Р Е Ш Е Н И Е
Номер 25.05.2021 г. Град С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.04. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТАНЕВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1027
по описа за 2021 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 260404/08.12.2020 г., постановено по гр.д. №
894/2020 г. по описа на Районен съд - С.З., в частта с която С.Б.А. е
осъден да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД сумата в размер на 147 лв., представляваща
платено застрахователно обезщетение по застраховка Каско за причинени щети на
лек автомобил марка „Хюндай, рег. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2020
г. до окончателното и изплащане.
Въззивникът С.Б.А. излага съображения за неправилност и необоснованост на
обжалвания акт с искане същия да бъде отменен в обжалваната част. Не са
направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.В.И.Г.“
АД, който взема становище по направените оплаквания с искане обжалваното
решение да бъде потвърдено. Няма искания за събиране на доказателства.
Претендира разноските пред въззивната инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „Б.В.И.Г.“ АД моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника С.Б.А. да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.”
АД сумата 147,11 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 470418191922163 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице
- В.Д.С.-А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира
направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С.Б.А. е подал отговор на исковата молба, с
който взема становище, че искът е неоснователен, като излага подробни
съображения.
От представената застрахователна полица № 4704181100002534 се установява, че между ЗАД „Б.В.И.Г.” АД и В.Д.С.-А. е сключен договор за
застраховка „Каско“ на лек автомобил, марка
„Хюндай“ с рег. № ***, със срок на валидност за периода 11.12.2018 г. - 11.12.2019 г.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 30.04.2019г., адресирано до „Б.В.И.Г.“ АД, В.Д.С.-А. декларира, че на 29.04.2019г. притежаваният от нея
автомобил, марка „Хюндай“ с рег. № ***,
е бил паркиран на ул. П.Р. Славейков 101 и бил ударен от бус, марка
„Мерцедес“ с рег. № ***, на неин
съсед, който отказвал да признае за удара, като представила видеозаписи на КАТ.
От изготвен опис на претенция №
50-05040-00573/19 от 30.04.2019 г., е видно, че е повреден преден десен калник
на процесния автомобил, налагащ боядисване на калника.
С възлагателно писмо от 18.07.2019г. ремонтът е
възложен на „Ф.А.“ ЕООД. Видно от издадената от „Ф.А.“ ЕООД данъчна фактура №
**********/11.09.2019 г. с калкулация, общата стойност на извършените демонтаж,
монтаж, боядисване, боя и материали, е 147,11 лева, като автомобилът е бил предаден
с приемно-предавателен протокол от 11.09.2019 г.
Видно от доклад по щета № 470418191922163 от
16.10.2019 г., застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер
на 147,11 лв., като с преводно нареждане от 18.10.2019 г. сумата е заплатена на
„Ф.А.“ ЕООД.
По делото е представена регресна покана на ЗАД „Б.В.И.Г.” АД до С.Б.А.
(получена на 28.12.2019 г. - видно от известие за доставяне) за възстановяване
на горепосочената сума.
Видно от отговор на С.Б.А. до застрахователя, същият е посочил, че не е
причинил той щетата на автомобил „Хюндай“
с рег. № *** и няма вина за тази щета.
От приложената по делото прокурорска преписка,
№ 2184/2019 по описа на РП – С.З. се установява, че с постановление от
03.06.2019г. на прокурор при РП – С.З. е било отказано да се образува
наказателно производство и е била прекратена преписката, като видно от мотивите
на постановлението прокурорът е приел, че при отваряне на задната врата на бус,
собственост на С.А. е бил ударен л.а. автомобил Хюндай и е била причинена щета
по боята на колата и че деянието осъществява престъпния състав на чл. 216, ал.4 НК, като наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съда.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебна
автотехническа експертиза, от което се установява, че вредите на автомобила
„Хюндай“ са: една почти вертикална драскотина с ширина около 2-3 мм и две почти
хоризонтални драскотини с ширина около 2 мм., които са свързани и образуват
формата на обърната буква “F”. Вещото лице е посочило, че вида на драскотините
показва, че са получени вследствие на триене на твърд ръб с радиус на
закръгление не по – малко от 1 мм, при неколкократно преминаване по
повърхността на преден десен калник на автомобила и че е възможно да се получат
по следния механизъм: вертикалната
драскотина е възможно да се получи от контакт на долния ръб на дясната половина
на вратата на буса при отворено положение 140-160 градуса и при вертикалните
колебания на окачването на автомобила вследствие качването и слизането на човек
и /или поставяне на багаж, а двете хоризонтални драскотини е възможно да се
получат (първо по – високата и след това по – ниско разположената) при
колебания на самата врата около осите на шарнирите (пантите), които колебания
се получават от клатенето на купето (фургона) на автомобила при товаренето на
багаж. Вещото лице е заключило че нанесената вреда по своя вид, форма и степен
е възможно да се намира в причинно – следствена връзка от контакт и
триене на ръба на отворената дясна половина на вратата на микробуса с предния
десен калник на л.а., марка „Хюндай“. Вещото лице е посочило още, че същият вид
драскотини е възможно да се получат и при други обстоятелства и при друг
механизъм. Вещото лице е изчислило, че стойността на причинената щета (за труд,
боя и материали) възлиза на 147 лв. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
този вид бусове имат фабрично устройство, което способства за фиксиране на
вратите на 90 градуса, с цел да не се отварят или затварят по време на
товарене, което може да се освободи и тогава вратите да се отваря свободно на
повече от 90 градуса.
По делото са разпитани свидетели, чиито показания са подробно обсъдени,
като първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви коя част от показанията
кредитира и защо и коя част не кредитира, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272
от ГПК препраща към тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да са
налице следните предпоставки: наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди
и възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД –вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение, като вината се предполага до доказване на противното –
чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Не е спорно между страните наличието на валидно сключен с „Б.В.И.Г.“ АД към
датата на застрахователното събитие, договор за застраховка „Каско“ на лек
автомобил, марка „Хюндай“ с рег. № ***. Не се спори за вида и размера на щетите
по процесния автомобил „Хюндай“, които се установяват от образуваната от
застрахователя преписката по щетата и от заключението на съдебната автотехническа
експертиза. Не е спорно, че определеното от застрахователя обезщетение в размер
на 147,11 лв. е платено.
Основният спор между страните е дали ответникът виновно и противоправно е
нанесъл щетата на автомобила.
Въззивният съд намира, че от
показанията на свидетелите Здравко Христов Атанасов и Иван Тотев Караиванов,
както и от заключението на автотехническата експертиза се установява, че при
отварянето на вратата на бус, марка „Мерцедес“ с рег. № *** от ответника С.Б.А.,
същата е контактувала с преден десен калник на лек автомобил, марка „Хюндай“ с
рег. № ***, а при качването на багажа в буса от А. и Караиванов са се получили
колебания на самата врата около осите на шарнирите, което е довело до
причиняване на констатираните драскотини
по колата. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът и свидетелят
Караиванов при отваряне на вратата на буса и товаренето на багаж в него са допуснали
съприкосновение и триене на вратата на буса в калника на паркираната до него
кола и по този начин са причинили щети на лек автомобил, марка „Хюндай“ с рег.
№ ***. Ето защо съдът приема, че в случая е налице фактическият състав на чл.
45 от ЗЗД, тъй като е налице противоправно поведение, което се намира в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди, като презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Следователно отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ на ответника С.Б.А.
следва да бъде ангажирана и предявеният иск се явява основателен до размера на
147 лв. съобразно заключението на автотехническа експертиза.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира,
че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото въззивникът С.Б.А. следва да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД направените пред въззивния съд
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260404/08.12.2020 г., постановено по гр.д. № 894/2020 г. по описа на Районен
съд - С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН **********,*** да заплати на ЗАД "Б.В.И.Г." АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.*** направените пред въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 120 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.