Р Е Ш
Е Н И Е №136
гр. Сливен, 02.06.2015г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН
САНДУЛОВ
СТЕФКА
М.
при секретаря Р.Г., като
разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №233 по описа за 2015год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се
движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо
производство“.
Образувано
е по въззивна жалба против Решение №54/13.03.2015г. по гр.д.№748/2014г. на
Новозагорски районен съд, с което на основание чл.143, ал.2 от СК е осъден Ц.К.
И. да заплаща на Н.И.Е., като майка и законна представителка на малолетното
дете Г.Ц.К. ежемесечна издръжка в размер на 180лв., считано от 24.11.2014г. до
настъпване на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, както и издръжка за минало време за периода от
05.04.2014г. до 24.11.2014г. в размер на 1440лв. на осн. чл.149 от СК, като
исковете в останалата им част до пълните претендирани размери от 250лв. месечно
са отхвърлени като неоснователни и недоказани; осъден е Ц.К. И. да заплаща на Н.И.Е.,
като майка и законна представителка на малолетното дете Ц.Ц.К. на основание
чл.143, ал.2 от СК ежемесечна издръжка в размер на 110лв., считано от
24.11.2014г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане, както и издръжка за минало време за
периода от 05.04.2014г. до 24.11.2014г. в размер на 880лв. на осн. чл.149 от СК, като исковете в останалата им част до пълните претендирани размери от
180лв. месечно са отхвърлени като неоснователни и недоказани; ответника е
осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на
510,40лв.
Въззивната жалба е подадена от ищцата в
първоинстанционното производство Н.И.Е. чрез пълномощника й адв.М., която
обжалва посоченото решение в неговите отхвърлителни части.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В
срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство Ц.К. И. чрез пълномощника му адв.С., който обжалва решението на
НЗРС в частта относно издръжката, присъдена в полза на детето Г.Ц.К. на
основание чл.143, ал.2 от СК над размера от 140лв. до присъдения размер от
180лв., както и в частта относно присъдената издръжка за минало време на осн.
чл.149 от СК за периода от 05.04.2014г. до 24.11.2014г. над размера от 1120лв.
до присъдения размер от 1440лв.
В
срока по чл.263, ал.3 от ГПК не е подаден отговор на насрещната въззивна жалба
от другата страна.
С подадената от ищцата в
първоинстанционното производство – Н.Е. въззивна жалба се обжалва посоченото
първоинстанционно решение в неговите отхвърлителни части по отношение
издръжката по чл.143, ал.2 и тази за минало време по чл.149 от СК и за двете
деца над уважените до пълните претендирани размери. Счита, че решението в
обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно, постановено при игнориране
на част от доказателствата и при непълнота на мотивите. Съдът не съобразил от
една страна завишените нужди на детето Г., така и по-високите възможности на
ответника да заплаща издръжка на двете си малолетни деца. Съдът не взел предвид
факта, че ответникът получава средномесечно около 1632лв., както и
имущественото му състояние – три УПИ, земеделски земи и 2 бр. МПС, което
показва, че той има по-висока възможност да осигури издръжка на децата. Съдът
не взел предвид факта, че детето Г. се нуждае от спазване на лечение, хранителен и рехабилитационен
режим, в т.ч. педагогическа и психологическа рехабилитация. Въззивницата
посочва, че непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на двете деца
се полагат единствено от нея, като счита, че съдът не е съобразил този факт при
разпределяне издръжката между двамата родители. Посочва, че към момента няма
доходи и не притежава имущество и нейните възможности да предоставя издръжка са
ограничени, което компенсира с полагането на непосредствените грежи за децата. Счита,
че претендираната издръжка няма да затрудни бащата и ще й даде възможност да
осигури на децата спокоен живот без лишения. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните отхвърлителни части и да постанови
ново, с което да уважи предявените искове за издръжка на двете деца в пълните
им размери. Не е направена претенция за разноски.
С
въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В
отговора на въззивната жалба, ответника в първоинстанционното производство Ц.К.
И. посочва, че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Посочва, че по отношение издръжката на детето Г. е подал насрещна
въззивна жалба и счита, че решението в тази му част над размера от 140лв., вкл.
и за минало време е неправилно. По отношение на детето Ц. посочва, че решението
на районния съд е изцяло правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването
му. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С
подадената от ответника в първоинстанционното производство Ц. И. насрещна
въззивна жалба се обжалва решението на НЗРС в частта относно
издръжката, присъдена в полза на детето Г.Ц.К. на основание чл.143, ал.2 от СК
над размера от 140лв. до присъдения размер от 180лв., както и в частта относно
присъдената издръжка за минало време на осн. чл.149 от СК за периода от
05.04.2014г. до 24.11.2014г. над размера от 1120лв. до присъдения размер от
1440лв. Въззивникът посочва, че не обжалва решението в частта относно
присъдената издръжка, в т.ч. и за минало време за детето Ц.. Посочва, че
обжалва и решението и поради това, че съдът не му е присъдил разноски,
съобразно отхвърлената част от исковете, каквото искане е направил пред
районния съд, но същият не се е произнесъл по него. По отношение на
определената издръжка за детето Г., посочва, че районният съд не е съобразил
факта, че държавата отпуска месечно 370лв. като социални помощи, т.е. много
повече от определения от съда месечно необходим размер от 300лв. Ако бащата
дава определения размер от 180лв., то за детето ще се получи издръжка в размер
на 550лв., като в този случай въпросът е с каква сума участва майката. Счита,
че базата за определяне на издръжката е минималната работна заплата и определената
за детето Г. сума е прекалено завишена на тази база. Счита, че сумата от 180лв.
следва да се разпредели между двамата родители и той следва да поеме от нея
140лв. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да
намали издръжката за детето Г. на 140лв., съответно на 1120лв. за минало време.
Претендира присъждане на разноските за първа инстанция, неприсъдени от районния
съд, както и разноски за въззивната инстанция.
С
насрещната въззивна жалба няма направени доказателствени искания.
В с.з., въззивницата Н.И.Е., в качеството си на
майка и законна представителка на малолетните деца Г.Ц.К. и Ц.Ц.К., редовно призована, се явява
лично и с представител по пълномощие адв. М.М., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за
уважаването й. Оспорва насрещната въззивна жалба на другата страна, като
неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.
В с.з. въззивникът Ц.К. И., редовно призован, не се явява,
представлява се от пълномощник адв.С., който поддържа подадената насрещна
въззивна жалба и моли за уважаването й. Оспорва въззивната жалба на другата
страна като неоснователна и поддържа съображенията, изложени в подадения
отговор. Моли съда да се произнесе по искането му за присъждане на разноските,
направени пред първата инстанция, тъй като районния съд не се е произнесъл по
него. Не претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Въззивният съд намира
въззивната и насрещната въззивна жалби за допустими, отговарящи на изискванията
на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и
допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира,
че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.
Този състав на въззивния
съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея. Въззивният съд следва само да я допълни с установения пред
районния съд факт, но неотразен изрично в съдебния акт, както правилно
отбелязва въззивницата Н.Е., че бащата – ответника в първоинстанционното
производство Ц.К. И. получава средномесечно брутно трудово възнаграждение от
около 1632,70лв. по трудово правоотношение с „Мини Марица – изток“ ЕАД,
гр.Раднево, рудник „Трояново“, с.Трояново.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответна правна квалификация на
предявените искове. Направил е доклад по
делото, по който не са направени възражения. Осигурил е на страните пълна и
равна възможност за защита в производството.
Първоинстанционният съд бил
сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове
за присъждане на издръжка на две малолетни деца на основание чл.143, ал.2 от СК, в размер съответно на 250лв. и 180лв. месечно, както и искове за издръжка
за минало време – от фактическата раздяла между страните – 05.04.2014г. до
подаване на исковата молба на 24.11.2014г. в същите размери с правно основание
чл.149 от СК.
