№ 279
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330206645 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАН
Образувано е по жалба, подадена от М. ПЛ. АНГ. от *** против
Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-33/17.05.2021 г., издадено от
Регионална здравна инспекция Пловдив, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 56, ал.1 от Закона за здравето на основание чл.218, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат подробни съображения
за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява адв. М.М. от АК-Пловдив, с пълномощно към жалбата,
който подъдржа жалбата по направените в нея оплаквания. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
гл.юриск.Р.Г. с пълномощно по делото, която оспорва жалбата.
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 23.04.2021 г. в гр. Пловдив, ул. Георги Раковски № 8 в клуб
„Найлона“, представляващ закрито обществено място по смисъла на §1а от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето била извършена проверка
1
от служители на Регионална здравна инспекция съвместно с представители на
IV –то РУ при ОД на МВР Пловдив и отдел „Икономическа полиция“. В хода
на проверката било констатирано, че лицето М. ПЛ. АНГ. пуши тютюнево
изделие – ръчно свита цигара /с филтър/ с тютюн, търговска марка Golden
Virginia и пепелира в поставен на масата пепелник, пълен с остатъци от
цигари.
Във връзка с направените констатации бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, а въз основа на него и
обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа
обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – П. Й. Ч., Д.С.Ц., Б. Н.
М., протокол от извършена проверка от 23.04.2021 г., снимка на кутията на
тютютеновото изделие.
Разпитана пред съда в качеството на свидетел П. Й. Ч., потвърди
направените в съставения от нея акт констатации. Според показанията на св.
Ч. обектът, в който била направена проверката бил закрито обществено място,
с четири плътни стени, плътен покрив, дървена врата за вход. В залата се
намирала жалб. А. със запалена цигара в уста, а на масата стоял пепелник,
пълен с остатъци от изгорели цигари.
За изясняване на фактическата обстановка като свидетели бяха
разпитани и свидетелите Д.С.Ц. и Б. Н. М., посочени в съставения акт като
свидетели, присъствали при съставяне на акта и при отказа на нарушителя А.
да подпише съставения срещу нея акт.
Посочените двамата свидетели потвърдиха казаното от св. Ч.. Техните
показания допринасят за изясняване на съставомерните за деянието факти.
От тях се установява, че на процесната дата лицето се е намирало в клуб,
представляващ обект с обществено предназначение, затворено помещение,
със запалена в устата цигара, като в тази връзка към преписката беше
представена и снимка, съдържаща данни за марката на цигарата. Съгласно
определението, съдържащо се в § 1, т.4а, от ДР на Закона за тютюна и
тютюневите изделия под „цигара“ следва да се разбира цилиндрично тяло,
формирано от специална хартия чрез залепване, равномерно запълнено с
нарязан тютюн /влакна/. В същата норма цигарата изрично е причислена към
тютюневите изделия. След като самата законова дефиниция на понятието
цигара предвижда, че същата е съставена от нарязан тютюн, то тезата за
недоказаност на нарушението, застъпена от процесуания представител в хода
на делото, е напълно неоснователна. Безспорно е, че съдържанието й
представлява тютюн за пушене, като е бил активен и процесът горене.
Показанията на тримата свидетели са последователни, взаимнодопълващи се
и логични, поради което съдът дава вяра на същите.
В съотвествие с техните показания е и съставеният протокол за
проверка от дата 23.04.2021 г., който обективира направените в хода й
констатации.
2
С оглед изложеното съдът приема, че описаната в акта за установяване
и наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и
правилно установена.
Материалният закон е приложен правилно.
Разпоредбата на чл.56 ал.1 от Закона за здравето, забранява
тютюнопушенето в закритите обществени места, като със санкционната
норма на чл.218 ал.3 от Закона за здравето се налагат имуществени санкции
на нарушителите на чл.56 ал.1 от Закона за здравето. Във всички случаи това
са самите лица, които посредством конкретно действие - осъществяване на
тютюнопушене в закритите обществени места, нарушават разпоредбата
на чл.56 ал.1 от ЗЗ. В тази връзка напълно неоснователно се явява
възражението, че неправилно била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, а не на
дружеството, което било осигурило и пепелници на масите на разположение
на клиентите. Невъзможно е за нарушението по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ да бъде
административнонаказано юридическото лице, а
административнонаказателната отговоронст за юридическото лице не е
предвидена. Отговорността по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ е на търговеца,
стопанисващ обекта, в който е нарушена забраната по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ,
която е самостоятелна и различна от тази, предвидена по чл. 218, ал. 1 от ЗЗ -
на физическите лица - преки извършители, които с личните си виновни
действия са я нарушили. Освен това въпроса за това, срещу кого и на какво
основание да бъде ангажирана административноноказателната отговорност
зависи от волята на административнонаказавщия орган, който действа при
оперативна самостоятелност.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на АУАН и наказателното постановление съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения. И двата акта са съставени от
компетентни лица. Материалната компетентност за съставяне на актовете за
установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни
постановления е предвидена в чл.231, ал.2 от Закона за здравето, според
която нарушенията по чл. 218, ал. 1 - 6 се установяват с актове, съставени от
държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции и/или от
държавни здравни инспектори от Министерството на здравеопазването, а
наказателните постановления се издават от директора на регионалната
здравна инспекция, съответно от министъра на здравеопазването.
Актът е съставен в присъствие на нарушителя и на същия му е била
дадена възможност да се запознае със съдържанието на съставения акт.
Същият въпреки дадената му възможност се е отказал от запознаване с
неговото съдържание и това обстотятелство се доказва от показанията на
разпитания свидетел М., присъствал при отказа. Жалб. А. сама се е отказала
от дадената й възможност да направи собствени възражения в графа
възражения, отказвайки да подпише акта. По тези съображения напълно
неоснователно се явява оплакването, че е било нарушено правото й на
защита. На следващо място възможността за депозиране на възражения
3
срещу съставения акт е предвидена и в чл.44, ал. 1 от ЗАНН, според която
нарушителят има право да депозира писмени възражения в 3-дневен срок от
съставяне на акта. Въпреки това в конкретния случай нарушителят не се е
възползвал от дадената му в закона възможност. Напълно несподеляемо е
оплакването, изложено в жалбата, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение били допуснати процесуални нарушения, тъй
като не били посочени ЕГН на свидетелите, присъствали при съставяне на
акта и при отказа на нарушителя да получи акта. Липсата на ЕГН в
съдържанието на АУАН не представлява пропуск от категорията на
съществените. Данните за свидетелите, присъствали при съставяне на акта, са
необходими с цел същите при необходимост да бъдат намерени за проверка
на обстоятелствата, при които е констатирано нарушението. В настоящия
случай въпреки липсата на ЕГН на свидетелите техните три имена и адрес, на
който могат да бъдат открити, са достатъчни, същите да бъдат разпитани
пред съда за изясняване на оспорената от страна на жалбоподателя
фактическа обстановка. Именно по този начин същите бяха осигурени за
участие по делото.
Не е и налице възможност да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, доколкото по степен на обществена опасност нарушението не се
отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия
вид.
С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното
посатновление като правилно и законосъборазно следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-Х-Б-
33/17.05.2021 г., издадено от Регионална здравна инспекция Пловдив, с което
на М. ПЛ. АНГ. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 56, ал.1 от
Закона за здравето на основание чл.218, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4