№ 691
гр. Пазарджик, 13.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500507 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
От жалбоподателите се явява М. Г. Г..
Не се явяват останалите жалбоподатели, редовно призовани.
За всички жалбоподатели се явява адв. Б. Д., надлежно упълномощена
да ги представлява.
Не се явяват ответниците „СР Агрокомпания“ ЕООД, „Тийм джуниър
трейд“ ЕООД и С. А. Р., редовно призовани чрез пълномощника си адв. И. М..
На второ повикване в 09:47 часа не се явяват ответниците или
процесуалният им представител.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №344 от 31.03.2025г.
постановено по гр.д. № 20245220100445 по описа на същия съд за 2024
1
година, СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от М. Г. Г. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул.Д. К.-I Н. №20, ет.3, ап. 11, А. А. Д. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. А. Б. № 11, Д. С. П. е ЕГН ********** от гр. В., ул. Р. № 14,
Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.А. Г. № 10, А. Д. Д. с ЕГН
********** от гр.Пловдив, ул.В. Т. № 6, ет. 3. ап.7, подадена чрез
пълномощника им адв. Б. Ч. Д., със съдебен адрес за призовки и съобщения:
гр.Пазарджик, ул. „Ц. С.“ № 28, кантора 17, адв. Б. Д., против „СР
АГРОКОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, район Централен, ул. К. № 3, ет.4. ателие 12,
представлявано от управителя С. А. Р. е ЕГН **********, и С. А. Р. с ЕГН
********** от гр. Пловдив, ул. „К.“ № 31 искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 пред. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 пред. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Анекс по Договор за аренда на земеделска земя с вх. № 8782/09.10.2013г.,
който анекс е бил вписан под акт № 262, том 2, вх. рег. № 8022/09.10.2023г. по
описа на Служба по вписванията гр. Пазарджик между първия ответник „СР
АГРОКОМПАНИЯ“ ЕООД /с предишно име „С. РУСО АГРОКОМПАНИЯ“
ЕООД/ и третия ответник С. А. Р., поради противоречие със закона –
нарушаване на изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието
при сключването му и поради накърняване на добрите нрави, предвид
значителна нееквивалентност на насрещните престации по него, с оглед на
уговореното годишно арендно плащане, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЕНИ СА като неоснователни предявените от М. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул.Д. К.-I Н. №20, ет.3, ап. 11, А. А. Д. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул. А. Б. № 11, Д. С. П. е ЕГН ********** от гр.
В., ул. Р. № 14, Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.А. Г. № 10, А.
Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.В. Т. № 6, ет. 3. ап.7, подадена чрез
пълномощника им адв. Б. Ч. Д., със съдебен адрес за призовки и съобщения:
гр.Пазарджик, ул. „Ц. С.“ № 28, кантора 17, адв. Б. Д., против „СР
АГРОКОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, район Централен, ул. К. № 3, ет.4. ателие 12,
представлявано от управителя С. А. Р. е ЕГН **********, и С. А. Р. с ЕГН
********** от гр. Пловдив, ул. „К.“ № 31 искове за установяване на липсата
на валидно арендно правоотношение въз основата на Анекс по Договор за
аренда на земеделска земя с вх. № 8782/09.10.2013г., който анекс е бил вписан
под акт № 262, том 2, вх. рег. № 8022/09.10.2023г. по описа на Служба по
2
вписванията гр. Пазарджик.
ПРИЗНАВА СЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Г. Г. с
ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.Д. К.-I Н. №20, ет.3, ап. 11, А. А. Д. с
ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. А. Б. № 11, Д. С. П. е ЕГН **********
от гр. В., ул. Р. № 14, Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.А. Г. №
10, А. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.В. Т. № 6, ет. 3. ап.7,
подадена чрез пълномощника им адв. Б. Ч. Д., със съдебен адрес за призовки и
съобщения: гр.Пазарджик, ул. „Ц. С.“ № 28, кантора 17, адв. Б. Д., и „СР
АГРОКОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, район Централен, ул. К. № 3, ет.4. ателие 12,
представлявано от управителя С. А. Р. е ЕГН ********** и „Тийм Джуниър“
Трейд ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, район Централен, ул. „А. Б.“ № 12 Б4, представлявано от
управителя С. А. Р. с ЕГН **********, че клаузата на чл.2 от Договор за наем,
със заверка на подпис под рег. №2553/15.08.2019 г. на нотариус рег. № 679 на
НК, район PC-гр.Пазарджик, вписан в АВ, СВ-гр.Пазарджик под акт №184,
том 2, дв. вх. per. №6167/15.08.2019 г., с която клауза се предвижда, че „срокът
на ползване на недвижимите имоти / № 63032.18, 63032.163.47/ е 10 (десет)
стопански години, като СЪДЪТ ОБЯВЯВА на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗД,
че договорът има действие между страните за срок от три години, считано от
01.09.2023 г. до 01.09.2026 г.
ОТХВЪРЛЕНИ СА като неоснователни предявените от М. Г. Г. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул.Д. К.-I Н. №20, ет.3, ап. 11, А. А. Д. с ЕГН
********** от гр.Пазарджик, ул. А. Б. № 11, Д. С. П. е ЕГН ********** от гр.
В., ул. Р. № 14, Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.А. Г. № 10, А.
Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.В. Т. № 6, ет. 3. ап.7, подадена чрез
пълномощника им адв. Б. Ч. Д., със съдебен адрес за призовки и съобщения:
гр.Пазарджик, ул. „Ц. С.“ № 28, кантора 17, адв. Б. Д. против „СР
АГРОКОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, район Централен, ул. К. № 3, ет.4. ателие 12,
представлявано от управителя С. А. Р. е ЕГН ********** и Тийм Джуниър
Трейд ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, район Централен,ул. „А. Б.“ № 12 Б4, представлявано от
управителя С. А. Р. с ЕГН ********** за установяване на липсата на наемно
правоотношение по Договор за наем, със заверка на подпис под рег.
3
№2553/15.08.2019 г. на нотариус рег. № 679 на НК, район PC- гр.Пазарджик,
вписан в АВ, СВ-гр.Пазарджик под акт №184, том 2, дв. вх. per.
№6167/15.08.2019 г.
ОСЪДЕНИ СА М. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.Д. К.-I Н.
№20, ет.3, ап. 11, А. А. Д. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. А. Б. № 11,
Д. С. П. е ЕГН ********** от гр. В., ул. Р. № 14, Р. Н. А. с ЕГН ********** от
гр. Пазарджик, ул.А. Г. № 10, А. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.В.
Т. № 6, ет. 3. ап.7, подадена чрез пълномощника им адв. Б. Ч. Д., със съдебен
адрес за призовки и съобщения: гр.Пазарджик, ул. „Ц. С.“ № 28, кантора 17,
адв. Б. Д. да заплатят на СР АГРОКОМПАНИЯ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен, ул. К. № 3,
ет.4. ателие 12, представлявано от управителя С. А. Р. е ЕГН **********,
Тийм Джуниър Трейд ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, район Централен,ул. „А. Б.“ № 12 Б4, представлявано
от управителя С. А. Р. с ЕГН ********** и С. А. Р. с ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ул. „К.“ № 31сторените по делото разноски в размер от 1600,00 лв.
ОСЪДЕН Е ОТВЕТНИКА „СР АГРОКОМПАНИЯ“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Централен,
ул. К. № 3, ет.4. ателие 12, представлявано от управителя С. А. Р. с ЕГН
********** и Тийм Джуниър Трейд ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, район Централен,ул. „А. Б.“ № 12 Б4,
представлявано от управителя С. А. Р. с ЕГН ********** да заплати на М. Г. Г.
с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.Д. К.-I Н. №20, ет.3, ап. 11, А. А. Д. с
ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. А. Б. № 11, Д. С. П. е ЕГН **********
от гр. В., ул. Р. № 14, Р. Н. А. с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.А. Г. №
10, А. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.В. Т. № 6, ет. 3. ап.7,
подадена чрез пълномощника им адв. Б. Ч. Д., със съдебен адрес за призовки и
съобщения: гр.Пазарджик, ул. „Ц. С.“ № 28, кантора 17, адв. Б. Д. сторените
по делото разноски в размер от 503,58 лв.
Решението се обжалва в отхвърлителните му части от ищците в
производството пред първата инстанция с въззивна жалба с вх.№ 12128 от
28.04.2025 г., а именно М. Г. Г., А. А. Д., Д. С. П., Р. Н., А. и А. Д. Д. – чрез
пълномощника си адвокат Б. Ч. Д., с доводи за порочност на съдебния акт
като неправилен, незаконосъобразен, несправедлив, немотивиран и
4
постановен при нарушение на процесуалните и материални правила и като
такова счита, че следва да бъде отменен. Излага съображения: На първо
място, счита за неправилен и житейски неприложим извода на съда, че
съсобствениците, притежаващи повече от 50 % от собствеността на даден
имот са властни да вземат решение за ползването му по различен начин,
доколкото вече има сключен договор за аренда, респективно анекс, който е
вписан по партидата на имота в имотния регистър на Агенцията по
вписванията и е породил своето действие. Акцентира се, че същият е
регистриран и в съответната Общинска служба по земеделие по съответната
програма и че при опит за сключване на нов договор за аренда между ищците
и част от останалите съсобственици, които притежават повече от 50% от
имота с нов арендатор, нотариусите в гр.Пазарджик извършват справки в
Имотния регистър и констатират наличие на вече вписан договор, анекс, който
касае същия имот и приемат, че втори договор за същия имот не може да бъде
сключен, респективно отказват да бъде подписан и заверен такъв договор.
Твърди се, че дори по някакъв начин ищците да успеят да убедят някой
нотариус да им завери нотариално и впише втори договор за аренда, то
вписването на такъв договор в Общинска служба по земеделие Пазарджик
отново е невъзможно, поради факта, че арендатора на първия регистриран в
ОДЗ аренден договор/анекс/ вече е заявил процесния имот и той е включен в
определени програми и списъци. И че съответно останалите съсобственици,
които не са страна по първия и вече регистриран договор за аренда, нямат
правомощията, представителната власт и основанията да поискат заличаване
на този договор в съответните програми за земеделските производители, и че
респективно новият арендатор не може да използва имота по предназначение
и не може да кандидатства по никоя програма. Смята, че в правния мир
първия договор е валиден, действащ, сключен е в предвидената форма-
нотариална със заверка на подписи, вписан е по съответния ред в Агенцията
по вписванията и е регистриран в ОЗД и че това е причината ищците да искат
от съда прогласяване на нищожност на анекса по договора за аренда и
постановяване на съдебен акт, посредством който да бъде установено липсата
на валидно арендно правоотношение за процесните имоти. Допълва още, че в
конкретния случай макар и сключен в противоречие на закона, което съдът
правилно отбелязва, анекса поражда целените от собственика на едва малка
част от имота правни последици и пречи на останалите съсобственици да
5
упражняват в пълен обем техните законни права.
На следващо място жалбоподателите поддържат, че са нарушени
правилата за управление на съсобствен имот (чл. 32, ал. 2 от Закона за
собствеността), доколкото управлението на съсобствен имот се извършва със
съгласието на мнозинството от съсобствениците, изчислено по дялове и че
отдаването под аренда представлява действие на управление и липсата на
съгласие на мнозинството прави договора неизпълним за целия имот. Като
следващ довод, се изтъква, че процесният договор за аренда и анекс към него
са в противоречие с принципите на добрите нрави и добросъвестност (чл. 63
от ЗЗД) и че сключването на договор за аренда без знанието и съгласието на
останалите съсобственици, които държат мнозинството от имота,
представлява злоупотреба с права и нарушава принципите на добросъвестност
в гражданските отношения. На следващо място твърди се, че съществуването
в правния мир на тези договори и анекс създават невъзможност за нормално
ползване и управление на имота и че Сключването на такъв договор създава
практически невъзможност мнозинството съсобственици да упражняват
правото си на собственост и управление върху земята, което е в разрез с целта
на Закона за арендата - устойчиво и ефективно ползване на земеделската земя.
Въззивниците поддържат и довод за неправилно приложение на
материалния закон от съда, който неправилно приел, че договора за аренда,
сключен само с един от съсобствениците, е действителен, въпреки че съгласно
чл. 3 и чл. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), договор за аренда
трябва да бъде сключен за целия имот или за реално обособена част, с
участието или съгласието на мнозинството от съсобствениците (притежаващи
над 50% от правото на собственост). Като в конкретния случай договорът бил
сключен единствено с един съсобственик, притежаващ съвсем малка част от
имота, без съгласие от останалите съсобственици, които държат мнозинството
и че това нарушение прави договора нищожен като противоречащ на
изискванията на закона (чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД). Били нарушени
правилата за вписване, тъй като договорът за аренда следва да бъде вписан, за
да има действие спрямо трети лица и че при липса на надлежно съгласие на
мнозинството съсобственици, вписването е извършено при нарушение на
закона, което също било основание за обявяване на нищожност. Коментира се
съдебна практика на ВКС приел, че сключен договор за аренда само от един
съсобственик без съгласие на мнозинството е недействителен за целия имот -
6
Решение №21 от 28.03.2018 г. по гр. д.№ 1533/2017 г. , ВКС, II г.о. , в което
ВКС заявява, че действията по управление на общата вещ (като отдаване под
аренда) изискват съгласие на съсобствениците, притежаващи повече от 50%
от правото на собственост, съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
Решение №57 от 20.04.2021 г. по гр. д. №1 863/2020 г., ВКС, I г.о., съгласно
което при липса на съгласие от мнозинството съсобственици за сключване на
аренден договор, договорът няма действие спрямо останалите и е основание
за нищожност за целия имот.
Предвид изложеното жалбоподателите молят да се уважи изцяло
подадената въззивна жалба и да се отмените решението на РС Пазарджик като
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и несправедливо, постановено
в противоречие на материалния и процесуален закон и да постановите ново
такова, с което да се уважат всички предявени от ищците искове, с присъждане
на разноските сторени пред двете инстанции разноски. Няма направени
доказателствени искания с въззивната жалба пред въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната по спора страна- от „СР АГРОКОМПАНИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, с управител С. А. Р. „ТИЙМ ДЖУНИЙР ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя С. А. Р., и физическото лице С. А.
Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пловдив, ул. „К.” З, ет.4, ап. 12.
чрез процесуалния си представител чрез адв. И. Б. М., от АК-Пловдив, в който
жалбата се квалифицира като недоказана и неоснователна по същество и се
моли да бъде оставена без уважение и по същество се потвърди атакуваното
Решение, с което са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 пред. 1 33Д и чл. 26, ал. I
пред. З 33Д за прогласяване нищожността на Анекс по Договор за аренда на
земеделска земя с вх.№ 8782/09.10.2013 г., който анекс е бил вписан под акт
№262, том 2, вх. рег. № 8022/09.10.2023 г. по описа на Служба по вписванията
гр.Пазарджик искове за установяване на липсата на валидно арендно
правоотношение въз основата на Анекс по Договор за аренда на земеделска
земя с вх.№ 8782/09.10.2013г., който анекс е бил вписан под акт -№ 262, том 2,
вх. рег. -№8022/09.10.2023г. по описа на Служба по вписванията гр.
Пазарджик. Твърди се, че първоинстанционният съд е осъществил надлежно и
пълно събиране на допустимите и относими за настоящия спор доказателства,
извършил е коректен, задълбочен и последователен анализ на същите, като
7
въз основа на правилно формираните обективни фактически констатации е
достигнал до законосъобразни правни изводи. Осъществил е правилно
тълкуване и прилагане на релевантните за настоящия случай
материалноправни норми и при пълно, всеобхватно и задълбочено обсъждане
на събраните и представени по делото доказателства като е приел за
установено, че предявените искове се явяват недоказани по основание и като
такива, следва да бъдат отхвърлени. Акцентира се на предмета на въззивната
жалба че се иска отмяна на постановеното съдебно решение в неговата цялост,
досежно четирите отхвърлени искове, но се сочат аргументи единствено в
частта на сключения Анекс по договор за аренда вписан под
№8782/09.10.2013г. и съществуването на арендното правоотношение и че в
останалата част не се сочат конкретни доводи за неправилност на съдебния
акт, в това число нарушения на процесуалните правила или неправилно
приложение на материалния закон. Според въззиваемата страна не се прави
критичен анализ и на установената от съда фактическа обстановка, като при
липса на оплаквания, следвало да се приеме, че съществуването на посочените
от съда правопораждащи факти и свързаните с тях правни последици,
проявени с приложението на конкретни материалноправни норми е доказано
по несъмнен начин. Допълва, че бланкетното оплакване, че действията на съда
не са съответни на фактическата обстановка и са допуснати процесуални
нарушения, не може да бъде проверено, поради липсата на правни аргументи
за незаконосъобразност на съдебното решение. Посочва още, че въззивният
съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на
страните, съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения
отговор на основание чл. 269 ГПК, доколкото същите са били въведени в
процеса в преклузивните затова срокове, предвид забраната по чл.266, ал. I
ГПК. Цитира Решение №142 от 30.03.2020 г. по т. д. №2970/2018 г. на
Върховен касационен съд, 1-во тър. отд./ В същия смисъл е и Решение 304 от
17.10.2018 г. по т. д. N9 2776/2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
отделение, според които при разглеждането на материалноправен спор,
въззивният съд е обвързан от оплакванията на жалбоподателя, поради което
служебно не би могъл да се позовава на различни от сочените основания за
неправилност на обжалваното Решение. В противен случай би се нарушил
принципа на диспозитивното начало, което съставлява предпоставка за отмяна
на съдебния акт. Заключава, че съдът е постановил своето решение при
8
спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК, по свое вътрешно
убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като е отчел
тежестта за доказване на фактите, наведени от страните, от които последните
черпят изгодни за себе си последици.Според ответниците, съдът е стигнал до
обоснования извод, че оспореният анекс, макар и сключен от съсобственик,
притежаващ по малко от 50% от собствеността върху земеделските имоти не е
нищожен, поради противоречие със закона, нито поради накърняване на
добрите нрави, с оглед нееквивалентност на насрещните престации. Изтъква
се, че по аргумент на по - силното основание щом продажбата на чужда вещ
не е нищожна, то на още по-голямо основание предоставяне ползването на
чужда вещ или не изцяло собствена, също не би могло да влече след себе си
недействителност на договора. Последното не се разколебавало и от
цитираната съдебна практика на ВКС, съгласно която подобен договор не
поражда действие за останалите съсобственици, но не е обявен за нищожен
посочва, че Правилно съдът е тълкувал нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, която не
установява забрана за сключване на договор за аренда от лица, притежаващи
миноритарен дял в съсобствения земеделски имот или изобщо от лица чужди
на собствеността, каквато е въведена с разпоредбата на чл. 185 ЗЗД, относно
изброените в нея категория субекти. На следващо място нито в чл. 3, ал. 4 ЗАЗ
, нито в някоя друга разпоредба на закона било указано, че нарушаването на
изискването за определен обем права в съсобствеността при сключване на
договор за аренда, респективно споразумение за неговото изменяване влече
след себе си последици противни на закона, които да водят до нищожност на
сделката. Смята, че извод в тази насока не може да бъде направен и от
въведеното с чл. 3, ал.1 от ЗАЗ задължение на нотариуса да извършва
проверка за спазване на изискванията по чл. З, ал. 4 ЗАЗ при сключване,
изменение или прекратяване на договор за аренда, доколкото нарушаването на
обсъжданото изискване има последици идентични с отдаването под наем на
чужда вещ. Заключава, че посочените изводи на съда, въззивниците оборват с
липсата на житейска логика и затруднения от техническо естество да ползват
имота си, противопоставяйки собствените си права на ответниците, което не
съставлява правен аргумент, но сочи на иск с друга правна квалификация,
какъвто в настоящото производство не е заявен. Допълва, че облигационните
отношения на страните по повод ползването на земеделските имоти, следва да
се уредят по правилата на чл.31 от ЗС, респективно чрез разпределение
9
правото на ползване по реда на чл.З2 от ЗС. И че в случай, че ответниците
пречат на ищците да упражняват правата си на собственост, то същите могат
да предявят иск по от ЗС, в каквато насока обаче няма правни и фактически
твърдения.
С оглед гореизложеното е видно, че нарушаване правилото на чл. З, ал. 4
от ЗАЗ не води до нищожност на процесния анекс, а има за последица
противопоставимост на същият на всеки един от ищците - заедно или
поотделно. Новата редакция на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ не въвежда специфично
изискване за валидност на договора за аренда, а е проекция на общата уредба
по чл. 32, ал. 1 33Д. С нея се създава кореспондиращо на общото правило по
33Д разрешение, че съсобственият земеделски имот се използва и управлява,
вкл. отдава под аренда, съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ. Като неоснователен се
квалифицира и другият аргумент за нищожност на подписания анекс към
договора за аренда, а именно нарушаване на добрите нрави, поради
нееквивалентност на насрещните престации и смята, че съдът правилно е
приел, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите
нрави и е основание за нищожност, а само тази, при която една от насрещните
престации е толкова незначителна, че има практически нулева
стойност,защото тъй като поначало еквивалентността на престациите се
преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. При наличие
на голяма разлика в насрещните престации, че нейното наличие всякога води
до накърняване на добрите нрави и че в настоящият случай е договорено
арендно плащане от 20 лева на дка, което е в пълно съответствие със средно
пазарните наеми на земеделски земи, отчитащо спецификите на конкретните
имоти - категория на земята, поливност, отдалеченост от населеното място,
възможност за засаждане на определени култури, икономически условия и
други. Позовава се страната на данни от НСИ за средно пазарната аренда в
обл. Пазарджик в размер на 47 лева, което счита, че е съизмеримо с
договореният наем в процесния договор, еквивалентен на 50-60 кг. зърно за
дка. Заключава, че само наличието на нееквивалентност на насрещните
престации според представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави и че
известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на
договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
10
извършва от страните с оглед техния интерес и доколкото следващата степен
на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена
при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда,
порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. Като при най-високата степен
на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че
едната от тях е незначителна и практически нулева, която хипотеза не е налице
в настоящия случай. Предвид изложеното, моли да се остави без уважение
предявената въззивна жалба, като неоснователна и по същество да се
потвърди атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен,
претендира се и присъждане на направените разноски по делото.
Няма направени доказателствени искания с отговора на възизвната
жалба.
Адв. Д.: Поддържам изцяло подадената въззивна жалба по
съображенията, посочени в нея. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите изцяло подадената
въззивна жалба по съображенията подробно посочени в същата. Моля да
отмените решението на Районен съд Пазарджик ведно с присъждане на
сторените по делото разноски. Представям списък на разноските. Няма да се
спирам подробно на мотивите, които сме изложили във въззивната жалба, тъй
като както в нея, така и в писмената защита пред първа инстанция всичко е
изложено с цел процесуална икономия. Моля за вашия съдебен акт.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
12.12.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:50 часа.
Председател: _______________________
11
Секретар: _______________________
12