І. По жалбата на Н.Е.:
Въззивният съд намира изложените в жалбата
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение
в обжалваната от Е. отхвърлителна част за частично основателни по отношение на
исковете по чл.143, ал.2 от СК.
Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.1 и
ал.2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия за живот, необходими за развитие на детето, като
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи.
При
определяне на размера на издръжката за детето Г. съдът взе предвид възрастта на
детето /навършени 8 години/, здравословното му състояние – установени
заболявания „Епилепсия“ и „Междупредсърден септален дефект“, нуждите му за
храна, облекло, лекарства, хранителни добавки и други разходи, свързани с
физическото и духовното му развитие. Съдът отчита безспорно нуждата от
подходяща психологическа, педагогическа,
социално-икономическа и битова рехабилитация, като е задължителна такава от
логопед, както и такава във връзка с адаптирането в средата, като във всички
тези случаи заплащането следва да се осигури от близките на детето, тъй като
подобни разходи не се поемат от НЗОК. Налице са безспорно потребности, свързани
не само с възрастовото, духовно и емоционално израстване и развитие на детето Г.,
но и специфичните му потребности, свързани с посочените заболявания. Съдът
отчете факта, че на всеки шест месеца детето посещава МБАЛНП „Свети Наум“ ЕАД,
гр.София, където в продължение на 5 дни се правят редица изследвания и ЕЕГ,
като е придружавано от майка си, което е свързано с редица разходи
/транспортни, престой на придружител и др./, като поне веднъж в годината е
задължително посещението при детски кардиолог в гр.Стара Загора относно второто
заболяване „Междупредсърден септален дефект“. Преценявайки всички горе посочени
обстоятелства във връзка с конкретните нужди и потребности на детето Г.,
въззивният приема, че получаваните по реда на ЗСПД и ЗИХУ социални плащания са
само за покриване на основните разходи, свързани с медикаменти, терапия,
рехабилитация, във връзка със заболяванията на детето Г.. За останалите
естествени потребности на детето, съдът споделя напълно извода на районния съд,
че са необходими още поне 300лв. за издръжката му. Тази сума следва да се
разпредели между двамата родители, като бащата поеме по-голямата част, а именно
– 200лв., тъй като получава високо месечно трудово възнаграждение /над
1600лв./, притежава недвижимо имущество, в т.ч. земеделски земи, от които може
да получава допълнителни доходи и извън задължението за издръжка на децата Г. и
Ц., няма установени други задължения за издръжка. Съдът при определяне на този
размер взе предвид и трайната съдебна практика,
съобразно която материалните възможности на родителя се определят не само от
конкретно установеният му доход, но и от възрастта, квалификацията,
здравословното и имотно състояние.
Майката – Н.Е.,
следва да поеме по-малката част от дължимата за детето издръжка, която е в
по-нисък размер, но съдът отчете факта, че към момента е безработна и е поела
изцяло грижите по отглеждането и възпитанието му, които са по-специфични с
оглед здравословното му състояние, както и тези спрямо другото малолетно дете Ц..
По отношение издръжката на детето Ц., въззивният съд
прецени неговата възраст /на 4 години/ и потребностите му от храна, облекло,
разходи за посещение на детска градина и други разходи, свързани с физическото
му и духовно развитие и споделя напълно извода на районния съд, че са
необходими месечно за издръжката му
около 180лв. Тази сума следва да се разпредели между родителите, като обаче
според настоящия състав бащата има възможност с оглед доходи, имущество,
трудова заетост, възраст, здравословно състояние и липса на други задължения за
издръжка /освен за двете деца/ да осигури издръжка за детето Ц. в размер на
120лв. Останалата, по-малка, част от необходимата за това дете издръжка следва
да се поеме от майката, която е безработна и е поела изцяло непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието, както на детето Ц., така и тези спрямо
детето Г..
С оглед изложеното, въззивният съд намира
първоинстанционното решение за неправилно в частта относно разпределянето на
иначе правилно и законосъобразно определените, с оглед интересите и конкретните
потребности на децата, размери на необходимата им издръжка по чл.143, ал.2 от СК, като следва да се определи издръжка, платима от бащата в посочените по-горе
размери, с поет по-голям дял от негова страна на необходимата за децата
издръжка, с оглед неговите възможности, обсъдени по-горе.
По отношение на исковете с правно
основание чл.149 от СК, въззивният
съд намира изложените във въззивната жалба на Н.Е. оплаквания за неоснователни.
Съдът споделя напълно извода на районния съд относно безспорната дължимост на
издръжка за периода от фактическата раздяла до подаване на исковата молба –
05.04.2014г. – 24.11.2014г. по отношение и на двете деца, от страна на бащата,
който не е доказал заплащането на такава през този период, през който грижите
по отглеждането, издръжката и възпитанието на децата е поела изцяло майката. За
този период бащата също има безспорното родителско задължение за издръжка на
децата. Съдът споделя напълно изводите на районния съд относно размера на
дължимата за всяко едно от двете деца издръжка за този период, както следва:
1440лв. за детето Г. и 880лв. за детето Ц.,
който размер е съобразен с нуждите и потребностите на децата през този
сравнително кратък период и са отчетени възможностите на двамата родители.
Решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
ІІ.
По отношение насрещната въззивна жалба,
подадена от ответника в първоинстанционното производство Ц.К. И.:
Въззивният
съд намира насрещната въззивна жалба, с оглед изложените в нея оплаквания за
неоснователна.
Насрещната
въззивна жалба касае само издръжката /тази по чл.143, ал.2 от СК и тази за
минало време по чл.149 от СК/, определена за детето Г.. По-горе, въззивният съд
изложи подробни съображения относно потребностите на детето Г., в т.ч.
специфичните такива, свързани с установените две заболявания, които не следва
да преповтаря. Анализирайки потребностите на детето съдът посочи каква е
необходимата му издръжка, като приема, че бащата – въззивникът Ц. И. следва да
поеме от нея по-голямата част с оглед своите възможности в размер на 200лв.
Оплакванията за завишен размер на издръжката на детето Г., са изцяло
неоснователни. Съдът не споделя възраженията му, че първоинстанционният съд не
е взел предвид социалните плащания и с оглед тях определения размер на
издръжката е силно завишен. Следва да се посочи отново, че извън средствата,
необходими за покриване на специфичните разходи, във връзка със заболяванията
на детето Г., са необходими безспорно и средства с оглед неговото физическо и
психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности, в т.ч.
средства за храна, облекло и други разходи. Съдът и по-горе посочи, че
социалните плащания покриват специфичните потребности на детето с оглед
заболяванията му и нуждите от специална рехабилитация, а средствата, необходими
за задоволяване на останалите му потребности, правилно са определени от
районния съд на 300лв., които обаче според въззивния състав не са разпределени
правилно между родителите, с оглед техните конкретни възможности и грижите
които полагат спрямо детето.
В
тази връзка са неоснователни оплакванията и за завишен размер на издръжката за
минало време, като съдът, както вече посочи по повод жалбата на Н.Е. в тази
насока, изцяло споделя извода на районния съд относно необходимостта от същата
и правилно и законосъобразно определеният й размер, съобразен с потребностите
на детето Г. и възможностите на бащата да я осигури.
По отношение на оплакванията на въззивника Ц. И. с
оглед неприсъждането на направените от него в първоинстанционното производство
разноски, въпреки нарочното искане в тази насока, следва да се отбележи, че по
отношение на разноските районният съд няма никакво произнасяне, в т.ч. не е
обсъдил въпроса и в мотивите на съдебния си акт. В този случай за въззивника е
налице процесуалната възможност, уредена в разпоредбата на чл.248 от ГПК – да
иска допълване на решението в частта относно разноските, но не и да обжалва
решението в тази на практика несъществуваща част. В тази част въззивната жалба
е недопустима, поради липса на предмет и като такава ще бъде оставена без
разглеждане. От друга страна следва да се отбележи, че не може този въпрос да
се решава за първи път от въззивната инстанция.
