Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 05 декември 2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 19 ноември 2019 год. в състав:
Съдия: Диан Василев
при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 413 по
описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закон
за общинската собственост(ЗОбС), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод постъпила жалба от С.Г.Ц.
срещу заповед №РД-01-1581 от 28.05.2019 г., издадена от кмета на община Русе, с
която е прекратено наемното правоотношение между общината и домакинството на
жалбоподателката за общински жилищен имот, с административен адрес гр. Русе,
бл. „*****“, вх.3,
ет.5, ап. №15, акт за частна общинска собственост №7107/18.11.2013 г.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалния
правила, както и за нарушение на принципа на обективност. Представена е писмена
защита от адвокат-пълномощник.
Иска се отмяна
на заповедта.
Заинтересованите
в съдебното производство страни - Г.Ц. Ц.-
К., Д.А.К. и Е.Д.К. действаща чрез свойте майка и баща законни представители Г.Ц. Ц.- К., Д.А.К., не се явяват и не ангажират
становище по спора.
Ответникът
по жалбата – кметът на община Русе, чрез процесуалния си представител в
становище по делото и в съдебно заседание заявява, че жалбата е неоснователна и
недоказана. Моли съда да я отхвърли. Претендират се и направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото доказателства и направената проверка за законосъобразност,
съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира
жалбата за процесуално допустима като
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съображенията на съда да не уважи жалбата, са в резултат на следните
фактически и правни изводи:
С настанителна заповед № РД-01-760/01.04.2013г. (л.7 от адм. преписка),
издадена от кмета на община Русе, С.Г.К. и членовете на семейството й - Г.Ц. Ц.- дъщеря, Д.А.К. - зет и Е.Д.К. - внучка били
настанени в жилищен имот, находящ се в гр. Русе, бл. „***“, вх.3,
ет.5, ап. №15, частна общинска собственост (видно от представен
АОС/частна/ под №7107/18.11.2013г.- л.1 от адм. преписка). Срокът за настаняване
бил 2 години. В годините са издавани и последващи такива заповеди, като
последната е Заповед №РД-01-1223 от 25.05.2017г. (л.15 от преписката). Заповедта
била издадена на основание решение на Комисията за картотекиране и настаняване
на нуждаещи се граждани в общински жилища по протокол №5/22.05.2017г., точка 4,
№II-25. Срокът, за който са настанени С. Ц. и членовете на
семейството й отново е определен на две години. Съобразно цитираната заповед
бил сключен и анекс към договор за наем от №3077/29.05.2017г. (л.16 от адм. преписка)
между община Русе, представлявана от кмета на общината и С. Ц..
На 10.05.2019г. С. Ц. *** заявление (л.19 и сл. от адм. преписка), към
което приложила декларация за семейно състояние, имотно положение и т.н., с което поискала
издаване на нова настанителна заповед.
На заседание на Комисията по чл. 6 от Наредба №6 на ОбС Русе на 21.05.2019г., явяваща се помощен орган, имащ
съответните правомощия, разписани в чл. 6 от Наредбата (да разглежда
подадените заявления и декларации за установяване на жилищна нужда в двумесечен
срок от постъпването им, като взема решение дали гражданите да бъдат
картотекирани или да им бъде отказано картотекиране; определя степента на
жилищна нужда на отделните семейства/домакинства по групи съгласно чл. 4, ал. 1
от настоящата наредба; прави предложение до Кмета на общината за настаняване на
нуждаещите се граждани и техните семейства/домакинства, съобразно наличния
свободен жилищен фонд; разглежда подадени заявления и декларации на граждани,
настанени в жилищен имот по реда на тази наредба, за удължаване срока на
настаняване) установила, че С.
Ц. и членовете на неговото домакинство са плащали задълженията си за наем и такса
смет редовно, такова било положението и със заплащането на консумативите. В декларацията
за семейно положение обаче Ц. била посочила неверни данни за семейното и имуществено
положение, както на себе си така и на живеещите с нея в общинското жилище. При
проверка било установено още, че през месец декември 2013 г. зет й Д. К.
придобива недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Русе, както и собственост
върху ½ ид. части от недвижим имот, представляващ къща с двор в с. Семерджиево.
Досежно Ц. проверката констатирала, че през 2016г. е продавала ½ идеална
част от свой собствен неджижим имот в с. Червена вода, общ. Русе. За периода от
първата настанителна заповед през 2013 г. до 2017 г. на Ц. и домакинството й са
издадени три настанителни заповеди. Преди всяка от тях С.Ц. е подавала
заявление-декларация, в които е описвала семейното и имущественото положение на
домакинството си, като собственоръчно е записвала, че никой от членовете на домакинството
й не притежава собственост, нито се е разпореждал с такава през последните пет
години преди подаването на декларацията. На 10.05.2019 г. Ц. отново подава
заявление – декларация за продължаване срока на наемното правоотношение, като
отново собственоръчно е записала, че никой от членовете на домакинствотой не
притежава недвижими имоти или идеални части, нито се е разпореждал с такива
през последните пет години преди подаването на декларацията.
Тези факти и обстоятелства, довели комисията до извода, че срокът на
наемното правоотношение не следва да бъде продължаван. Такова било тяхното
предложение към компетентния да издаде съответната заповед орган- кметът на
община Русе.
На 10.05.2019г., с писмо, изх. №74 от същата дата, жалбоподателката била уведомена
за решението на Комисията. На 27.05.2017г. до нея било изпратено писмо, с което
е уведомена, че на основание чл.26 от АПК започва процедура по прекратяване на
наемните правоотношения между нея и членовете на домакинството й и община Русе,
тъй като не отговаря на условията на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 6 на ОбС Русе.
Указано й е, че може в срок до 30.05.2019г. да представи свое становище по
започналата процедура.
На 14.05.2019г. С. Ц. е представила становище (л.22 от адм.
преписка), в което твърди, че изнесените от органа факти не отговарят на действителността.
С писмо изх. № 80/17.05.2019 г. жалбоподателката била уведомена, че подаденото от
нея заявление № 32/14.05.2019 г. ще бъде разгледано на 21.05.2019г. от
комисията по чл.6, поради което срокът за приключване на административното
производство се удължава до 30.05.2019 г.
На 28.05.2019г.
кметът на община Русе е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед
№РД-1581 от същата дата, с която на основание чл. 46, ал. 1, т.7 и т.9 ал. 2 и
ал. 5 от ЗОбС и чл. 31, ал. 1, т. 6 във вр. чл.3, ал1, т.1 т.3 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе във
вр. с т.25 , ал.1 т.13 от Договор за отдаване под наем на жилищен имот №
3077/18.02.2009г. е прекратил предсрочно наемното правоотношение със Стояка Ц.
и членовете на домакинството й за процесното общинско жилище- апартамент №15 състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения и изба с адрес гр. Русе, бл. „Бачо Киро“ , вх.3, ет.15.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият
съдебен състав стигна до следните правни изводи:
Заповед №РД-1581 от 28.05.2019г. на Кмета на Община Русе е издадена от
компетентен орган и при спазване на предвидената от закона форма съгласно чл.
46, ал. 2 от ЗОС и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6 на ОбС – Русе.
Преценката за законосъобразност на обжалваната заповед, издадена на
основание чл. 46 ЗОбС, се прави с оглед изложените в нея фактически и правни
основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал.2 ЗОбС, във вр. чл. 25, ал.1 и чл. 31,
ал.2 от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и продажба на жилища- общинска собственост, приета от
ОбС-Русе (приложена на л.71-75 от делото/, наемното правоотношение се прекратява
със заповед на кмета на Общината.
В случая заповедта е издадена от компетентния по материя и териториален
обхват орган. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила -
жалбоподателят е уведомен за производството, като и е осигурена възможността да
сочи и представи доказателства и прави възражения, съгласно чл. 26 от АПК.
Спазена е разпоредбата на чл. 59 АПК по отношение формата и съдържание на
акта. Заповедта е мотивирана със съответните фактически и правни основания - чл. 46, ал.1, т.7 и т.9 и ал.2 и ал.5 от ЗОбС
и кореспондиращата й разпоредба чл. 31, ал.1, т.6 във вр. чл. 31, ал.1 т.10 от
Наредба № 6 на ОбС-Русе. В нея е обсъдено и представеното от С. Ц. становище от
14.05.2019г.
Оспореният акт е съобразен с материалния закон, тъй като е налице
обоснованото в него цитирано основание за прекратяване на наемното
правоотношение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.7 и т.9 от ЗОбС вр. чл. 31, ал.1, т.6 във връзка с чл.
чл. 31, ал.1 т.10 Наредба № 6 на ОбС
Русе във връзка с т.25 , ал.1 т.13 от Договор за отдаване под наем на живищен
имот № 3077/18.02.2009г. сключен между жалбоподателката и Община Русе, наемните
правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на
наемателя в общинско жилище и други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1.
Няма спор, че правоотношението/наемното/ между със С. Ц. и членовете на
домакинството й с община Русе е учредено като срочно. Изтичането на срока на 13.06.2019г.
има правопрекратително действие. Условието е обективно.
По делото е безспорно още, че към датата на издаване на заповедта на кмета
на община Русе-28.05.2019г. не е изтекъл уговореният срок за настаняване в
общинското жилище, но са са настъпили визираните в чл. 46, ал.1, т.7 и т.9 от
ЗОбС предпоставки.
Съгласно чл. 46, ал.2 от ЗОбС наемното правоотношение се прекратява
едностранно, със заповед на органа, издал настанителната заповед, в която се
посочва основанието и срока за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец. Тези разпоредби са инкорпорирани и в текста на чл. 31,
ал.1, т.5, чл.31, ал.2 Наредба № 6 на ОбС Русе, цитирани и в издадената заповед.
Предвид това съдът намира, че са били налице фактическите и правни
основания, обусловили прекратяване на наемното отношение.
Вярно е, че в нормата на чл. 46, ал.4 от ЗОбС, както и в чл.31, ал.5 от
Наредбата е предвидена възможност след изтичане на срока за настаняване
наемното отношение да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за
настаняване под наем в общинско жилище. Нормата е диспозитивна по своя
характер, урежда само една възможност, а не съдържа безусловно задължение за
административния орган да продължи наемното правоотношение. Още повече, че в
настоящия случай С. Ц. е подавала за годините след 2013г., вкл. и в края на 2017г.
декларации, в които е заявявал неверни обстоятелства относно семейното и
имущественото положение членовете на домакинството й.
Представените по делото писмени доказателства от административния орган за
фактите станали основание за прекратяване на наемното правоотношение между
общината и домакинството на жалбоподателката, а именно, че през 2013 г. зет й Д.К.
придобива недвижим имот чрез дарение, представляващ апартамент в гр. Русе, ж.к
„***“, ул. ****** №2, бл. **************, вх.Г, ет.3,
ап. 12 и същия става собственик на недвижим имот, се потвърждава от представеното
по делото заверено копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 034, том
ІІІ,рег. № 3931, дело 248/2013г.(л.49 от делото). А от нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 073, том ІІ, рег. №4238, дело 204/2013 г. (л. 48 от делото) е видно, че същият
става собственик на ½ ид. части от недвижим имот, представляващ едноетажна
жилищна сграда с дворно място, находящо се в с. Семержиево По отношение
собствеността на самата жалбоподателка Ц., а именно че през 2015г. продава
½ идеална част от свой собствен недвижим имот в с. Червена вода, общ.
Русе, то този факт е виден от представения нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 96, том V, рег. № 10859, дело №430 от 2015 г. По делото са
представени още и писмени доказателства от Службата по вписванията, касаещи
покупко-продажбата на недвижимия имот на жалбоподателката, както и
удостоверение за учредяване на договорна ипотека на името на Д.К. с описание на
имота апартамент, гр. Русе, ул. ****, бл.***************, вх.Г, ет.3, ап. 12.
Ето защо, правилно в оглед на горните, безспорно установени факти Комисията
е излязла с предложение да не се продължава наемното правоотношение между С. Ц.,
членовете на домакинството му и община Русе.
В
настоящия случай администрацията е провела такова производство, за да се
установи дали лицето отговаря на изискванията да бъде удължен срокът за
настаняване или наемните правоотношения да се прекратяват на основание чл. 46,
ал.1 т.9 от ЗОС - поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в
общинско жилище и други основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1. ЗОС. В него компетентният
орган - Комисията по чл.6 от Наредба №6 на ОбС Русе е постановила
неблагоприятно за лицето и членовете на неговото домакинство решение със
съображения, че в декларацията за семейно положение Ц. нееднократно сочила
неверни данни за семейното и имущественото положение на живеещите в това
общинско жилище /обстоятелства, доказващи се и от събраните по делото
доказателства/.
Съдът
не споделя становището на адвоката на жалбоподателя, че административния акт е
издаден в нарушение на материалния закон или при допуснати съществени
процесуални нарушения, нито е в противоречие с принципа за обективност. Спазени
са изискванията за целесъобразност и съразмерност, установени с принципа в чл.
6 от АПК. Не е нарушен и принципът, залегнат от законодателя в чл.7 от АПК,
както и принципа на обективност. С поведението си/деклариране на неверни данни
в декларацията до община Русе/ С. Ц. е принудил АО да подходи по този начин и
да не продължи наемното правоотношение между общината и Ц.. Доводите на
адвокат-пълномощника на жалбоподателката в писмените бележки относно
придобитото по наследство от жалбоподателката в съсобственост със сестра й
имущество, че не е пречка да бъде настанена в общинско жилище, са неоснователни.
В настоящия случай административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, разписани в чл.3 от Наредба № 6, във връзка с чл. 45а, ал.1 от ЗОС.
Предвид на всичко изложено, съдът приема, че Заповед №РД-01-1581 от 28.05.2019г.
на Кмета на Община Русе като законосъобразна следва да бъде оставена в сила.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят дължи
направените от административния орган и ответник по спора разноски в съдебното
производство за юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за
юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 150 лева, съгласно представен
списък. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева -
възнаграждение, определено от съда по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.
На основание
чл.46, ал.5, изр. 3-то от ЗОбС, настоящият съдебен акт е окончателен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С.Г.Ц. *** срещу Заповед №РД-01-1581 от 28.05.2019г.,
издадена от кмета на община Русе.
ОСЪЖДА С.Г.Ц.,***, ЕГН **********,*** направените от
кмета на общината разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (Сто)
лева.
Решението е окончателно.
Съдия: