Решение по дело №65/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ .......

Гр. В. Търново, 09.05.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                Великотърновския районен съд, първи състав, в публичното заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Явор Данаилов

 

при секретаря Анита Бижева, като разгледа докладваното от съдията Данаилов  гр.д. № 65 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.203, ал.1 вр. чл. 207, ал.1, т.1 вр. чл.210, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД гр.София чрез пълномощника си юрисконсулт nnn твърди в исковата си молба, че ответникът работил по трудово правоотношение при него до 11.04.2016г. на длъжност „отговорен касиер”. След извършена ревизия на 09.03.2016г.  било установено разлика между налични парични суми в ценни пратки, предназначени за зареждане на АТМ устройства. На 07.01.2016г. е констатирана липса на сума в размер на 3930 лв. от ценни пратки, предназначени за АТМ устройство ТИД 52219 на Инвестбанк АД, а на 29.02.2016г. липса на сума 2000 лв. от ценни пратки за АТМ устройство ТИД 59012 на Уникредит Булбанк АД. Отговорният касиер, извършил преброяването бил ответника. На 08.04.2016г. на ответника е връчена заповед от 01.04.2016г., с която му е наложена имуществена отговорност по чл.210, ал.3 от КТ до размера на три трудови възнаграждение. Във възражение вх.№ 773/22.04.2016г. ответникът възразява против заповедта на ищеца. Предвид подаденото възражение, ищецът моли в настоящото производство ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 2752 лв., представляваща трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение за нанесена щета от 5930 лв., представляваща стойност на установени липси на парични суми от АТМ касети, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноските по делото.

Ответникът П.К.М., чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Г.Д. оспорва предявения против него иск по чл.203, ал.1 вр. чл. 207, ал.1, т.1 вр. чл.210, ал.3 от КТ. Счита същия за недопустим – подаден след срока по чл.358 от КТ, изтекла била погасителната давност. Счита иска и за неоснователен. В заповедта на ищеца била смесена ограничената и пълната имуществена отговорност и основанията й, с което било нарушено правото му на защита.  Не можело да има неотчитане на наличности в касети, като ответникът описва подробно процедурата за това в отговора си – ответникът работел в паричния център, където имало множество камери, а след като касетите излизали от паричния център, с тях оперирали само инкасаторите. Имало множество липси и преди това, като ищецът заедно с колегите си са проверявали връщащите се в центъра касети и са уведомявали своевременно и стриктно ръководството за тези липси.  Ответникът твърди, че на 09.03.2016г. не била правена ревизия, не бил съставен никакъв протокол. И двата посочени в исковата молба липси са констатирани в паричен център В.Търново и след отваряне на касетите и преброяване на парите в присъствието и заедно с ръководителя на центъра Красимир Киров. На 06.03.2016г., след поредната констатирана липса на парични средства от касета, целия офис реагирал остро и служителите отказали да работят, докато не се установи по какъв начин изчезват парите. Ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното и прави следните правни изводи:

Предявен е иск на осн. по чл.203, ал.1 вр. чл. 207, ал.1, т.1 вр. чл.210, ал.3 от КТ за заплащане от ответника на сумата 2752 лв., представляваща трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение за нанесена щета от 5930 лв., представляваща стойност на установени липси на парични суми от АТМ касети, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Или, съдът е сезиран с осъдителен иск за реализиране ограничена имуществена отговорност на работника-ответник за причинени вреди на работодателя-ищец в спора.

Съобразно общият принцип, залегнал в разпоредбата на чл.203, ал.1 от КТ, работникът отговаря имуществено пред работодателя за вредите, причинени по небрежност при и по повод изпълнение на трудовите задължения. Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал.1 и 2 от КТ, като тя е ограничена до размера на месечното трудово възнаграждение, а по отношение на ръководителите - до трикратния размер на месечното трудово възнаграждение. По-строга е отговорността на отчетниците - те отговарят ограничено до размера на три месечни трудови възнаграждения /чл. 207, ал.1, т.1 от КТ/, а при липси - в пълен размер /чл. 207, ал.1, т.2 от КТ/. Ограничената имуществена отговорност се осъществява по правилата на чл. 210 от КТ - чрез издаване на административна заповед, с която се определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя, като само при оспорването й в срока по чл. 210 ал. 3 от КТ се открива възможност за работодателя да предяви иск против служителя пред съда. Пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - чл. 211 от КТ.

В конкретния случай, изложените от ищеца твърдения са за причинени му имуществени вреди, представляваща нанесена щета от 5930 лв., представляваща стойност на установени липси на парични суми от АТМ касети. В исковата молба не се излагат твърдения за констатирани липси на парични средства като вреда с неустановен произход, а са изложени доводи, че вредите са настъпили като пряка последица от неизпълнение на основно трудово задължение на ответника, свързано с качеството му на материално отговорно лице, а именно - да извършва преброяване и проверка на ценни пратки, получени в паричния център, както и съхраняване и разпределение на паричните суми от тези ценни пратки по дестинации съобразно задание. Същевременно няма изложени доводи за умишлено или престъпно причиняване на вредата или че до нея се е стигнало в резултат на извънслужебни действия на ответника /чл. 203, ал. 2 КТ/. При така изложените твърдения относно спорното право, настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация на предявения иск е чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 вр. чл. 210, ал. КТ.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като видно от събраните по делото доказателства работодателят е провел предвиденото в разпоредбата на чл.210, ал.1 от КТ извънсъдебно /рекламационно/ производство, приключило с издаване на Заповед № 3-01021/01.04.2016 г., с която е определено основанието и размера на отговорността на ответника, заповедта е издаден в срока по чл.210, ал.2, пр.2 от КТ и в едномесечен срок е постъпило възражение от ответника П.К.М., като предпоставка за развитие на съдебното производство за реализиране ограничената имуществена отговорност на работника по чл.210, ал.3 от КТ.

Искът е предявен и в срока по чл.358, ал.1, т.1 от КТ. Възражението на ищеца е подадено при ответника на 22.04.2016г., а исковата молба е постъпила в съда с писмо с клеймо от 25.05.2016г. – 22.05.2016г. е бил почивен ден – неделя, а 23 и 24 май 2016г. са били неработни дни.

За да бъде уважен предявения иск, работодателят-ищец трябва да докаже следните факти: наличието на трудово правоотношение между страните, по силата на което ответникът - работник да изпълнява отчетнически функции, т. е. съгласно характеристиката на трудовото му правоотношение да има задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности в това си качество; настъпване на вреда, изразяваща се в реално претърпяна имуществена загуба, и нейния конкретен размер; противоправно поведение на работника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, довело до настъпването на вредата. Не подлежи на доказване от страна на работодателя небрежността като форма на виновно поведение на работника, тъй като същото се презумира от закона. От своя страна ответникът разполага с възможност да обори законовата презумпция за виновност като докаже, че вредата не се дължи на негови действия или бездействия, а е налице обективна причина за увреждащия резултат.

Между страните не се спори относно обстоятелството, че са в безсрочно трудово правоотношение като ответникът изпълнява длъжността "отговорен касиер” в паричен център В.Търново. В длъжностната характеристика на ответника е вписано, че получава и предава ценни пратки, отговаря за опазването на поверените му материални и финансови ресурси.

Не са доказани обаче в условията на пълно и главно доказване останалите посочени предпоставки за уважаване на предявения иск. Също в длъжностната характеристика е посочено, че ответникът спазва законодателството и одобрените вътрешно-фирмени правила.  По делото не са представени от ищеца разписани подробно писмени правила, касаещи задълженията на ответника по длъжностната му характеристика.

В събраните по делото доказателства – актове за извършена проверка, е видно, че на 07.01.2016г. е констатирана липса на сума в размер на 3930 лв. от ценни пратки, предназначени за АТМ устройство ТИД 52219 на Инвестбанк АД, а на 29.02.2016г. липса на сума 2000 лв. от ценни пратки за АТМ устройство ТИД 59012. И двата акта са подписани от ответника П.М., като отговорен касиер и от св. К.Киров – извършил проверката. С протокол за установени липси от 09.03.2016г. на комисия, назначена от работодателя, са установени „системни разлики в наличностите на АТМ касети, при обработката им от служители Касов център Велико Търново”, както следва: П.К.М. – 5930 лв. за периода м. януари – февруари 2016 г.

По делото бяха разпитани свидетелите nnn – бивши служители на длъжност касиер-преброител, както и Красимир Киров, работил на длъжност управител на Касов център-Велико Търново. Свидетелят nnn описва начина на работа в центъра – всеки месец от София от главна каса идвал мениджъра nnn или негови заместници и извършвали ревизия в паричния център, като се изброявали всички налични пари, монети, банкноти и се съставял акт за извършената проверка. Контролът по наличностите в касетите се извършвал, като след връщането им от банките в паричния център те се приемали от инкасовия екип, вкарвали се в центъра, касетите се разделяли по банки и банкомати и се извършвали проверки на всеки един банкомат поотделно. Ревизиите основно се извършвали от ответника М., като актовете се подписвали и от свидетеля Киров, като ръководител Паричен център и отговорен касиер. При установяването на дефицит в банкоматите свидетелят е уведомявал по имейл управлението на „ВИП СЕКЮРИТИ” и основно директорите на дирекции. Свидетелят посочва, че на 09.03.2016 г. не е извършвана проверка в паричния център, не е съставен акт за дефицити и той не е запознат с такъв акт.

Предвид показанията на свидетелите, които съдът кредитира изцяло и липсата на други доказателства за това, освен приложения протокол, съставен от служители на ответника на 09.03.2016 г., съдът намира, че не е доказана в условията на пълно и главно доказване претърпяната от ищеца липса на парични средства на стойност 5930 лв. на дата 09.03.2016г.

Освен това, според свидетелите, правила за паричния център, с които да са запознавани срещу подпис служителите, няма. Лицата, които зареждат, и на които се предават касетите, не са към паричния център и са отделни инкасови екипи. При напълване на касетите, те се предават и на инкасатори за зареждане на банкоматите, отварят се в негово присъствие, проверява се наличността им и се пломбират също в присъствието на инкасатора. Свидетелите потвърждават, че е имало изчезване на парични средства от касетите, както преди, така и след напускането им на ответното дружество.  Свидетелят Киров посочва също, че всички служители работят на едно място, на една маса и всички зареждат касетите от банкоматите в помещение с постоянно видеонаблюдение. Свидетелите потвърждават, че е имало и един ден, в който, след констатирана поредна липса, целият екип дори е отказал да работи. Следователно по делото не се доказа в условията на пълно и главно доказване и твърдяното от ищеца противоправно поведение на ответника при или по повод изпълнение на трудовите му задължения, довело до настъпването на вредата.

В процесната заповед за ангажиране на имуществената отговорност на работника, работодателят е смесил фактическите и правните основания на ограничената и пълната имуществена отговорност по чл.203, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда. Поради това и съдът възприема развития от ответника довод чрез пълномощника му, че по този начин е нарушено правото му на защита. Размерът на отговорността е ограничен за вреди, причинени при небрежност при неизпълнение на трудовите задължения. В случая твърденията на ответника са за установена липса в конкретен размер, като съобразно разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от КТ за служители, на които е възложено като трудово задължение да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности /отчетници/, какъвто е и ответникът, същите следва да отговарят спрямо работодателя в пълен размер на липсата, заедно със законните лихви. А пълната имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред - чл. 211 от КТ.

Предвид изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 910 лв. разноски по делото, съобразно приложения за това списък.

Така мотивиран, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.203, ал.1 вр. чл. 207, ал.1, т.1 вр. чл.210, ал.3 от КТ от „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД  ЕИК ********* гр.София, ул. Сребърна № 14, представлявано от юрисконсулт nnn, против П.К.М. с ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 2752 лв., представляваща трикратния размер на уговореното трудово възнаграждение за нанесена щета от 5930 лв., представляваща стойност на установени липси на парични суми от АТМ касети, заедно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД  ЕИК ********* гр.София, ул. Сребърна № 14, представлявано от юрисконсулт Наталия Кацарова, да заплати на П.К.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 910 лева /деветстотин и десет лева/ разноски по делото.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: