****, лична собственост. Жалбоподателят П.
се движел със 101км/ч вместо с допустимата скорост до 60 км/ч, като бил
приспаднат толеранс 3% от измерената скорост.
На жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.2, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице,
което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от
правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по
делото писмени доказателства.
Съдът при служебната проверка констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
За по-голяма прецизност, следва да се отбележи,че
сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок
може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на
електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла
на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е административен
акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото
не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП.
В случая е
налице административно нарушение, установено със стационарно автоматизирано
техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци, приложен е и снимков материал. Техническото средство е одобрен тип за измерване
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 от
08.12.2010 г. със срок на валидност до 08.12.2020 г. По делото е приложен и Протокол № 22 – ИСИ/
24.03.2016г. на Български институт по метрология за извършена проверка на техническото
средство, както и снимка на разположението и начина на поставяне на на пътен
знак „Е 24” – сигнализиращ заснемането на пътния участък.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото
електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е
дотолкова, доколкото да обуслови, че вслучая скоростта от 60 км/ч, въведена с
пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо
повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено
препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с
препратката е още по-прецизна.
Съгласно посочената за санкционна норма, а именно чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП предвижда, че за
превишаване на разрешената скорост, извън населено място от 41 до 50 км/ч, е
предвидена глоба в размер от 200 лв /към момента на деянието/. Правилно на
жалбоподателя е било наложено административно наказание по вид и размер, а
именно глоба във фиксиран размер от 200 лева за така установеното нарушение,
който размер не подлежи на ревезиране от страна на съда.
Ето защо, от целия
доказателствен материал, кредитиран от съда,
безспорно се установява вмененото на жалбоподателя нарушение, при
спазена процедура по неговото установяване и законосъобразното съставяне на
процесния електронен фиш.
Само за пълнота, съдът намира
за необходимо да се посочи, че в случая, макар изтекъл значителен период от
извършеното нарушение до съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, то не е изтекъл
срок от 4 години и половина от 08.06.2016г., срок, визиращ абсолютната
относителна давност по смисъла на чл.80, ал.1, т.5,
вр с чл.81, ал.3 НК, вр. чл.11 от ЗАНН, при което правилно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
Предвид
горепосоченото, съдът счита, че обжаваният ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Мотивиран от изложеното,
ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