Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 16.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на единадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6 по описа за 2019год,за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадено по реда на чл.422 от ГПК от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”ЕАД-гр.София, представлявано от Ани Василева Ангелова - Изп.директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, действащи чрез пълномощника юрисконсулт Д.И.И. против Ю.О.К. и М.Ю.К., двамата с адрес: ***.
Ищецът излага, че след успешно проведено заповедно производство, в негова полза е издадена заповед за изпълнение, по силата на която ответниците са осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк/България/ дължимите суми по Рамков договор № 1506030473348800 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard /Stаndart/ Visa Gold MasterCard/ Billa-Visa Classic от 15.06.2015 г. Посочва, че правният интерес за предявяване на иска се обуславя от обстоятелството, че против издадената заповед за изпълнение е подадено възражение за недължимост при условията на чл.414 от ГПК от ответниците.
Наведени са твърдения, че на 15.06.2015 г. между „Райфайзенбанк /България/”ЕАД , от една страна и от дрега, кредитополучателя Ю.К. и солидарния длъжник М.К. е сключен Рамков договор №1506030473348800 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard /Stаndart/ Visa Gold MasterCard/ Billa-Visa Classic, по силата на който банката е отпуснала кредитен лимит в размер на 2 5000 лв. Изтъква, че Банката разполага с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит е кредитна сделка по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ във вр.чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. Твърди се, че кредитният лимит е предоставен за усвояване на 15.06.2015 г.
Ищецът твърди, че съгласно чл.31 от Договора страните са уговорили лихва като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен лимит. Лихвата се изчислява върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение / чл.33 от Договора/. Посочва също, че страните отнапред са определили размера на обезщетението ако кредитополучателят изцяло или частично не заплати минималната погасителна вноска в посочения в Договора срок – банката начислява обезщетение за забава съгласно Тарифата върху забавената дължима от картодържателя сума. За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката съгласно договора лихва в размер на 17,8% годишно, а при изцяло или частично неплащане на МПВ в срок, Банката начислява обезщетение за забава в размер на 10% на годишна база върху забавената дължима от Картодържателя сума.
Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни вноски към банката за периода от 20.08.2015 г. до 20.03.2016 г. вкл. и поради изпадането му в забава е налице неизпълнение на договора. Посочва се, че на 14.04.2016 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката по Договора за кредитна карта. В изпълнение изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ до кредитополучателя е изпратено писмо с изх.№ ИЗХ-001-40959, което е получено лично от кредитополучателя Ю.К..
Ищецът излага, че Банката е предприела действия за принудителното събиране на вземанията си, като по ч.гр.д.№ 150/2017 г. на РС – Ловеч се е снабдила със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която длъжниците са оспорили чрез подаване на възражение по реда на чл.414 от ГПК.
МОЛИ съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено спрямо ответниците Ю.О.К. и М.Ю.К. съществуването и изискуемостта на вземанията им, произтичащи от Рамков договор №1506030473348800 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard /Stаndart/ Visa Gold MasterCard/ Billa-Visa Classic от 15.06.2015 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 150/2017 г. на РС Ловеч, а именно: изискуема главница в размер на 1 296.34 лв. и наказателна лихва в размер на 110.49 лв., начислена за периода от 02.08.2015 г. до 19.01.2017 г.
При условията на евентуалност – в случай, че установителният иск бъде отхвърлен частично като неоснователен, поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, МОЛИ ответниците да бъдат осъдени да заплатят на „Райфайзенбанк/България”ЕАД следните суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Рамков договор №1506030473348800 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard /Stаndart/ Visa Gold MasterCard/ Billa-Visa Classic, а именно: предсрочно изискуема главница в размер на 1 296.34 лв., наказателна лихва в размер на 110.49 лв, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното му изплащане.
Претендирани са и разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок ответницата М.К. не е депозирала писмен отговор.
Ответникът Ю.К. е депозирал писмен отговор, в който по същество е оспорил иска като неоснователен както поради многобройни нарушения от материално и процесуално – правен характер, така и поради недължимост на паричната сума.
В о.с.з. ищeцът „Райфайзенбанк /България”ЕАД не изпраща представител. С писмена молба пълномощникът – юрк.И. е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответницата М.Ю.К. не взема лично участие по делото.
Ответникът Ю.О.К. се явява лично и с представител по пълномощие – адв.Б.. Оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр. д №150/2017 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ЕАД, ЕИК *********, с адрес : гр. София , ул. Н.В.Гогол”№18-20, представлявано от пълномощника Ваня Михнева е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 121 от 25.01.2017год, с която съдът е разпоредил длъжника Ю.О.К., ЕГН-********** *** и длъжникът М.Ю.К., ЕГН-********** ***, да заплатят СОЛИДАРНО на кредитора “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1407, район „Лозенец, бул.”Никола Вапцаров”№55, Експо 2000 представлявано от Изпълнителния директор Ани Василева Ангелова и Прокуриста Михаил Танев Петков, сумата 1 296,34 /хиляда двеста деветдесет и шест лева тридесет и четири стотинки/ изискуема главница, 110,49 /сто и десет лева четиридесет и девет стотинки/ изискуема наказателна лихва за периода от 02.08.2015 год. до 19.01.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата 1 296,34 /хиляда двеста деветдесет и шест лева тридесет и четири стотинки/, начиная от 23.01.2017 год. до изплащане на вземането, както и сумата 328,14 /триста двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които 28,14 лева платената по сметка на съда държавна такса и 300 лева възнаграждение за юрисконсулт.
В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК всеки от солидарните длъжници поотделно е подал писмено възражение, с което е оспорил вземането с твърдения за недължимост. По този повод с Разпореждане №158 от 08.02.2017 г.заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на възразилите длъжници, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 17.02.2017 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и на 13.03.2017г./т.е.в рамките на законоустановения едномесечен срок /е предявил пред СРС положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК- за установяване на вземането си със СПН. По възражение за местна неподсъдност, делото е изпратено за разглеждане от РС – Ловеч.
По делото не е спорно, на 15.06.2015 г. между „Райфайзенбанк /България/ЕАД, от една страна, и от друга - ответниците Ю.О.К., в качеството на Картодържател и М.Ю.К., в качеството на съдлъжник е сключен Рамков договор №1506030473348800 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard /Stаndart/ Visa Gold MasterCard/ Billa-Visa Classic. Съгласно сключения договор, Банката е одобрила първоначален кредитен лимит в размер на 2500лв. В чл.31 от договора страните са уговорили, че за ползване на кредитния лимит или част от него, Картодържателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на17,8% . За ползването на предоставения кредитен лимит е уговорена и възнаградителна лихва, която съгласно чл.32 се начислява върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното погашение и се събира служебно от Банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишаване. По силата на постигнатата в чл.41 договореност, минималната погасителна вноска е в размер на 5 % от общата дължима сума / усвоен кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисиони/плюс непогасени вноски от предходен период/, плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от 10 лев/5 евро. Срокът за плащане на МПВ е до първия ден на месеца, следващ месеца, в който изтича отчетния период, а в случай, че този ден е неработен, срокът е следващият работен ден. Съгласно чл.44 от договора, при изцяло или частично неплащане на МПВ в уговорения срок, Банката начислява обезщетение за забава в размер на 10% на годишна база върху забавената дължима от Картодържателя сума. В договора е предвидена също и възможност за Банката да обяви усвоената и непогасена част от кредитния лимит за изцяло предсрочно изискуем, след писмено предизвестие на Картодържателя. Хипотезите на настъпване на предсрочната изискуемост изрично са изброени в чл.55, б.”а”-„в”, а именно:а./ Картодържателят и/или Съдлъжникът не е спазил което и да е условия от Договора; б./ Картодържателят и/или Съдлъжникът е представил неверни сведения или неточни данни във връзка с здаване и/или ползване на Картата;ф./ се получи писмено съобщение в Банката за наложен запор по сметките на Картодържателя и/или Съдлъжникът.
Установява се, че с писмо изх. №ИЗХ-001-40959, изпратено до ответника Ю.О.К., изпратено на адреса посочен в договора за кредитна карта, същият е уведомен от Банката, че за период на плащане от 02.08.2015 г. до 06.04.2016 г. не е заплатил дължимите просрочени минимални погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок, което представлява неизпълнение по Договора. Със същото писмо ответникът е уведомен, че «Райфайзенбанк (България)» ЕАД обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими суми по отпуснатия кредитен лимит в общ размер на 1 186.82 лв. и е поканила ответника доброволно да ги заплати с предупреждение за последиците от неплащане. Писмото е връчено на майката на ответника/Милзеана К./ на 14.04.2016 г., видно от приложеното известие за с.доставяне на Български пощи.
С писмо изх. №ИЗХ-001-40960, изпратено до втория ответник М.Ю.К. и получено лично от нея на 14.04.2016 г. видно от обратната разписка на Български пощи, К. е уведомена, в качеството си на съдлъжник, че е налице случай на неизпълнение на договора, поради което Банката обявява за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по Договора суми, които към 06.04.2016 г. са в размер на 1186.82 лв. С писмото е отправена покана за незабавно доброволно плащане на зелия дълг към Банката, като ответницата е предупредена, че при неплащане ще бъдат предприети действия с цел удовлетворяване на всички вземания на Банката.
На основание чл.195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение, че съгласно условията на сключения Рамков договор №1506030473348800 от 15.06.2015 г. между „Райфайзенбанк България”ЕАД и Ю.О.К., като кредитополучател и М.Ю.К., като съдлъжник, Банката е открила сметка RZBB91554048106504 и международна кредитна карта с чип на името на картодържателя с персонален идентификационен номер /ПИН/. По картата е отпуснат лимит 2 500.00 лв., като средствата в рамките на лимита са били на разположение на картодържателя. Установено е, че считано от 02.08.2015 г. кредитополучателят е в просрочие на задълженията, които към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение / 23.01.2017 г./ са в размер на 1 186.82лв. Размерът на непогасените задължения на ответниците към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение / 23.01.2017 г./ и към датата на изготвяне на експертизата са посочени в табличен вид – Таблица №1 в констативната част, като към 23.01.2017 г. са, както следва: главница – 1 186.82 лв, редовна възнаградителна лихва – 104.45 лв, лихва за забава – 104.45 лв, разноски – 261.85 лв. или общо – 1 644.77лв. Вещото лице е пояснило, че просрочената главница е изчислена, като от предоставения лимит в размер на 2 500 лв. е спаднат остатъка по сметката към 16.10.2015 г./ след тази дата няма ползвани/плащани средства от кредитната карта/ в размер на 1313.18 лв. / 2500.00 – 1313.18 = 1186.82/. Съгласно заключението, предсрочната изискуемост е осчетоводена с дата 14.04.2016 г. и е в размер за главница 1186.82 лв. Установено е, че към 14.04.2016 г. с редовно настъпил падеж са сумите за редовните възнаградителни лихви за 104.45 лв. След датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на изготвяне на експертизата е постъпило едно плащане с дата 14.03.2017 г. за 48.11 лв. по изп.дело № 1223/16, с което плащане са покрити направени разноски по делото.
По искане на ответната страна съдът е поставил допълнителни задачи към вещото лице по ССчЕ. От допълнителното заключение се установява, че към момента на издаване на кредитната карта на Ю.О. / 15.06.2015 г./ и момента на възникване на задължения /момента, в който претендира лихва – 16.10.2015 г., длъжникът е разполагал с няколко банкови сметки: Разплащателна сметка /в лева/, Блокажна сметка за обезпечение по кредити /в евро/ и Дебитна карта / в лева/. Към 15.06.2015 г. разполагаемите средства по посочените сметки са, както следва: разплащателна сметка – минус 4 933.99 лв., блокажна сметка – 2940.00лв. и дебитна карта 0.24 лв. В забележка в.л.е пояснило, че разплащателната сметка е с отрицателен знак към 15.06.2015 г., тъй като длъжникът е имал в този период овърдрафт с лимит 5 000 лв., извършил е плащане по фактура за 8300 лв., като към датата на плащане на фактурата е разполагал със собствени средства по сметката за 3 438.53 лв. Към 16.10.2015 г. разполагаемите средства по сметките са, както следва: разплащателна сметка – минус 3.40 лв, блокажна сметка – 76.93 лв. и дебитна карта – минус 0.98 лв. От заключението се установява, че блокажната сметка е открита за гарантиране задълженията по договора за овърдрафт, като от блокажната сметка са погасени задълженията за овърдрафта на 19.08.2015 г. Вещото лице е установило, че към датите 15.06.2015 г. и 16.10.2015 г. няма разпореждане на банката за изплащане на средства от сметките. Изплатените суми от 8300 лв. на 29.04.2015 г. е по нареждане на Ю.О. и за 555 лв. на 26.06.2015 г. – за запор по Разпореждане на ТД на НАП. Съгласно второто допълнително заключение, преводът с дата 26.06.2015 г. за 555.60 лв. е изпълнен служебно от банката по представено разпореждане № 1283/2005/ 000020/ 240615 на ТП на НАП. Вещото лице е установило, че в банката няма копие от споразумение между Ю.О. и ДСИ, като няма такова споразумение и между ответника и ЧСИ Велисла Петров, който по искане на банката е образувал Изп.дело № 2016870401223 и по което дело са изпълнени частично вземания за 152.33 лв. с дата 20.07.2016 г., тъй като толкова са били наличните разполагаеми средства по блокажната сметка към тази дата. Посочено е, че блокажнаа сметка е разкрита с цел обезпечаване вземания по кредити, в случая за обезпечаване вземането по овърдрафт/ кредитът е бил с лимит 5000 лв., но съобразно практиката на банките обезпечението е в по-голям размер. Тъй като плащането по искане на НАП и Съдебни изпълнители по образувани изп.дела са с предимство пред вземанията на банката по кредити, банката е изпълнила представеното разпореждане на ТП но НАП изцяло и частично вземането на ЧСИ, поради липса на средства по сметката към тази дата – 20.07.2016г. Погасяването на вземането на банката по кредита за овърдрафт е изпълнено след това към НАП / с дата 19.08.2015 г./ и преди това на ЧСИ / искането на ЧСИ е представено след погасяване задължението за овърдрафт – с дата 20.07.2016 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца съществува вземане солидарно срещу двамата ответници в претендирания размер - предмет на заповед №121 от 25.01.201год, издадена по ч.гр.д.№150/2017 г., която поотделно всеки от длъжниците е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
След анализ на събраните по делото
доказателства съдът приема, че между страните са възникнали правоотношения по
договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ. По силата на Рамков договор №
1506030473348800 от 15.06.2015 г. за издаване и ползване на международна
кредитна карта Visa Classic/MasterCard /Stаndart/ Visa Gold MasterCard/ Billa-Visa Classic „Райфайзенбанк
/България/”ЕАД е предоставила на първия ответник –Ю.О.К. кредитен лимит в размер на 2500лв., като за
целта банката е открила банкова сметка ***ародна
кредитна карта с чип. Не е спорно, че по картата е отпуснат уговорения кредитен
лимит от 2500 лв., който е бил на разположение на картодържателя,
считано от 15.06.2015 г. В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя уговорената сума. Установява се, че вторият
ответник е подписал цитирания договор като „съдлъжник” и като страна по
договора се явяват валидно обвързан, солидарно с кредитополучателя.
Съгласно събраните по делото доказателства, считано от 02.08.2015 г. кредитополучателят е преустановил да погасява минималните погасителни вноски. Поради допуснато просрочие на погасителни вноски с дати: 20.08.2015 г., 20.09.2015 г., 20.10.2015 г., 20.11.2015 г., 20.12.2015 г., 20.01.2016 г. и 20.03.2016 г., Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост е осчетоводена на 14.04.2016 г.
Правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на
кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във
всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето
действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да
е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в
хипотезата на предявен иск за установяване на вземането, заявено по реда на
чл.410 от ГПК. В този смисъл са постановените по чл.290 от ГПК решение
№123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о., Решение № 114 от 07.07.2016
г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на ВКС, решение № 200/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665 по описа за
В
конкретния случай, в чл.55,Б.”а” от
Рамковия договор от 15.06.2015 г.
е предвидено, че
В
случаите, в които Картодържателят и/или Съдлъжникът не е спозил което и
да е условия на Договора, Банката има право да обяви усвоената и непогасена
част от кредитния лимит, ведно дължимите такси, лихви и комисиони, за изцяло и
предсрочно изискуеми, след писмено предизвестие до Картодържателя
и/или Съдлъжника. Като съобрази събраните по делото
доказателства, съдът счита, че тази клауза е породила действие, доколкото от
страна на ищеца са ангажирани доказателства, че Банката е заявила изрично, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
волеизявление е достигнало до кредитополучателя и съдлъжника
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Поотделно до двамата ответници
Ю.К. и М.К. са изпратени писма с изх. № ИЗХ-001-40959 и №ИЗХ-001-40960, с които
ги е уведомил за настъпването на предсрочната изискуемост и е обявил за
предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по Договора суми. Представените по делото известия
за доставяне са оформено съответно изискванията на действащия към датата на
връчването чл.36 , ал.2 от ЗПУ, същото е
подписано от връчителя и получателя – лично от
втората ответница и съобщението до първия ответник - на член на домакинството,
посочен с трите си имена, поради което съдът намира, че връчването е извършено редовно. Следва
да се отбележи, че относно редовността на връчването липсват и конкретни
възражения от страна на ответниците. Предвид
изложеното, съдът приема,че ищецът надлежно е уведомил кредитополучателя и съдлъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, като уведомлението е достигнало до на 14.04.2016 г. –датата посочена в
известието за доставянето му на адреса, посочен в договора .
С оглед на горното, съдът приема, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за издаване и ползване на международна кредитна карта.
По делото ответниците не са ангажирали доказателства относно погасяване на вземането за главница и лихви по процесния Рамков договор № 1506030473348800 от 15.06.2015 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard /Stаndart/ Visa Gold MasterCard/ Billa-Visa Classic, поради което в приложение на правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че недоказаните от ответника факти не са се осъществили и за тях настъпват неблагоприятните последици от това обстоятелство. От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение/23.01.2017 г./ непогасените задължения на ответниците са, както следва: главница – 1 186.82 лв., 104.45 лв – редовна възнаградителна лихва, 91.65 лв. – лихва за забава/законна/. С оглед възражението на ответниците вещото лице е дало заключение, че на името на ответника Ю.К. действително е разкрита и друга сметка, но същата е блокажна и нейната цел е обезпечаване на вземането по овърдрафт, кредитът по който е с лимит 5000 лв. Установено е, че от наличността по тази сметка банката е изпълнила изцяло представеното разпореждане на ТП на НАП, след което е погасено вземането на банката по кредита за овърдрафт и последно е погасено частично вземане на ЧСИ, поради липса на повече средства по сметката. Поради изложеното по-горе не е съществувала възможност за погасяване на просроченото задължение на Кредитополучателя по процесния Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта.
При така изнесените факти съдът намира, че иска за главницата се явява основателен и доказан до размера от 1 186.82 лв, установен от вещото лице, като за разликата до пълния претендиран размер от 1296.34 лв, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Установява
се, че с ИМ ищецът е заявил претенция за заплащане на наказателна лихва/за
забава/ в размер на 110.49 лв. за
периода от 02.08.2015 г. до 19.01.2017
г. В случая при определяне размера на лихвата за забава съдът не съобразява
заключението на вещото лице Ц., тъй като своите изчисления вещото лице е
направило за период, който не се припокрива с посочения по-горе. При
действието на разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определи размера на
дължимото обезщетение на сумата от 177.19лв, ползувайки
общодостъпната онлайн счетоводна програма –CALCULATOR. BG. В случая
ищецът е претендирал сума в размер на 110.49 лв,
поради което с оглед диспозитивното начало в процеса,
заявената претенция за заплащане
на наказателна лихва се явява основателна и доказана до претендирания
с исковата молба размер.
Поради горните съображения съдът приема за доказано наличието на неизпълнение от страна на солидарните длъжници ,като намира за доказано, че към момента на подаване на заявлението /23.01.2017 г.”Райфайзенбанк /България/”ЕАЗД е имала ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответниците- кредитополучател и съдлъжник, което е в размер: 1 186.82лв.-главница, и 110.49 лв – наказателна лихва за периода от 02.08.2015 г. до 19.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.01.2017 г.до изплащане на вземането, а за разликата над сумата от 1 186.82 лв. до пълния претендиран размер от 1 296.34 лв., иска за главницата следва да бъде отхвърлен.
Поради уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски в исковото производство, както следва: 73.71 лв. – заплатена държавна такса, 160.00 лв. – депозит за вещо лице и 450.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК или общ размер на разноските 683.71 лв.
Съдът намира, че при условията на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на сумата от 100.00 лв. или общият размер на разноските на ищеца в исковото производство следва да се редуцира на сумата от 333.71лв.
Искането на ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер над сумата от 100.00 лв. до пълния претендиран размер от 450.00 лв. подлежи на отхвърляне.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответниците следва да бъдат осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 307.73 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 75.00лв, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК/изм. ДВ, бр.8, 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от Закона за правната помощ вр.чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено , основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на ответниците Ю.О.К., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Ю.К., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването, в условията на солидарност, на вземанията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК :*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, бул.”Н.Вапцаров”№55 ЕКСПО 2000, представлявана от Ани Василева Ангелова – Изп.директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, произтичащи от Рамков договор № 1506030473348800 от 15.06.2015 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard /Stаndart/ Visa Gold MasterCard/ Billa-Visa Classic, за които е издадена Заповед № 121 от 25.01.2017год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГП по ч.гр.д.№150/2017г. по описа на Ловешки РС за следните суми: 1 186.82лв./ хиляда сто осемдесет и шест лева и 82ст/-главница и 110.49 лв / сто и десет лева и 49ст/– наказателна лихва за периода от 02.08.2015 г. до 19.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2017 г.до изплащане на вземането, а иска за главница за разликата над сумата от 1 186.82 лв. до пълния претендиран размер от 1 296.34 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Ю.О.К., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Ю.К., ЕГН **********, с адрес: ***, при условията на солидарност, ДА ЗАПЛАТЯТ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК / БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК :*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец”, бул.”Н.Вапцаров”№55 ЕКСПО 2000, представлявана от Ани Василева Ангелова – Изп.директор и Михаил Танев Петков – Прокурист сумата от 303.73 лв./ триста и три лева и 73ст/- сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, както и разноски в заповедното производство в общ размер от 75.00 /седемдесет и пет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението,след влизането му в сила,да се приложи по ч.гр.д.№150/ 2017г.по описа на Ловешки РС, VІ състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: