Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, …………2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава
Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №2107/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от В.Г.В. – длъжник по изп.д. №20178610401804, срещу разпореждане от
17.02.2020 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да прекрати
изпълнителното производство по изп.д. №20178610401804.
Жалбоподателят поддържат, че произнасянето
е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК – в
продължение на период, превишаващ 2 години – 21.08.2017 г. – 09.03.2020 г., не
са искани и извършвани изпълнителни действия. Позовава се на нарушение на
несеквестируемотта относно изпълнение върху сумата от 83,10 лв., преведена от
банковата сметка на длъжника на съдебния изпълнител, за която сума твърди, че
представлява социална помощ – детски надбавки за м. декември 2017 г.
Взискателят не взема становище по
жалбата.
В мотивите си съдебният изпълнител
поддържа, че не са налице условията по чл.433, т.8 ГПК, тъй като са поискани и извършени
изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години – на 21.08.2017 г. е
наложен запор по банковата сметка на длъжника, на 25.09.2017 г. и 05.09.2019 г.
са постъпили суми от наложения запор.
Въззивният съд намира следното:
Процесното изпълнително производство е образувано по
молба на Сдружение „Спортен клуб П.- София“ за събиране на съдебно установени
вземания срещу длъжника В.Г.В.. Изпълнителният лист,
приложен към молбата, е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение. Молбата за образуване на изпълнителното производство е входирана
при съдебния изпълнител на 04.08.2017 г.
Спорен по делото е въпросът извършвани ли са
изпълнителни в периода 21.08.2017 г. – 09.03.2020 г.
Установява се от приложеното изпълнително производство,
че на 09.08.2017 г. със запорно съобщение изх.№30719 е наложен запор върху
вземанията на длъжника по банковите й сметки в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. На
25.09.2017 г. от наложения запор по сметка на съдебния изпълнител е постъпила
сумата от 530 лв.
На 19.07.2018 г. с писмо изх.№19931 до СДП – Пътна
полиция е наложен запор върху притежавания от длъжника лек автомобил Хонда Джаз
с рег. № *******.
На 05.09.2019 г. от наложения запор по банковата
сметка на длъжника в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД по сметка на съдебния изпълнител е
постъпила сумата от 83,10 лв.
На 04.02.2020 г. със запорно съобщение изх.№2699,
изпратено до работодателя Т.ЕООД, е наложен запор върху вземанията на длъжника
за трудово възнаграждение.
От изложеното съдът приема, че в рамките на изследвания
период са извършени изпълнителни действия (запор върху вземания на длъжника по
банковите й сметки, запор върху моторно превозно средство и запор върху
вземанията на длъжника за трудово възнаграждение). Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е „предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.“ Видно от изпълнителното
дело, в процесния период 2017 г. – 2020 г. са постъпвали суми от наложен запор
върху банковата сметка на длъжника и са извършени други изпълнителни действия,
представляващи прилагане на изпълнителен способ (запор върху МПС и запор върху
трудово възнаграждение). Периодите между постъпилите плащания и осъществените
изпълнителни действия, са в срокове, по-кратки от изискуемия по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК. Ето защо съдът приема, че с предприетите изпълнителни действия е
прекъснато течението на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като считано
от всяко от посочените действия е започнал да тече нов срок, който към
постановяване на обжалвания акт не е изтекъл. По тези съображения следва да се
приеме, че не е настъпило прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя на
нарушение на несеквестируемостта по отношение на изпълнение върху сумата от
83,10 лв., преведена от банковата сметка на длъжника на съдебния изпълнител, за
която сума твърди, че представлява социална помощ – детски надбавки за м.
декември 2017 г. Видно от изпълнителното дело, посочената сума е преведена по
сметката на съдебния изпълнител на 05.09.2019 г. Съобразно чл.446а, вр. чл.446 ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения
съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, ***-рано
от един месец преди налагане на запора. Съгласно т.13 цитираното по-горе ТР
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Секвестируема е наличността по сметката преди
постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на
длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно
изложението по т. 3.“ Доколкото сумата от 83,10 лв. представлява социална
помощ, получена през 2017 г., то към 2019 г., когато същата е преведена по
сметка на съдебния изпълнител, тя е секвестеруема, тъй като представлява „спестяване“,
което не е част от последно по ред плащане – сумата е постъпила по-рано от един
месец преди изпълнение на запора.
По изложените съображения жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Г.В. – длъжник по изп.д. №20178610401804, срещу
разпореждане от 17.02.2020 г. на съдебния изпълнител, с което е отказал да
прекрати изпълнителното производство по изп.д. №20178610401804.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.