Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Червен бряг, 29.11.2017
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ЧЕРВЕН БРЯГ, четвърти граждански състав в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при участието на
секретаря М.Цакова и в присъствието на прокурора………………………….., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №261 по описа за 2016
година, за да се произнесе, съобрази следното :
Предявен
е иск с правно основание чл. 34 от ЗС, като производството е във фаза по
извършване на делбата.
С решение №155/08.07.2016г. по гр.д.№
261/2016г. по описа на РС-Червен бряг състава на съда допуснал „на основание чл. 34 от ЗС да се
извърши съдебна делба между Т.А.Г., с ЕГН ********** *** срещу А.Д.А., с ЕГН **********
*** по отношение на следния недвижим имот находящ се в с. Р.
обл. Плевен, а именно: дворно място, цялото от 970 кв.м.,
съставляващо парцел с пл.№ VІІ-222 в
стр. кв. 24 по плана на с. Радомирци, заедно с построената в него жилищна
сграда, гараж, селскостопански постройки, при граници и съседи на имота: улица,
имот на С.С.К., имот на Д. И. и имот на наследници на П.
Б.. От
допуснатите до делба недвижим имот да се образуват квоти, както следва: 1/8 ид.ч. за Т.А.Г., с
ЕГН ********** *** и по 7/8 ид.ч. за А.Д.А., с ЕГН ********** ***.”.
Съдебното решение е влязло в
сила на 14.10.2016г.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призова, се явява лично и с пълномощник
адв. Е.И.Ц. ***. Страната моли съдът да отхвърли искането по чл. 349, ал.2 ГПК
за възлагане на имота на А.А., както и да уважи предявениата претенция за
сумата от 5222,88 лв., представляваща 7/8 от увеличението на стойността на имота в резултат на увеличаване на стойността
приживе от дейността на Т.Г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2016г. до окончателното изплащане на главницата. При
условията на евентуалност е поискано да
бъде осъден А. да заплати на Г. сумата от 3556,76 лв., представляваща
подобрения в размер на 4064,87 лв. ведно със законната лихва , считано от
14.04.2016г. до окончателното изплащане на главницата.
Ответникът А.Д.Г., редовно призован
не се явява. Представлява се от пълномощник адв.И.А. ***. Пълномощникът на
страната моли съда да уважи иска по чл. 349 , ал.2 ГПК и
да възложи на Г. недвижимия имот, допуснат до делба, както и да уважи искането
по чл.346 ГПК за подобрения Претендират се и направените съдебно- деловодни
разноски по списък по списък по чл.80 ГПК на л.311 от делото.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на
иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:
На първо място съдът приема, че от доказателствата по делото безспорно се
установява и се признава от страните, че имота е неподеляем.
Видно от
заключението на вещото лице Г.К. по назначената СИЕ пазарната стойност на процесния
имот към датата на експертизата –
23.02.2017г. възлиза на 7800 лв. Имотът
е неподеляем. Стойността на дяловете е както следва: за Т.Г. 1/8
ид.ч. или сумата от 975 лв. за А.А. 7/8
– или 6285 лв.
По делото е назначена и допълнителна съдебно икономическа
експертиза с вещо лице С.С.. Видно от заключението на вещото лице с вх.№ 2103/19.04.2017г., допълнено
с вх.№ 2918/22.05.2017г., стойността на
имота, предмет на делба възлиза на 10 800 лв., като стойността, с която се е увеличила стойността
на имота с подобрения от ответника А. възлиза на 1138,50 лв.
при вложени 7063,09 лв. , а след амортизация- 6380,09 лв. Стойността, с която се е увеличила стойността
на имота с подобрения от ищеца Г. е 5969 лв., а
сумата вложена в подобрения от ответника А. възлиза на 7657,12 лв. или
стойността на имота се е повишила със сумата от 4064,87 лв.
Съдът кредитира заключението на вещите лица С. и К., но
при изготвяне на първата съдебно икономическа експертиза, вещото лице не е
съобразило част от доказателствения материла, а именно представените от
страните писмени доказателства, както и гласните такива , съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетели, поради което съдът приема, че
заключението, което следва да даде
стойността на имота е това на в. л. С.. Основателно е възражението на ищеца и
пълномощника му, че заключението на вещото лице С. в частта относно стойността
на имота по своята същност представлява нова експертиза без наличие нса
оспорване на първоначалната такава. Въпреки това обстоятелство с оглед на обема
от материал предоставен на съответното
вещо лице, съдът приема, че експретизата на в.л. е тази при която са съобразени
по-голям брой факти и обстоятелства по делото вкл. дата на извършване на
отделни СРД, които следва да бъдат отчетени при амортизацията на обекта да за
се установи действителната цена на имота. Видно от заключението на вещото лице
, стойността на процесния имот възлиза
на 10 800 лв.
По исканията за
подобрения по чл.346 ГПК.
В хода на втората фаза от съдебната
делба за изясняване на спорните обстоятелства във връзка с претенциите по
чл.12, ал.2 ЗН и тази по чл.61, ал.2 ЗЗД съдът е приобщил редица писмени и гласни доказателства,
от които се установяват следните факти:
Видно
от уведомление на л.83 вх.№1148/1.03.2017г. от ЕТ „***, А.Д.А. е закупил от ЕТ през пролетта на
2015г. следните материали: хоросан 540 лв., дървена ламперия 20 бр. по 26 лв.
или общо 520 лв., дървени первази – 130 лв. , летви – 222 лв., греди – 224 лв.,
ламарина – 4 бр. – 52 лв.
Видно от служебна бележка изх.№293/9.02.2017г. от „***, на 21.08.2015г. монтажна група на дружеството е
демонтирала стара дървена дограма и е монтирала нова ПВЦ дограма на адрес с. Радомирци, ул. Ал.Стамболийски №1 .В тази насока е и приемо-предавателен протокол за
извършени СМР на л.85 от делото с възложител А.А. и адрес ***..
Видно
от нотариално заверена декларация, на л.86 от
делото А.Д. декларира, че освен идеалната част от имота допуснат към делба с
решение №155/8.07.2016г. по
гр.д.№261/2016г. не притежава други жилища.
Видно
от стокова разписка от 16.06.2015г. л.87 от делото А.А. закупил варов разтвор и заплатил транспорта
му всичко на обща стойност 180 лв. от Топалови,Митови ООД Луковит.
На
основание чл. 193 от ГПК е открито производство по оспорване, както и стокова
разписка, уведомление от ЕТ „Калина”
24, служебна бележка от *** и приемо предавателен протокол, на 4 бр. първични
счетоводни документи представени от ищеца.
Видно
от копие на писмо изх.№44-1-44/1/20.03.2017г. след извършена проверка в
информационната система на отдел
Администриране на местните данъци и такси се установило, че лицето А.Д.А. с ЕГН
**********, не е подавал декларация по чл. 14 ал.3 от Закона за местните данъци
и такси за промяна в обстоятелствата за периодите от 1.06.2015г. до
14.04.2016г. и от 15.04.2016г. до 1.03.2017г. Лицето е подало декларация по чл.
14 ал.1 от ЗМДТ с вх.№11033/28.02.2001г. за недвижим имот придобит с нот.акт
№49/2001г. към 17.03.2017г. корекция по подадената декларация не са извършени.
Видно
от удостоверение изх.№61/2017г., издадено от
Агенция по вписванията за лицето А.Д.А. няма вписвания, отбелязвания и
заличавания.
Видно
от писмо вх.-№3060/26.05.2017г. на л.161 от делото издадено от М.Х.М. управител
на ***дружеството няма сключен договор с А.д.А.,
не разполага със собствена монтажна група обслужваща област Плевен и община
Червен бряг, а лицето Г.Х.Х. има сключен договор за дилърство с дружеството от
6.04.2015г. – зав.копие на договор л.162-163.
Приобщената обяснителна записка, приета в протокол от
27.04.2017г., не е доказателство, че именно възложителя на проекта е лицето,
изградил гаража.
От обяснението на Т.Г. по реда на чл. 176
от ГПК се установява, че към момента на смъртта на неговата майка е живял в Р..
След смъртта на баща си не е живял в имота, но го е ползвал. Подобренията в
имота са извършени преди смъртта на родителите му. Ищецът има и апартамент в Червен
бряг.
Видно
от показанията на свидетеля А.И. Б. – в
недвижимия имот на ищеца са били извършвани строително ремонтни дейности –
пръскане на външна мазилка, ремонт на покрив и др. Свидетелят напуснал
Радомирци през 1982 г. и от тогава живее в Германция.
Подобренията, които са правени в къщата и на които е бил свидетел са правени
преди 1982 г. по времето когато родителите на ищеца са били живи. Свидетелят
е семеен приятел на ищеца.
Видно
от показанията на Л. В. Д.
– до смъртта на баща му Т.Г. живял с него, а понастоящем имота е необитаем. От
показанията на свидетеля се установява че през 2015 или 2016г. Д. Г. е правил
ремонт на покрива., както и преди година или две е сменена дограмата отново от
брата на ищеца. Свидетелят е съсед по имот, домът му е на разстояние
500 м. от процесния имот.
Видно
от показанията на свидетеля Минко Йорданов Еремиев – свидетеля е посещавал
къщата на Т.Г. в Радомирци три пъти. Свидетелят посетил
през 2016г. имота и установил, че сградите не са поддържани, къщата е била със
старата дограма. При посещение с вещото лице на дома в присъствие на ответника
констатирал, че дограмата в мазите била сменена, прозорците били подмазани и
бил направен опит да се мажат стените, но пода вътре в къщата бил изгнил. При
последният оглед била поставена и дограма.
От
показанията на свидетеля Г. Богданов Катунски – свидетел на ответника през
лятото на 2015г. свидетелят
измазвал прозорци, врати, стая и отвън терасите с хоросан. Била поставена
ламперия , а външните стъпала и терасата били измазани. Материалите били
доставени от ответника. За извършената
работа му било заплащано от А.А..
Видно
от показанията на свидетеля Г.Х. последният монтира дограми и е представител на различни фирми – ***, чрез свидетеля били сложени две врати и
седем прозореца на втората къща в ляво в
село ***. Фирмата на свидетеля свалила старата дограма и монтирала нова, а
възнаграждението било заплатено от неизвестно лице в присъствието на майка му и
баща му. /А./. Свидетелят признава, че е написал
приемо-предавателния протокол от 21.08.2015г. нах.на л.84 и 85 от делото .
Посочва, че работата му била възложена от А., за което получил сумата от 2300
лв.
Видно
от показанията на свидетеля Д. Н. Д., през
2015г. участвал в ремонт на покрив като общ работник. Бил ангажиран от
ответника , а заплащането било направено от неговия баща. Сменени били 14
греди, летви, нови цигли, капаци, ламарина от скатове, материалите били
закупени от собственика. Участие в извършване на строително
ремонтните дейности
взел свидетеля и още едно лице, а бащата на А. им помагал/Д./.
Видно
от показанията на свидетеля Илко Илков – преди 2 години свидетеля е работил на
къщата на А.А. като бил извършен ремонт на покрива включващ смяна на 16 греди,
цигли, мартаки, капаци и др. всички вещи били изхвърлени,
тъй като не можели да се използват и бил направен изцяло нов покрив. За
работата им било заплатено сумата от 440 лв.
От
показанията на свидетелката Й. П. И., инкасатор ВиК свидетелката от 20 години
посещава имота, който бил обитаван от А.
и е установила ремонт на покрив, слагане на дограма и
ламперия.
Видно
от показанията на свидетеля Марин Г. Янков – от 2015г. свидетеля участвал в СМР
по къщата на А. /свалял рогозките от втория етаж и от тавана, полагал ламперия
заедно със зетя на А., преди 1-2 години слагали дограма.
Видно
от показанията на Д. А.Г. – баща на ответника и брат на ищеца. През 1989 г.
ищецът дошъл да живее в Червен бряг. След смъртта на бащата на свидетеля /дядо на
ответника/ било взето решение да се извърши ремонт на къщата като била положена
дограма на двата етажа, били закупени 2 куб. вар, цигли, капаци, ламарина за
покрива, стаите и терасите били измазани, била подменена ламперията и направени
корнизи към нея. Всички СМР били направени през 2015г. Голямо количество строителни отпадъци били
изхвърлени от строежа, за което заплащал ответникът.
Видно
от показанията на свидетелката Б. С.
Г. при почистване на горен етаж констатирала
документ за гаража, който бил направен от бащата на Г..
Видно
от показанията на свидетеля Р. Г.,
съсед на Т.А.Г. в Р. през 2016г. била сложена дограма, но в
къщата не живее никой.
От
показанията на свидетеля К.Д.К. през пролетта на 2015г. А. и баща му направили
поръчка за дървен материал, ламперия, цимент, греди, ламарини за село
Радомирци.
От
показанията на свидетеля И.Н.
Г., през лятото на миналата година правил
ламперия на коридора и отвън на терасата, дървена ламперия ,мазал стените по
горния и долния етаж и обръщал прозорци. Имало поставена дограма на прозорците
и са му плащали по 25 лв. на ден.
Съдът кредитира частично с
доверие показанията на свидетелите по делото поради липсата на конкретика в
обстоятлеството кога, от кого, по какъв начин, с какви средства / количество,
вид на сторителните материали и др./ са изградени през годините второстепенните
постройки в процесното дворно място. Част от свидетелите посочват, че са
извършвани строително ремонтни дейности / вкл. закупуване и полагане на
дограма/, но в протоколите за разпит е посочен друг административен адрес, а не
този на недвиижимия имот, предмет на съдебната делба .
Видно от удостоверението с вх.№6145/27.10.2017г. недвижим имот с друг административен адрес в с.*** не е идентичен с този на ул. ***.
Това обстоятелство и липсата на доказателства, че е налице съсобественост или друго правно
основание между страните по делото по отношение на недвижим имот на ул*** обуславя извод, че обект на ремонта е жилището,
обитавано от А.,***. От тук липсват
доказателства за извършените и остойностени твърдяни строително ремонтни
дейности от страна на ответника и неоснователност на иска му с правно основание
чл.61, ал.2 ЗЗД.
По иска на А.Д.А. с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД
С
молба вх.№966/23.02.2017г., изменена с молба с вх.№
6166/30.10.2017г. на А.Д.А. на
основание чл. 346 от ГПК е направено искане за заплащане на подобрения в размер на 3258,18 лв., направени през
лятото на 2015г., както следва: поставяне
в жилищната сграда на първи и втори етаж на 6 прозореца и 2 врати от алуминиева
дограма; вътрешно измазване на стените на южна,
източна и западна стая на втория етаж, коридор и на тераса на втория етаж, 1
стая южно на първия етаж; направа и поставяне на дървена ламперия на
таваните на втория етаж и на терасата към същия; дървени
корнизи към ламперията; цялостен ремонт на покрива на къщата вкл като материали 12 връзки
летви 16 греди, цигли 60 кв.м., капаци за ъглите на покрива, 4 бр. листа
ламарина; труд; извозване
на строителни отпадъци от обекта – 5 бр. каруци.
С оглед фактите по
делото и становището в молба с вх.№
6166/30.10.2017г. съдът приема, че предявената от ищеца претенция е с правно
основание чл. 61, ал.2 ЗЗД вр. чл.346 ГПК /подобрения извършени без съгласието на съсобественик/. В конкретния случай
отношенията между съсобествениците се уреждат по правилата за водене на чужда
работа без пълномощие. Отговорността е до размера на обогатяването т.е.
по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойността на имота
/ останалите съсобственици се обогатяват само до рамера , с който се е
увеличила стойността на дела им в съсобествената вещ, а ако разходите са по-малки
от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха
направили за подобряването на имота. В тази насока е Решение №339/10.10.2011г.
по гр.д.№ 1072/2010г., I г.о. на ВКС. Съдът не приема за основателно възражението на ответника и
неговия пълномощник, че правната квалификация следва да е 72-74 ЗС поради липса
на твърдения, че А. е упражнявал фактическата власт върху имота изключително за
себе си т.е. че не е бил държател, а владелец на имота. Такива факти в процеса
не са въведени, поради което състава приема, че следва искането да бъде
подведено под правната квалификация на чл.61, ал.2 ЗЗД / подобрения, извършени
без съгласието на останалите съсобествиници/.
За да е налице осъществен състава на чл.61, ал.2 ЗЗД
следва да са налице доказателства по делото за няколко елемента. На първо място
следва да е доказано от страната, че са направени разноски за общата вещ ,
вещта съотв. подобренията да съществуват към момента на предявяване на
вземането и да са трайно прикрепени / ППВС №6/74г./. Под „разноски” следва да
се разбира извършването на парично оценими разходи независимо дали са направени
в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко онова, с което се е намалило
имуществото на съсобественика – ищец и което е отишло за вещта , с което се е
увеличило имуществото на останалите съсобественици. Подобрение е налице, ако
фактически е била увеличена стойността на имота т.е. направени са разноски,
макар да не са били необходими. Като подобрения се отчитат нововъведения, които
увеличават стойността на вещта и полезните и качества, но не и тези, които
нямат практически смисъл. В този смисъл Решение №520/22.06.2010г. по гр.д.№ 496/2010г., IV г.о. ВКС. Подобрение ще е налице
само ако извършеното е трайно прикрепено
към имота и собственика не може да иска унищожение на подобренията, но и
владелецът не може да ги вдигне, а му се дължи обезщетение. Трайно прикрепване
е налице когато отделянето би довело до физичеко увреждане на главната вещ , но
и когато би било нарушено нейното функциониране / Решение № 180/18.10.2013г. по
гр.д.№ 2317/2013г. II г.о. на ВКС/. Извършените подобрения в имота по силата на приращението увеличават
дяловете на всички съсобественици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобествеността. Давността при иска по
чл.61, ал.2 ЗЗД започва да тече от момента на извършване на разходите.
В конкретния
случай по иска на А.Д.А. с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД, инкорпориран в молба с вх.№ вх.№966/23.02.2017г., доуточнен с молба с вх.№ 6166/30.10.2017г., съдът приема, че искането е
недоказано. От писмените и гласни
доказателства по делото не се установява извършването на подобрения от страна
на ответника, както и дали закупени СМР са били вложени именно в изграждането
на постройките в дворното място, каквито са твърденията на страната.
По иска на Т.А.Г. с правно основание чл.12, ал.2 ЗН
С
молба вх.№1087/28.02.2017г. от Т.А.Г. чрез адв. Е.Ц., страната е направила
искане за заплащане подобрения от страна на ищеца извършени през периода
1967-1987 г. , изразяващи се в следните дейности: строително
монтажни работи , които ищецът е осъществил с личен труд и с участието на
негови близки/ и разноски на СМР по
приложен списък на обща стойност 4205 лв. – л.66-69 от делото.
Видно от последния документ, претенцията на Г. е за
извършени следните СМР: 1/ относно жилищната сграда - ремонт на покрива – м.
юли 1974 г. ; подмяна на 10 бр. Мартаци от покривната конструкция; подмяна на 60 м. летви от покривната
конструкция; подмяна на 200 бр. цигли от покрива; подмяна на чантията на
покрива от чамови дъски-100х0.5х0.2; поставяне на челни дъски на покрива-обща
дължина по целия покрив 30х0.12х0.02;
поставяне на улуци за хващане на водата от покрива –улуци и кукли;
строително-монтажни работи по външната фасада-направа на мазилка с хоросан и
цимент от 70 кв.м. ; пръскане с бяла вар, пясък и цимент; направа
козирка/кофраж, бетон,арматура, железни колони 4 бр. й 2.50м и мазилка; направа на метален парапет
над козирката 9 м от тръби ½ цола; замазка на стъпала – 10 бр.; строително
монтажни работи в жилището – 1976 г. - направа на баня от 2 кв.м./тухли,
мазилка на стените и тавана, мозайка на пода и монтаж на 1 бр. врата,
водопровод, вътрешна инсталация, доставка и монтаж на дюшеме от 24 кв.м.,
направа на подложен бетон с размери 3.5м х 1,4 м и дебелина от 1 см., направа на бетонова пътека пред жилищната
сграда с площ от 15кв.м.; вкарване през 1987 г. на трифазен ток, въздушно през в двора на имота
до таблото на втория етаж на къщата; 2/ по изграждане на кухня и гараж - през 1977 -1987 г.- направа на основи в
размери 7 х 4 х 0.5; д-ка и изграждане стените с тухли – 500 бр., направа на
бетонна плоча от 30 кв.м. ведно с 2 бр. колони и трегери; н аправа замазка на
бетонната плоча; -ка на материали и направа
на външна мазилка 30кв.м.; д-ка на хоросан за външна мазилка 0.5 куб.м.; д-ка с
монтаж на дървена врата за гаража към изхода на двора 70 1.8. Н-ва и монтаж на метална каса от винкел за
метална врата на гаража; н-ва и монтаж на 2 бр. прозорци на гаража; н-ва и
монтаж на врата към улицата на кухнята; н-ва и монтаж на врата комбинирана с
прозорец на кухнята; н-ва и монтаж на под от талашит за кухнята; н-ва на шпакловка
с гипс в кухня; д-ка и монтаж на
поцинкована ламарина на покрива, на гаража и кухнята, 40 кв.м. ; инсталации и
мръсен канал: н-ва на вътрешна инсталация за ел.ток 220V за гаража от 10м.; н-ва
вътрешна инсталация за ел.ток, 220V от къщата до кухнята 220V, 20 м – 4 кв.; н-ва
на вътрешна водопроводна инсталация за гаража от ½ цола, 4 м.; н-ва на вътрешна
водопроводна инсталация за кухнята от ½ цола, 4 м; направа канал за
мръсна вода с дължина 10 м до септичната яма, 3/ по отношение на
селскостопанските постройки: 1.1. сайвант,
построен на уличната регулация през 1967 г.- направа на основи 9х2.50
/материали и труд/; д-ка и монтаж на цигли за покрив – 200 бр.; н-ва замазка на под 9 кв.м; д-ка и монтаж на
врата 1 бр.;д-ка и монтаж на поцинкована ламарина с размери 2х1 – 2 бр.; н-ва
на ел.инсталация от гаража до сайванта, 220V,4м.; 1.2. малка постройка,
построена през 1981 – 1982 г.- направа на основи и стена от бетон 3.5х1х0.10/труд
и материали/; н-ва на бетонна плоча, 8 кв.м.; направа на винкелова конструкция
и остъкляване;д-ка и монтаж на дървена врата;н-ва на под с бетон – 8 кв.м.; н-ва
на ел. захранване, 220 в. от сайвант; 1.3. навес дървена конструкция, построен
през 1981-1982 г.- д-ка на материал и направа на конструкцията; д-ка ламарина и
направа на покривната конструкция; 1.4.
кош за царевица, построен през 1982 - д-ка на материали/тръби, винкел и оградна
мрежа/ и направа на металоконструкцияя с размери 2х3х2м.;д -ка и направа на
покрив от етернит; 1.5 навес от метална конструкция, построен през 1985 г. –д- ка
на материали /тръби и винкел/ и направа на металоконструкцията, д-ка на черна
ламарина и н-ва на покривгГолям сайвант на два етажа с 4 помещения, построен през
1985 г.- н-ва на основи с площ от 30 кв.м.; н-ва на стени от тухли еденички; н-ва
на бетонна плоча с площ 40 кв.м. /материали и труд/; н-ва на покрив дървена
конструкция /материали и труд/ или всичко подобрения на обща стойност 4205лв. Твърди
се, че в резултат на подобренията
пазарната стойност на имота се е увеличила със сумата 2230 лв.
С молба вх.№
3435/17г. и писмена защита от Г. чрез
пълномощника си адв.Ц. страната изменя размера на иска по чл.12, ал.2 ЗН като иска от съда да осъди А. да заплати на Т.Г. сумата от 5222,88 лв., представляваща 7/8 от
увеличената стойност на процесния имот от сумата 5969 лв. в резулатат на
направени подобрения през периода 1967г.-1987г. на основание чл.12, ал.2 ЗН ведно с дължимата
лихва върху главницата от 5222,88 лв., считано от 14.04.2016г. до окончателното изплащане на вземането.Алнетартивно
е предявено искане в последното съдебно заседание за вземане в размер на
4067,87 лв., представляващи подобрения на основание чл.30, ал.3 ЗС, ведно с
дължимата законна лихва , считано от 14.04.2016г. до окончателното изплащане на
вземането.
В тази си част молбата на Г. съдът не приема за допустима
предвид факта, че не са налице, условията на чл.214, ал.1 ГПК и в процеса се
включват нови факти и обстоятелства и ново основание за различна от
първоначалната претенция, поради което не е налице изменение на иска, а изцяло
нов иск. Недопустимо е под фомата на изменение на първоначалния иск по чл.214,
ал.1 ГПК срещу насрещната страна да се въвежда изцяло ново искане с различно
правно основание. Претенцията си страната следва да реализира в отделно исково
производство, поради което съдът приема евентуално предявеното искане с
формулирано правно основание чл.30, ал.3 ЗС за недопустимо.
За да е осъществен състава на чл.12, ал.2 ЗН следва да са
налице доказателства за следите елементи: претендиращият да има качеството
наследник /решение 41/24.02.2014г. по
гр.д.№ 6652/2013г. I г.о. / ; да е спомогнал за увеличаване на наследството; действията, довели
до увеличението да са извършени приживе на наследодателя и да са без правно
основание, както и претендиращият да не е бил възнаграден по друг начин / чрез
завещание, дарение, ползване на имота през определен период/.
В конкретния случай претенцията на Т.А.Г. почива на
обстоятелството, че лицето е наследник на А.Г. Д, починал на 18.08.2001г. /заверено
копие на удостоверение за наследници изх.№ 148/21.12.2015г. на Кметство с.Р. –
на л. 8 от делото/. Ето защо съдът приема, че по делото са налице доказателства
за наличието на първата от изискуемите предпоставки по чл.12, ал.2 ЗН.
Действията ,
довели да увеличаване на имуществото на наследодателя, следва да са без правно
основание. Наличието на договорно правоотношение / дарение, плащане на дълг със съгласието на
длъжника и др./ изклюйчват приложението на чл.12, ал.2 ЗН. Следва да се прави
разлика между дарение като безвъзмедно
престиране по взаимна воля на
страните за такъв договор – чл.225, фал.1 ЗЗД и наличието на нравствени
недоговорни отношения на вазиомопомощ между баща и син – синът помогнал на баща
си / с труд или пари/ и спомогнал за
увеличаване на наследството, без да е възнаграден по друг начин.
Възнаграждението следва да покрива увеличението т.е. да не е по-малко. Давността е 5 годишна и началния момент е
предявяването на иска за делба / ППВС №7/73г. т.4 б.”б”/. В конкретния случай
волята на ищеца по иска с правно основание чл.12, ал.2 ЗН е да бъде обезщетен с парични средства, а не и
с възлагане на имот или постройка при делбата, поради което съдът е обвързан от
диспозитивното начало в процеса и следва да ограничи произнасянето си до
определяне на сума, която съставлява еквивалент на приноса към момента на
извършване на делбата .
При така нареченото обективно неказуално подпомагане на
наследодателя, претендиращият следва да е спомогнал за увеличаване на
наследството и увеличението да е налице към момента на откриване на
наследството. Приносът може да се състои
и в изплащане на задължения на наследодателя, в труд и средства на
наследника. Това подпомагане може да е изразено като икономическо съдействие,
осуетяващо намаление на имуществото на наследодателя или да представлява количествено и стойностно
увеличение на имуществото приживе. В конкретния случай по делото сетвърдят подобрения
в имота, извършени през 1967-1987 г.
Видно
от показанията на свидетеля А.И. Б., в
недвижимият имот са били извършвани строително ремонтни дейности – пръскане на
външна мазилка, ремонт на покрив и др. През периода Свидетелят напуснал Радомирци през 1982 г. и
от тогава живее в Германия. Подобренията, които са правени в
къщата и на които е бил свидетел са правени преди 1982 г. , по
времето когато родителите на ищеца са били живи. Свидетелят взел участие в строежите на основаната
къща в дворното място, пръскането на мазилка по основната къща, построяването
на гараж и кухня, построяването на основите на стопанските сгради. Материалите за СМР били осигурявани от Т.Г.,
а баща му и братята му не взели участие в сторежите. Подобренията били извършени до 1982г., докато
родителите на Г. били живи. Съдът
кредитира частично показанията на свидетеля, въпреки че същият е семеен приятел
на ищеца, в частта относно участието на Т.Г. в изграждането на допълнителните
посторйки /гараж, кухня и стопанските сгради/ чрез материали за негова
сметка,но в останалата част по отношение участието на ищеца в изграждането на
основната жилищна сграда в дворното място, съдът не приема показанията за
достоверни. Видно от обсъждането в заключението на вещото лице Г.К., основаната
сграда е строена през 1949-1950 г., когато ищецът е бил на 1 респ.2 години и
обективно е невъзможно да е участвал в сторежа й.
Видно
от показанията на Л. В.Д., до
смъртта на баща му Т.Г. живял с него, а понастоящем имота е необитаем. От
показанията на свидетеля се установява че през 2015 или 2016г. Д. Г. е правил ремонт на покрива., както
и година или две преди делото била
сменена
дограмата отново от ответника.
Свидетеля е съсед по имот, домът му е на разстояние 500 м. от процесния имот.
Съдът кредитира частично с доверие показанията на
свидетеля в частта относно местоживенеето на ищеца с баща си и времето на
подмяна на дограмата в имота, поради съответствието с писмените и гласни
доказателства – св. п. на М. Е., Г.Х. и закл. На вещото лице С. в частта за
дограмата. В останалата част съдът не
приема за достоверни показанията на
свидетеля, поради противоречието относно лицата, които живеят понастоящем в
имота.
Видно
от показанията на свидетеля М. Й.
Е., свидетеля е посещавал къщата на Т.Г. в Р.
три пъти. При посещението си през 2016г. установил, че сградите не са
поддържани, а къщата е била със старата дограма, докато при посещението с
вещото лице констатирал, че
била поставена дограма вкл. в мазите, прозорците
били подмазани и бил направен опит да се измажат
стените. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля
Еремиев поради противоречието между показанията му и останалите гласни
доказателства, съдържащи се в показанията
на св. Г.Х., св. Й. И., св.М. Я. и св. Д.
Г..
С оглед на
събраните по делото доказателства, съдъът приема за недоказана претенцията по
чл.12, ал.2 ЗН на Т.Г. поради липса на конкретни и изрични доказателства за
осъществени СМР, подробно описани на л.66-69 от делото. Свидетелските показания
на трите лица по-горе, най-общо потвръждават, че докато е бил жив А.Г. Д., в поддръжката на
имота е взел участие и Г., но не се доказа конкретно какви строителни
материали, в какво количество и на каква стойност са били вложени, какъв труд /личен
или наемен/ е бил вложен в постройките и др. Ето защо съдът приема за
недоказана претенцията по чл.12, ал.2 ЗН поради липсата на категорични доказателства
за извършени от претендиращия подобрения. В тази насока заключението на вещото
лице остойностява претенцията на лицето, но не служи за доказване, че такива
подобрения през периода 1967-1987 г. са били
извършени.
С
молба вх.№966/23.02.2017г. на А.Д.А. е направил искане да му бъде възложен
процесния недвижим имот-жилищна сграда
в
дял, като за уравнение съделителят следва
да заплати на Т.А.Г. определени парични средства в законния 6-месечен срок.
Няма спор по делото между страните, че имота – жилищна сграда, предмет на делба, е
неподеляем. Не се спори също така и за това, че се касае за жилищен по своя
характер и своето предназначение имот. Констатираната от РС-Червен бряг пречка за възлагането на
този имот на един от съделителите, направили такова искане е свързана с това, че
е имота няма наследствен характер, доколкото съсобствеността върху него между Т.А.Г. и А.Д.А. не е възникнала единствено в
резултат на откриване на наследството на техен общ наследодател, а е
резултат и от правна сделка. В тази
насока е представеното по делото заверено копие на Нотариален акт №49, том 1,
рег.№ 226, дело №24/2001г. на нотариус Ясен Янев с рег.№ 022 при Нотариалната
камара и с район на действие РС-Червен бряг. Видно от документа, приет по делото като годно
писмено доказателство и неоспорен от насрещната страна, приложен на л. 7 от
делото, на 02.02.2001г. А.Г. Д., Д. А.Г., Н. А.Г. и А.Д.А. сключили
договор, по силата на който първите три лица дарили на ответника А. 7/8 идеални
части от недвижимия имот, предмет на съдебната делба, а А. приел дарението.
Чрез договора, инкорпориран в НА №49, том 1, рег.№ 226, дело №24/2001г., съделителят А. е придобил своята идеална част от
недвижимия имот чрез правна сделка -
дарение и в т.см. за него имота изобщо няма наследствен характер. Възникналата върху имота собственост има
т.нар.смесен характер, което изключва приложението на чл.349, ал.2 ГПК.
В точки
7 и 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на ОСГК на ВКС на РБ са
дадени задължителни разяснения, че граматическото и логическото тълкуване на
нормата на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) - сега чл. 349, ал. 2 от ГПК. От решението се налага извода, че от обхвата на съдебната делба
чрез способ за извършване „възлажане на неподеляемо жилище” се изключва всяка друга съсобственост освен
тази, която е възникнала само от наследяване. Следователно, ако
съсобствеността върху неподеляемото делбено жилище е възникнала в резултат и на
други юридически факти /сделки, реституция и други посочени в
закона/, то разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК
е неприложима. В този смисъл е и Решение №
415-2005 г. - I г. о. на ВКС. При нито една от хипотезите на смесена /комбинирана/
съсобственост, каквато е тази възникнала в резултат на повече от един по вид
юридически факт /прекратена СИО и наследяване, сделка за
част от имота и наследяване за другата, и други подобни/,
съдът не може да извърши делбата на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК /така
и т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/.
Настоящият
случай е именно такъв.
При тези
установени по делото обстоятелства съдът намери, че възлагателната претенция по
чл. 349, ал. 2 от ГПК на ответника е неоснователна, и като такава следва да се
отхвърли.
С оглед
всичко изложено съдът намери, че в случая липсват условия за съставянето на
разделителен протокол и теглене на жребие, както и за съдебно разпределение по
чл. 353 от ГПК, допуснатата до делба между страните процесна сграда е
неподеляема, а претенцията по чл. 349, ал. 2 от ГПК на ответника А. за поставянето й в негов дял, е неоснователна.
При това
положение същата тази сграда следва да се изнесе на публична продан (чл. 348 от ГПК и чл. 34, ал. 2 от ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 2, изр. 3 от ЗН; така и т. 8
от ТР №1/ 2004г.
По отношение на разноските:
По делото е направено искане за осъждане на ответника да заплатят направените
деловодни разноски съразмерно на дела си. След
внимателен преглед на делото съдът установи, че в хода на производството както в първата му
фаза, така и във фазата по реално извършване на делбата на недвижимите имоти, А. не
е оспорвал правата на съдилителите, способа на извършване на делбата и
дяловете, като е признал и основателността на иска още в писмения отговор.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9, принцип за
възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран в практиката
на ВКС. Съгласно определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС
съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост. При липса на оспорване
на правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата
всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство от адвокат. Следва
да бъде оставено без уважение и искането по чл.92а ГПК от страна на ищеца и неговия пълномощник поради липса на
доказателства за неоснователно отлагане на делото по причина у страната. Настоящият
състав приема, че неоснователното забавяне на делото се крие в поведението на
състава, поради което не следва да бъде санкционирана насрещната страна за
процесуалната ефективност и поведение на решаващия орган.
Съгласно
чл. 355 от ГПК, във вр. с чл. 8 от ТДТКССГПК в тежест на съделителите следва да
се възложи дължимата се за производството държавна такса съобразно стойността на дяловете им, а
именно: сумата от 54 лв. на Т.А.Г. и сумата от 378 лв. на А.Д.А..
Воден от
горните мотиви, Районен съд – Червен бряг
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния НЕДВИЖИМ ИМОТ, с административен адрес в с.Р., обл. П.,
ул. “Г.Д.” № представляващ „дворно място, цялото от 970
/деветстотин и седемдесет/ кв.м., съставляващо парцел с пл.№ VІІ-222 / седем – двеста двадесет и две/ в стр. кв. 24 / двадесет и
четири/ по
плана на с. Радомирци, заедно с построената в него жилищна сграда, гараж,
селскостопански постройки, при граници и съседи на имота: улица, имот на С.С.К.,
имот на Д. И. и имот на наследници на П. Б., при ДЯЛОВЕ
за съделителите както следва: 1/8 ид.ч. за Т.А.Г., с ЕГН ********** ***
и по 7/8 ид.ч. за А.Д.А., с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Т.А.Г.,
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд-Червен бряг, сумата от 54 /петдесет и четири/ лева, представляваща дължима се за производството държавна
такса върху стойността на притежавания от съделителя дял.
ОСЪЖДА А.Д.А.,
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд-Червен бряг, сумата от 378 /триста седемдесет и осем / лева, представляваща дължима се за производството държавна
такса върху стойността на притежавания от съделителя дял.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.А.Г., с ЕГН **********
*** против А.Д.А.,
с ЕГН ********** *** с правно
основание чл.12, ал.2 ЗН вр. чл.346 ГПК за сумата от 5222,88 лв.,
представляваща 7/8 от увеличената стойност на процесния имот от сумата 5969 лв.
в резулатат на направени подобрения през периода 1967г.-1987г. ведно с дължимата лихва върху главницата от
5222,88 лв., считано от 14.04.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Д.А., с ЕГН **********
*** против Т.А.Г.,
с ЕГН ********** *** с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД вр. чл.346 ГПК за сумата от 3258,18 лв., направени подобрения през 2015г., като
недоказан.
Оставя без уважение искането на Т.А.Г. чрез адв.Е.Ц. с правно основание чл.92а ГПК.
Препис от решението на основание чл. 7, ал.2 ГПК да се
изпрати на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното
производство пред Окръжен съд – гр.Плевен в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: ...................
/В. Николова/