Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Троян, 03.09.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд първи състав
на трети август две
хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
Секретар: Ценка Банчева,
като разгледа докладваното от съдията
Симеонова
гражданско дело № 809 по описа на съда
за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
предявен от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***,
законен представител ***, пълномощник адвокат З.Ц. от САК, против Х.И.Г., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, с която е предявен иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК с цена на иска 2 090.21 лв. Претендира се установяване
съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 388/2019 г. по описа на Районен
съд гр.Троян.
В молбата се твърди, че между кредитора „***“
ЕАД, ЕИК *** и длъжника
Х.И.Г. са съществували и валидно са действали Договор
за мобилни услуги № ********* от 06.12.2014 г.; Договор за мобилни услуги №
********* от 20.12.2014 г.; Сертификат за пакетни услуги Combo+ № ********* от
20.12.2014 г.; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
15.04.2015 г.; Заявление за смяна на номер № ********* от 01.07.2015 г.;
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 14.07.2015 г.; Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 23.10.2015 г.; Заявление за пренасяне на номер в мрежата №
********* от 23.10.2015 г.; Допълнително споразумение № ********* към договор
за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 20.08.2016 г.; Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.05.2017
г.
Сочи се, че претендираните вземания са
индивидуализирани по размер и основание в издадени от ищеца фактури с №
**********/18.04.2017 г., № **********/18.05.2017 г., № **********/18.06.2017
г., № **********/18.07.2017 г. и № **********/18.08.2017 г., като общата
стойност на неизплатените парични задължения от страна на отв.Х.И.Г. възлиза на
2 091.21 лева. Посочено е, че изискуемостта по всяка от фактурите е настъпила
15 дни следи датата на издаването й.
Ищецът прави искане
съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено
по отношение на Х.И.Г. наличието на вземане на „***“ ЕАД по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 388 по описа на Троянски районен съд за
Претендират се направените в настоящото
производство разноски, както и разноските в заповедното производство.
При проведената процедура по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответницата – адв.Г.И.Г. ***, който е взел становище за
допустимост, но неоснователност иска, който оспорва изцяло. Адв.И. релевира
възражение за нищожност на клаузите, от които произтичат претендираните
вземания за неустойка с аргументи, че същите са неравноправни по см. на чл.143,
ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП.
Адв.И. оспорва твърденията,
изложени в ИМ, че отв.Г. дължи паричните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение. Моли предявеният иск срещу Х.Г. да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител, не се
представлява и от пълномощника си адв.З.Ц. от САК. От последния е постъпила
писмена молба-становище, в която е заявено съгласие делото да се гледа в отсъствие
на процесуалния представител. Адв.Ц. е
посочил, че поддържа исковата претенция, като моли искът
да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък
по чл.80 ГПК. Подробно е взето отношение по същество на делото.
Ответницата
Х.И.Г. се представлява в съдебно заседание от назначения й особен представител
адв.Г.И., който поддържа подадения отговор на ИМ и прави искане предявеният иск
да бъде отхвърлен. В представена писмена защита особеният представител е развил
подробно своите доводи и правни аргументи в подкрепа на искането си.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Ищецът претендира съществуване на вземане в общ
размер на 2 090.21 лв., за което е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
От приложеното
и прието като доказателство по делото ч.гр.д. № 388/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Троян се установява, че на 29.03.2019 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Пазарджик за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Сезираният съд е прекратил производството поради
неподсъдност и е изпратил делото на компетентния Троянски районен съд, който по
образуваното ч.гр.д. № 388 /2019г. е издадал заповед за изпълнение на парично
задължение № 170 от 15.05.2019 г., с
която е разпоредено на ответника Х.И.Г., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати на кредитора „***” ЕАД, вписано в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.***, представлявано от ***, заедно с ***,
сумата 2 090.21 /две хиляди и деветдесет лева и двадесет и една стотинки/
лева, представляваща главница по издадени фактури с № **********/18.04.2017
г., № **********/18.05.2017 г., № **********/18.06.2017 г., №
**********/18.07.2017 г. и № **********/18.08.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 29.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
41.80 /четиридесет и един лева и осемдесет стотинки/ лева - разноски по делото
за платена държавна такса и сумата 363.79 /триста шестдесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки/ лева – адвокатски хонорар.
Заповедта
е връчена на длъжника Х.Г. на основание чл.47, ал.5 от ГПК , поради което
заповедният съд с разпореждане № 1125 от 31.07.2019 г. е указал на заявителя, че следва да предяви
иск за установяване съществуване на вземането си.
По делото са представени Договор за мобилни услуги №
********* от 06.12.2014 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 20.12.2014
г.; Сертификат за пакетни услуги Combo+ № ********* от 20.12.2014 г.; Договор
за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 15.04.2015 г.; Заявление
за смяна на номер № ********* от 01.07.2015 г.; Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
14.07.2015 г.; Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
23.10.2015 г.; Заявление за пренасяне на номер в мрежата № ********* от 23.10.2015
г.; Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 20.08.2016 г.; Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 31.05.2017 г.
Представени са следните фактури, които са приети като
доказателства по делото: фактура № **********/18.04.2017 г. с отчетен период
18.03.2017г.-17.04.2017г. и обща сума за плащане с ДДС 323.13 лв.; фактура №
**********/18.05.2017 г. с отчетен период 18.04.2017г.-17.05.2017г. и обща сума
за плащане с ДДС 197.38 лв.; фактура
№ **********/18.06.2017 г. с отчетен
период 18.05.2017г.-17.06.2017г. и обща сума за плащане с ДДС 371.39 лв.; фактура №
**********/18.07.2017 г. с отчетен
период 18.06.2017г.-17.07.2017г. и обща сума за плащане с ДДС 387.47 лв.; Представено
е и кредитно изведстие № ********** от 18.07.2017г. с отчетен период
18.06.2017г.-17.07.2017г. и обща сума за плащане с ДДС 371.39 лв.;
Представена е и фактура № **********/18.08.2017 г. с отчетен
период 18.07.2017г.-17.08.2017г. и обща сума за плащане с ДДС 2 090.21 лв.; В
посочената последна фактура е начислена сума от 1289.10 лв., посочена като
неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги, сумата 413.64 лв.-вноска лизинг след 01.01.2014г. и 387.47 лв.-
задължения от предходен период.
Посочените
документи не са оспорени от ответната страна.
По делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено. От него се установява, че посочените
фактури и кредитно известие са осчетоводени в ищцовото дружество, като
изискуемостта на сумите по тях е настъпила 15 дни след издаване на конкретната
фактура.
В заключението
е посочено, че след предсрочно прекратяване на договорите, сключени между
страните по делото, поради изпадане в забава на ответницата, е издадена фактура
№ **********/18.08.2017 г. , която
включва задължение за заплащане на сума от 1289.10 лв- неустойка предсрочно
прекратяване на договори за услуги, както следва: за № *** –
116.55 лв., за № ***- 708.80 лв., за № ***-91.52 лв. и за № *** – 462.23 лв.,
както и сумата 413.64 лв.- предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства SAMSUNG Galaxy Prime White VE – 49.77лв. и SAMSUNG Galaxy A 5 2016 Black – 363.87лв.
Вещото лице е
посочило, че начисленото задължение за неустойка е съгласно клаузите във всеки
от процесните договори, които са с идентично съдържание.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск
на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е
издадена съответната заповед за изпълнение. Искът по чл.422 от ГПК е специален
и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
Искът е предявен
в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.
За успешното провеждане на установителен иск с правно
основание чл. 415, ал.1
вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно договорно
отношение с ответника , както и наличието на възникнало за последния задължение
по този договор / дължимостта на претендираните суми - реалното ползване на
услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на приложените
към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в тях, начина му
на формиране, периода на дължимост и съответствието на задължението с реално
използваните от ответницата услуги/. Следва да докаже предсрочното прекратяване
на договорите за далекосъобщителни услуги, от кого са прекратени предсрочно
същите и основанието за прекратяването им.
От страна на ответницата , чрез назначения й особен представител,
не е поискано откриване на производство по оспорване истинността на процесните
договори, поради което по делото не бе опровергана формалната им
доказателствена сила и съдът приема, че горецитираните договори, обективиращи
материалноправните отношения между страните, са подписани от ответника, сочен
като абонат и пораждат валидни облигационни правоотношения. При това положение
следва да се приеме, че ответницата е изразила воля за сключването им и за
поемане на задължения по тях.
От ответната страна не са представени
доказателства, от които да се установява, че използваните от отв.Х.И.Г. мобилни
услуги, за които са издадени процесните фактури, са заплатени своевременно. От друга страна, сами по себе
си издадените фактури не установяват наличието на задължение. Те
имат характер на частен диспозитивен документ, който обективира изгодни за
издателя факти, поради което и при наличния спор следва да бъдат доказани,а
именно - реалното използване на процесните услуги и осчетоводената им
стойност. С ангажираната
съдебно-счетоводна експертиза съдът счита, че се установи факта на използване
от абоната на тези услуги в претендирания период и осчетоводената им стойност.
Особеният представител оспорва, че ответницата изобщо
не дължи претендираните суми, а по отношение на претенцията за неустойка излага, че клаузите, които предвиждат
възникване на вземането за неустойка са нищожни, с аргументи, че същите са
неравноправни по см. на чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП.
Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в общ размер на 1289.10 лева,
начислена във фактура № **********/18.08.2017 г. с отчетен период
18.07.2017г.-17.08.2017г. и обща сума за плащане с ДДС 2 090.21 лв. г. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката
е едно предварително и доброволно установяване на размера на обезщетението за
вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или
неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият
състав на отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от
неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението. В
процесните договори е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през
първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до
края на този срок. Съдът намира, че тази клауза е неравноправна, поради което и
нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т.5,
т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края
на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по
договора. Мобилният оператор по
прекратения договор би получил имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
предоставя ползването на услугата по договора. В случая с оглед начина
на попълване на договорите и обстоятелството, че текстът се изготвя от ищеца
търговец, се налага извода, че ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието на клаузата за неустойка. Поради това и не може да се приеме, че е
налице индивидуално уговорена клауза между страните.
По отношение сумата от 413.64 лв.- предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилни устройства SAMSUNG Galaxy Prime White VE – 49.77лв. и SAMSUNG Galaxy
A 5 2016 Black – 363.87лв., съдът счита, че искът в тази част е доказан и следва да
бъде уважен. От представените писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение по силата на сключени два договора за
лизинг - Договор за лизинг от 23.10.2015
г. с предмет телефон SAMSUNG Galaxy Prime White VE и Договор за
лизинг от 20.08.2016 г. с предмет
телефон SAMSUNG Galaxy A 5 2016 Black. Няма спор, че ищецът е изпълнил точно основното си
задължение, а и в чл.4 от договора лизингополучателят изрично е декларирал, че
е получил устройството във вид, годен за употреба, функциониращ изрядно,
съответстващ на договорените технически характеристики и комплектован с цялата
документация. При това положение следва да се приеме, че в тежест на ответника
е възникнало насрещното задължение да заплаща дължимите месечни лизингови
вноски в сроковете и размерите съобразно договорните клузи. От заключението на
ССчЕ се установи, че ответницата дължи за апарат SAMSUNG Galaxy Prime White VE сумата 49.77лв. и за апарат SAMSUNG Galaxy A 5 2016 Black – сумата
363.87лв., общо 413.64 лв. с ДДС, за които е издадена фактура **********/18.08.2017 г.
От представените договори за лизинг се
установява, че в т.12, ал.2 е предвидена предсрочна изискуемост на месечните
вноски и другите дължими възнаграждения при прекратяване на договора за
предоставяне на мобилни услуги, сключени от лизингополучателия, както и в
случай на забава в плащанията на дължими съгласно тези договори плащания.
В случая договорът за мобилни услуги, сключен между
страните, е прекратен едностранно от ищеца съгласно т.11 и чл.75 във вр. чл.19б
от Общите условия на „***“ ЕАД, а именно по вина на абоната, който не е
заплатил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуален
договор и съгласно ОУ.
Предвид изложеното съдът приема, че искът е
основателен и в тази част и следва да бъде уважен, тъй като се доказа, че
договорите за мобилни услуги, сключени между страните, са прекратен и е обявена предсрочна изискуемост на
останалите месечни лизингови вноски в общ размер 413.64 лева.
По отношение на уважената част от претенцията,
доколкото касае лихвоносно вземане, то следва да се уважи и претенцията за
законна лихва.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и съразмерно уважената част
на иска в общ размер 381.12 лв. В производството ищецът е заплатил ДТ в размер
на 41.80 лв., 376.31 лв. за адвокатско възнаграждение и 376.30 лева за депозит
за особен представител и 200.00 лв. за депозит за ССчЕ.
Ответникът
следва да заплати и разноските за заповедното производство в размер 155.50 лева, съразмерно с уважената част от
иска.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Х.И.Г., с
постоянен адрес ***, ЕГН **********,
наличието на вземане на „***“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С.***, представлявано от ***, заедно с ***, за сумата
сумата
801.11 / осместотин осемдесет и един лв.
и 11 ст./ лева, представляваща главница по издадени фактури с №
**********/18.04.2017 г., № **********/18.05.2017 г., № **********/18.06.2017
г., № **********/18.07.2017 г. и № **********/18.08.2017 г. за ползвани мобилни
услуги и неплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва, считано от
29.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 433 по описа на Троянски районен съд за
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х.И.Г.,
с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да
заплати на „***“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.***, сумата 381.12 /триста осемдесет и един
лв. и 12 ст./ лева, представляваща разноски в настоящето исково производство, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х.И.Г.,
с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да
заплати на „***“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.***, сумата 155.50 / сто петдесет и пет лв. и 50 ст./ лева, представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 388/2019г. на Троянски районен
съд, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: