№ 6555
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. с чл. 247 ГПК.
С решение № 2040832 от 08.06.2022 г. по гр.д. № 5917/2016 г. по описа на СРС,
II ГО, 66 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
411449/21.05.2018 г., постановено по същото дело, в следния смисъл: на стр. четвърта
(последна от решението), в диспозитива, на ред 5, отгоре надолу, вместо „до м. 04.2015
г.“ да се чете „до м. 04.2014 г.“
Основното решение № 411449/21.05.2018 г. по същото дело е влязло в сила на
26.05.2022 г., потвърдено в оспорената уважителна част с решение № 261752 от
26.05.2022 г. на СГС, ІІ В с-в, по в. гр. д. № 5169/2020 г.
Решението за поправка на очевидна фактическа грешка се оспорва от ответника
Р. М. А., с доводи, че СРС не е спазил разпоредбата на чл. 247, ал. 2 ГПК и не е дал
възможност на страните да представят отговор, а е постановил направо решение, като
при това е допуснал процесуално нарушение. Моли да се отмени решението по
допускане на ОФГ и делото да се върне на СРС за провеждане на процедурата по чл.
247 ГПК. Претендира разноски за държана такса по въззивната жалба.
Въззивеамата страна - ищец по делото „Топлофикация София“ ЕАД, не е
представил отговор на въззивната жалба. В молба от 23.11.2023 г., депозирана в
съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди
решението. Излага съображения по съществото на спора, които не са предмет на
обсъждане, доколкото основното решение по делото е влязло в сила. Претендира
разноски по делото.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не е взело становище по жалбата.
1
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно
за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Оспореното от ответника решение е валидно и допустимо постановено.
С него е допусната единствено поправка в диспозитива основното решение №
411449/21.05.2018 г., по гр. д. № 5917/2016 г. по описа на СРС, 66 състав, като е
постановено на ред 5, отгоре надолу, вместо „до м. 04.2015 г.“ да се чете „до м. 04.2014
г.“ т. е. поправена е годината в решението, вписана погрешно поради допусната
техническа грешка от съда.
Следва да се има предвид, че очевидна фактическа (техническа) грешка е налице
във всички случаи на несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване, когато съдът е изложил мотиви, но е пропуснал обективирането им
в диспозитива, както и в случаите на допуснати технически грешки в диспозитива на
решението. Всеки такъв пропуск може да бъде отстранен по молба на страна по
делото, както и служебно от самия съд, по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК.
В случая, при произнасянето по въззивна жалба, по - която е постановено
посоченото по - горе решение на СГС, горестоящият съд е констатирал допусната
техническа грешка в диспозитива на основното решение на СРС. Констатирано е, че в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК и в исковата молба по чл. 422 ГПК, периодът на исковата претенция за цена на
доставената топлинна енергия, е от м. 03.2013 г. до м. 04.2014 г. Този период е
възприет и в мотивите на основното решение на СРС. Въпреки това, в диспозитива на
решението е изписан период „от м. 03.2013 г. до м. 04.2015 г.“. При това основателно
СРС е приел, че е налице очевидна техническа грешка, която може да се поправи без да
е необходимо призоваване на страните в открито заседание.
Във връзка с единствения довод на въззивника в жалбата, като съобрази
разпоредбата на чл. 247, ал. 1 и 3 ГПК, въззивният състав също приема, че
процесуалният закон дава възможност на съда да се произнесе по поправянето на
допусната техническа грешка в диспозитива на решението и без да призовава страните,
ако това не е необходимо по негова преценка. Такъв е процесния случай, в който става
въпрос за техническа поправка, за която не е необходимо призоваване на страните.
Отделно от това, тази поправка е в полза на ответника, доколкото правилната година
на претенцията за ТЕ е до 04.2014 г., вместо погрешно вписаната – до м. 04.2015 г.
Само за пълнота и предвид направеното искане в жалбата, съдът намира за
необходимо да отбележи, че не е налице процесуална възможност, по смисъла на чл.
270 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от СРС при допуснати процесуални
нарушения от негова страна.
Като съобрази изложеното настоящият състав намира, че решението, с което е
поправена допуснатата от СРС неточност в диспозитива на решението по реда на чл.
247 ГПК, е законосъобразно постановено и следва да се потвърди, като постановено в
съответствие с процесуалния закон.
По разноските : Съдът приема, че на ищеца не следва да се присъждат разноски
за настоящата инстаниця, доколкото в негова полза не е осъществено същинско
процесуално представителство по настоящото дело.
2
Така мотивиран и след съвещание съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2040832 от 08.06.2022 г. по гр.д. № 5917/2016 г.
по описа на СРС, II ГО, 66 състав е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 411449/21.05.2018 г., постановено по същото дело, в следния
смисъл: на стр. четвърта (последна от решението), в диспозитива, на ред 5, отгоре
надолу, вместо „до м. 04.2015 г." да се чете „до м. 04.2014 г.“
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3