Присъда по дело №28/2022 на Апелативен съд - Пловдив

МОТИВИ ПО ВНОХД № 28/2022 г.

по описа на Апелативен съд - Пловдив

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 3/26.11.2021 г., постановена по НОХД № 121/2021 г.
по описа на Кърджалийския окръжен съд, подсъдимият М. Х. е признат за
виновен в това, че на 16.11.2020 г. в с. М., община К., област К., умишлено е
умъртвил Ю. Д. Д. от същото село, като деянието е извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида и
убийството е на лице, което се е намирало в безпомощно състояние, поради
което и на основание чл.118 вр. чл. 116, ал. 1, т. 5 вр. чл. 115 вр. чл. 54 НК е
осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест
месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, на
основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, като е признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
5 и т. 6, предл.3-то вр. чл.115 НК.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК, от така наложеното на
подсъдимия М. Х. наказание е приспаднато времето, през което същият е бил
задържан, считано от 16.11.2020 г.
С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото
веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и
допълнение към него от Окръжна прокуратура – К. с оплакване за нейната
необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане протестираната
присъда да бъде отменена, като вместо това въззивният съд постанови нова, с
която подсъдимият Х. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 вр. чл. 115 НК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят
на А. П. - П. поддържа протеста и направеното с него искане.
Подсъдимият М. Х. и неговият защитник - адв. Е.П., считат, че
протестът е неоснователен и правят искане атакуваната с него присъда да
бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
доказателствата по делото, изложеното в протеста и като обсъди становищата
на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и
1

приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество –
основателен.

За да постанови протестираната присъда, Кърджалийският
окръжен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Х. е роден на ** г. в гр. И., Република Т.,
български и турски гражданин. В Република Б. живее в с. М., община К.,
област К., където е регистриран постоянният му адрес. Има завършено
основно образование, женен е, баща на едно малолетно дете, не е осъждан, не
работи. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.
Пострадалият Ю. Д. Д. - дядо на подсъдимия, също български и
турски гражданин, живеел през по - голямата част от годината в с. М., община
К., а когато пребивавал в Република Т. се установявал в гр. Ч., тъй като от
дълги години бил разделен със съпругата си – свидетелката М.К.Д.. През 2012
г. и през 2016 г. Ю.Д. претърпял хирургични интервенции, при които били
ампутирани долните му крайници, на десния крак - на ниво долна трета на
бедрото и на левия крак - на ниво горна трета на бедрото. Независимо от това,
той се грижел предимно сам за себе си. Ю.Д. трудно общувал с други хора,
бил саможив и конфликтен по характер, често изпитвал съмнения, дори и към
близките си, че крадат от парите му.
Когато семейството на подсъдимия пребивавало в Б., отсядало в
дома на М.Д. и Ю.Д. в с. М., община К..
През месец април 2020 г. подсъдимият М. Х. и свидетелката Х. Х.,
пристигнали в Б., където сключили граждански брак и през месец юли същата
година им се родило дете. Двамата се установили да живеят в с. М., община
К., в къщата на М.Д. и Ю.Д.. При тях в селото през лятото на 2020 г. дошла да
живее и свидетелката М.Д., за да им помага в отглеждането на детето. През
лятото на 2020 г. в къщата в с. М. пребивавала и майката на подсъдимия Х. –
свидетелката Н. Х..
По същото време пострадалият Ю.Д. също пребивавал в с. М.,
като преимуществено обитавал постройка („кафене“) в центъра на селото.
Също през лятото на 2020 г., няколко дни преди раждането на
детето му, докато правил ремонт на къщата на Ю.Д. и свидетелката М.Д.,
подсъдимият Х. получил нервна криза, поради което майка му – свидетелката
Н. Х., го завела на лекар – психиатър, който го прегледал и му изписал
лекарства.
Подсъдимият Х. бил в добри отношения с дядо си и привикнал
към характера му, помагал му в бита, грижел се за него – сменял му
чаршафите, оправял му леглото, носел му храна, къпел го, бръснел го, като за
период от три месеца бил назначен за негов **, за което получавал
възнаграждение. Когато времето застудяло, през есента на 2020 г. Ю.Д. се
преместил да обитава стая в къщата, в която живеели подсъдимият Х. със
семейството си и баба му – свидетелката М.Д.. В стаята на дядо си
2

подсъдимият сложил легло и печка, като Ю.Д. се хранел отделно от
роднините си, които му носели храната в стаята.
На 16.11.2020 г., около 18.00 часа, Ю.Д. се прибрал с инвалидната
си количка в дома си от с. Б., община К., където през деня с подсъдимия Х.
били откарали лекия автомобил на Ю.Д. на ремонт. Оттам подсъдимият се
прибрал на обяд, а Ю.Д. бил останал при монтьора. При прибирането си в
къщата пострадалият Д. бил ядосан, тъй като се бил скарал с майстора, а
подсъдимият Х. отказал да отиде и да го вземе от с. Б..
Подсъдимият М. Х. и свидетелката Х. Х. се качили на втория етаж
на къщата, за да се изкъпят, а свидетелката М.Д. останала да гледа детето в
стаята им, намираща се на първия етаж.
Около 19.00 часа Ю.Д. започнал настоятелно да вика по име
внука си. Подсъдимият Х. отишъл в стаята му на първия етаж, където Ю.Д. го
обвинил, че е откраднал от парите му, при което двамата се скарали и
започнали да викат на висок глас. Пострадалият Д. наричал подсъдимия
„крадец“, а последният отричал да е взимал парите му. Подсъдимият М. Х. се
ядосал от обвинението на дядо си в извършване на кражба, излязъл от стаята
му, отишъл до входната врата на къщата, откъдето взел подпряната там
брадва и се върнал отново в стаята на дядо си. Ю.Д. бил седнал на леглото,
като подсъдимият се приближил до леглото и му нанесъл няколко удара с
острата метална част на брадвата в областта на главата. Пострадалият Д.
опитал да се предпази от ударите, вдигайки лявата си ръка срещу острието на
брадвата, при което предмишницата на същата ръка била порязана.
В същото време свидетелката М.Д. чула виковете на съпруга си и
внука си и влязла в стаята на Ю.Д., за да разбере какво се случва. Видяла
подсъдимия М. Х., който държал брадва в ръката си. С нея замахвал да нанесе
удар на пострадалия Д., който имал кръв по главата си. Свидетелката М.Д.
успяла да хване брадвата и да я вземе от ръцете на подсъдимия. В това време
дошла и свидетелката Х. Х., която опитала да успокои съпруга си, взела
брадвата и я отнесла в съседната стая. След това подсъдимият Х. се качил на
втория етаж на къщата.
Тъй като от главата на Ю.Д. течала кръв, свидетелката М.Д. му
дала кърпи – кърпа за ръце и носна кърпа, с които той започнал да бърше
стичащата се кръв. После изхвърлил кърпите в щайга в стаята. Свидетелката
Х. Х. го попитала какво се е случило, при което Д. й отговорил, че половината
от парите му са в М. и ключовете му са в М..
Около 20.30 часа Ю.Д. поискал свидетелката Х. да избере от
мобилния му телефон тел. 112 и сам разговарял с оператор от районния
център в гр. К. на „Национална система 112“. При свързването му с оператор
от ЦСМП - К. пострадалият обяснил, че е бил ударен по главата с брадва от
внука си.
Около 20.40 часа свидетелката С.Р.А. - медицински фелдшер в
ЦСМП - К., филиал с. Б., община К., била уведомена от диспечера на центъра
в гр. К. за получен сигнал от Ю.Д., който се нуждаел от медицинска помощ
3

след нанесен му удар по главата с брадва. Свидетелката се отправила веднага
с линейка към с. М., община К.. Пристигайки в дома на пострадалия, тя го
заварила седнал в инвалидната му количка в стаята му. От главата му течала
кръв, а по стената и на пода имало пръски от кръв. Ю.Д. обяснил на
свидетелката А., че внукът му го е ударил с брадва по главата, при което
свидетелката веднага съобщила това на диспечера в ЦСМП, за да уведоми
полицията.
Свидетелката А. извършила преглед на пострадалия, при който
установила, че има разкъсна рана в лявата част на главата, зад ухото,
обработила я и спряла кръвотечението. Междувременно, в дома на Д. дошли и
служители на РУ - К. при ОД на МВР - К. - свидетелите В.Т.М. и Д.Е.А.. Те
заварили пострадалия в стаята му, седнал в инвалидната си количка, където
свидетелката А. вече била приключила прегледа и била поставила превръзка
на главата му. Тя споделила с полицейските служители, че Д. е загубил
голямо количество кръв. В разговор със свидетелите М. и А. Ю.Д. съобщил,
че същата вечер се е скарал с внука си, тъй като смятал, че последният е
откраднал пари от него. Обяснил на свидетелите, че е бил на леглото, а
внукът му се ядосал, излязъл от стаята, след което се върнал с брадва и му
нанесъл няколко удара по главата с тъпата метална част на брадвата.
Свидетелят М. установил подсъдимия Х. в стая на втория етаж.
При проведен разговор с подсъдимия, последният заявил на полицейските
служители, че е ударил дядо си с брадвата, тъй като дядо му го обвинявал, че
е взел някакви пари. С протокол за доброволно предаване подсъдимият М. Х.
предал на полицейските служители брадвата, с която нанесъл удари на
пострадалия, след което бил задържан.
През цялото време Ю.Д. бил в съзнание и сам се придвижил с
инвалидната количка до линейката. Ю.Д. бил транспортиран за лечение в
МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД - гр. К., където починал същата вечер - в 22.35 часа на
16.11.2020 г.
При извършеният на 17.11.2020 г. оглед на местопроизшествие в
дома на пострадалия, във втората по ред стая вляво на първия етаж от къщата,
били установени кърпа за ръце и носна кърпа с червени на цвят зацапвания;
на таблата на леглото към възглавницата било намерено червено зацапване;
на стената над същата табла били намерени множество червени пръски,
стигащи почти до тавана; една от възглавниците на леглото също била
зацапана с червеникави петна. На пода в стаята били намерени две кръгли
петна с червен цвят, били установени също и червеникаво зацапване по касата
на вратата на стаята и червеникаво зацапване по джойстик на инвалидна
количка. При огледа на местопроизшествието като веществени доказателства
били иззети описаните кърпа за лице, носна кърпа, възглавница с калъфка,
както и обтривки от фиксираните в протокола за оглед на местопроизшествие
червени на цвят пръски, зацапвания и петна.
От заключението на назначената в хода на досъдебното
производство тройна съдебномедицинска експертиза на труп № 52/2020 г. се
установило, че на Ю. Д. Д. са причинени следните телесни увреждания: две
4

посечни рани на кожата на главата; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
на главния мозък, оток на мозъка; кръвонасядания на кожата на главата и
шията, оток, кръвонасядания; охлузвания, одраскване на кожата и порезна
рана на горните крайници. Експертите са заключили, че смъртта на Ю.Д. се
дължи на мозъчна компресия с развила се остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност в резултат на травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка. Мозъчният кръвоизлив е причинен при понесената травма и ведно с
развилият се бързо тежък мозъчен оток е довел до потискане на важни
мозъчни центрове със смъртен изход. Вещите лица са дали заключение, че
посечните рани на главата са получени при действието на предмет с режещ
ръб, със значителна тежест, снабден с дръжка за действие със замах, което
определя по-голямата кинетична енергия на удара. Според експертите
одраскването на кожата е получено при действие на предмет с остър връх, а
останалите описани травматични увреждания - при действието на твърд тъп
или тъпоръбест предмет.
При изслушването им в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд вещите лица са пояснили, че установените две рани
в областта на главата на пострадалия Ю.Д. са нанесени с острата част на
брадвата, но посоката на действие на посечното оръжие не е перпендикулярна
или под сравнително голям ъгъл, а е със сравнително малък ъгъл на действие,
почти тангенциално към овала на черепа, като в резултат на това
тангенциално действие острието се е приплъзнало и е отметнато настрани, с
което се обяснява и липсата на счупване на черепните кости. Посочили са
също, че освен срязването на меките тъкани на кожата на главата на
пострадалия, острието на брадвата е действало със страничната си част като
твърд тъп предмет, който е причинил установения кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка. Уточнили са, че порезното нараняване на лявата
предмишница има защитен характер, като същото говори за вдигната срещу
острието на брадвата ръка. Обясняват обстоятелството, че пострадалият Ю. е
бил в съзнание за период от около три часа след нанасяне на ударите, с т.нар.
светъл период, представляващ времето, през което от разкъсаните кръвоносни
съдове или кръвоносен съд под твърдата мозъчна обвивка се набира
достатъчно количество кръв, щото пострадалият първоначално да загуби
съзнание и скоро след това да настъпи смъртта му, който светъл период може
да продължи от няколко часа до 24 часа. Вещите лица са посочили още, че
смъртта на Ю.Д. е била неминуема, с оглед невъзможността необходимата
операция за спасяването му да бъде извършена в болницата в гр. К..
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства - Протокол за
извършена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по
метода на ДНК профилирането № 21/ДНК-10 от 22.01.2021 г., по
представените за изследване веществени доказателства, а именно:
- обект 1 -червеникаво - кафява материя по възглавница с калъфка;
- обект 2 - кърпа за ръце;
- обект 3 - носна кърпа;
5

- обект 4 - марлен тампон от под;
- обект 5 - марлен тампон от под;
- обект 6 - марлен тампон от метална табла на легло;
- обект 7 - марлен тампон от стена;
-обект 8 - марлен тампон от дървена каса на врата;
- обект 9 - марлен тампон от лост на инвалидна количка;
- обект 10 - брадва,
е доказано наличието на човешка кръв.
За човешката кръв по възглавница с калъфка (обект 1), материал
от видимо чисти места по калъфка за възглавница (обект 1-1), кърпа за ръце
(обект 2), носна кърпа (обект 3), марлен тампон от под (обект 4), марлен
тампон от под (обект 5), марлен тампон от метална табла на легло (обект 6),
марлен тампон от стена (обект 7), марлен тампон от дървена каса на врата
(обект 8), марлен тампон от лост на инвалидна количка (обект 9) и брадва
(обект 10), е определен ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада с
ДНК профила на Ю. Д. Д., т.е., биологичният материал от посочените обекти
произхожда от Ю. Д. Д..
От заключението на назначената в хода на досъдебната
производство комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза
се установило, че М. Х. страда от „Посттравматично стресово разстройство“
(F43.1, МКБ-10), във фаза на реконвалесценция. Вещите лица са посочили, че
в конкретния случай разстройството е възникнало след травмиращо събитие с
изключителна тежест, съобразно данните на хората от близкото обкръжение
на подсъдимия, които са наблюдавали значима промяна в поведението му
след излизане от казармата. Експертите не са установили груби нарушения
или тежки несъответствия в умствената, емоционалната или социалната
компетентност на подсъдимия. Посочили са също, че при подсъдимия Х. е
налице широк диапазон на емоционалния регистър, с флуктуация на лесна
раздразнителност, избухливост, гневни отреагирвания и афективни реакции
по незначителни поводи до изживявания на тъга, емоционална потиснатост,
апатичност. Самоконтролът над емоциите е понижен, с рязка смяна на
емоционалното състояние, което рефлектира върху поведението и
взаимоотношенията от семейния, приятелския и социалния кръг. Налице е и
понижен фрустрационен праг с изразена тенденция към гневни и
деструктивни отреагирвания, ниска способност за емпатия. Експертите
установили, че при подсъдимия са налице следните особености: умерено
общителен, изпълнителен (спазващ норми), ненатрапващ се с поведението си;
емоционално реагиращ, прибиращ навътре емоциите, но на моменти
реагиращ реактивно, импулсивно, с ниска устойчивост на стрес след
смущаващо преживяване, със затруднения при възстановяване на психичното
равновесие. Направили са извода, че към момента на извършване на деянието
- 16.11.2020 г., подсъдимият Х. е бил в състояние на късосъединително
действие, непсихотичен вариант, което описват като родствено с афектното
действие, но за разлика от физиологичния и патологичния афект, същото
6

представлява частен случай на скъсено афектно действие. Вещите лица
посочили, че за разлика от физиологичния афект, при този вариант на
афектно действие се касае за по-диференцирано реагиране и с по-сложен
строеж на действието, в което се отразяват и личностови особености. Според
експертите, към момента на деянието освидетелстваният е развил бурна
емоционална реакция, но без да загуби качествената връзка с
действителността и да отпаднат базовите способности за осъзнаване на
свойството и значението на извършеното и за ръководене на постъпките. Пак
според същото заключение, престъплението не е извършено в състояние на
физиологичен афект.
При изслушването им пред окръжния съд вещите лица обяснили,
че за разлика от физиологичния афект, при който самите действия протичат
много бурно, при късосъединителното действие има известна
диференцираност в самите действия, изразяваща се в известна подготвеност
на същите и в известно обмисляне на действията. Разяснили също, че
късосъединителното действие е частен случай на физиологичния афект, но
носи всички негови характеристики. Според експертите за посочената бурна
емоционална реакция на подсъдимия е имало и повод и е допринесло и
особеното му посттравматично състояние.
От заключенията на назначените в хода на досъдебното
производство съдебни химически експертизи за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта се установило, че в изследваните проби от кръвта на
подсъдимия Х. и на пострадалия Ю.Д. няма наличие на етилов алкохол.
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за
безспорно установена частично от обясненията на подсъдимия М. Х., дадени
в хода на съдебното следствие; изцяло от показанията на свидетелите Х.И., С.
А., Д. А., Н. Х., Ф.А. и М. А.; частично от показанията на свидетелките Х. Х.
и М.Д., дадени в хода на съдебното следствие и изцяло от показанията им на
досъдебното производство пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т.
1 НПК; изцяло от показанията на свидетеля В. М., дадени при разпита му
пред окръжния съд и тези, дадени на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК, както и от приложените
по делото писмени и веществени доказателства. Приел е и заключенията на
изготвените по делото експертизи.
Първостепенният съд е направил пълен и задълбочен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, обсъдени са всички
съдържащи се между тях противоречия, като са изложени и убедителни
съображения защо изцяло е дал вяра на показанията на посочените по-горе
свидетели и защо е кредитирал показанията на свидетелката М.Д. от
досъдебното производство пред съдия досежно местоположението на
пострадалия и подсъдимия при влизането й в стаята при тях и действието,
което е извършвал последният в този момент, както и защо не е приел за
достоверни обясненията на подсъдимия в частта им относно посочената от
него причина за възникналия с дядо му конфликт (защото последният бил
поискал да прави секс със съпругата му, която наричал „курва“) и броят на
7

нанесените му с брадвата удари и показанията на свидетелката Х. Х. относно
извършените спрямо нея действия от пострадалия непосредствено преди
инцидента. Настоящата инстанция споделя изцяло изложеното от окръжния
съд, поради което не намира за нужно да го преповтаря.
Неоснователно е направеното от защитата възражение, че
окръжният съд необосновано не е кредитирал обясненията на подсъдимия М.
Х. и показанията на свидетелката Х. Х. в частта им относно причината за
възникналия конфликт с дядо му, а именно, защото последният бил поискал
да прави секс със съпругата му, която наричал „курва“. Напротив, както бе
отбелязано, за да не им си довери, окръжният съд ги е подложил на
внимателен и задълбочен анализ, самостоятелно и съвкупно с останалите
събрани по делото доказателства. Така, разпитани пред съдия непосредствено
след случилото се, свидетелките М.Д. и Х. Х., които са присъствали на
инкриминираните място и време и са чули част от възникналото скарване
между подсъдимия и пострадалия, безпротиворечиво установяват, че двамата
са се скарали, тъй като Ю.Д. обвинил М. Х., че му е откраднал пари. Все в
тази посока са и показанията на свидетелите С. А. (медицинският фелдшер
пристигнал на мястото на произшествието и оказал първа помощ на
пострадалия), Д. А. и В. М. (двамата полицейски служители, също
пристигнали на място, непосредствено след инцидента). Свидетелката е
разговаряла с пострадалия Д., а двамата свидетели са разговаряли както с
него, така и с подсъдимия Х.. И тримата свидетели последователно и
непротиворечиво помежду си сочат, че при проведените разговори Д. и Х. са
заявили, че са се скарали, тъй като пострадалият е обвинил подсъдимия, че му
е откраднал пари. При тези данни обосновано окръжният съд е отхвърлил
като недостоверни обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката
Х. в частта, в която двамата сочат друга причина, като е приел, че те са израз
на застъпената от подсъдимия защитна позиция, подкрепена от неговата
съпруга, целяща да омаловажи и смекчи отговорността му за извършеното.
Настоящата инстанция не споделя единствено възприетото от
окръжния съд изцяло, като обективно и обосновано изготвено, заключение на
назначената в хода на досъдебното производство комплексна
съдебноприсихатрична и психологична експертиза (КСППЕ). При
изслушването им пред окръжния съд са положени усилия вещите лица
психиатри и психолог да обяснят същността на „късосъединително действие,
непсихотичен вариант“, в състоянието на което са посочили, че е действал
подсъдимият при извършване на инкриминираното деяние, както и на
разликите и приликите между него и физиологичен афект, за който са
категорични, че в случая не е налице. Според настоящия въззивен състав, на
поставените въпроси са получени доста противоречиви и неясни отговори,
поради което и с оглед направените констатации, още в производство по чл.
327 НПК, е допуснато повторното изслушване на трите вещи лица, изготвили
КСППЕ в хода на досъдебното производство. Експертите отново се опитаха
да разяснят заключението си, но констатираните както в него, така и пред
първата инстанция противоречия и неясноти не можаха да бъдат преодолени.
За това настоящият съдебен състав прие за основателно искането на
8

представителя на обвинението, че са налице предпоставките на чл. 153, пр. 2
НПК, за назначаване на повторна КСППЕ с три нови вещи лица - психиатрите
д-р Р.Д. и д-р М.П. и психолога – А.Д..
За изготвяне на експертизата, вещите лица са провели изследване
на подсъдимия на два етапа. На първата дата, на която е разпоредено от съда
същият да бъде приведен от затвора за освидетелстването му, подсъдимият е
съобщил на вещите лица за множество свои оплаквания и за болки по цялото
тяло и в областта на главата, поради което експертите са прекъснали
изследването и издали направление за извършване на спешен медицински
преглед. Отделно от това, с оглед получените данни, че подсъдимият приема
медикаменти, свързани с психично разстройство, по предложение на вещите
лица е изискана и им е предоставена цялата медицинска документация от
местата за лишаване от свобода, в които подсъдимият е пребивавал, а именно
– от ареста в гр. К. и от затвора – гр. П.. Такава документация е изискана и от
СБАЛЛС към затвора – Л., но не е представена, като от получения отговор се
установява, че подсъдимият не е бил хоспитализиран в това болнично
заведение. Въз основа на резултатите на извършените на подсъдимия
прегледи и изследвания, както и на данните в представената медицинска
документация, вещите лица са изготвили заключение по поставените
въпроси, от което се установява следното:
М. Х. не се води на диспансерно наблюдение в психиатрично
заведение и не страда от психично разстройство, което да е с качествени
нарушения на психичните функции. Провежда в условията на ареста лечение
с препарат в доза, която повлиява тревожност, снемане на напрежение,
хармонизиране на настроение.
Състоянието на М. Х. по време на случилото се изобщо не
покрива критериите на категорията продължително или кратковременно
разстройство на съзнанието.
Понастоящем психичното състояние на М. Х. е стабилно, със
ситуативно изразена тревожност. Няма основание да се организира лечение.
Приемът на посочения медикамент е възможен да бъде по начина, както е до
момента. Уместно е да има предвиден достъп до медицинска помощ,
специалист, при нужда.
М. Х. е могъл, към времето на инкриминираното деяние -
16.11.2020 г., да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл
да ги ръководи. Може и понастоящем. Могъл е да разбира поведението на
околните спрямо него. Може и понастоящем.
Психичното състояние на М. Х. му позволява да участва
пълноценно във воденото срещу него наказателно производство. Може
правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях.
Възрастта и личностните качества на М. Х. оказват нормално
психологично повлияване върху възприятията му, предвид нормалното
развитие и липсата на психично заболяване с качествено нарушени психични
9

функции.
Личностовата структура на подсъдимия М. Х. е без значими
акценти и особености, водещи до болестни нарушения и тежка дезадаптация.
Не се установяват груби нарушения или тежки несъответствия в умствената,
емоционалната или социалната компетентност. Личността е формирана като
примитивна, хистрионна, с незрели поведенчески механизми, с характерни
раздразнителна слабост и гневни изблици като компенсаторни поведенчески
механизми.
М. Х. е бил в обичайно психологично състояние непосредствено
преди, по време и след инкриминираното деяние на 16.11.2020 г. Анализът на
цялостното му поведение от момента на възникване на конфликта, през
цялото време на инцидента и след него, определя становище, че е имал
неудоволствени изживявания, но не е бил в състояние, съответно на
категорията физиологичен афект или друго особено състояние.
Поведението на М. Х. е определено от личностовите му
характеристики, преценката на сложилата се ситуация, ситуативните стимули,
преценя се като нормално психологично.
Водещата емоция при М. Х. е била с характер на неудоволствена.
Бил е със съхранени възможности да контролира волевите си актове.
Психичното състояние на М. Х. позволява да пребивава в местата
за лишаване от свобода. Уместно е, при необходимост, да има предвиден
достъп до медицинска помощ.
При изслушването им в хода на въззивното съдебно следствие
вещите лица заявиха, че техният извод за личностовата характеристика на
подсъдимия съвпада с този на експертите от предходната експертиза, с тази
разлика, че новите вещи лица са акцентирали на хистеричните черти на
личността му. За този извод експертите са използвали и резултатите от
направената консултация с невролог, които са потвърдили, че наблюдаваните
още при първата им среща с подсъдимия конверзионни симптоми -
променена походка, схващане, треперене, се дължат изцяло на неговата
хистерионна структура. В тази връзка вещите лица описаха и наблюдението
си, че при докосване подсъдимият е реагирал като стряскане, като някакви
тикове, които, обаче, още докато е траело първоначалното им изследване,
след като е излязъл от стаята със скована походка, провлачващ краката, когато
се е отдалечил достатъчно и вече е бил до полицейската кола, походката му се
е нормализирала. Именно поради това считат, че неговото поведение е
психогенно обосновано във връзка с личностовите му дефицити.
Вещите лица обосноваха и извода си защо считат, че подсъдимият
не страда от посттравматично стресово разстройство. В тази връзка посочиха,
че това е болестно състояние, което има точно определени признаци и
изисква лечение, за каквито по делото обективни данни не са налице.
Поясниха също, че посттравматичното стресово разстройство е свързано с
преживяно травмиращо събитие и характерно за него е насочеността да се
избягват факторите, които са довели до травмата. Данни за това, че
10

подсъдимият е изпаднал в по-различно състояние заради преживявания по
време на отбиване на военната му служба, се съобщават единствено от
неговите близки, разпитани като свидетели, но няма обективни данни по
онова време в армията спрямо него да е било приложено лечение, да е
консултиран с психолози, да са взети съответните мерки, за да може да се
преустанови това болестно състояние или пък да се прекрати службата му,
защото, ако тя е травмираща за него, би следвало, като основен фактор да се
прекрати действието му, за да се отстрани стреса. Описаните от роднините
поведенчески прояви, според експертите, се дължат на личностовите му
особености - начина, по който се е формирала неговата личностова структура.
В подкрепа на извода си, че в случая не е налице посттравматично стресово
разстройство, вещите лица описват и житейското функциониране на
подсъдимия след военната служба, което е съответно на неговите стимули и
интереси - той започва да се занимава около две години с активна дейност,
която е свързана с комуникация с хора, след което организира заминаване в
чужбина, където също извършва трудова дейност, там има запознанство с
жена, която впоследствие му става съпруга и т.н., т.е., човек с клинична
картина на посттравматично разстройство не може да организира така
ежедневието си. Дори то да е на нискофункциониращо ниво, то е определящо
според капацитета, с който той разполага и с който е функционирал до
момента и впоследствие.
По отношение на т. нар. „късосъединително действие/реакция“
вещите лица поясниха, че това е сравнително рядко състояние и
представлява по същество разстройство на волята, което настъпва при мощни
емоционални стимули, при силно въздействие, но то трябва да бъде внезапно,
мощно, по-голямо от капацитета за справяне на личността и трябва да
настъпи в кратък период от време. Това довежда до дефектно протичане на
волевите актове. В общи линии волевият акт се дели на три стадия - вземане
на решение, борба на мотиви и противомотиви, потвърждаване на решението
и след това изпълнение. При късосъединителната реакция тази фаза на борба
на мотиви и противомотиви отсъства. Възниква цел и тя моментално се
изпълнява без размисъл, без участие на каквито и да е други психични
функции. Това е един изолиран, патологичен волеви акт, при който няма
изобщо никакво техническо време за размисъл, за очакване, за възприятие.
Разликата от „физиологичен афект“ е, че при него, пак в резултат
на много мощни емоционални въздействия, настъпва афективно стеснение на
съзнанието, тоест силното повлияване от емоциите блокира наистина
разумните действия и води до това, че възприятията стават откъслечни,
непълни, като остава актуално възприемане в съзнанието само на най -
значимите, най-важните от тях към конкретния момент, а детайлните се
губят. Именно по тази причина вещите лица са направили извода, че няма
основания да се приеме физиологичен афект. При двукратните интервюта и
неговите обяснения на различни етапи от освидетелстването му, експертите
са установили, че подсъдимият покрива с амнезия, тоест остават извън
вниманието, само собствените му действия и същевременно съобщава
множество детайли, които би трябвало той да не е възприел, би трябвало
11

съзнанието му да е фиксирано, ако е бил в състояние на физиологичен афект.
Вещите лица са категорични, че извършените от подсъдимия
целенасочени действия след възникналия с дядо му конфликт – излизането му
от стаята, вземането на брадвата, връщането му в стаята не се вписват в
незабавната реакция, която настъпва и при късосъединителната реакция, и
при физиологичния афект, тъй като е имал техническо време, в което той е
могъл да се организира и да предприеме други рационални действия.
Настоящият състав счита, че следва да бъде кредитирано
заключението на назначената в хода на въззивното производство повторна
КСППЕ, а не това на изготвената на досъдебното производство. Всъщност и
двете заключения са категорични, че подсъдимият не е извършил
инкриминираното деяние в състояние на физиологичен афект. Основните
разлики между тях се отнасят до отчетените от първата експертиза наличие на
посттравматично стресово разстройство при подсъдимия и настъпилата при
него късосъединителна реакция. За изводите си в противния смисъл вещите
лица, изготвили повторната експертиза, са анализирали целия обем от
релевантни обстоятелства и всеобхватно са изследвали събрания по делото
доказателствен материал, като са съобразили и резултатите от извършените
допълнителни изследвания и медицински прегледи подсъдимия в УМБАЛ
„С.Г.“ ЕАД – Пловдив (компютърна томография на глава, рентгенография на
бял дроб и клинична лаборатория), консултации с други специалисти в
областта на неврологията, хирургията и образната диагностика, както и
данните, съдържащи се в представената от Ареста – К. и Затвора – П.
медицинска документация, касаеща подсъдимия по време на престоя му там.
Както в представеното писмено заключение, така и при изслушването им в
хода на въззивното производство, отговорите на вещите лица от състава на
повторната СППЕ се характеризират със задълбоченост и яснота, поради
което настоящата инстанция счита, че именно то следва да бъде кредитирано
като обосновано, изготвено в съответствие с всички събрани по делото
материали, с необходимите професионални знания и опит в съответните
области.
Събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени
доказателства не водят до изменение на описаната по-горе фактическа
обстановка. В обясненията си подсъдимият Х. разказа защо и как е станал **
на дядо си, за случка в детските му години, при която дядо му го набил и за
здравословното си състояние в момента и при престоя му в затвора. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия. В първата им част същите се
потвърждават от изисканите в тази връзка документи от Агенцията за
социално подпомагане, Регионална дирекция – К. и Дирекцията в община –
К., а в останалата – от събраните по делото доказателства за отношението на
пострадалия към неговите близки и от заключението на вещите лица по
повторната КСППЕ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
окръжният съд е приел, че подсъдимият М. Х. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 118 вр. чл.
12

116, ал. 1, т. 5 вр. чл. 115 НК за това, че на 16.11.2020 г. в с. М., община К.,
област К., умишлено е умъртвил Ю. Д. Д. от същото село, като деянието е
извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия
с тежка обида и убийството е на лице, което се е намирало в безпомощно
състояние, като е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 и т. 6, предл.3-то
вр. чл.115 НК.
Настоящият въззивен състав намира за незаконосъобразни
правните изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи съставомерност
на инкриминираната деятелност по чл. 118 НК. Приложението на този
привилегирован състав е обусловено от два критерия: юридически -
пострадалият да е упражнил противозаконно въздействие чрез насилие, тежка
обида, клевета и др., от които са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни; медицински - в резултат
на това деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение, което
именно е решаващият фактор в съзнанието на дееца, за да извърши
убийството.
Действително, от събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че около 19.00 часа на 16.11.2020 г., в къщата в с. М.,
която обитавали както подсъдимият Х. и семейството му, така и пострадалият
Д., последният обвинил подсъдимия, че му е откраднал пари и го нарекъл
„крадец“, след което подсъдимият Х. излязъл от стаята, взел намиращата се
до входната врата на къщата брадва, върнал се при дядо си и му нанесъл
удари с острата й метална част в областта на главата. За да квалифицира
деянието по посочения по-леко наказуем престъпен състав, окръжният съд се
е позовал на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза за налично при подсъдимия психично заболяване –
посттравматично стресово разстройство и действията му в състояние на
късосъединителна реакция, както и отправеното от пострадалия към него
неоснователно обвинение за кражба на пари, което е прието за тежка обида по
смисъла на чл. 118 НК. Както бе отбелязано по-горе, въз основа на
кредитираната повторна КСППЕ, настоящата инстанция счита, че
подсъдимият не страда от психично заболяване и действията му на
инкриминираната дата не са извършени в състояние на късосъединителна
реакция. Отправеното от пострадалия към подсъдимия обвинение, че е
„крадец“ действително е неправомерно поведение на жертвата, но не е от
вида на описаната в нормата на чл. 118 НК тежка обида, от която са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за извършителя
или негови близки. От събраните по делото доказателства се установява, че
пострадалият трудно е общувал с други хора, имал е конфликтен характер,
често е обвинявал другите, в т.ч. и своите близки, че му крадат от парите.
Подсъдимият Х. е познавал характера на дядо си. При разпита му пред
окръжния съд изключително подробно е разказал множество събития и
обстоятелства, които представят пострадалия в негативна светлина -
егоистичен, конфликтен, развратен и същевременно нуждаещ се от грижи.
Именно поради това подсъдимият се е грижил за него и му е помагал в бита.
13

Денят на инкриминираното деяние е белязан с редица последователни
конфликтни ситуации между двамата с неудоволствени и неудовлетворящи
подсъдимия събития, които предварително са натрупали неприятни емоции
във времето преди инцидента – през деня двамата закарали колата на ремонт,
дядо му останал при майстора, подсъдимият се прибрал у дома; след
обаждане от друго лице, което му съобщило, че дядо му се скарал с майстора,
подсъдимият отказал да отиде да прибере колата; след като дядо му се
прибрал сам с инвалидната количка, подсъдимият му отказал на другия ден да
бъде на негово разположение, заради ремонта на колата. Т.е., още през деня,
преди инцидента вечерта, между подсъдимия и пострадалия е имало
напрежение, което е достигнало своята кулминация с обвинението на дядото
спрямо внука, че Х. краде парите му. Тази реплика на пострадалия не е била
изключение, а част от перманентното му враждебно и конфликтно отношение
към околните, а нанесената с нея обида спрямо подсъдимия, че е „крадец“, не
е от такова естество, че обективно до доведе до фактическо настъпване или
дори възможност да настъпят тежки последици за подсъдимия и/или неговите
близки. След поредното обичайно поведение на пострадалия, подсъдимият
напълно неоправдано е реагирал на него с физическо нападение, като в
основата на проявените гняв и агресия са неговите личностови особености. С
оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че в случая отсъстват
юридическите и медицинските критерии, визирани в нормата на чл. 118 НК,
за да бъде квалифицирано обвинението срещу подсъдимия по този
привилегирован престъпен състав.
Правилен е изводът на окръжния съд, че от обективна страна на
инкриминираните време и място подсъдимият Х. е умъртвил Ю.Д., нанасяйки
му два удара с острата метална част на брадва, които са причинили
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка на главния мозък, довел до
мозъчна компресия с развила се остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност, и който кръвоизлив, ведно с развилият се бързо тежък
мозъчен оток, са причинили потискане на важни мозъчни центрове, от което е
настъпила смъртта на Ю.Д., която е била неминуема. Т.е., от обективна
страна подсъдимият е извършил действия, като пряка и непосредствена
последица от които е настъпил общественоопасният резултат от деянието –
смъртта на пострадалия Д..
Правилен е и изводът на окръжния съд, че по отношение на
осъщественото от подсъдимия Х. деяние, от обективна страна, е налице
квалифициращото обстоятелство по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 5 НК –
убийство на лице, намиращо се в безпомощно състояние. От доказателствата
по делото е безспорно установено, че и двата долни крайника на пострадалия
Ю.Д. са били ампутирани, съответно през 2012 г. и 2016 г., т.е. пострадалият е
бил инвалид, който се е придвижвал с помощта на инвалидна колика и на
пригоден за инвалид лек автомобил. Въпреки че пострадалия Д. е можел да се
грижи донякъде за себе си, несъмнено същият е имал съществени
затруднения в придвижването си и е имал нужда от помощ в ежедневието за
осъществяване на обикновени житейски дейности като къпане, бръснене,
сменяне на чаршафи, приготвяне на храна и др. Предвид ампутираните му
14

долни крайници и при установеното му местоположение към момента на
осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимия Х. – седнал на
леглото в стаята си, пострадалият несъмнено представлява лице, което се е
намирало в безпомощно състояние по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК,
което състояние обективно е съществувало към момента на осъществяване на
деянието и което е препятствало възможността му да се противопостави по
някакъв ефективен начин на противоправното поведение на подсъдимия по
отношение на личността му, да го избегне или да окаже съществена
съпротива или защита (освен да се защити с вдигане на ръка или ръце, което е
сторил), като подсъдимият Х. се е възползвал именно от това безпомощно
състояние на пострадалия, поради което от обективна страна е налице
посоченото квалифициращо деянието на подсъдимия обстоятелство.
Правилно съдът е намерил, че не е налице другото включено в
обвинението квалифициращо деянието на подсъдимия Х. обстоятелство по
чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 НК – убийството да е извършено с особена
жестокост. Особената жестокост е външна характеристика на убийството,
чрез която се отразяват субективните качества на дееца, сочещи на
допълнително субективно негово отношение към пострадалия, съдържащо
неоправдани и изключителни злоба, ярост, ожесточение и агресивност. В
случая подсъдимият е нанесъл два удара с острието на брадвата в областта на
главата на пострадалия, под малък ъгъл, довело до приплъзване на брадвата
по овала на черепа на последния и причинило две посечни рани на кожата на
главата, без счупване на черепните кости. Посоченото в никакъв случай не
може да се характеризира като проява на изключителни злоба, ярост,
ожесточение или агресивност, които биха обусловили квалифициране на
деянието по визирания текст.
Правилен е изводът на окръжния съд, че от субективна страна
престъплението е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав отмени
присъдата на окръжния съд в частта й, с която подсъдимият М. Х. е бил
признат за виновен по чл. 118 вр. чл. 116, ал. 1, т. 5 вр. чл. 115 НК и оправдан
по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116, ал.
1, т. 5 вр. чл. 115 НК, като вместо това постанови нова присъда, с която да го
призна за виновен за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 5 вр. чл. 115
НК за това, че на 16.11.2020 г. в с. М., община К., област К., умишлено е
умъртвил Ю. Д. Д. от същото село, като убийството е на лице, което се е
намирало в безпомощно състояние.
При така установената правна квалификация на извършеното от
подсъдимия престъпление, както и като се съобрази с неговата висока степен
на обществена опасност, с оглед ниската степен на опасност на дееца и с
оглед личността му и най-вече за постигане целите на наказанието, съдът
счита, че на подсъдимия М. Х. следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради наличието на многобройни
15

смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът взема предвид
чистото му съдебно минало, сравнително младата му възраст, добрите му
характеристични данни, семейното му положение и наличие на малолетно
дете, провокацията за извършеното от страна на пострадалия, направените
частични самопризнания и съдействието му за разкриване на обективната
истина още на досъдебното производство. Отегчаващи обстоятелства – няма.
За това престъпление законодателят е предвидил алтернативно наказания от
петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна. Като се съобрази с личността на подсъдимия и с
тежестта на извършеното от него престъпление, съдът е на становище, че не
следва да му се налагат двете най-тежки предвидени в закона по вид
наказания. В конкретния случай специалната превенция на закона би могла да
се постигне и без окончателното изолиране на подсъдимия от обществото,
какъвто резултат би могъл да се постигне с налагане на наказание доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна. С оглед на изложеното съдът счита,
че най-справедливо, съответно на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца и на целите по чл. 36 НК е за извършеното от подсъдимия
М. Х. престъпление на същия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода под предвидения в закона минимум в размер дванадесет години.
С оглед престъплението, за което подсъдимият е признат за
виновен от настоящата инстанция и размера на наложеното му наказание,
първоинстанционната присъда бе отменена и в частта относно режима за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Налице са основанията на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А от ЗИНЗС, поради което за изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия М. Х. наказание дванадесет години лишаване от
свобода следва да бъде определен първоначален строг режим.
Правилно окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл.
59, ал. 1 и ал. 2 НК за приспадане от наложеното наказание на подсъдимия М.
Х. наказание лишаване от свобода времето, през което същият е бил
задържан, считано от 16.11.2020 г., поради което първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена в тази й част.
Правилно окръжният съд се е разпоредил с приложените по
делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил
направените разноски за възнаграждения на вещи лица, поради което
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в тази й част.
Налице са основанията на чл. 189, ал. 3 НПК, поради което
подсъдимият М. Х. следва да бъде осъден да заплати направените в хода на
въззивното производство разходи в общ размер на 2 649,38 лв. за
възнаграждения на вещи лица и пътни разноски.
В останалата й част, в която подсъдимият е признат за невинен и
оправдан по обвинението да е извършил престъплението и по т. 6, пр. 3 на чл.
116 НК, първоинстанционната присъда не е протестирана и обжалвана и е
влязла в сила.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд
постанови присъдата си.
16

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

17

Номер на акта:	5
Дата:	7 юни 2022 г.
Съдия:	Магдалина Стефанова Иванова

Дело:	20225000600028
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 януари 2022 г.

Присъда по дело №28/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите