Решение по дело №1971/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………../ ........07.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

 

 При участието на секретаря Мая Иванова

 като разгледа докладваното от съдията

 търговско дело № 1971 по описа за 2019 г.,

 за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума в размер 16 905.76 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., както и сума в размер 4 991.94 лeвa,  представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 2.) сума в размер на 109 771.22 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016 г., както и сумата от 33 413.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.

В исковата си молба ищецът „Кей енд Ес Енерджи“ ЕООД излага твърдения, че е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договори за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия, сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД /сега „Енерго-про мрежи“ АД/. Твърди също така, че  е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83/11.05.2009 г. с ответното дружество „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД /сега „Енерго-про продажби“ АД/, по силата на който последното се е задължило да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР /сега КЕВР/ с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. Вятърната електрическа централа била присъединена към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРО-РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД (с предходно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електроенергия № 4009 от 20.12.2006 г., сключен между ищцовата страна и Електроразпределение - Варна АД.

Ищецът твърди, че за месец октомври 2016 г. е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 78,109 MWh, за която е издал Фактура № 180/14.11.2016 г. на стойност 742,81 лв. с ДДС, като продажната цена по излишък на балансиращия пазар за количеството от 78,109 MWh възлизала на 7,9250 лв./MWh. Издаден е първичен счетоводен документ по горните цени, тъй като съответните количества  ел. енергия  са произведени докато централата в рамките на същия месец е работила под 2 250 часа при надхвърлен праг от 2 000 MWh нетно специфично производство /НСП/ на електроенергия от инсталиран 1 кW мощност. Тъй като в следващия месец централата е надминала 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh/инсталиран 1 кW мощност, ищецът издал на ответника Дебитно известие № 186/30.11.2016 г. към Фактура № 180/14.11.2016 г. за сумата от 16 905,76 лв. с ДДС за количествата електроенергия произведени през м. октомври 2016 г. Сочи, че към настоящия момент дължимата сума не била заплатена от ответника, който поради забавата си дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 4 991,94 лева за периода от 01.01.2017 г. до датата на подаване на настоящата искова молба.

По отношение на втория иск сочи, че за месец ноември 2016 г. е доставил електроенергия на ответника в размер на 421.891 MWh,  за която е издал Фактура № 187/30.11.2016 г. на стойност 116 079. 43 лв. с ДДС, като продажната цена за посоченото количество е 188,29 лв./MWh /приложимата цена за електроенергия, произведена преди достигане на 2 250 часа работа и след достигане на 2 000 MWh НСП на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност/, а за количеството от 100 MWh е 172,95 лв./MWh - преференциална цена за електроенергия, произведена след достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh НСП от инсталиран 1 kW мощност. Ответникът е заплатил ищеца единствено сумата от 6 308,21 лв., като останалата сума в размер на 109 771,22 лв. с ДДС останала дължима заедно с обезщетение за забава в размер на 32 413,16 лв. за периода от 01.01.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба.

Относно формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание §7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10.

Ищецът твърди, че с посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа. С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г. е въведен допълнителен критерий досежно количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар.

Въз основа на така приетите изменения в закона, е постановено Решение СП-1/31.07.2015г., с което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7 нетното специфично производство за електрическа енергия на вятърни ел.централи при определена цена 188,29лв., без ДДС /т.е.т.8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена от 172,95лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа.

С оглед на така определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна ел.централа, ищецът твърди, че „Енерго-Про Продажби“ АД следва да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална цена, до достигане на максималното количество от 2000 kwh при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10. Едва след достигне на 2300 kWh НСПЕ, ел.енергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на балансиращия пазар. На основание горното счита претендираните суми за дължими и моли за постановяване на осъдително решение в негова полза.

С депозирания отговор на искова молба „Енерго-Про Продажби" АД изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на НСП е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, респективно при осъщественото плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, ищецът е следвало да издаде кредитни известия и коригира данъчната основа посока намаление до приложимата цена за излишък на балансиращия пазар. Според ответника тълкуването на разпоредбите на ЗЕВИ вр. решенията на КЕВР водят до извод, че прагът, след който не се дължи преференциална цена за произведената енергия е съответстващото за категорията нетно специфично производство, а не ефективните часове за ценовата категория, а в конкретика законът допуска да бъдат заплатени по преференциална цена само 2000 kWh, респективно остатъкът при продажба се заплаща по цена за излишък.

В постъпилото становище с вх.№ 15984 от 19.06.2020 г. от третото лице помагач от страна на ответника „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, се оспорват предявените искове като неоснователни като се отправя претенция до съда да бъдат изцяло отхвърлени. Поддържа се, че искането за заплащане на преференциална цена за процесните количества електрическа енергия, изкупени от ответника, е неоснователно, тъй като е в протовиречие с чл.31, ал.5 от Закона за енергетиката от възобновяеми източници. Излага подробни съображения по същество и в подкрепа на доводите си.

В допълнителната искова молба и респективно допълнителен отговор, страните поддържат и доразвиват аргументите си по приложението на относимите нормативни актове и собствената си изправност по договорите.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и претендира уважаването им в цялост. С представените в предоставения от съда срок писмени бележки обосновава становището си за неприложимост на т.1.7. от Решение № СП-1/31.07.2015 г., както и на невлязлото в сила Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР.

В хода на устните състезания процесуалният представител на ответника моли за отхвърляне  на исковете по съображения за тяхната неоснователност и недоказаност. С приложената писмена защита поддържа направеното искане въз основа на изложеното в отговора становище.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, което възлага в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно правоотношение, изправността си по същото, както и механизма за определяне на приложимата цена към процесните периоди.

Между страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ, а ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и страните са в правоотношения за изкупуване на ел.енергия по договор № 83/11.05.2009 г. Не е спорен и е приет за ненуждаещ се от доказване факта, че до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г.; количествата произведена и фактурирана електроенергия, както и този относно извършените от ответника плащания за процесните два месеца.

Въз основа на сключения Договор за изкупуване на електрическа енергия № 83/11.05.2009 г. „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД /сега „Енерго-про продажби“ АД/, ответното дружество се е задължило да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР /сега КЕВР/ с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.

Не е налице спор и относно количеството на произведената и доставена електроенергия, като за месец октомври 2016 г. , като тя е в размер на 78,109 MWh, а за месец ноември 2016 г. в размер на 421.891 MWh. Процесните количества произведена електрическа енергия са получени от обществения доставчик „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ.

Съгласно приетото от ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. са определени преференциални цени на ел.енергия, произведена от вятърни електрически централи, при които се прилага специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни часове на работа на ветровите генератори: до 2250 годишни часа включително и над 2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011 г. между страните по договорите за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лева /MWh за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95 лева /MWh, в съответствие с чл. 21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.

Действащият към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ е отменен с влезлия в сила на 03.05.2011 г. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима към процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР цена на изкупуване на ел.енергия.

Не се оспорва по делото, че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 г., съгласно което крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните снабдители.

 В сила от 24.07.2015 г. е извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно специфично производство на електрическа енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.

Разпоредбата е с императивен характер и се прилага към заварените правоотношения, които преурежда за бъдеще при отсъствие на норма, изключваща действието към определена категория договори. Изводът кореспондира и с клаузата по чл. 18 ал.2 от Договора за изкупуване на енергия между страните, съгласно която решението на компетентния регулаторен орган за промяна в преференциалната цена на изкупуване се прилага от датата на влизането му в сила без нужда от допълнително споразумение между страните.

След влизане в сила на измененията на закона и в изпълнение на §17 от ПЗР, регулаторният орган е приел Решение №СП-1/31.07.15г. и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР, с които е определено нетното специфично производство на ел. енергия. Решението от 2015 г. е отменено с влязло в сила решение на АССГ София. Касателно второто, същото е прогласено за нищожно с Решение № 6355/29.10.2019 г. по адм.д. № 4422/2019 г., по описа на Адм. Съд – София-град, което не е влязло в законна сила. Доколкото обжалването на решенията не спира изпълнението им, същите като подлежащи на предварително изпълнение обвързват страните.

 

Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към  момента на настоящото произнасяне подлежи на изпълнение и регулира спорните отношения между страните /чл. 13, ал.9 от ЗЕ/. В този смисъл въведения от ищцовото дружество аргумент, че предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 г., последното не е влязло в сила и не следва да бъде вземано под внимание, не почива на закона. От друга страна, ищецът не сочи конкретни пороци,  обосноваващи твърденията му за нищожност на административния акт, които да бъдат проверени при извършения косвен съдебен контрол, а възраженията касаещи неговата незаконосъобразност са бланкетни.

Решението установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006 г. В т. 8 и т.9 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР производителите на ел.енергия от ВяЕц са разграничени в две отделни групи – работещи до 2250 часа и работещи над 2250 часа. Предвидените две тарифни групи цени за изкупуване на произведена енергия от вятърните централи налагат извода, че не е допустимо преминаване на една и съща централа последователно от една към друга преференциална категория цена.

В чл. 18 ал.4 от Договора страните са заложили изкупуване по перференциална цена на достигнати 2250 пълни ефективни часове на работа, т.е. изкупните цени за централата, собственост на ищеца се определят от т.8 на Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР.

Като се вземе предвид безспорното между страните  обстоятелство, че през м. октомври и м. ноември 2016 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си специфично производство от 2000 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена от 188,29 лева /MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че произведената от централата на ищцовото дружество ел.енергия за процесния период е надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.

Следователно е лишен от основание доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29 лева /MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. – 172,95 лева /MWh, а след достигане на 2 300 kWh нетно специфично производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.

С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. На отхвърляне подлежат и акцесорните претенции за обезщетение за забава, както и за присъждане на законна лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им заплащане.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за тяхното извършване възлизат на 5 784 лева. Възнаграждението е в минималния по чл. 7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения с включен ДДС, поради което и не се налага редуцирането му.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума в размер 16 905.76 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., както и сума в размер 4 991.94 лeвa,  представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, 2.) сума в размер на 109 771.22 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016 г., както и сумата от 33 413.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.

ОСЪЖДА „КЕЙ ЕНД EC ЕНЕРДЖИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* сумата от 5 784 /пет хиляди седемстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: