№ 17907
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110103991 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
04.10.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
единадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №3991 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I от ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.
139 от ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в законен срок в съда искова молба от ........., ЕИК
1
......, със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ...... – Изп. директори,
срещу Л. Н. Н., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, с която се претендира
да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабден имот, на следните суми: сума от 1 893,33 лв.,
представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, в гр......., бл. ...,
аб. №....., за отчетен период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., сума от 397,60 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 10.10.2023г., сума от
30,42 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.09.2020г. до
30.04.2022г. и сума от 6,86 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.11.2020г. до 10.10.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №58039/2023 г. на СРС, 165 състав.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва
исковете по основание и размер. Счита за недоказано твърдението, че между страните
съществува облигационна връзка. Поддържа, че от 2019г. до настоящия момент в процесния
имот не живее никого. Релевира възражение за давност. Не оспорва, че е собственик на
имота. Твърди, че топлоснабдяването било спряно още на 11.03.2002г., а радиаторите-
демонтирани. Оспорва в имота да има щранг- лира. Поддържа, че начислените суми са
определени при неправилно отчитане. Поддържа, че има неравноправни клаузи, уреждащи
услугата по топлоснабдяването. Оспорва сключеният между ищеца и ..... договор да
обвързва ответника и да е породил действие. Поддържа, че в протокола от Общото събрание
на етажната собственост е бил подправен подписа на ответника. Оспорва данните от
съобщенията към фактурите да отговарят на действителните. Счита за недоказано от ищеца
обстоятелствата около реално доставената топлоенергия до имота. Недоказано било и
обстоятелството абонатната станция да е била въведена в експлоатация. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за
дялово разпределение, /ФДР/, ......, която представя 2 бр. протоколи за неосигурен достъп за
отчет за отопл. сезони 2020/2022г., при неосигурен достъп и 2 бр. индивидуални справки за
отопление и топла вода, издадени на името на ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на НА за покупко- продажба на недвижим
имот №......г., н.д. №.....г. на I Нотариус към СРС, с който Л. Н. придобива правото на
собственост върху процесния апартамент и на НА за учредяване на дог. ипотека №......г., н.д.
№.......г. на Нотариус ......, рег. №....,.
Представено е заявление от 15.12.1999г. за откриване на партида на името на отв.
страна за горния имот, като на нейно име са издадените фактури.
Към ОИМ са приложени съставени от служители на ищеца акт за изключване на
отоплението от 11.03.2002г., акт за изключване на топла вода и акт за изключване на топла
вода от 01.11.2005г.
По делото са изготвени, след оглед в имота и прието заключения по СТЕ, съгласно
което в сградата са монтирани 2 АС, като в имота е прекъснато топлоподаването, с акт от
11.03.2002г., като е начислена ТЕ за щранг- лира в банята, като отоплит. тяло, без
измервателен уред. Процесният имот е с изключено битово- горещо водоснабдяване, /БГВ/,
съгласно акт от 14.03.2003г., но поради неосигурен достъп е начислена ТЕ за БГВ, на база, за
4- ма души, за отопл. сезон 2020/2021г., при положен подпис от абоната ............ За
следващия отопл. сезон 2021/2022г. е извършен допълнителен оглед за отчет и е начислен за
водомер с №...... допълнителен оглед ТЕ за БГВ от 15 куб.м., с вписан “S”, което вещото
лице в о.с.з обяснява, че представлява начисление по преценка на служителя с неустановено
2
основание. ТЕ за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем от 134 куб.м.
В о.с.з се посочва, че редукцията в процесния блок на сградната инсталация е обърната
наобратно, като тръбите са по- дебели на о- високите етажи.
Със заключение по ССч.Е са посочени размерите на начислените задължения, законна
лихва. В о.с.з. се посочват размери на погасени по давност задължения според вещото лице.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В тълк. си практика ВКС приема, че изброяването в
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. С ТР №2/17.05.2018г. по т. д.
№2/2017г. на ОСГК на ВКС, т.1, е доразвито горното законово правило, като се приема, че
собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице-
ползвател. Приема се, че партидата посочва задълженото лице за съответния имот, като при
ненадлежно изпълнение на задължението на етажния собственик да посочи титуляр на
партидата се прилагат правилата на ЗЕ за определянето на задължения за ТЕ потребител. С
подаването на заявление за откриване на партида, от който момент се индивидуализира
насрещната страна по правоотношението, е налице сключване на договорно
правоотношение между страните за доставка на ТЕ до определен имот. Видно от
ангажираните доказателства по делото ищецът е приел за свой клиент отв. страна, която
надлежно е изпълнила предвидената за това процедура, като е подала молба- декларация.
Правоотношението е договорно по своя характер и потребител на ТЕ за процесния имот се
явява Л. Н., на чието име са издавани и приложените към ИМ фактури.
С оглед на горното следва да се разгледа налице ли е надлежно начисление на ТЕ за
имота. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени
качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното
отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената
ТЕ. Ползването на ТЕ се изразява в отделянето на топлина в определено пространство и
поради това ответната страна дължи заплащане само на ТЕ, използвана лично от нея.
Установено е по делото, че в имота отоплителните тела са демонтирани, абонатът се е
отказала от отопление, както и от доставката на топла вода. При това положение не може да
се приеме, че е налице ползване на ТЕ в процесния имот за отопление. Задължение на
потребителя на услугата е да заплаща стойността на потребената от него ТЕ. Изразходваната
ТЕ от вградената в стената щранг- лира не може да бъде начислявана по наказателен отчет
като отпл. тяло, без измервателен уред. Не се установява възможност щранг- лирата в банята
да бъде с поставен измервателен уред. По отношение на ТЕ за сградна инсталация сметките
са начислявани за 134 куб.м., при вписване в акт от 11.03.2002г. за отказ от отопление от
служител на ищеца на коригиран обем от 36 куб.м. Начисляването на ТЕ, отдадена от
сградна инсталация не е самоцелно, а е с оглед отоплението на имота, което представлява
основното задължение на ищеца, като в случая е налице отказ от отопление. Установено е от
вещото лице и че редукцията на тръбите на сградната инсталация е обърната. При това
положение не се установява надлежното начисление на ТЕ по горното перо.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по
реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от средствата за
търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните имоти на база
предоставени от ФДР прогнозни данни въз основа на средния месечен разход между две
отчитания. В процесния случай от СТЕ се установява, че се търси заплащане на ТЕ,
3
отдадена за БГВ, начислена на база, за 4 - ма души. Приложени към ОИМ са 2 бр. актове от
м.01.2003г. и от.м.11.2005г. за изключване на топла вода. Не се намира обяснение за
начислението от служител на ФДР на 15 куб.м. ТЕ за БГВ, за отопл. сезон 2021/2022г. При
това положение съдът намира, че неправилно е приложен наказателния механизъм за
определяне на потребление за ТЕ за БГВ. Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от Наредба №16-
334/16.04.2007г. за топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е
осигурен достъп за отчитане. При изключено подаване на ТЕ за БГВ за опр. имот съдът
намира за неправилно приложението на горния ред, доколкото се касае за наказателен
механизъм за определяне на потребление за ТЕ за БГВ. Налице е и неяснота досежно
източника на информация за броя на потребители, за които служебно е начислена ТЕ за БГВ
от ФДР- 4 ма души, при посочване в заявлението от м.12.99г. от абоната, че семейството й се
състой от 1 член. С оглед на горното искът подлежи на цялостно отхвърляне, като недоказан
по основание и по размер и не следва да се обсъжда направеното от ответната страна
възражение за изтекла погасителна давност при този резултат.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, което отрича да е извършвал
топлинно счетоводство в процесния имот и съответно възникването на право на регрес
спрямо ответника. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи
на отхвърляне.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора не следва да се присъдят
разноски в тежест на ищеца, доколкотото не са сторени такива от ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление:
гр........, представлявано от ...... – Изп. директори, срещу Л. Н. Н., ЕГН:**********,
установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от общо 1 893,33
/хиляда осемстотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лв., представляваща
изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект, в гр......., бл...., аб. №....., за
отчетен период: 01.05.2020г.- 30.04.2022г., сума от 397,60 /триста деветдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2021.-
10.10.2023г., сума от 30,42 /тридесет лева и четиридесет и две стотинки/ лв., представляваща
сума за дялово разпределение, за периода: 01.09.2020г.- 30.04.2022г. и сума от 6,86 /шест
лева и осемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
15.11.2020г.- 10.10.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №58039/2023г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на „........., като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
4
Да се връчи препис от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5