С оглед изложеното, въззивният съд намира
първоинстанционното решение за неправилно в частта относно разпределянето на
иначе правилно и законосъобразно определените, с оглед интересите и конкретните
потребности на децата, размери на необходимата им издръжка по чл.143, ал.2 от СК, като следва да го отмени в отхвърлителната част за детето Г. над размера от
180лв. до размера от 200лв. и да присъди допълнително още 20лв. към
определената му издръжка, а по отношение на детето Ц. да отмени решението в
неговата отхвърлителна част над размера от 110лв. до размера от 120лв. и да
присъди допълнително още 10 лв. към определената издръжка.
Решението на районния съд в
останалите му обжалвани части е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора,
бащата Ц. И. следва да заплати в полза на съдебната власт допълнителна държавна
такса върху издръжката в размер на 43,20лв.
По отношение разноските
пред въззивната инстанция:
Въззивницата Н.Е. не е
претендирала присъждане на разноски пред тази инстанция и съдът не следва да се
произнася в тази насока.
В с.з. пълномощникът на Ц. И.
е направил изрично изявление, че не претендира присъждане на разноски пред
въззивната инстанция, поради което съдът не следва да се произнася в тази
насока.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната въззивна жалба, подадена от Ц.К. И.
против Решение
№54/13.03.2015г. по гр.д.№748/2014г. на Новозагорски районен съд в частта относно оплакванията за
неприсъждане на разноски по съразмерност пред първата инстанция, като НЕДОПУСТИМА.
Решението в тази част, имаща
характер на определение, може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в
едноседмичен срок от връчването му на въззивника Ц. И..
ОТМЕНЯ Решение
№54/13.03.2015г., постановено по гр.д.№748/2014г. на Новозагорски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.143, ал.2 от СК, предявен от Н.И.Е. с ЕГН ********** *** в
качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Г.Ц.К. с ЕГН
********** против бащата Ц.К. И. с ЕГН ********** *** за заплащане на месечна
издръжка над присъдения размер от 180лв.
до размера от 200лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Ц.К.
И. с ЕГН ********** *** да заплаща
на Н.И.Е.
с ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законна представителка на
малолетното дете Г.Ц.К., роден на ***г. с ЕГН **********, месечна
издръжка по иск с правно основание
чл.143 от СК в допълнителен размер, над
присъдения от районния съд размер от
180лв., от още 20лв., т.е. общ размер на издръжката - 200лв., считано от 24.11.2014г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение
№54/13.03.2015г., постановено по гр.д.№748/2014г. на Новозагорски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.143, ал.2 от СК, предявен от Н.И.Е. с ЕГН ********** *** в
качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Ц.Ц.К. с ЕГН
********** против бащата Ц.К. И. с ЕГН ********** *** за заплащане на месечна
издръжка над присъдения размер от 110лв.
до размера от 120лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Ц.К.
И. с ЕГН ********** *** да заплаща
на Н.И.Е.
с ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законна представителка на
малолетното дете Ц.Ц.К., роден на ***г. с ЕГН **********, месечна
издръжка по иск с правно основание
чл.143 от СК в допълнителен размер, над
присъдения от районния съд размер от 110лв.,
от още 10лв., т.е. общ размер на
издръжката - 120лв., считано от 24.11.2014г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№54/13.03.2015г., постановено по гр.д.№748/2014г. на Новозагорски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО
и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ц.К. И. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт
допълнителна държавна такса в размер на 43,20лв.
Решението в частта относно исковете за издръжка за
минало време с правно основание чл.149 от СК е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Решението в частта относно
исковете за издръжка с правно основание чл.143, ал.2 от СК може да бъде
обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.