ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№666
15.07.2020 г., град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На петнадесети юли 2020
година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1401 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД със седалище в гр. София против Разпореждане №2457 от
28.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. №963/2020 г. по описа на РС Стара
Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против И.Д.И.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно като противоречащо
на материалния и процесуалния закон. Счита, че мотивите на първоинстанционния
съд, поради които е приел, че уговорената в договора клауза за прехвърляне на
задължението, е неравноправна на основание чл. 143, т. 15 от ЗЗП, са
неправилни. Счита, че тази клауза е
неразноправна само когато може да доведе до намаляване на гаранциите на
потребителя. Намаляването имало обективни характеристики и не било свързано със
субективното усещане на длъжника, че предпочита да дължи на едно лице, а не на
друго. Гаранциите били свързани със законово уредени изисквания спрямо
кредитора, които в случая били налице и за двете финансови институции. Твърди,
че, след като е встъпил в правата на кредитора след изтекъл срок на договора,
той не може да начислява такси, комисионни, възнаградителни лихви и други
вземания, поради което нямало опасност за влошаване на положението на
длъжника. Излага съображения и в
подкрепа на несъгласието си с приетото от заповедния съд досежно реципрочна
клауза, която да позволява на длъжника да бъде заместен от трето лице. Моли,
съдът да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.
Съдът,
като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено
следното.
Производството
по делото е било образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД срещу И.Д.И. ***, за вземане в размер на 328.41
лева – главница, 38.46 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от
05.02.2013 г. до 04.10.2013 г., 103.08 лева – лихва за забава за периода от
10.01.2017 г. до 14.02.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Посочено е, че вземането произтича от договор за стоков кредит от 08.01.2013
г., сключен между длъжника и „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД за сумата от 439.99
лева. Посочено е, че с договор за цесия от 10.01.2017 г. кредиторът е
прехвърлил вземането си на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като е приел, че искането на заявителя се основава на
неравноправна клауза – чл. 14, изр. 1 от договора, според която заемодателят
имал право по всяко време да прехвърли правата си по договора без съгласието на
длъжника, като това може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя,
защото за него не е без значение кой е негов кредитор. Приел е, че в договора
не е предвидена реципрочна (равноправна) възможност за длъжника трето лице по
негов избор да го замести в дълга му по смисъла на чл. 102 от ЗЗД, което водело
до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. Приел е,
че нямало данни клаузата да е била уговорена индивидуално, защото е видно, че
договорът представлява предварително подготвена бланка, в която са попълнени
ръкописно само празните полета. Приел е, че заявителят, който основава искането
за издаване на заповед за изпълнение по този договор, трябвало да представи
доказателства, че клаузата на чл. 14, изр. 1 е уговорена индивидуално. Позовал
се е на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, като е приел, че според този текст кредиторът
може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице при условие, че
договорът за потребителски кредит съдържа такава възможност. Приел е, че след
като цесията е нищожна, тя не е произвела присъщите ѝ правни последици и
не е прехвърлила вземането.
Частната
жалба е основателна.
Пред
районния съд е било предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу И.Д.И. ***, за вземане в размер на 328.41 лева – главница, 38.46 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2013 г. до 04.10.2013 г.,
103.08 лева – лихва за забава за периода от 10.01.2017 г. до 14.02.2020 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от
договор за стоков кредит от 08.01.2013 г., сключен между длъжника и „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД за сумата от 439.99 лева. Посочено е, че с договор за
цесия от 10.01.2017 г. кредиторът е прехвърлил вземането си на „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД.
Съгласно
чл. 14 от договора за потребителски кредит, сключен между длъжника и
първоначалния кредитор – цедент, кредиторът може незабавно след сключване на
договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по договора на
избрано от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласието
на кредитополучателя. Според второто изречение на чл. 14 от договора, с
подписването му кредитополучателят приема горното за уведомление по чл. 99 от ЗЗД.
Тази
клауза не е неравноправна и нищожна на това основание. Вярно е, че процесният
договор за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и по отношение на него се прилагат и нормите
на чл. 143-148 от ЗЗП. Според чл. 143, т. 15 от ЗЗП (в редакцията му преди ДВ,
бр. 100/2019 г.) неравноправна клауза е тази, която дава възможност на
търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите за потребителя. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК (отм.) кредиторът може
да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие че
договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Правилно
заповедният съд е приел, че по същество в чл. 14 от договора е предвидена
възможност кредитора да прехвърли вземането си. В тази клауза обаче не е
посочено, респ. няма как да се приеме, че прехвърлянето не може да стане без
съгласието на длъжника. Освен това, за да бъде неравноправна, уговорката трябва
да е очевидно във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за
добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора, като е и дадена възможност на търговеца
без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията по договора,
но когато това може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя. С
други думи законодателят не е изключил абсолютно възможността кредиторът да
прехвърли правата си на трето лице, без да уведоми потребителя (такова
задължение не е предвидено и в ЗПК), а е обвързал това с гаранциите на
потребителя – ако прехвърлянето няма да доведе до намаляването им,
обстоятелството, че прехвърлянето на правата е станало без съгласието на
потребителя, е без значение.
В
случая не може да се приеме, че прехвърлянето на вземането води до намаляване
на гаранциите за потребителя, защото гаранцията не е свързана с възможността
длъжникът да избира кой да му бъде кредитор. Гаранцията по смисъла на ЗЗП е
легално определено понятие и то е свързано с необходимостта към момента на
продажбата стоката да притежава всички свойства и характеристики, за които
устно е съобщил продавачът, демонстрирал е чрез мостра в магазина или те са
описани в съпътстващата техническа документация, етикет, рекламно послание или
писмен договор. За 2-годишен срок от продажбата продавачът носи отговорност за
всяко едно несъответствие (недостатък), което е установимо или което се прояви
време на първоначалния преглед на стоката или при експлоатацията ѝ. Тази
отговорност се изразява в това, че при наличие на недостатък или дефект
продавачът е длъжен изцяло за своя сметка и в определен от закона срок, да
приведе стоката в съответствие с договора за продажба. ЗЗП урежда още една
гаранция – търговска, която представлява писмено изявление на търговеца или
производителя на стоката, с което се обвързва да поеме задължения към
потребителя, които да допълнят тези от законовата гаранция. С други думи е
видно, че уредените в закона гаранции не са свързани и не се отнасят до
кредитирането и избраната от длъжника кредитна институция. Обстоятелството, че
за длъжника не е предвидена възможност всяко трето лице по негов избор да го
замести в дълга му по договора, не означава неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Изначално правото по
чл. 102 от ЗЗД не е реципрочно на правото по чл. 99 от ЗЗД, тъй като става дума
за две различни правни фигури, които законът урежда по различен начин.
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че не е имало пречка „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД да
прехвърли вземането си на заявителя „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. Клаузата от
договора за потребителски кредит е валидна, а договорът за цесия е произвел своето
действие.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2457
от 28.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. №963/2020 г. по описа на РС Стара
Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение и изпълнителен лист по заявлението на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
чл. 410 ГПК срещу И.Д.И. *** за вземане в размер на 328.41 лева – главница,
38.46 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 05.02.2013 г. до
04.10.2013 г., 103.08 лева – лихва за забава за периода от 10.01.2017 г. до
14.02.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: