Разпореждане по дело №40693/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 113478
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20211110140693
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 113478
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110140693 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. П., срещу В. Н.
В. и Г. Н. В., с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците не са собственици на ½ ид. ч. от следните
недвижими имоти: сграда-вилна, с идентификатор 11884.5964.345.1,
разположена в имот с идентификатор 11884.5964.345, при съседи на
поземления имот № 11884.5964.147, 11884.5964.346, 11884.5964.194,
11884.5964.118, с административен адрес: гр. София, район „Нови Искър“, с.
Войнеговци, терит. §4-ЗСПЗЗ, м. „Прелозите“ и гараж, с идентификатор
11884.5964.345.2, разположена в имот с идентификатор 11884.5964.345, при
съседи на поземления имот № 11884.5964.147, 11884.5964.346,
11884.5964.194, 11884.5964.118 ,с административен адрес: гр. София, район
„Нови Искър“, с. Войнеговци, терит. §4-ЗСПЗЗ, м. „Прелозите“. С исковата
молба е предявен и иск от Д. П. П., срещу В. Н. В. и Г. Н. В. с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, с който се иска отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 129 от 21.11.2017
г., том I, рег. № 370, дело № 40 от 2017 г.
С определение № 26211 от 06.10.2022 г. съдът е оставил исковата
молба без движение, като на ищеца са дадени указания да уточни петитума на
исковата молба, като посочи дали предявява самостоятелен иск по чл. 537, ал.
2 от ГПК или иска съда да разгледа този въпрос като последица от изхода на
спора.
1
В изпълнение на указанията на съда по делото е постъпила молба с вх.
№ 219845 от 17.10.2022 г., в която е посочено, че с исковата молба се
предявява и самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК, но отделно от това се
иска съдът да разгледа въпроса и да се произнесе и по това искане като
последица на изхода на спора.
В открито съдебно заседание проведено на 14.11.2022 г. ищцата, чрез
своя процесуален представител адв. Д. изрично посочва, че поддържа така
подадената уточнителна молба.
Ответниците, чрез своя процесуален представител адв. Христова
вземат становище, че предявения самостоятелен иск по чл. 537 от ГПК се
явява недопустим.
Настоящият състав намира, че в случая ищцата доколкото е предявила
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение процесния имот
няма правен интерес от самотоятелен иск по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Това е така, тъй като собственикът на недвижим имот може да предяви иск за
собственост против лицето, на което е издаден нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка на същия имот, като при уважаването на
предявения иск нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено
изрично искане за това. С констативния нотариален акт се установява право
на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно
охранително производство, с участието само на молителя. Последица от
издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила
спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на
лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на
собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да
установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право.
Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно
решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице
по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2
ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е
последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават
правата на третото лице. С оглед на гореизложеното следва да се посочи, че
ищецът няма правен интерес от предявяване на самостоятелен иск чл. 537, ал.
2
2 от ГПК, доколкото при уважаването на иска по чл. 124 от ГПК съдът дължи
произнасяне по въпроса за отмяната на процесния нотариален акт, тъй като
това се явява прилагане на законна последица от уважаването на предявен иск
с предмет засегнато право на собственост на ищеца.
Следователно, предявения самостоятелен иск с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК, с който се иска отмяна на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност № 129 от 21.11.2017 г., том I, рег.
№ 370, дело № 40 от 2017 г. са явява недопустим и на основание чл. 130 ГПК
исковата молба в тази ѝ част следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба искова молба с вх. №
25877 от 12.07.2021 г.м уточнена с молба с вх. № 219845 от 17.10.2022 г., в
частта, в която е предявен иск от Д. П. П., срещу В. Н. В. и Г. Н. В. с правно
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, с който се иска отмяна на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 129 от 21.11.2017
г., том I, рег. № 370, дело № 40 от 2017 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3