Присъда по дело №273/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 5
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Таня Генчева Спасова
Дело: 20212110200273
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. А., 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Г. Спасова
СъдебниМехмед Хасан Чолак

заседатели:Петя Ненова Ненова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
и прокурора М. Ст. Ст.
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Наказателно дело от общ
характер № 20212110200273 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Д. Д.: роден на *** г. в гр. Б., с постоянен адрес гр. А.,
***, с адрес за призоваване гр. А., ***, български гражданин, начално образование,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.11.2020 г. от
бивше военно поделение, находящо се в гр. А., обл. Б., чрез използване на техническо
средство – ръчна количка, отнел чужда движима вещ – 1 брой метален шкаф, изработен от
мед с размери 70х49х62 см, с двойна медна ламарина, с тегло 37,800 кг на стойност 189.00
лева /сто осемдесет и девет лева/ от владението на М.. Х. М.., собственост на Община А.,
без ничие съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено
в условията на опасен рецидив /след като Д. е осъждан по НОХД № 379/2011 г., Присъда №
47/19.10.2011 г. на РС-А., в законна сила от 04.11.2011 г. на наказание Лишаване от свобода
за срок от четири години, като изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на
чл.66 ал.1 от НК и са били кумулирани наказанията по НОХД № 281/2011 г., НОХД №
333/2011 г., НОХД № 323/2011 г., НОХД № 379/2011 г., НОХД № 403/2011 г. и НОХД №
397/2011 г., като е определено едно общо наказание, а именно четири години лишаване от
свобода, увеличено с две години, изтърпяно на 12.08.2016 г. и по НОХД № 242/2019 г.,
Споразумение № 70/12.09.2019 г. на РС-А., в законна сила от 12.09.2019 г. на наказание
Лишаване от свобода за срок от една година, като изпълнението на наказанието не е било
1
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК/ – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1
т.4 предл. второ, вр чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което и след
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б „б“ от ЗИНЗС да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Д. Д., ЕГН **********, да заплати съдебно деловодни
разноски в размер на 98 лева, от които 78 лева на ДП и 20 лева в съдебното производство.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Б.кия окръжен съд в 15-дневен срок,
считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 273/2021 по описа на РС-А..
Производството по делото е образувано по повод обвинителен акт на
районния прокурор при Районна прокуратура – Б., ТО-А., против К. Д. Д. с
ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Б., регистриран с постоянен адрес в гр.
А., обл. Б., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 предл. 2,
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б „а” и б „б” от НК – на 26.11.2020 г. от
бивше военно поделение, находящо се в гр. А., обл. Б., чрез използване на
техническо средство – ръчна количка, отнел чужда движима вещ – 1 брой
метален шкаф, изработен от мед с размери 70х49х62 см, с двойна медна
ламарина, с тегло 37, 800 кг на стойност от 189 лева, от владението на М.. Х.
М.., собственост на Община А., без ничие съгласие и с намерение
противозаконно да го присвои, като дееянието е извършено при условията на
опасен рецидив /след като Д. е осъждан по НОХД № 379/2011 г., Присъда №
47/19.10.2011 г. на РС-А., в законна сила на 04.11.2011 г. на наказание
лишаване от свобода за срок от 4 години, като изпълнението на наказанието
не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК и са били кумулирани
наказанията по НОХД № 281/2011 г., НОХД № 333/2011 г., НОХД №
323/2011 г., НОХД № 379/2011 г., НОХД № 403/2011 г. и НОХД № 397/2011
г. и определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, увеличено
по чл.24 от НК с две години, изтърпяно на 12.08.2016 г. и по НОХД №
242/2019 г., Споразумение № 70/12.09.2019 г. на РС-А., в законна сила на
12.09.2019 г., на наказание лишаване от свобода за срок от една година, като
изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от
НК/.
Представителят на РП-Б., ТО-А., поддържа обвинението, така както е
предявено в обвинителния акт, считайки го за безспорно и категорично
доказано от обективна и субективна страна, от вменения престъпен състав и
при изцяло потвърдена фактическата обстановка, от събраните
непротиворечиви и кореспондиращи си доказателства. Пледира за
признаването на подс. Д. за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да бъде
изтърпяно ефективно, при режим „строг”.
Защитникът акцентира върху многобройните смекчаващи
обстоятелства, обосноваващи приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК - ниския
размер на вредите, които са възстановени в хода на досъдебното
производство и съдействието на подсъдимия, което спомогнало за разкриване
на обективната истина на ДП.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
От събраните по делото доказателства, според съда се изясни следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият К. Д. Д. с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Б.,
регистриран с постоянен адрес в гр. А., обл. Б.. Д. е многократно осъждан. С
присъда № 47/19.10.2011 г. по НОХД № 379/2011 г. на РС-А., влязла в сила на
1
04.11.2011 г., за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за
срок от 4 години, като изпълнението на наказанието не е било отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК, като впоследствие е извършена кумулация на
наказанията по НОХД № 281/2011 г., НОХД № 333/2011 г., НОХД №
323/2011 г., НОХД № 379/2011 г., НОХД № 403/2011 г. и НОХД № 397/2011
г. и определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, увеличено
по чл.24 от НК с две години. Общото наказание е било изтърпяно на
12.08.2016 г. С одобрено споразумение № 70/12.09.2019 г. по НОХД №
242/2019 г., влязло в сила на 12.09.2019 г., на Д. е било наложено наказание
лишаване от свобода от една година и наказанието не е отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК, съответно е било изтърпяно на 15.04.2020 г.
На 26.11.2020 г. подсъдимият отишъл до бившето военно поделение,
находящо се в гр. А., обл. Б., за което му било известно, че в сградата се
държат различни метални предмети. Същият е преминал през отвор в
оградата на поделението, след което влязъл в едно от помещенията и взел 1
брой метален шкаф, който решил да вземе. Натоварил вещта в ръчна количка,
която бил заел от познат и изнесъл вещта от мястото.
Отнетата вещ подсъдимият Д. предложил да продаде на свидетеля СТ.
Д. Т., работеща като *** във фирма „***” ЕООД, на пункт за изкупуване на
черни и цветни метали в гр. А.. Същата констатирала, че шкафът е изработен
от мед. Попитала подсъдимият от къде го е взел, а той отговорил, че го е
намерил. Тя се усъмнила за произхода на шкафа, поради което сигнализирала
в полицията. На място пристигнали полицейски служители - свидетелите
М.Д. С. и Х. Р. К. при РУ-А., пред които Д. признал за извършеното деяние и
предал отнетата вещ, за което е изготвен протокол за доброволно предаване,
приложен по ДП.
Отнетата вещ била с размери 70х49х62 см, с двойна медна ламарина, с
тегло от 37, 800 кг. и на стойност от 189 лева съгласно заключението на
вещото лице по назначената в ДП съдебно оценъчна експертиза.
Собствеността на поделението също е установена, като в тази връзка са
налице множество писмени доказателства – договор за безвъзмездно
прехвърляне право на собственост върху имоти - частна държавна
собственост № Д-01-31 от 17.12.2020 г., сключен въз основа на Решение № 84
от 26.01.2017 г. на Министерски съвет и Актове за частна държавна
собственост №№ 7944 от 21.06.2017 г., 7945 от 21.06.2017 г. и 7946 от
21.06.2017 г. на Областен управител на област Б., както и протокол за
предаване и приемане на имоти, прехвърлени в собственост на Община А. от
15.02.2021 г. В съдебно заседание са представени и съставените въз основа на
представените в ДП документи, а именно Актове за частна общинска
собственост №№ 5730 от 01.04.2021 г., 5733 от 02.04.2021 г. 5735 от
05.04.2021 г. Видно от приложените документи собствеността е прехвърлена
от Министерството на отбраната на Община А., ведно с всички активи, като
отнетата вещ се води общинска собственост. Отнетата вещ е върната на ДП
на упълномощен представител на Община А. – свидетеля М.. Х. М.., служител
2
в Община А..
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. Разпитани са свидетелите СТ. Д. Т., М.Д.С.,
Х. Р. К., К. Г. М. и М.. Х. М... Извършвайки анализ на доказателствата, съдът
отчете, че свидетелските показания на посочените свидетели са обективни,
непротиворечиви и изцяло кореспондират помежду си и с останалите
писмени доказателства. В този смисъл съдът изцяло ги кредитира.
Посочените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие са изцяло
кореспондиращи, между тях противоречия не се констатираха и по
обективната си същност същите се явяват подкрепящи обвинителната теза.
Безпротиворечивостта на изброените по-горе доказателства, както тяхната
логичност, правдивост и систематизираността им дават основание на съда, да
приеме същите за достоверни и ги кредитира изцяло. Въз основа на тях и се
формираха фактически и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване.
Посочените свидетелски показния пряко кореспондират и със заключението
на ВЛ Р.Д., което съдът също кредитира изцяло. Свидетелите М.Д.С. и Х. Р.
К. свидетелстват относно механизма на деянието, като техните показания
изцяло кореспондират с показанията на свидетелката СТ. Д. Т. относно
авторството на деянието и начина, по който подсъдимият е отнесъл вещта в
пункта за цветни метали – чрез ръчна количка, която ползвал при изнасянето
на вещта от бившето военно поделение. Отнетата вещ, представляваща
метален шкаф, изработен от мед, както и нейните размери сочат, че не е
имало друг начин за изнасяне на вещта от бившето военно поделение и
съответно пренасянето на същата вещ от подсъдимия до пункта за цветни
метали, което още веднъж потвърждава и кореспондира като данни с
показанията на свидетелите М.Д.С. и Х. Р. К. относно механизма на деянието
и неговото авторство.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От събраните по делото доказателства и при така изяснената фактическа
обстановка, според съда подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.4 предл. 2, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б „а” и б „б” от НК –
на 26.11.2020 г. от бивше военно поделение, находящо се в гр. А., обл. Б.,
чрез използване на техническо средство – ръчна количка, отнел чужда
движима вещ – 1 брой метален шкаф, изработен от мед с размери 70х49х62
см, с двойна медна ламарина, с тегло 37, 800 кг на стойност от 189 лева, от
владението на М.. Х. М.., собственост на Община А., без ничие съгласие и с
намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив /след като Д. е осъждан по НОХД № 379/2011 г.,
Присъда № 47/19.10.2011 г. на РС-А., в законна сила на 04.11.2011 г. на
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, като изпълнението на
наказанието не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК и са били
кумулирани наказанията по НОХД № 281/2011 г., НОХД № 333/2011 г.,
НОХД № 323/2011 г., НОХД № 379/2011 г., НОХД № 403/2011 г. и НОХД №
3
397/2011 г. и определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода,
увеличено по чл.24 от НК с две години, изтърпяно на 12.08.2016 г. и по
НОХД № 242/2019 г., Споразумение № 70/12.09.2019 г. на РС-А., в законна
сила на 12.09.2019 г., на наказание лишаване от свобода за срок от една
година, като изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на
чл.66, ал.1 от НК/.
При извършване на деянието Д. си е послужил с техническо средство -
ръчна количка, поради което налице е квалифициращото обстоятелство по чл. 195,
ал.1, т.4 от НК.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият вече е бил
осъждан и е търпял ефективно наказание лишаване от свобода. Видно от
справката за съдимост с присъда № 47/19.10.2011 г. по НОХД № 379/2011 г.
на РС-А., влязла в сила на 04.11.2011 г., е бил осъден за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода за срок от 4 години, като изпълнението
на наказанието не е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, като
впоследствие е извършена кумулация на наказанията по НОХД № 281/2011 г.,
НОХД № 333/2011 г., НОХД № 323/2011 г., НОХД № 379/2011 г., НОХД №
403/2011 г. и НОХД № 397/2011 г. и определено общо наказание от 4 години
лишаване от свобода, увеличено по чл.24 от НК с две години. Общото
наказание е било изтърпяно на 12.08.2016 г. С одобрено от съда споразумение
№ 70/12.09.2019 г. по НОХД № 242/2019 г., влязло в сила на 12.09.2019 г., на
Д. е било наложено наказание лишаване от свобода от една година и
наказанието не е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК, съответно е било
изтърпяно на 15.04.2020 г. Данните относно осъжданията на подсъдимия
обосновават извод, че деянието е извършено при условията на описан
рецидив по чл.29, ал.1 б „а” и б „б” от НК, което потвърждава и дадената с
обвинителния акт правна квалификация по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,
т.4 предл. 2, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б „а” и б „б” от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, тъй подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Налице е присвоително намерение, което се потвърждава от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За предвиденото престъпление разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 от НК
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Съдът възприема предложението на прокурора и защитата за приложението
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В конкретния случай действително са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, които обосновават извод, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Вредите от
деянието са под минималната работна заплата и са възстановени още на ДП.
Съдействието, което подсъдимият е оказал на полицейските служители на
4
ДП, е от изключително значение за разкриване на обективната истина.
Данните на съдебното производство сочат, че подсъдимият води скитнически
начин на живот, поради което като смекчаващо обстоятелство следва да се
отчете и неговото влошено социално и икономическо положение. Последното
не само обосновава извод, че са налице предпоставките наказанието да бъде
определено под законоустановения минимум, но и на основание чл.55, ал.3 от
НК съдът не следва да налага предвиденото по-леко наказание, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, в случая предвидената в
чл.196, ал.2 от НК конфискация на до една втора от имуществото на
виновния. Посочените смекчаващи обстоятелства действително водят до
извод за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като следва да се посочи, че
предходните многобройни осъждания на подсъдимия и то все за
престъпления срещу собствеността като цяло сочат трайни престъпни навици,
които въпреки незначителните вредни последици от деянието не позволяват
кражбата да се квалифицира като маловажен случай. Поради това съдът
призна подсъдимия за виновен по обвинението по начина, по който е
повдигнато от прокурора с обвинителния акт и съответно прецени, че целите
на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат, ако на подсъдимия
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б. „б” от
ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим.
С оглед крайния резултат на основание чл.189, а.3 от НПК съдебно
деловодните разноски следва да се възложат на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:




5
Съобщи за изтекли лични данни