Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 14.04.2014 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На осемнадесети март
През две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: К.Х.
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 650
по описа на Районен съд-Тетевен за 2013 година,със страни:
Ищец: „СУПЕРЛИНК”-ООД-град София,
Ответник:”ЦАКОМ-ТРАНС”-ЕООД-с.Гложене,Лов.обл.,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване навземане,за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с посочено основание чл.422,ал.1,в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди,че предявява в срок иска за установяване на вземане,по възражение на ответника,направено по ч.гр.д. №533/2013г по описа на РС-Тетевен.Изискуемото парично вземане е в размер на 2924,64 лева,по 1 бр.фактура.
Излага,че на 27.09.2012г собственикът и управител на ответното дружество посетил работилницата за регенериране на гуми на ищеца на адрес ж.к.Индустриална зона,Казичене,гр.София и взел осем броя гуми за товарен автомобил-регенерат,индивидуализирани и описани в исковата молба,както и два броя лепенки размер 120 и 122.Управителят огледал и одобрил гумите,приел цените на всяка от тях,а именно-за първите четири броя от посочените гуми по 243 лева всяка,за пета и шеста по 300,60 лева,за всяка от тях и за последните две по 417,60 лева ,като към цените се прибави и дължимото ДДС така,както са посочени във фактурата.След като подписал проформа фактура І16450/27.09.2012г,в присъствието на ххххх-упълномощено лице да сключва договори,натоварил гумите на камиона си и обещал ,че ще дойде на другия ден да заплати взетата от него стока.На другия ден управителят на ответника се обадил по телефона и заявил,че в момента нямал пари и понеже е работил с ищеца и винаги бил коректен,щял да мине в офиса на ищеца след един месец,за да си плати дължимата сума по процесната фактура.
В края на м.октомври управителят на ответника се обадил отново по телефона и заявил,че е затруднен и не може да погаси вземането си.Така започнали да се чуват почти всеки месец и той все обещавал да направи плащане,но така и не го направил.През цялото време управителят не е платил нищо за общо 8 бр. регенерирани гуми.През същото време не е направил и възражение,че гумите са некачествени.
Моли да бъде постановено решение,с което се установи съществуване на вземането по посочената 1 бр.фактура в размер на 2924,64 лева,както и вземане за законна лихва върху тази сума,начиная от 28.10.2013г до окончателното изплащане на задължението и вземане за деловодни разноски по заповедното производство в размер на 58,50 лева и 200 лева адвокатски хонорар.
В съдебно заседание,проведено на 18.03.2014г и на основание чл.214 от ГПК,съдът е допуснал изменение на размера на вземането по иска-намаление със сумата от 1000 лева,като вземането за главницата е прието до размер на 1924,64 лева,както и законната лихва върху тази сума,начиная от датата на заповедта по чл.410 от ГПК-10.10.2013г,съобразно и предмета на иска-установяване на вземане по заповедно производство и към момента на издаване на заповедта.
Ищецът се позовава на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника/в първото заседание по делото представляващия ответникът е заявил изрично,че поради неприлагане към делото на подписано от него пълномощно,прави изявление за устно упълномощаване на адв.П./посочен в отговора на исковата молба/ за процесуално представителство по делото/в което оспорва всички изложени факти в исковата молба.Твърди,че дружеството никога не е закупувало гуми от ищеца,поради и което последният не представя никакъв договор за продажба.Представената проформа фактура не е документ,който установява някакви задължения.Същата е издадена по повод намерения на ответника да купи описаните в нея гуми от ищеца,но целта е само да фиксира договорените цени,по които впоследствие да бъдат купени гумите.В този смисъл проформата е само предварителен договор за купуване.Ако наистина е била осъществена сделка,щеше да бъде издадена фактура,каквото задължение има ответникът по смисъла на чл.113,ал.4 от ЗДДС.Проформата фактура доказва само и единствено,че лицата,които са я подписали,са имали намерение да сключат сделка.В никакъв случай не доказва,че те са сключили сделка.Ако бяха сключили сделка,следваше в 5-дневен срок да бъде издадена фактура,която е документ по смисъла на ЗДДС.Ищецът е данъчно задължено лице и е длъжен да издава фактури в срок до 5 дни от сключване на сделката.Ищецът никога не е доставял гуми на ответника и по тази причина не сочи никакви доказателства за извършване на такава доставка за сключване на такъв договор.
Моли да бъде отхвърлен исковете,като неоснователни и недоказани.Доказателства не сочи.
