РЕШЕНИЕ
№ 7753
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110113973 по описа за 2022 година
Фирма /с предишно наименование „Фирма/ е предявило срещу Т. Т. Т.
установтелен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че Т. Т. Т. дължи на
Фирма сумата от 52.47 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски № ********** от 30.03.2017г., с
допълнителни споразумения от дати 30.03.2017г. и 05.04.2018 г., сключени
между Т. Т. Т. и Фирма, обективирано във фактура № ************ от
08.11.2018г., вземанията по които са прехвърлени на Фирма по договор за
цесия от 16.10.2018г., който ги е прехвърлил на „Фирма по силата на договор
за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 50921/2021г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между Т. Т. Т. и Фирма е сключен договор с
клиентски № ************ от 30.03.2017г. за ползване на ТВ услуга при
тарифен план ТV GO Start с месечна абонаментна такса от 8.90 лв. /с ДДС/
със срок 24 месеца. Било сключено и допълнително споразумение от
05.04.2018г. за ползване на мобилна услуга за номер ************ при
тарифен план i-Traffic L+ с месечна абонаментна такса от 20.99 лв. /с ДДС/,
както VФирма пакет Служители с месечна абонаментна такса от 12 лв. и
Фирма с месечна абонаментна такса 15 лв. /с ДДС/, със срок на договора до
05.04.2020г. Поддържа, че били издадени 4 бр. фактури за потребените
далекосъобщителни услуги от ответника за периода 08.06.2018г.-08.10.2018г.,
като последният не е заплатил услугите фактурирани за три последователни
месеца-м.07/2018г., м.08/2018г. и м.09/2018г. Предвид незаплащането на
потребените мобилни услуги на 10.10.2018 г. договорът е прекратен
едностранно от Фирма на основание чл. 2 от договора и чл. 50, вр. чл.43,т.1
от ОУ, за което е начислена във фактура № ********* от 08.11.2018г.
неустойка в размер на 113.35 лв., като се претендира сумата от 52.47 лв.,
равняваща се на трикратния размер на месечните такси на абонаментна
1
услуга-3х17.49 лв. /без ДДС/ за тарифен план i-Traffic L+. Ищецът посочва, че
вземането на Фирма е прехвърлено на Фирма по договор за цесия от
16.10.2018г., който го е прехвърлил на „Фирма по силата на договор за цесия
от 01.10.2019 г., като с връчването на исковата молба и приложеното към нея
уведомление за прехвърляне на вземането ответникът следва да се счита
надлежно уведомен за цесията. Поддържа, че „Фирма е упълномощен да
извърши уведомяването. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба
и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.
Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между Т. Т. Т.
и Фирма, по силата на което да дължи неустойка заради предсрочно
прекратяване. Не оспорва, че между ответника и Фирма е сключен договор от
30.03.2017 г. за предоставяне на услуга „Фирма ТV GO” с месечна
абонаментна такса от 8,90 лв. с ДДС и допълнително споразумение към него
от същата дата. Поради неизпълнение от страна на Фирма ответникът
отправил изявление за разваляне на договора, ведно със споразуменията към
него, и договорната връзка е преустановена на 27.09.2017 г. Предвид това,
ответникът не дължи заплащане на начислените през м.07/2018г., м.08/2018г.
и м.09/2018г. фактури. Поддържа, че споразуменията от 05.04.2018г. не са
породили действие. Сочи, че не е приел и подписал ОУ, което не се променя
от обстоятелството, че е подписал декларация, че е получил екземпляр от тях.
Навежда възражение за нищожност на сключените Допълнителни
споразумения от 05.04.2018г. поради противоречие със закона, а именно чл.3
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, чл.4, т.4 от ЗЗП и чл.68д, вр. чл.68г от
ЗЗП. Оспорени са като нищожни и поради липса на съгласие, доколкото
ответникът бил назначен като техник в Фирма и бил заплашен, че ако не
подпише същите ще бъде уволнен. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на Фирма /с предишно наименование
„Фирма/. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за
търсената защита, предвид което производството се явява процесуално
допустимо.
По делото не е спорно и обстоятелството, че Фирма е с предишно
наименование „Фирма.
По делото е представен договор от 30.03.2017 г., сключен между Т. Т. Т.
и Фирма за предоставяне на TV GO Услуга с избран ценови пакет TV GO Start
при месечен абонамент от 8.90 лв. с ДДС. В договорът е посочено, че влизал в
сила от 30.03.2017 г., като бил със срок на действие от 24 месеца. Съгласно
договорът е посочено, че с прекратяване на споразумението се прекратявали
и всички допълнителни споразумения към нето, включително и за
допълнителните услуги. Ако споразумението било прекратено преди
изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължал неустойка
на Фирма неустойка равна на оставащите до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителните услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойка за предсрочно
2
прекратяване, абонатът дължал на Фирма и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата /закупени или предоставени на лизинг/, съответстваща на
оставащия срок на договора. Представено е и допълнително споразумение от
30.03.2017 г., сключено между страните, съгласно което да добавени
допълнителни услуги, а имено мобилна услуга за телефонен номер
************ с абонаментен план I-Traffic- XL, с месечна абонаментна цена в
размер на 27.99 лв. с ДДС, услугата Фирма FIBERNET100 с месечна
абонаментна цена в размер на 37.80 лв. с ДДС, както и услугата VФирма с
месечна абонаментна цена в размер на 24.99 лв. с ДДС.
Представено е и допълнително споразумение към договора за електронни
съобщителни услуги от 05.04.2018 г., сключен между Т. Т. Т. и Фирма,
съгласно което да добавени допълнителни услуги, а имено мобилна услуга за
телефонен номер ************ с абонаментен план I-Traffic- XL, с месечна
абонаментна цена в размер на 20.99 лв. с ДДС, услуга Фирма FIBERNET с
месечна абонаментна цена в размер на 15 лв. с ДДС, както и услугата VФирма
с месечна абонаментна цена в размер на 12 лв. с ДДС. Срокът на
допълнителното споразумение е 24 месеца, като е посочено, че същото влиза
в сила на 05.04.2018 г. в споразумението е посочени, че с прекратяване на
споразумението се прекратявали и всички допълнителни споразумения към
нето, включително и за допълнителните услуги. Ако споразумението било
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължал
неустойка на Фирма неустойка равна на оставащите до края на срока, но не
повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен
абонамент, за които договорът се прекратява, включително за
допълнителните услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължал на Фирма и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове и от пазарните цени на устройствата /закупени или предоставени на
лизинг/, съответстваща на оставащия срок на договора.
От представената фактура № ******* от 08.07.2018 г. се установява, че
същата е издадена от Фирма по клиентски № ************* с получател
ответника на обща стройност 88.48 лв. за предоставени мобилни услуги,
интернет услуги, както и ТВ услуги.
Представена е фактура № ************ от 08.08.2018 г., от която се
установява, че същата е издадена от издадена от Фирма по клиентски №
************* с получател ответника на обща стройност 87.40 лв. за
предоставени мобилни услуги, интернет услуги, както и ТВ услуги.
Представена е и фактура № ********** от 08.09.2018 г., от която се
установява, че същата е издадена от издадена от Фирма по клиентски №
************* с получател ответника на обща стройност 86.58 лв. за
предоставени мобилни услуги, интернет услуги, както и ТВ услуги.
Представена е и фактура № ********** от 08.11.2018 г., от която се
установява, че същата е издадена от издадена от Фирма на ответника за
сумата от 198.61 лв., като от подробната разпечатка е видно, че от така
посочената сума от 198.61 лв., сумата от 52.47 лв., представлява неустойка за
тарифен план i-Traffic L +
По делото са представени и Общи условия на договора между Фирма и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството. В чл. 43.1 от Общите условия е
предвидено, че абонатът е длъжен да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги. Съгласно чл. 50.6, б. „д:, договорът се прекратявал
при виновно извършване на други съществени нарушения от абоната за
задълженията му по договора и Общите условия.
3
Съгласно представената декларация от 30.03.2017 г. подписана от
ответника същият е получил екземпляр от общите условия, като е посочил, че
ги приема и се съгласява с тях.
Представено е писмо от ответника адресирано до Фирма, с което се иска
разваляне на разваляне на договора за електронно съобщителни услуги и
споразумения към него, сключени на 30.03.2017 г., считано от дата 02.06.2017
г. по вина на Фирма. Съгласно предоставеното съобщение за доставяне
писмото е било получено от Фирма на 27.09.2017 г.
Представена е заповед № 44 от 08.05.2018 г. издадена от Фирма, съгласно
която на основание чл. 71, ал. 1 от КТ се прекратявало трудовото
правоотношение с Т. Т. Т. на длъжност „Техник, телекомуникации“, считано
от датата на връчване на заповедта. На заповедта била направено отбелязване,
от което е видно, че е била връчена на 08.05.2018 г.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.10.2018 г. сключен между Фирма в качеството му на цедент и Фирма като
цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземания
произтичащи от договорите посочени в приложение № 1 към договора за
цесия.
Представен е договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г.
сключен между Фирма в качеството му на цедент и „Фирма като цесионер, по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземания подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в приложение № 1
неразделна част от договора.
По делото е представено извлечение от приложение № 1 към договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., от което е видно, че
вземането към ответника на стойност 104.46 лв., произтичащо от договори за
мобилни услуги подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019 г.
Представено е и потвърждение от Фирма за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно което на основание договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., сключен между Фирма, като продавач и
Фирма като купувач, е потвърдено прехвърлянето на вземането срещу
ответника на стойност 104.46 лв.
Видно от представеното пълномощно, Фирма е упълномощен от Фирма
да уведоми от името на последното лицата, чиито задължения към Фирма са
предмет на прехвърляне на договор за цесия от 16.10.2018 г.
Представено е уведомление за цесия от Фирма, действащ чрез
пълномощника си Фирма, съгласно което Фирма уведомява ответникът, че
процесното задължение е било прехвърлено на Фирма по силата на договор за
цесия от 16.10.2018 г. Съгласно уведомлението ответникът се уведомява от
Фирма, че процесното задължение е било прехвърлено на „Фирма по силата
на договор за цесия от 01.10.2019 г. и единствен титуляр и разпоредител на
вземането се явява „Фирма.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска предявен
по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание чл. 92, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 99, ал.1 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
облигационно отношение по договор с клиентски № ************* от
30.03.2017 г. с допълнителни споразумения от дати 30.03.2017 г. и 05.04.2018
г., по силата на което ищецът е предоставил на ответника електронни услуги,
наличието на неустоечно съглашение при предсрочно прекратяване на
договора по вина на ответника, размера на уговорената неустойка, както и че
задължението за неустойка е било валидно прехвърлено с процесните 2 бр.
договори за цесия, и че ответникът е бил надлежно уведомен за
4
прехвърлянето му.
По делото е несъмнено установено, че на 05.04.2018 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от
договора за електронни съобщителни услуги, по който договор се претендира
и процесната неустойка. Следва да бъде посочено, че възражението на
ответника за липса на облигационно правоотношение е неоснователно.
Действително по делото е представено писмо от ответника адресирано до
Фирма, с което се иска разваляне на разваляне на договора за електронно
съобщителни услуги и споразумения към него, сключени на 30.03.2017 г.,
което писмо е било получено на 27.09.2017 г. Видно от съдържанието на
писмото същото касае договорът от 30.03.2017 г., както и допълнителното
споразумение към него, но не и сключения впоследствие договор на
05.04.2018 г., поради което няма как да се приеме, че птоцесният договор не
е породил действие.
В случая ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, което обстоятелства се явява безспорно между страните, поради
което съдът е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
приложимите договорни клаузи. Настоящият състав намира, че в случая
процесната клауза за неустойка се явява нищожна поради това, че е
неравноправна /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. От съдържанието на процесната клауза е
видно, че същата вменява в тежест на потребителя задължение да плати
неустойка при неизпълнение на негови задължения. Съдът намира
предвидения размер на неустойката за необосновано висок, тъй като
надвишава многократно стойността на претърпените от ищеца вреди. Същата
не е уговорена индивидуално, а е била изготвена предварително, което
несъмнено се установява от съдържанието на договора и общите условия, в
които единствено е предвидена възможност в празните полета да бъдат
попълнени само индивидуализиращите данни на потребителя, условията на
програмата и срока на договора. Конкретната неустоечна клауза присъства в
договора като част от бланковия му формат, а потребителят не е бил в
състояние да влияе върху съдържанието й. Ето защо, съдът счита, че
процесната неустойка е нищожна и като такава не е породила обичайните си
последици, поради което предявеният иск за присъждането й следва да се
отхвърли като неоснователен.
Отделно от гореизложеното дори да се приеме, че процесната клауза не е
нищожна, то предявения иск се явява и неоснователно, доколкото ищецът не
е установил пълно и главно, че претендираните вземания действително са му
били цедирани, респ. че се касае за едни и същи вземания, произтичащи от
твърдения договор за потребителски кредит. В случая представните
извлечения от приложение № 1 към двата договора за цесия от 16.10.2018 г. и
от 01.10.2019 г. не установяват идентичността на претендираните вземания,
доколкото не съвпадат с претенцията на ищеца по размер, не е посочено
основанието, поради което не може да се направи извод че именно
процесните вземания са били цедирани. В случая се касае за частен
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила,
като формалната доказателствена сила се отнася до факта на писменото
изявление и неговото авторство. При липсата на други доказателства по
5
делото и с оглед на осправанията на ответника, следва да намерят
приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че процесното
вземане не е било предмет на договорите за цесия. Тези обстоятелства са
правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването
им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в
истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за
предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. При този изход на спора не ищеца не се дължат
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се
присъди сумата от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фирма /с предишно наименование „Фирма/,
ЕИК ************, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В.
Г. против Т. Т. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. К. Г., установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 92, ал.1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо Т. Т. Т. да
бъде признато за установено, че дължи на Фирма сумата от 52.47 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски № ************* от 30.03.2017г., с допълнителни споразумения
от дати 30.03.2017г. и 05.04.2018г., сключени между Т. Т. Т. и Фирма,
обективирано във фактура № ********** от 08.11.2018г., вземанията по
които са прехвърлени на Фирма по договор за цесия от 16.10.2018г., който ги
е прехвърлил на „Фирма по силата на договор за цесия от 01.10.2019г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50921/2021г. по
описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма /с предишно наименование „Фирма/, ЕИК
************, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. В. Г., да
заплати на Т. Т. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен
адрес/, чрез адв. К. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лв.
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6