№ 1092
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513573 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20131807 от 04.06.2021 г. по гр.д. № 44994/2020 г. по описа на
СРС, 173 с-в е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „Н.С." ЕАД,
ЕИК ****, дължи на „С.**" ООД, ЕИК ****, сумата от 24500,00 лева, начислена по
Фактура № **********/02.07.2019г. и представляваща част от неплатено
възнаграждение от общо 49417,22 лева за изпълнената работа от ищеца по сключен
между страните Договор за обществена поръчка № Д-53-1261-345/04.12.2018г. за
аварийни ремонтно-възстановителни работи по левия тръбопровод на деривация
„Цонево - Девня", дюкер 1, в участъка яз. Тръстиково - град Девня от км. 4+443 до км.
4+493 с дължина 50 метра, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (27.02.2020г.) по ч.гр.д. № 10946/2020г. по описа на
СРС до окончателното й изплащане.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника „Н.С." ЕАД с изложени доводи
за неправилност на постановеното решение, като постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила; необоснованост.
Поддържа, че в производството не е установено, че ищецът е изпълнил
възложената работа, както и че същата е била приета от ответника, за да бъде дължимо
договореното възнаграждение, за което са били издадени описаните два броя фактури.
1
Последните, макар и осчетоводени от ответника – възложител, не са достатъчни за
обосноваване извод за дължимост на възнаграждението за сключения договор за
изработка, тъй като според сключения договор е следвало да се съставят приемо –
предавателни протоколи за извършената работа. Доколкото в случая не е налице
съставяне на протоколи за приемане на изработеното, то и работата по договора не е
била извършена качествено и в срок и приета. Поради това и възнаграждение не се
дължи независимо от осчетоводяване на сочените фактури. Поддържа, че във връзка с
първата издадена фактура и вземането по нея не е подал възражение срещу заповедта
за изпълнение издадена от съда, поради пропускане на срока. Въпреки това
изложените в настоящето производство възражения се отнасят и за вземанията по нея.
Моли, да бъде отменено решението на СРС и предявения иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „С.**" ООД е подал писмен отговор, в който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението на СРС е правилно,
обосновано и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че именно чрез
съставените документи и констатациите на СТЕ е установено фактическо приемане на
работата, както и осчетоводяване на фактурите за дължимите плащания от ответника,
чрез приетата СИЕ. Пред първата инстанция не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Съответно, ответникът не е доказал твърденията си за
допуснати нередности в изработения продукт. Поддържа, че чрез пропускът на
възложителя да възрази срещу издадената заповед за изпълнение във връзка с
вземането по първата фактура сочи за стабилизиране на правопораждащите факти за
вземанията и по двете фактури, което е отчетено от съда.
Моли за потвърждаване на решението на СРС и претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
2
Производството е образувано по предявени по реда на чл.415 ГПК
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД за заплащане на
дължимо възнаграждение по договор за изработка.
От страна на ищеца са изложени фактически доводи за установяване на
облигационно отношение по Договор за обществена поръчка № Д-53-1261-
345/04.12.2018г. за извършване за аварийни ремонтно- възстановителни работи по
левия тръбопровод на деривация „Цонево - Девня", дюкер 1, в участъка яз. Тръстиково
- град Девня от км. 4+443 до км. 4+493 с дължина 50 метра, по който ищецът е
изпълнил задълженията си и според изискванията на ответника, което било установено
и със съставен акт протокол обр. 19 от 01.07.2019г. Обектът бил и въведен в
експлоатация с издаването на протокол обр. 15 на 21.06.2019г. Общата сума, която
следвало да се плати по договора, включвайки и действително извършените
непредвидени работи, била 122634,65 лева. За извършената работа и възникналото в
тази връзка вземане „С.**" ООД издало окончателна Фактура №
**********/02.07.2019г. за сумата от 99417,22 лева с ДДС. Осъщественото авансово
плащане било фактурирано с Фактура № **********/16.05.2019г. за сумата 23217,43
лева. Работата била приета без забележки от възложителя. Нямало искане за
отстраняване на дефекти в гаранционния срок, нито възложителят следвало да задържа
като гаранция определени суми. Ответникът платил дължимата в аванс сума от
23217,43 лева, както и общо 50000,00 лева по фактурата от 02.07.2019г. Така по нея
останали неплатени 49417,22 лева, от които 24500,00 били заявени по настоящото
дело, а остатъкът - по друго такова образувано по подадено заявление, за което била
издадена заповед за изпълнение. Срещу издаването на последната не било подадено
възражение и същата влязла в сила.
Поддържа, че фактурата за сумата от 24500,00 лева била приета от ответника, а
задължението по нея - потвърдено, като по този начин вземането се признавало от
негова страна. Въпреки това плащане на дължимите суми липсвало.
Претендира да бъде установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
24500,00 лева, представляваща стойността на незаплатената част от фактурата за
извършената работа, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 27.02.2020 г.
до окончателното изплащане и ответника да бъде осъден за разноските.
От страна на ответника са оспорени предявените искове като неоснователни.
Изложени са правни и фактически доводи, че не дължи претендираната сума, тъй като
не е изпълнена работата, която е възложена. Не оспорва наличие на облигационно
правоотношение с посочения предмет.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по сочения договор
страните са установили облигационно отношение по договор за изработка, по който
изпълнителят – ищец е извършил работата, а ответника – възложител не е заплатил
3
договореното възнаграждение. Същевременно е отхвърлил като неоснователно
възражението за неизпълнен договор на ответника, тъй като е приел за установено
предаване, респ. приемане на работата от възложителя.
Решението на съда е правилно. Във връзка с доводите по въззивната жалба,
съдът намира следното:
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства съдът намира за
установено, че между страните е сключен Договор за обществена поръчка № Д-53-
1261-345/04.12.2018г. с предмет: „Деривация Цонево-Девня, дюкер 1 в участък яз.
Тръстиково - гр. Девня - аварийни ремонтно-възстановителни работи по ляв
тръбопровод в участък с дължина 50м. от км. 4+443 до км. 4+493", по който ищецът е
изпълнител, а ответникът - възложител.
Установено е, че за извършване на предвидените в договора дейности е
предвидено заплащане на цена от 96739,29 лева без ДДС и 6% за непредвидени
разходи - 5804,36 лева без ДДС. Общата цена с ДДС и заедно с непредвидените
разходи е 123052,38 лева. Страните договорили цената на възложените работи да се
плати, както следва: авансово 20% в срок от 30 дни от подписване на протокол обр. 2а,
окончателно плащане от 80% в срок от 30 дни след подписване на акт. обр. 15.
Чрез представените пред първата инстанция документи се установява, че на
21.06.2019г. бил подписан Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа (обр. 15), а на 01.07.2019г. бил подписан Протокол за установяване
завършването и разплащането на натурални видове СМР (обр. 19).
В производството е установено, че за извършената работа изпълнителя „С.**"
ООД издал Фактура № **********/16.05.2019г. за сумата от 23217,43 лева с ДДС за
авансово плащане. Издадена била и Фактура № **********/02.07.2019г. за
окончателно плащане по договора в размер на 99417,22 лева с ДДС.
Според констатациите на приетата пред първата инстанция съдебно-
техническата експертиза, която настоящия състав възприема изцяло по реда на чл.202
ГПК се установява, че строежът - предмет на договора, е изпълнен съгласно
изготвената документация с КСС и заменителна таблица, съгласувана с възложителя.
Строително-монтажните работи били изпълнени в цялост, като според експерта имало
позиции, които в процеса на работа отпаднали, тъй като не се е наложило да се
извършат, а на тяхно място били извършени други.
В своето заключение експертът по допусната пред първата инстанция съдебно-
икономическа експертиза сочи, че счетоводните записвания на дружествата - страни по
делото, се водят редовно и в съответствие със ЗСч. Двете фактури, издадени от ищеца,
били осчетоводени от ответника, като били вярно и точно отразени в дневниците по
ДДС. Дължимият за приспадане ДДС бил начислен и отразен в счетоводните им
системи. Установено е по съдебно-счетоводната експертиза, че сума в размер на
4
24917,00 лева била платена от ответника по сметка на съдебен изпълнител във връзка с
влязла в сила заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 10947/2020г. на СРС.
Настоящият състав кредитира приетата ССчЕ по реда на чл.202 ГПК при разрешаване
на спора по същество.
В производството не е спорно, че за сумата в размер на 24917,00 лева, част от
възнаграждението по издадената фактура е било заплатено като срещу издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 10947/2020г. на СРС длъжникът – ответник в
настоящето производство не е подал възражение.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възложителят следва да заплати
възнаграждение за приетата работа. В закона липсва специална разпоредба относно
момента на настъпване на изискумостта на вземането за възнаграждение. Приложение
намират общите правила на чл. 69 и чл. 70 ЗЗД относно изпълнение на задълженията.
При договора за изработка задължението за заплащане на възнаграждение е изпълнимо
след приемане на работата от възложителя. Страните могат на уговорят форма и начин
на приемане на работата по договора за изработка. Принципите на точно и
добросъвестно изпълнение на задълженията, регламентирани в нормата на чл. 63 ЗЗД и
действието на договорите със силата на закон между страните - чл. 20а, ал. 1 ЗЗД се
прилагат с оглед зачитане на конкретните уговорки между страните. Когато
изискуемостта на изпълняемо задължение е поставена в зависимост от определени
обстоятелства - изпълнение на други уговорки между страните относно начин на
приемане на работата, снабдяване с конкретни документи, след осъществяването на
които да започва да тече уговорения между страните срок за изпълнение, то
задължението е уговорено като срочно. В тези хипотези задължението е изискуемо с
изтичането на срока.
В случая е установено чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че
възложената работа е извършена, предадена и приета от ответника. Същевременно се
установи и че цената по договора не е заплатена в цялост на изпълнителя- ищец.
Чрез представените в производството издадени и незаплатени фактури, както и
чрез констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ се установява, че
процесните фактури са осчетоводени от ответника като в счетоводството на последния
е отразено задължение към ищцовото дружество на стойност 24500.22 лв.
В постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 65/24.04.2012 г. по т.д. №
333/2011 г. на ВКС, IІ т.о. и решение № 7/22.02.2011 г. по т.д. № 264/2010 г. на ВКС,
Iт.о., които се възприемат от настоящия състав се приема, че при липса на съставен
двустранен приемо-предавателен протокол, установяването на изпълнената и приета
работа може да се извърши с различни доказателствени средства, включително и с
гласни доказателства.
Доводите на въззивника, че възнаграждение за извършена работа не се дължи,
5
тъй като не е налице приемане, съдът намира за неоснователни. В производството е
установено приемане на работата чрез съставените документи. На самостоятелно
основание приемане на работата се установява и чрез осчетоводяване издадените от
ищеца фактури, една от които е предмет на производството.
Настоящият състав споделя практиката, обективирана в решение №
65/24.04.2012 г. по т.д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., където е посочено, че ако
възложителят, респ. негов представител, е отразил в счетоводните регистри на
търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и възложителят е ползвал
правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага извод, че е налице приемане от
поръчващия на фактически изпълнените работи, дори ако не е подписан двустранен
приемо-предавателен протокол. Аналогично разрешение е дадено и в решение №
7/22.02.2011 г. по т.д. № 264/2010 г. на ВКС, Iт.о. и в решение № 71/8.09.2014 г. по т.д.
№ 1598/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., където се приема, че осчетоводяването на фактурите и
включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението.
На самостоятелно основание съдът приема, че с оглед дадените разяснения с ТР
№ 3/22.04.2019 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС с влязлата в сила заповед за
изпълнение за другата част от вземането по издадената фактура, която е предмет на
настоящето производство са установени правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, произтичащо от същото право.
Поради това доводите на жалбоподателя за основателност на възражението за
неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД се явяват неоснователни. В практиката на ВКС и
съдилищата за подобни случаи е прието, че ответникът има право да противопостави
насрещно възражение за неточно и пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по
договора и че в тежест на страната, предявила иска си за реално изпълнение на
договорно задължение е да установи при условията на пълно и главно доказване факта
на точно изпълнение на своите задължения по договора. В проведеното производство
не е доказано от ответника непълно и неточно изпълнение на договора от страна на
изпълнителя- ищец. Съответно, установено е, че възложителя – ответник не е изпълнил
задължението си да заплати договореното възнаграждение за приетата работа.
С оглед на горното поради съвпадане изводите на двете инстанции
първоинстанционнното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата страна претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1280.00 лв., които с оглед разпоредба на чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени.
Воден от горното , Съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20131807 от 04.06.2021 г. по гр.д. № 44994/2020 г.
по описа на СРС, 173 с-в.
ОСЪЖДА „Н.С." ЕАД, ЕИК ****, да заплати на „С.**" ООД, ЕИК ****, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1280.00 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7