От представените и приложени по делото писмени доказателства,както и тези по приложеното ч.гр.дело №533/2013г по описа на РС-Тетевен,показанията на свидетеля хххххххи заключението на съд.-счетоводната и графическата експертизи,изготвени от вещите лица Р.М. и С.П.,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност „PEГEHEPИPAHE HA ABTOMOБИЛHИ ГУMИ, ПPOИЗBOДCTBO, ПPOИЗBOДCTBO И BЬHШHA И BЬTPEШHA TЬPГOBИЯ CЬC CTOKИ И УCЛУГИ C ИЗKЛЮЧEHИE HA ЗAБPAHEHИTE CЬC ЗAKOH, TPAHCПOPTHA И CПEДИTOPCKA ДEЙHOCT, ЛИЗИHГOBA ДEЙHOCT, ПPEДПPИEMAЧECTBO И CTPOИTEЛCTBO, ПOKУПKO-ПPOДAЖБИ И OTДABAHE ПOД HAEM HA HEДBИЖИMИ ИMOTИ, OTДABAHE HA HEДBИЖИMИ ИMOTИ ПOД HAEM, KOHCУЛTAHTCKA И ИHФOPMAЦИOHHA ДEЙHOCT, MAPKETИHГ И PEKЛAMA, XOTEЛИEPCKA ДEЙHOCT, TЬPГOBCKO ПPEДCTABИTEЛCTBO И ПOCPEДHИЧECTBO HA БЬЛГAPCKИ И ЧУЖДECTPAHHИ ФИЗИЧECKИ И ЮPИДИЧECKИ ЛИЦA И BCЯKAKBA ДPУГA ДEЙHOCT, HEЗAБPAHEHA CЬC ЗAKOH”.
Ответникът също е търговско дружество,с предмет на дейност „ТЪРГОВСКА И ПОСРЕДНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ; ТРАНСПОРТНИ УСЛУГИ В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА, КАКТО И ВСИЧКИ ДРУГИ ТЪРГОВСКИ ДЕЙНОСТИ, РАЗРЕШЕНИ ОТ ЗАКОНА”.
Между двете дружество съществуват търговски взаимоотношения „от доста време”,като свидетелят хххххх,заемащ длъжността „главен мениджър” в ищцовата дружество лично се познава с управляващия и представляващ ответното дружество.Последният „направил поне 6-7 вземания” от ищеца/показания на св.хххххх/.Този факт се потвърждава и от констатациите на вещото лице,изготвило съд.-счетоводната експертиза-„… в счетоводството на дружеството се установи,че ищецът по делото е имал и други сделки с ответника…”.
На 27.09.2012г представляващия ответника посетил офиса на ищеца в град София,като лично бил обслужен от свидетеля ххххххв,взел 8 броя гуми,като свидетелят написал и документа-въпросната проформа фактура.В приложения документ е удостоверено договорено количество стоки-гуми и лепенки,които доставчикът-ищецът,предоставя на получателя-ответното дружество.От приетото и неоспорено от страните заключение на графическата експертиза се установява,че положения подпис срещу графата „Получател” върху документа е автентичен и е положен от представляващия ответното дружество ххххххххх
От приложено извлечение по сметка/стр.28 от делото/ и заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че по проформата фактура има извършено частично плащане от страна на ответника,извършено по банков път,в български лева на дата 03.10.2012 година,като същото е в размер на 1 000 лева.В счетоводната програма на ищеца задължението на ответното дружество е отразено в размер на 1924,64 лева.
Въз основа на заявление на ищеца,на дата 10.10.2013г е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.дело №533/2013г по описа на РС-Тетевен ,за следните суми:главница в размер на 2924,64 лева,законна лихва върху тази сума,начиная от 10.10.2013г до окончателното и изплащане и разноските по делото,в размер на 108,50 лева.В срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение по образец срещу заповедта от длъжника „Цаком транс”-ЕООД-с.Гложене,Лов.обл.,като с разпореждане от 28.10.2013г съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си,като довнесе съответната държавна такса.Съобщението е връчено на заявителя на 6.11.2013г,като исковата молба,въз основа на която е образувано настоящето дело е входирана в деловодството на съда на дата 05.12.2013 година.
В предвид описаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният
положителен установителен иск с основание чл.422,ал.1,в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК
е допустим,като е налице правен интерес за предявяване на иска,което се доказва
и от приложеното ч.гр.дело №533/2013г
по описа на РС-Тетевен,по което и в срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение срещу издадената Заповед по чл.410 от ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен,поради следните съображения:
В хода на производството по предявения иск следва да се докаже възникването на задължението на ответника,размера на същото,основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца.В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане на задължението,за което е издадена Заповедта по чл.410 от ГПК.
От доказателствата по делото съдът
приема,че ответното дружество е страна по посочения в исковата молба договор за търговска продажба,за който е
съставена приложената по делото проформа
фактура.Известно е,че проформата фактура е един
вид оферта под формата на фактура,която
няма юридическа стойност.Тя се изпраща от продавача на купувача и се използва
се в следните случаи:При плащане, което е било предварително договорено;Когато
е елемент на тръжни документи;При доставка на
стоки, преди подписване на договора,тогава целта е да послужи за средство за
определяне на продажната цена на тези стоки.
От
заключението на съд.-счетоводната експертиза,на графическата експертиза,приложеното
извлечение от сметката на ищеца,с отразено частично плащане от страна на
ответника и посочено като основание за частичното плащане проформата
фактура,както и показанията на свидетеля хххххххсъдът приема,че ответникът е
получил посочения вид и количество стока и на договорената между страните по
сделката цена,вписана в проформата фактура.
Съгласно чл.327,ал.1 от ТЗ,купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.Ищецът твърди за неформални договорки между страните за заплащане от ответника на получената стока,правени в сравнително дълъг времеви период от получаване на стоката от ответника.Въпреки наличието на тези договорки,съдът приема,че към момента на издаване на заповедта по чл.410 от ГПК ответникът е погасил само частично задължението си- извършил е плащане в размер на 1000 лева,т.е. претендираната с иска по настоящето дело главница в размер на 1924,64 лева/след намаление на размера на главницата от ищеца/ е дължима,заедно с определената законна лихва върху тази сума,начиная от датата на издаване на заповедта по чл.410 от ГПК-10.10.2013г., до изплащане на вземането.След влизане в сила на настоящето решение,издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за разликата над признатото вземане на главницата-до сумата от 2924,64 лева/по заповедта/ и за законната лихва върху главница над размера от 1924,64 лева/до който се уважава установителният иск/,следва да бъде обезсилена.
В предвид изложените съображения установителният иск следва да бъде уважен,като се признае съществуване на вземането на ищеца за посочените по-горе суми,а именно-главница в размер на 1924,64 лева и законната лихва върху този размер на главницата,считано от 10.10.2013г до окончателното и изплащане.
Що се касае до претенцията за разноските по заповедното производство: Доколкото искът по чл.422,ал.1,в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК представлява продължение на заповедното производство,неговият предмет е ясно очертан в заявлението по чл.410 от ГПК,поставящо началото на производството.Разноските в заповедното производство не са част от предмета на спора за установяване на вземането,а тяхната дължимост е в зависимост от успешното провеждане на установителния иск.Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.413,ал.1 от ГПК,съгласно която заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските,а в тази част длъжникът не е атакувал издадената заповед по ч.гр.дело №533/2013г по описа на ТРС.
Ето защо на ищецът следва да се
присъдят само сторените разноски в настоящето исково производство,възлизащи на
сумата от 668,50 лева.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,ал.1,в-ка с чл.415,ал.1 от ГПК,по отношение на „ЦАКОМ-ТРАНС”-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в с.Гложене,Лов.обл.,ул.”ххххххххххххпредставлявано и управлявано от ххххххххх, съществуването на вземането на „СУПЕРЛИНК”-ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район „Панчарево”,ж.к. „Индустриална зона-Казичене”,представлявано от управителя Ч.С.Х.,в размер на 1924,64/хиляда деветстотин двадесет и четири лева и шейсет и четири ст./лева,представляваща незаплатена част от стойността на доставена стока-гуми и лепенки,за което е издадена проформа фактура №16450/27.09.2012г.,заедно със законната лихва върху тази сума от 1924,64 лева,начиная от 10.10.2013г до окончателното и изплащане,за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №533/2013г по описа на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА „ЦАКОМ-ТРАНС”-ЕООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в с.Гложене,Лов.обл.,ул.”хххххххх,представлявано и управлявано от хххххххв, да заплати на „СУПЕРЛИНК”-ООД,с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление в град София,район „Панчарево”,ж.к. „Индустриална зона-Казичене”,представлявано от управителя Ч.С.Х. сумата от 668,50/шестстотин шейсет и осем лева и петдесет ст./лева,представляващи сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
|
|
|