Решение по дело №254/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260039
Дата: 13 април 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20192100900254
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260039                                                             13.04.2022 г.                                       град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Бургаски окръжен съд                                         Първо гражданско и търговско отделение

на петнадесети март                                            две хиляди двадесет и втора година               

в открито заседание в следния състав:

                                                                       

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Дарина Йорданова

 

при секретаря Станка Чавдарова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

търговско дело № 254 по описа за 2019 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на Юробанк България АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, бул./ул. ул. Околовръстен път № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров,чрез адв. Д.Манчев, срещу Р. Д.К. и П.М. О., двамата граждани на Обединеното кралство, с адрес в Северна Ирландия, за осъждане на ответниците да заплатят дължимите суми по договор за кредит Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ №31-244/2008г., от които: сумата от 33233.97 евро – частичен иск от общо дължимата главница по договора от 47663.75 евро за периода 10.04.2013г. -14.05.2019г., сумата от 233.21 евро – дължима застраховка за периода от 10.08.2016 г. до 14.05.2019 г., сумата от 634.51 лв. – нотариални разноски за периода 29.06.2018 г .до 14.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -17.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се твърди, че между Алфа Банк – Клон България“, чийто правоприемник е ищецът Юробанк България АД и двамата ответници е сключен договор за кредит от  04.04.2008 г., по силата на който банката е предоставила в заем сумата от 50 400 евро, за срок от 30 години, при фиксирана лихва от 6.2 % за първите 15 години и по договаряне за останалия период. Съгласно общите условия на договора при забава и предсрочна изискуемост на кредита се дължат наказателни лихви. Също така кредитополучателят се е съгласил да плаща всички нотариални такси, комисионни, свързани с кредита, подновяване и заличаване на обезпеченията. Съгласно чл. 22 от общите условия кредитополучателите се задължават да застраховат ипотекирания в полза на банката имот, като представят всяка следваща полица в срок от 7 дни от изтичане на предходната. Твърди се, че съгласно чл. 29, т. 2 вр. чл. 28, т.1 и т.2 от общите условия, при непогасяване на която и да е вноска по кредита и неизпълнение на което и да е задължение, банката има право да обяви креди за предсрочно изискуем. Твърди се, че с връчени покани по реда на чл. 47 ГПК, чрез ЧСИ Ивелина Божилова, длъжниците са уведомени за изискуемостта на 21.11.2018 г. чрез техния пълномощник Кепитъл Файненшъл Партнърс България ЕООД. Въпреки отправените покани задълженията не са погасени, като главницата възлиза на общо 47663.75 евро, както и начислени застраховки и разноски. По отношение на разноските от 634.51 лв. се сочи, че те са свързани с подновяване на договорната ипотека и връчване на нотариални покани. Ангажирани са писмени доказателства и е направено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза.

 В срока по чл. 367 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците, уведомени по реда на Хагската конвенция, на които е връчен препис от исковата молба и приложенията, както и съобщение с указания за посочване на съдебен адресат на основание чл. 40 ГПК. В предоставения едномесечен срок от страна на ответниците не е посочено лице, на което да се връчват книжата, нито е упълномощен пълномощник по делото, като ответната страна е уведомена за последиците от това.

В срока по чл. 372 ГПК не е подадена допълнителна искова молба от ищеца, поради което съдът е прекратил размяната на книжа между страните.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД.

С определение от 07.12.2021г. по делото е конституирано като трето лице помагач дружеството С.Г.Груп ЕАД, с ЕИК *********, което се явява приобретател на процесното вземане, във връзка със сключен договор за цесия от 30.06.2021 г. между Юробанк България АД и С.Г.Груп ЕАД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и се установява от представения договор за кредит № 31-244/2008г. продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт от 04.04.2008г., че Алфа Банк АД – чрез клона си в България е предоставила на ответниците – граждани на Великобритания, кредит в размер на 50400 евро лв. със срок на издължаване от 30 години. Съгласно т. 4.1 лихвеният процент за срока на кредита е фиксиран на 6.2 % за първите 15 години. Вземанията по договора са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, като кредитополучател е Р. Д.К., а ипотекарен длъжник – П.М. О. Страните са уговорили също така, че кредитът ще се изплаща на 360 месечни анюитетни вноски, съгласно приложен погасителен план. Видно от същия, остатъчния размер на дължимата главница към м. май 2019 г. е 41583.37 евро.

С т. 9 от общите условия към договора е предвидено задължението на кредитополучателя да заплати всички нотариални, държавни и банкови такси и комисионни, съгласно тарифата на банката, свързани със сключването и изпълнението на договора, учредяването, подновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноски по принудителното изпълнение върху тях, застраховките и таксите по оценката на обезпеченията по договора. Също така, в общите условия към договора – т.22-23 е предвидено задължението на кредитополучателя да застрахова недвижимия имот, предмет на обезпечението, като в случай, че не бъде своевременно представена застраховатлна полица банката има правото да сключи застраховка и да плати съответната премия, като платената сума се дебитира от сметките на кредитополучателя.

По отношение на валидното възникване на правоотношението съдът намира, че с положените подписи на страните по договора и при липсата на оспорване, се установява формалната доказателствена сила на документа и изявленията са направени от подписалите го лица. Следователно договорът валидно обвързва страните по него, ведно с приложенията и подписаните общи условия, които отговарят на условията за валидност по чл. 10 от Закон за потребителския кредит.

По делото не се спори, че с договор за продажба на предприятие от 29.02.2016 г. Алфа Банк А.Е. – като продавач е прехвърлило своето предприятие на ищеца “Юробанк България” АД, ЕИК *********, който от своя страна се явява и правоприемник на процесното вземане. От разпоредбата на чл. 15 ТЗ може да се заключи, че правоприемникът отговаря за задълженията на отчуждителя до размера на получените права или изцяло тъй като видно от договора е закупил цялото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения или цялата дейност на клона в България. Така с настъпилото правоприемство ищецът “Юробанк България” АД е активно легитимирана като кредитор на задължените лица по договора за кредит.

По делото е прието заключението на вещото лице Бангеева по допуснатата съдебно-икомоническа експертиза, от което се установява, че дължимият и неизплатен размер на главницата по договора за кредит в периода 10.04.2013 г. до 14.05.2019 г. възлиза на 47663.75 евро. Последното плащане по договора е било направено на  10.04.2013 г. в размер на 89.81 евро и след тази дата кредитът не е обслужван от ответниците.

При горните факти, съдът приема, че предявеният частичен иск за заплащане на главница по договора, се явява основателен и доказан. Така, както е заявена, претенцията касае падежирали вноски в периода 10.04.2013 г. до 14.05.2019 г. и се отнася единствено до дължимата главница. Ето защо, не следва да бъде извършвана преценка за настъпване на предсрочна изискуемост на дълга и неравноправност на клаузите, касаещи начислени възнаградителни и наказателни лихви, които са извън предмета на делото.

По отношение на размера на задължението, по делото е установена дължимата главница към 10.05.2019г. съгласно погасителния план, която възлиза на 41583.37лв. От приетото по делото заключение на вещото лице, което следва да бъде кредитирано като пълно и обективно изготвено, се установява, че размерът на неплатената главница за процесния период е общо 47663.75 евро. С оглед изложеното и доколкото установеният по делото размер на главницата надхвърля претендирания такъв, следва заявената частична претенция от 33467.18 евро да бъде уважена изцяло.

По иска за заплащане на застрахователни премии от 233.21 евро за периода от 10.08.2016 г. до 14.05.2019 г., съдът съобрази уговореното в общите условия към договора задължение на кредитополучателя да сключи имуществена застраховка за недвижимия имот, предмет на обезпечението. По делото са представени доказателства за това, че банката е упражнила предоставеното й право по т. 22 от ОУ, да сключи застрахователен договор, в случай, че такъв не е представен от кредитополучателя, като за услугата е заплатена застрахователна премия, включена в извлечението от сметки. При липсата на оспорване на плащането и съобразно представените писмени доказателства, съдът приема, че сумата е дължима и искът е основателен и доказан в пълния му размер от 233.21 евро.

По иска за заплащане на разноски в размер на 634.51 лв., съдът намира следното:

Видно от представеното извлечение разноските описани като нотариални се отнасят за изготвяне и връчване на нотариална покана и за нотариална такса и такса вписване за подновяване на учредената договорна ипотека. Правото на банката да получи тези суми се основава на общите условия към договора за кредит – т. 9. от ОУ. Следва да се отбележи, че твърденията за упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсочно изискуем е наведено в обстоятелствената част на исковата молба, но единствено като факт обуславящ задължението за заплащане на направените разноски. Вземането, посочено в петитума на исковата молба, касае вноски с настъпил падеж, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса дали дългът е изцяло предсрочно изискуем. Само за пълнота следва да се посочи, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая отправената до ответниците нотариална покана е приложена като доказателство към исковата молба, която е връчена, ведно с всички приложения и доказателства за направени разходи, по реда на Хагската конвенция, на установения адрес на ответниците във Великобритания. Доколкото не е направено оспорване и с оглед представените писмени доказателства за извършване на претендираните разноски за заплатени такси за подновяване на ипотека от 459.22лв. към нотариус Стоян Ангелов,  сумата от 49.29лв. – за вписване на законна ипотека  и за изготвяне на нотариална покана – сумата от 126лв., съдът приема искът за изцяло основателен и доказан.

В хода на процеса вземанията по процесния договор са прехвърлени от страна на “Юробанк България” АД на дружеството, конституирано като трето лице помагач - “С.Г.Груп” ЕАД, с договор за цесия от 30.06.2021 г. Съгласно чл.226 ГПК, при прехвърляне на спорното право в хода на производството, делото следва своя ход между първоначалните страни, поради което приобретателят на спорното право ще бъде обвързан от настоящото решение по изричната разпоредба на чл.226, ал 3 ГПК.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се възложи заплащането на сумата от 5805.15 лв. - направените от ищеца разноски, съобразно представения списък.

Мотивиран от горното и на основание чл. 377 вр. чл. 235 ГПК, Бургаски окръжен съд

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Р. Д.К., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с паспорт № *********, издаден на 27.04.1999г. и П.М. О., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, с паспорт № *********, издаден на 05.04.2004г., двамата с адрес в Северна Ирландия, 18 Ривърсайд Котиджис Баликели Ко Лондодери ВТ49 9QN, да заплатят на Юробанк България АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, бул./ул. ул. Околовръстен път № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров, дължимите суми по договор за кредит Продукт „Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт“ №31-244/2008г., а именно сумата от 33 233.97 евро (тридесет и три хиляди двеста тридесет и три евро и деветдесет и седем евроцента) – частичен иск от общата главница по договора от 47663.75 евро, дължима за периода 10.04.2013г. -14.05.2019г., сумата от 233.21 евро (двеста тритедест и три евро и двадесет и един евроцента) – застраховка за периода от 10.08.2016 г. до 14.05.2019 г., сумата от 634.51 лв. (шестстотин тридесет и четири лева и петдесет и една стотинки) – разноски за периода 29.06.2018 г .до 14.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 33233.97 евро от датата на подаване на исковата молба - 17.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 5805.15 лв. (пет хиляди осемстотин и пет лева и петнадесет стотинки) – представляваща направените съдебно-деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца “С.Г.Груп” ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл. 226 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                                      

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: