Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 476
град Плевен, 25.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на
прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№ 652/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 328/26.06.2023г., постановено по а.н.д. № 1073/2023г.,
Районен съд Плевен, седми наказателен състав е отменил Наказателно
постановление (НП) № 700502-F688129/24.04.2023г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, Дирекция „Оперативни
дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което на ЕТ „Балкан – 51 – Ч.П.” с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Полтава” №4,
представляван от Ч.Г.П., на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък добавената
стойност (ЗДДС) е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 лв., за извършено нарушение по чл.27, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Началник Отдел „Оперативни дейности” –
Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, чрез пълномощник,
страна по а.н.д. № 1073/2023г. по описа на Районен съд Плевен.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, с доводи, че нарушението е извършено по непредпазливост/небрежност, което не
освобождава наказаното лице от отговорност, поради което правилно
административнонаказващия орган му е наложил административно наказание. В тази
връзка се поддържа, че неправилно районният съд е приел, че липсва виновно
поведение от страна на наказаното лице, поради което нарушението не е
съставомерно. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и потвърждаване
на издаденото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от надлежно упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба на
заявените в нея основания. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява. В депозирано по делото писмено становище оспорва касационната
жалба и моли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно оспореното
съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за основателна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на 25.11.2022г. в 14:30 часа, инспектори от ТД на
НАП Велико Търново, офис Плевен извършили проверка в магазин за промишлени
стоки, находящ се в гр. Плевен, ул. „Цар Борис III” №102, стопанисван от ЕТ „Балкан
– 51 – Ч.П.”*** с ЕИК *********, представляван от Ч.П.. В хода на проверката
установили, че в обекта е осигурен, монтиран и въведен в експлоатация касов
апарат с ИН на ФУ №DT482466 и ИН на ФП № 36625177, свързан дистанционно с НАП.
След извършен анализ на използваният в обекта програмен продукт „Фискални
устройства с дистанционна връзка“ било установено, че за периода от месец
ноември на 2021г. до месец октомври на 2022г. включително, по фискалното устройство
бил реализиран общ оборот от 23 737 лв., от които 395 лв. били отчетени в група
„А” като стоки, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки
и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС, както и продажби, за които
не се начислява ДДС. Тези стоки представлявали „скари“, които следвало да се
маркират в група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20%
ДДС.
Констатираните обстоятелства, инспекторите от ТД на
НАП Велико Търново, офис Плевен отразили в Протокол за извършена проверка,
като на представляващия дружеството било
указано да се яви на 02.12.2022г. за довършване на проверката по документи. На
определения ден представляващият едноличния търговец се явил и представил на
контролните органи заверено копие от писмо с изходящ № 37 от 28.11.2022г. на
фирма „Еф Ди Ес” с управител Горан Стоянов, занимаваща се с фискални системи и
касови апарати и която фирма обслужвала и неговият касов апарат. В писмен вид било
обяснено, че констатираното от проверяващите органи се дължи на погрешно
зададен от фирмата софтуер, който едноличния търговец фактически използвал.
На 07.12.2022г. в офис на Главна дирекция „ Фискален
контрол“ в гр. Плевен, в присъствието на представляващия едноличния търговец
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по чл.27,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин във връзка с извършената на 25.11.2022г.
проверка в обекта, стопанисван от едноличния търговец. Последният се запознал с
констатациите в акта и го подписал без възражения. Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното НП.
При така установените факти
и извършения им анализ въззивният съд приел, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано. За да достигне до този извод съдът е изложил
мотиви, че с издаването на наказателното постановление наказващият орган е
целял реализиране на административнонаказателна отговорност за субектите,
извършили административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Посочил е, че последното
съставлява действие или бездействие, което нарушава обществения ред на държавно
управление в конкретна област, обявено от закона за наказуемо и е извършено
виновно. По отношение на вината по
аргумент на чл.11 от ЗАНН е посочил, че следва да се спазват правилата на
чл.11, ал.2 от НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава, когато деецът
е осъзнавал обществената опасност на извършеното, това че е забранено от закона
и да е искал настъпването на съответните забранени от закона последици. Предвид
гореизложените аргументи, въззивният съд приел, че от доказателствата по делото
се установява липса на виновно поведение от страна на наказаното лице, поради
което и нарушението е несъставомерно. С горните мотиви съдът е отменил
атакуваното пред него наказателно постановление.
Настоящата инстанция
намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила, а именно на изискването за мотивиране на съдебния
акт.
При формиране на извода за
липса на виновно поведение у нарушителя, съдът не е съобразил разпоредбата на
чл.83, ал.1 от ЗАНН. Константна е съдебната практика при прилагането на
последната разпоредба като изключение от общия принцип на ЗАНН за личната
административнонаказателна отговорност на физическите лица, че когато в
нормативен акт е предвидена възможност за реализиране на такава отговорност по
отношение на еднолични търговци и юридически лица за допуснати нарушения при
осъществяваната от тях дейност, тази отговорност е обективна (безвиновна) и при
реализирането й не може да се търси и доказва вина, независимо от формата й.
В конкретния случай,
субектът на административнонаказателната отговорност не е физическо лице, за да
се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до
налагане на имуществена санкция на едноличен търговец, съгласно чл.83 от ЗАНН.
За целите на административното наказване едноличните търговци са приравнени към
юридическите лица. Отговорността на юридическите лица и едноличните търговци по
ЗАНН е своеобразна обективна „безвиновна” отговорност. При тази отговорност не
може да се обсъжда въпросът за вина, тъй като никое юридическо лице или
едноличен търговец не може да прояви вина в поведението си, защото това е
присъщо само за физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и
дееспособност. Въпросът за вината, както и другите субективни признаци на
състава на нарушението е ирелевантен и не подлежи на изследване нито от
административнонаказващия орган, нито от съда.
Тъй като отмяната на
наказателното постановление е мотивирана от въззивният съд единствено с липсата
на виновно поведение от страна на едноличния търговец и предвид изложените
по-горе съображения относно приложението на института на вината по отношение на
тези лица, настоящата касационна инстанция намира, че не са изложени мотиви по
същество относно законосъобразността или не на атакуваното пред първата
инстанция наказателно постановление, респективно АУАН, въз основа на който е
издадено. Изключвайки направения от въззивния съд анализ за незаконосъобразност
на наказателното постановление в контекста на установената липса на виновно
поведение на търговеца, липсва анализ на установените факти, не са изложени
решаващи мотиви по възраженията на жалбоподателя и не може да се извърши
проверка от касационната инстанция за правилно прилагане на закона. Следва да
се отбележи, че в жалбата си до районния съд едноличния търговец е изложил
съображения за маловажност на наказателното постановление, по които не е взето
отношение от съда. Районният съд дължи произнасяне и по отношение наличието или
не на маловажност в конкретния случай.
Допуснатите нарушения на
съдопроизводствените правила са твърде съществени и водят до накърняване на
правото на защита на жалбоподателя. В случая е недопустимо при принципно изяснена
фактическа обстановка изводите за материалната законосъобразност на акта за
пръв път да бъдат изложени в касационното решение, като по този начин страната
се лишава от право на съдебна защита на две инстанции.
По изложените съображения
решението на Районен съд Плевен следва да бъде отменено и при условията на
чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав.
При новото разглеждане на
делото въззивният съд следва да даде отговор на изложените възражения на
жалбоподателя, относно съставомерност на нарушението, въз основа на приетото от
него извърши анализ и изведе аргументиран извод за законосъобразност или
незаконосъобразност на наказателното постановление, включително за наличието
или липса на маловажност в конкретния случай, като се произнесе и по
разноските.
Водим от горното и на
основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.222,
ал.2, т.1 от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№328/26.06.2023г., постановено по а.н.д. № 1073/2023г. по описа на Плевенски
районен съд.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на
обжалване.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.