РЕШЕНИЕ
№ 261313
гр. Пловдив, 23.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и трети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2976 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен от С.А.С., ЕГН **********,
с адрес ***, против „Електроразпределение Юг“ ЕАД отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 4 802, 62 лв. – едностранно начислена сума
корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия за периода от
03.01.2019 г. до 02.07.2019 г. за обект в гр. С, ул. В.Л..***, за която сума е
издадена фактура № ***г.
Ищецът
твърди, че е съсобственик на недвижим имот с адрес гр. С, ул. В.Л.*** представляващ
реституирана собственост - част от музея на *** И.В.. Твърди, че за проверката
на посочения обект не били уведомени, като за едностранното начисляване на
сметката установили при получаване на фактурата през месец февруари 2020 г. Поддържа,
че за посочения период имотът не е посещаван, поради което потребление на
посоченото количество електрическа енергия би било невъзможно. Твърди, че
служители на ответното дружество са забелязани от съседи на имота да работят по
електрическата мрежа, като по-късно през деня се върнали с един свидетел при
вече съставен протокол, като само формално отворили електрическото табло. Сочи,
че не е бил уведомен за клиентския номер, който е получил при дружеството и
който установил от фактурата, а именно ***.
Поддържа, че ответникът няма правомощие да начислява електрическа енергия
едностранно, тъй като така установеното начисляване е в противоречие с договора
за продажбата на електрическа енергия с потребителя при общи условия на
ответника във вр. с чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, съгласно които именно
продавачът на електрическа енергия - крайният снабдител „ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД събира от потребителя всички суми за продадената
електрическа енергия, в т.ч. и мрежовите услуги, дължими на мрежовия оператор.
Сочи, че ответникът е оператор на електроразпределителната мрежа и като такъв е
лицензиран да извършва единствено разпределение през електроразпределителната
мрежа, като притежава единствено Лицензия №Л-140-07 от 13.08,2004 г. за
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, издадена на
основание чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, издадена от ДКЕВР.. Позовава се на
императивната забрана на чл. 44, ал. 3 от ЗЕ, съгласно която на лицата, на
които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се
издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон,
каквито са лицензионните дейности „търговия с електрическа енергия" и
„снабдяване с ел. енергия. В този смисъл поддържа, че снабдяването с
електрическа енергия се осъществява от
“ЕВН България Електроснабдяване “ ЕАД, поради което това дружество може
да претендира заплащането на доставената електрическа енергия. Твърди, че
ответното дружество може да извършва единствено разпределение на електрическа
енергия, като понятието разпределение е дефинирано в чл. 2. т. 5 от Директива
2009/72/EО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите
правила за вътрешния пазар на електроенергия, която е транспонирана в
българското законодателство с редакцията на Закона за енергетиката от
17.07.2012 г. (§ 1а от ДР на ЗЕ). Сочи, че разпределението не включва
доставката и продажба на електрическа енергия. По тези съображения счита, че
ответникът не разполага с правомощия по Директивата да фактурира и претендира
заплащането на електрическа енергия. Сочи, че корекционната фактура е такава за
електрическа енергия, за която се твърди да е доставена и потребена, като
цената се заплаща от потребителя на крайния снабдител. Поддържа, че начислената
сума представлява непоръчана доставка на стоки по смисъла на чл. 62 ЗПП.
Поддържа, че техническата проверка на електромера е извършена
незаконосъобразно. Оспорва на обекта да е извършвана проверка. Твърди, че не е
подавал искане за откриване на клиентски номер *** на негово име. Проверката
била извършена без присъствие на потребителя и без последният да бъде уведомен,
което е осъществено в нарушение на .чл. 60, ал. 2 ПИКЕЕ. Оспорва да е ползвал
неправомерно електрическа енергия. Оспорва всички твърдения на ответника
относно констативния протокол, за който научили след обаждане в дружеството.
Твърди, че липсва потребление на електрическа енергия на претендираната с процесната
фактура стойност. Счита, че начислената сума е формирана при начална липса на
основание за това, както и същата е недоказана по размер. Твърди, че
изчисляване на количеството електрическа енергия за посочения период и на
максимална мощност на основание ПИКЕЕ, а не на база на реално потребеното
количество, води до неоснователно обогатяване за ответното дружество. Поддържа,
че за ангажиране на отговорността на потребителя следва да се установи неговата
вина за неправилното измерване. Твърди, е в обекта не е потребена електрическа
енергия в количество, което да се равнява на процесната сума. Счита, че
потребителят няма задължение за проверка на техническата изправност на
средствата за търговско измерване, които не са негова собственост,. Твърди, че
прилаганата корекционна процедура е неправомерна, противоречи на правилата за
разпределение на риска и се основава на нищожни правни норми и клаузи от ОУ на
дружеството. Сочи, че електрическата енергия е начислена в нарушение на чл. 13
от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 05.04.2006 г.,
която изисква сметките да се изготвят въз основа на реално енергийно
потребление. Твърди, че за част от корекционния период /от 03.01.2019 г. до
08.05.2019 г./ не е имало нито действащи ПИКЕЕ, а още по-малко регламентирано
право за ответника да извършва едностранна корекция на сметката за изминал
период от време и да издава фактури за неизмерена електрическа енергия. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор
на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че на 02.07.2019 г., след извършена проверка на обекта
на ищеца било констатирано, че към захранващият кабел тип СВТ в електрическото табло
е присъединен допълнителен проводник към фаза преди електромера, който не е
собственост на Електроразпределение Юг и отчетената от него електроенергия не
се заплаща. Допълнителният проводник, който е присъединен към фаза бил със
сечение 1х6 MM2 и захранвал цялата електрическа инсталация на сградата. Твърди,
че вследствие на така установеното консумираната електрическа енергия не се
отчита и не се заплаща. За действията по проверката бил съставен Констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № ***г.
Твърди, че непосредствено след установеното нерегламентирано ползване на електрическа
енергия, ищецът е депозирал заявление за присъединяване към
електроразпределителната мрежа, в качеството му на собственик на обект, находящ
се на ул. в.л.*** в гр. С, поради което не възприема възраженията на ищеца, че
е съсобственик на обект на ул. В.Л..*** А. Поддържа, че въпреки твърдяното от
ищеца незнание за извършване на проверката, последният е присъствал на
последната и е подписал констативния протокол без възражения и забележки, като
е получил копие от последния. Твърди, че протоколът е съставен в присъствие на
полицейски служител към РУП – Карлово. Сочи, че предвид така изложеното и
доколкото електрическата енергия не е била отчитана, последната е била
изчислена на основание чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Допълнително начисленото количество
електрическа енергия било в размер от 24 840 kWh, като стойността на това
допълнително количество електрическа енергия, изчислено по определената от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на Електроразпределение
Юг за период от 180 дни било в размер на сумата от 4802,62 лв. с ДДС, за която
сума била издадена фактура. Сочи, че фактурата била изпратена на ищеца, ведно с
всички релевантни за делото документи, получени от ищеца, за което представя
обратна разписка. Поддържа, че периодът на корекцията е правилно определен.
Твърди, че е налице законово основание за осъществяване на корекцията, като в
конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, в
който смисъл се позовава на практика на Върховния касационен съд. Сочи, че за
начисляване на корекционната сума не е налице законодателно изискване за
установяване на вина на потребителя, в който смисъл оспорва твърденията на ищеца.
Твърди, че считано от 04.5.2019 г. са в сила нови ПИКЕЕ, според които
преизчислението на количеството електрическа енергия вече се извършва от
операторите на съответните електрически мрежи. По така изложените съображения
се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
От
констативен протокол № ***г. се установява, че след извършена техническа
проверка на обект, находящ се в гр. С, ул. В.Л.е установено, че към захранващия
кабел, тип „СВТ“ в електрическото табло е присъединен допълнителен проводник
към фаза преди електромера, който не е собственост на „Електроразпределение Юг“
ЕАД и отчетената по него електрическа енергия не се заплаща. Установено е, че
допълнителният проводник, който е присъединен към фаза е със сечение 1х6 мм и
захранва цялата електрическа инсталация на сградата. Проверката е осъществена в
присъствието на ищеца, който е положил подпис върху констативния протокол. В
протокола е посочено, че след проверката присъединяването преди мерене е
отстранено и електромера, който не е собственост на „Електроразпределение Юг“
ЕАД е демонтиран за експертиза. В протокола е посочено, че последният е
съставен в присъствието на П.И.А. – полицейски служител при РУ – гр. Карлово.
С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 15.10.2020 г., съдът на
основание чл. 193 ГПК е открил производство по оспорване истинността, в
частност съдържанието на съставения констативен протокол, който е приел да се
ползва с материална обвързваща съда доказателствена сила досежно възприетите и
удостоверени с подписа на полицейския служител факти и обстоятелства.
Между
страните е налице спор досежно обстоятелството дали ищецът е титуляр на правото
на собственост по отношение на обекта, в който е осъществена проверката –
находящ се в гр. С, ул. В.Л., респ. дали между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия.
По
делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот по
наследство и съдебно решение № ***по ***. на ***С.Р., от който се установява,
че В. Д. Я., В.Д.Д.и С.Т.А.са собственици с равни права – по 1/3 ид.ч. за всеки
един от тях, на поземлен имот, представляващ дворно място с площ от 142 кв.м. с
административен адрес гр. С, В.Л.***, ведно с построената в него жилищна
сграда, състояща се на първи етаж от търговски обект с площ от 32 кв.м. и
самостоятелно обособено жилище с площ от 33 кв.м., включващо стая, вестибюл и
стълбище, и втори етаж с площ от 65 кв.м., състоящ се от две стаи, хол и кухня.
Представена
е скица на недвижимия имот, от която е видно, че последният е заснет с
идентификатор № ***., с адрес на поземления имот гр. С., В.Л.***.
От
представената от ответното дружество справка се установява, че по отношение
на сграда с идентификатор № ***.*.,
представляващ жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 65 кв.м.,
находяща се в гр. С., ул. В.Л., са регистрирани две самостоятелни измервателни
точки, както следва ИТН № *** с титуляр *** и ИТН № ***с титуляр С.А.С..
По
делото е представено удостоверение за наследници, от което е видно, че С.Т.А.е
починала на 24.02.2015 г. и е оставила за свои наследници ищецът С.А.С. и Н.А.С..
Установява
се, че по искане от 22.07.2019 г. на С.А.С., е сключен Договор за
присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределние Юг“ ЕАД от 26.07.2018 г., който е сключен по отношение на
обект с идентификатор № ***. с адрес гр. С. ул. В.Л.. Договорът е сключен от С.С.
– лично и в качеството му на упълномощен представител на Н.А.С., В. Д. Я. и В.Д.Д..
Съдът
намира, че от събраните в производството по делото доказателства се установява,
че ищецът е собственик на 1/6 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № ***.,
находящ се в гр. С.. В.Л.***. Съдът, при съобразяване на представената от
ответника справка за регистрирани измервателни точки на обектив на ул. В.Л. в
гр. С, установи, че процесният недвижим имот с посочения идентификатор, по
който последният се индивидуализира, е неправилно заведен в регистрите на
ответното дружество с адрес ул. В.Л.. Доколкото обаче е налице идентичност по
отношение на идентификационния номер ма недвижимия имот (идентификатор № ***.),
следва да се приеме, че ищецът в качеството му на титуляр на съответната ид.ч.
от правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот, има
качеството на потребител на електрическа енергия и на страна по възникналото
облигаторно правоотношение.
Издадена
е фактура № ***г. за сумата от 4 802,
62 лв. с ДДС, дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количество електрическа енергия. Фактурата е издадена от ответното
електроразпределително дружество „Електроразпределение
Юг“ ЕАД с клиент С.А.С..
В
хода на производството е прието заключението на вещото лице по изготвената и
неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която настоящият съдебен
състав намира за компетентно и безпристрастно извършена, поради което възприема
фактическите (доказателствени) изводи на вещото лице. Вещото лице е посочило,
че установеното в констативния протокол отразяват неправомерно свързване на
процения обект към електроразпределителната мрежа по смисъла на чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ, което води до неизмерване на реално ползваната електрическа енергия в
имота на ищеца. Вещото лице е установило, че методиката по ПИКЕЕ е правилно
приложена методиката по чл. 51 ПИКЕЕ, като изчислената неотчетена енергия е от 24
702 квтч. за периода от 03.01.2019 г. до 01.07.2019 г. и 138 квтч. за периода
от 01.07.2019 г. до 02.07.2019 г., което е равно на изчисленото в справката за
коригиране, като остойностяването е направено по действащата в процесния период
цена на електрическа енергия. Вещото лице е установило, че не е възможно да
бъде установен началният момент на неизмерване.
Снети
са показанията на свидетеля М.И.Б., която свидетелства, че ищецът е собственик
на къща, находяща се в гр. С, В.Л.***, като свидетелката има ключ от двора на
къщата, а целият първи етаж от къщата представлява магазин. Свидетелства, че
къщата е възстановена на ищеца в качеството му на наследник и е необитаема от
6-7 години. Свидетелства, че присъствала на проверката, заедно с ищеца С., като
единият от служителите уведомил ищеца, че електромерът е стар, не е на
дружеството и следва да бъде подменен, като следва да се заплати такса за
присъединяване. Служителите казали, че ще изпратят протокола за експертиза.
Свидетелства, че служителите не са показвали никакъв кабел. Тъй като ищецът
оперирал окото си се наложило служителите на ЕВН да му прочетат протокола, но
свидетелства, че не си спомня какво са му прочели. Твърди, че не е чула някой
да казва, че има неправомерно присъединяване.
В
производството са изслушани показанията на свидетеля А.С.Ч.– служител при
ответното дружество. Спомня си за проверка в гр. С на В.Л.***, като обектът, за
който се усъмнили бил заключен. Свързали се с ищеца чрез жена от магазина, като
той ги уведомил, че има работа и ще дойде по-късно. Влезли и установили, че има
директна връзка преди електромера, която захранва цялата инсталация на къщата,
поради което сигнализирали полицейските органи на тел. 112. След пристигане на
полицейските служители, отстранили кабела и преустановили електрозахранването,
като ищецът ги помолил да пуснат захранване за магазина, докато се открие
съответна партида. При предявяване на протокола свидетелства, че той го е
изготвил и че щом в последният е записано, че проверката е осъществена на ул. В.Л.,
така се е случило и не е допусната техническа грешка в протокола. Липсата на
посочен абонатен номер и ИТН било поради обстоятелството, че след извършена
проверка установили, че електромера не се води в регистрите на ЕВН.
Изслушан
е и свидетелят Д.И.Г. – служител при ответника, осъществил проверката на
02.07.2019 г. Посетили обекта по повод заявление на клиент, различен от ищеца,
като решили да преместят всички електромери в музейния комплекс извън сградата.
Достигнали до сградата на ул. В.Л., която имала магазин отдолу, и се свързали
със собственика, който ги уведомил, че ще дойде на следващия ден. Тогава
свидетелят видял, че вратата на двора е открехната, влязъл и видял ищецът
вътре, който ги уведомил, че има работа и до 30 минути ще се върне. Ищецът
осигурил достъп до таблото, което се намирало на приземния етаж, при което било
установено, че на място е присъединен проводник към фазата на захранващия
кабел, като преминаващата електрическа енергия не се отчита от електромера.
Сечението на проводника било 6 квадрата и видимо се виждало как последният
отива към втория етаж, т.е. че захранва и вторият етаж на къщата. Свидетелства,
че първият етаж – магазина се захранвал индивидуално, със собствен електромер.
Всичко било описано в констативен протокол, като бил подаден и сигнал до тел.
112. След отстраняване на кабела, къщата останала видимо без захранване.
Свидетелства, че констатираната ситуация била обяснена както на ищеца, така и
на полицаите. След проверката, ищецът се присъединил към мрежата по подадено
заявление. Сочи, че музейният комплекс е различен обект и е отделно от това
помещение. Свидетелства, че влезли на всякъде в музейния комплекс, всеки
електромер си имал отделен кабел. След като премахнали проводника г-н С.
повикал техник за да се постави кабел „времянка“ като се захрани втория етаж от
магазина.
Съдът
цени показанията на свидетелите на основание чл. 172 ГПК като достоверни и
житейски логични, като в производството по делото не са налице данни за
конкретна заинтересованост на свидетелите от изходa на правния спор,
предмет на производството по делото.
Снети
са и показанията на свидетеля М.И. Б.. Свидетелства, че живее в гр. С и знае
къде се намира Музейния комплекс „И.В.“, който имал няколко общи сгради, които
преди били към комплекса. В една от тях се помещавал клуб на СДС, в който
свидетелят участвал. Тогава сградата била необитаема и като наели помещението
поставили мебели в него. Помещението се ползвало преди реституцията. След
реституцията музейният комплекс се разделил сред много хора. Сочи, че на
приземния етаж било поставено голямо електромерно табло, на първия етаж бил
магазинът, а вторият етаж бил необитаем. Когато ищецът посещавал гр. С,
последният отсядал при свидетеля.
От
показанията на свидетеля П.И.А., на длъжност *** към РУ – Карлово, се
установява, че на 02.07.2019 г. получили сигнал за съдействие от ЕВН в къщата –
музей в гр. С.. При посещение на място снел самоличността на ищеца, който
разпознава в съдебната зала. Спомня си, че проверяващите съставили констативен
протокол, на което станал свидетел, но не е влизал в сградата и не са му
показвали кабел. Не си спомня да е подписвал протокола или да е бил канен за
това. При предявяване на протокола не разпознава подписа си.
В
случая приложимата нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на Закона за
енергетиката и в Правилата за измерване на количеството електрическата енергия,
издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ,
бр.25 от 30.04.2019 г. (ПИКЕЕ), тъй като проверката е осъществена на 02.07.2019
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. В ал. 2 на чл.
83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията, т. е. ДКЕВР, понастоящем
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, и да се публикуват от
комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с §
83, т. 1, б. "г" от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които
крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Константна
е практиката на Върховния касационен съд (напр. Решение № 115 от 20.09.2017 г
по търг. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК; Решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК; Решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1650/2014 г., I т. о., ТК), че по силата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в редакцията след ЗИДЗЕ,
обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., за периода след влизане в
сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ) е предвидено законово основание крайният снабдител едностранно да
коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа
енергия.
Последната
следва да бъде съобразена и при действието на новите Правила за измерване на
количество електрическа енергия, обн. ДВ, бр.25 от 30.04.2019 г.
Следователно
със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз
основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 ЗЕ
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр.25 от
30.04.2019 г.) е предвидена възможност за крайния снабдител на електрическа
енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия. Начините за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия е уредено в
зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на
доставената електрическа енергия.
С
новите правила е установено, че титуляр на вземането по корекционната фактура е
операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от
изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на този раздел
операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия,
както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена
мощност) и за „задължения към обществото“; ползвателят на мрежата заплаща на оператора
на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната
мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура е
електроразпределителното дружество, в случая „Електроразпределение Юг“ АД,
което е легитимирано и да отговаря по предявения отрицателен установителен иск,
а задължено лице е „ползвателят на мрежата“. Съгласно легалната дефиниция,
дадена в § 1, т. 41 а от ДР към ЗЕ, „ползвател на мрежата“ е физическо или
юридическо лице – ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед
легалната дефиниция, ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая
ищецът, доколкото като потребител на електрическа енергия, притежавания от него
имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да
получава електроенергия.
Предвид
така изложеното легитимацията на ответника за издаване на процесната фактура по
корекционната процедура произтича от посочения нормативен акт, в който смисъл е
ирелевантно за правилното разрешаване на спора, предмет на производството по
делото, че ответникът не е лицензиран за осъществяване на доставка на
електрическа енергия.
Доводите на ищеца за
незаконосъобразност на ПИКЕЕ, съдът намира за неоснователни. Те са приети от
компетентен орган – Комисията за енергийно и водно регулиране, на която е
възложено с разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ, да приема подзаконови
нормативни актове, предвидени в този закон, а именно правила за измерване на
количествата електрическа енергия, съгласно чл. 83, ал.2 ЗЕ. Отделно от това не
противоречат на Закона за енергетиката, както и на Директива 2009/72/ЕО. За
операторът на електроразпределителната мрежа съществува възможност за
начисляване на количество електрическа енергия в изрично предвидените от
правилата случаи, при спазване на стриктни формални изисквания, целящи
максимална защита на правата на потребителя. Безспорно е, че правоотношение по
доставка на електрическа енергия не е непоискана услуга, а на него следва да се
приравнят и случаите на неточно отчитане. Последните целят да се установи
реалното количество потребена електрическа енергия, а при грешка в отчитането,
причинена от неизправност на средството за търговско измерване или вследствие
на външна намеса, да се заплати прогнозната пазарна цена на електрическата
енергия за покриване на технологични разходи.
Начините
за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия е уредено в
зависимост от конкретните причини за неизмерване или неточно измерване на
доставената електрическа енергия.
В
раздел IX от приетите нови ПИКЕЕ се урежда редът и начинът за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, като в сравнение с отменените Правила се
разкрива по-детайлна правна регламентация
Съгласно
разпоредбата на чл. 51 ПИКЕЕ, на която се позовава ответникът за осъществяване
на корекцията, при установено неправомерно присъединяване на обект към
електрическите мрежи операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране
на присъединяването. Количеството електрическа енергия се изчислява по една
втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи
инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване.
Установено е, че преизчисляването по ал. 1 се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ.
Съдът
намира, че е спазена процедурата по чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, тъй като резултатите
от проверката са обективирани в констативен протокол, съставен в присъствието
на потребителя, като в случая не са били налице предпоставките на чл. 5 на чл.
49 ПИКЕЕ за изпращане на средството за търговско измерване за метрологична
проверка, тъй като в случая е установено захранване, което не преминава през
средство за търговско измерване.
В
случая констативният протокол не представлява официален свидетелстващ документ
по смисъла на чл. 179 ГПК, тъй като последният не съдържа удостоверително
изявление на длъжностно лице – полицейски служител. Това е така, поради
обстоятелството, че констативният протокол е изготвен в присъствието на
полицейски служител, но не е подписан от последния, в който смисъл са
свидетелките му показания, които съдът цени. Нещо повече – в случая
полицейският служител е присъствал на съставянето на протокола, но не и на
проверката, в който смисъл последният не е формирал непосредствени възприятия.
Следователно
доказателствената стойност на протокола не обвързва съда с материална
доказателствена сила, и обективираните в него изявления следва да се ценят във
връзка с всички събрани в производството по делото доказателства. Съдът намира,
че от показанията на свидетелите Ч.и Г. се установяват обстоятелствата,
констатирани при проверката досежно наличието на нерегламентирано
присъединяване към мрежата на електроразпределителното дружество.
Настоящият
случай попада в хипотезата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ – установено неправомерно присъединяване
на обект към електрическите мрежи. Предвиденото задължение по чл. 58 ПИКЕЕ за
уведомяване на МВР, също е изпълнено, видно от посоченото в констативния
протокол, в който смисъл са и показанията на свидетеля П.А.. Следва да се посочи,
че обстоятелството, че констативният протокол не е подписан от полицейския
служител не води до нарушение на посочената разпоредба, тъй като съгласно чл.
58 от ПИКЕЕ присъствието на служител на Министерство на вътрешните работи не е
условие за осъществяване на проверката, респ. за установяване намеса в
измервателната система, а следствие от констатация за осъществена намеса.
Следователно, регламентираната процедура ангажира оператора на мрежата да
сигнализира органите, компетентни да предприемат необходимите действия,
доколкото съгласно чл. 234мв НК неправомерно въздействие върху уредите за
търговско измерване на електрическа енергия е прогласено за престъпление.
В
случая обаче съдът намира, че констативният протокол не е съставен съобразно
формалния за това ред, установен в ПИКЕЕ, тъй като в последният е посочено, че
проверката е осъществена в обект, находящ се в гр. С., ул. В.Л., а от
доказателствата по делото се установи, че ищецът е собственик на съответната
ид.ч. от обект, находящ се на В.Л.***, който неправилно е заведен в регистрите
на ответника под № 3. Този технически пропуск води до невъзможност за
позоваване на протокола досежно мястото на проверката, което е съществен
елемент от предпоставките за ангажиране на отговорността на потребителя.
Следва
да се посочи, че ищецът е легитимиран да оспорва цялото вземане, доколкото
представената по делото фактура, обективира задължение, начислено единствено в
тежест на ищеца. По същество, дори да се установят предпоставките за ангажиране
отговорността на потребителя, последният отговаря съобразно правата си в
съсобствеността, доколкото към датата на проверката последният не е депозирал
заявление за откриване на партида при ответника на негово име. Нещо повече,
след проверката е налице сключен договор за присъединяване, но последният е
сключен от ищеца – лично и в качеството му на представител на останалите
съсобственици.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът намира за неоснователни
доводите на ищеца, че липсата на предвиден ред за уведомяване на потребителите
за извършената корекция на сметка в Общите условия, след приемане на
изменението на Закона за енергетиката, води до липса на основание за
начисляване на претендираната стойност за установено неотчетено количество
електрическа енергия, в който смисъл е най-новата практика на Върховния
касационен съд, обективирана в Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д № 2991/2018 г., ВКС, III г. о., която
настоящия съдебен състав споделя и намира, че не следва да намери приложение,
обективираната в предходни съдебни актове на касационната инстанция практика. В
посоченото решение състават на Върховния касационен съд е приел, че ако в ОУ в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията, но не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на
сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Съставът на ВКС
посочва, че това следва от общото правило на чл. 183 ЗЗД и от общия принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване, а така също и от равенството на
страните в гражданския процес. Страните при равни условия доказват своите
твърдения и решението следва да се вземе на базата на събраните доказателства,
а не искът за реално потребена електрическа енергия да се отхвърля априори
поради липса на предварителни процедури за защита на потребителите. В този
смисъл са и Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III
г. о., Определение № 120 от 25.02.2019 г. по т. д. № 2499/2018 г., ВКС, II т.
о.
Съдът
не възприема доводите на ответника, че за ангажиране отговорността на
потребителя следва да бъде установено виновно поведение, тъй като с по-новата
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 115 от
20.09.2017 г по търг. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК, е прието, че правото на
крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на
количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия,
поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото
без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е
обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване
на електрическата енергия се дължи на виновно поведение на потребителя. За
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния
снабдител по един от предвидените в раздел IХ от ПИКЕЕ начини е достатъчно да
бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на
електрическата енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
На
следващо място въпреки, че настоящия случай на неотчитане на електрическа
енергия, попада в хипотезата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, не е възникнало основание
за ответника да начисли количеството електрическа енергия по реда на чл. 56,
ал. 3 ПИКЕЕ за период не по-дълъг от 180 дни, и на още едно основание. Това е
така, тъй като всички хипотези на едностранна корекция на сметка на потребител
касаят случаи на реално доставено и потребено количество електрическа енергия,
което поради установено неправомерно въздействие по отношение на измервателната
система или грешка, не е отчетено в пълния му предоставен обем. В тези случаи с
така приетият подзаконов нормативен акт и доколкото се касае за електрическа
енергия, предоставена за минал период, която не е отчетена, е представена
методика, съобразно с конкретната хипотеза, за начисляване количеството и
стойността на електрическата енергия. Т.е. във всички случаи се касае за реално
потребление на електрическа енергия, което не е отчетено и заплатено.
В този смисъл посочените правила са приети за
да се избегнат хипотези на неоснователно обогатяване в полза на потребителите
на електрическа енергия. За да достигне до този извод съдът съобрази актуалната
практика на Върховния касационен съд, постановена с Решение №
50/17.03.2021 г. по гр. д. № 1845/2020 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, в
което се приема, че електроразпределителното дружество може да преизчислява
сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително
доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в
хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с
изключение на чл. 48 - чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова
нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал
период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената
електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на
установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов
потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията
между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа
енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия
при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.
Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати
цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от
реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. В този смисъл са и Решение
№ 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО, Решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и Решение № 21/01.03.2017 г. по
гр. д. № 50417/2016 г. на I ГО.
В този смисъл е и разрешението, дадено с Решение
№ 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., в което е прието,
че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 /обн. ДВ,
бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на
съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за
минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и
заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите
параметри на средството за търговско измерване.
В
настоящия казус, макар да е установено неправомерно присъединяване към
електрическата мрежа на ответника, не се установи, че електрическа енергия е
била потребена. За да достигне до този извод съдът цени показанията на
свидетелите Б.и Б., от които се установява, че имотът е необитаем, не се ползва
за задоволяване на жилищни нужди на наследниците и не разполага с битови
условия за ползването му. Установява се, че в случая се ползва единствено
първия етаж от помещението, което се отдава под наем на лице, което и титуляр
на партида, регистрирана при ответника с измервателна точка № *** с титуляр ***.
От показанията на свидетелите – служители на ответника, се установява, че
неправомерното присъединяване е захранило целия обект, но по отношение на
втория етаж от къщата последната не е отчитана, доколкото по отношение на
останалите електроснабдени обекти е било налично средство за търговско
измерване, отчитащо потребената електроенергия. Т.е в процесния случай предмет
на производството по делото е втория етаж от недвижимия имот, за който се
установи, че е необитаем.
Предвид
така изложеното съдът намира, че за ответника не е възникнало право за
осъществяване на едностранната корекция на сметката на потребителя.
С
оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски. В производството ищецът е доказал разноски в размер на сумата от 192,
11 лв. за заплатена държавна такса, 20 лв. – депозит за изслушване на свидетел
и 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на размера на
адвокатското възнаграждение е направено възражение за прекомерност от страна на
процесуалния представител на ответника, което съдът намира за неоснователно,
доколкото последното е съобразено с фактическата и правна сложност на правния
спор, предмет на производството по делото и не следва да бъде редуциран до
минималния размер, който определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза в размер на сумата от 566, 18 лв. Адвокатското възнаграждение се
претендира за процесуално представителство, осъществено от адв. Ч., което е
видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Следователно на ищцата следва да бъдат заплатени разноски в общ размер от 812,
11 лв.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, против „Електроразпределение
Юг“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
С.А.С. не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата от 4 802, 62
лв. – едностранно начислена сума корекция на сметка за неизмерено
количество електрическа енергия за периода от 03.01.2019 г. до 02.07.2019 г. за
обект в гр. С., ул. В.Л..***, за която сума е издадена фактура № ***г.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК „Електроразпределение
Юг“ ЕАД да заплати на С.А.С. сумата от 812, 11 лв.
– съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 2976/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК