Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 02.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ-ми граждански състав в
открито заседание, на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :ЗОРНИЦА БАНКОВА
При секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдия Банкова гражданско дело 8966 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
124 от ГПК
Постъпила е искова молба от “М.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление ***
против Н.М.Д., ЕГН**********, в която се твърди че между страните са сключени
два договора за предоставяне на GSM услуги№Д0939452/29.12.2006г. и
№М4094091/14.05.2014г., по които са издадени и фактури,като сумите не са
заплатени.Твърди се, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6446/2017г. за следните сум:сумата
общо в размер на 2155,21 лв., от която:- 1834,60 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договори за далекосъобщителни услуги
№ Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от 14.05.2014 г.,- 320,61 лв.,
неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги № Д0939452 от 29.12.2006
г.; М4094091 от 14.05.2014 г. ,422,41
лв. мораторна лихва начислена върху фактура № ********* от 01.04.2015 г., №
********* от 17.03.2015 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 24.08.2017 г. до окончателното
изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 51,55 лв.
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 246,26 лв.Вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнено
задължение по договори за далекосъобщителни услуги Д0939452 от 29.12.2006 г.;
М4094091 от 14.05.2014 г., сключени между „М.“ ЕАД като кредитор и Н.М.Д., като
длъжник.Моли съда да приезнае за установено, че се дължат посочените суми,
както и да осъди ответницата да му заплати направените по делото разноски.
Ответницата, чрез процесуалния си
представител е оспорила предявените искове по основание.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото писмени, прецени ги по реда на
чл. 235 ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното
:
Видно от приложеното гр.д.№ 6446/2017г. е, че ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да
заплати на ищеца: сумата общо в размер
на 2155,21 лв., от която:- 1834,60 лв.,
представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договори за далекосъобщителни услуги № Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от
14.05.2014 г.,- 320,61 лв., неустойка предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги №
Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от
14.05.2014г.,422,41лв. мораторна лихва начислена върху фактура № ********* от
01.04.2015 г., № ********* от 17.03.2015 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.08.2017 г. до
окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 51,55 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на
246,26 лв.Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договори за
далекосъобщителни услуги Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от 14.05.2014 г.,
сключени между „М.“ ЕАД като кредитор и Н.М.Д., като длъжник.Видно от
представеното по делото възражение е, че срещу издадената заповед за изпълнение
в срокът по чл. 415 ал.2 от ГПК е
постъпило възражение и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед тежестта за доказване,
съдът е указал на ищеца да установи правното основание, на което е претендирал
сумата по фактурата.По делото ищецът се
е позовал на два договора два броя договори №Д0939452 от 29.12.2006г.; №М4094091 от 14.05.2014 г.Ответникът е
оспорил автентичността на писмените доказателства, представени с исковата
молба.Направено е искане да бъде задължено дружество да представи оспорените
писмени документи в оригинал на основание чл. 183 от ГПК. Съдът е задължил ищеца за представи оригиналите на договорите и
приложенията към тях и да заяви дали ще се ползва от тях. Указал е на основание чл.183 от ГПК,
изречение последно, че при непредставяне на оригинала на горепосочените
доказателства, същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.В дадения
срок, ищецът не е взел становище и не е
представил оригиналите на договорите, поради което тези доказателства са били
изключени от доказателствения материал.
Освен това е изискана и приложена
досъдебна преписка №220/2015г. , досъдебно производство №104/2015г. на РУ-Тетевен,
от което е видно, че по повод на жалба на ответницата е извършена проверка и
назначена СГЕ, като е установено, че същата не се е подписвала на въпросните
договори.
При това положение съдът приема,
че претенцията на ищеца следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на делото, ищецът
следва да се осъди да заплати на ответницата сумата 300лв. за адвокатско
възнаграждение.Не се дължат разноски в полза на ищеца.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
кредитора„М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** против
Н.М.Д., ЕГН**********, искове с
правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК,за
сумата общо в размер на 2155,21 лв., от която: 1834,60 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договори за далекосъобщителни услуги
№ Д0939452 от 29.12.2006г.; М4094091 от 14.05.2014 г., 320,61 лв.,
неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга,
дължима по договор за далекосъобщителни услуги № Д0939452 от 29.12.2006г.; М4094091 от 14.05.2014г.,422,41лв. мораторна лихва начислена върху фактура №
********* от 01.04.2015 г., № ********* от 17.03.2015 г. , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
24.08.2017г. до окончателното изплащане на същата, за която сума има издадена
заповед по чл.410 от ГПК №4295/25.08.2017г. по ч.гр.д.№6446/2017г. по описа на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Д., ЕГН**********, сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна
жалба.
районен съдия :