Р Е Ш Е Н И Е
21.12.2013 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV
Районен съд – Дупница състав
19.11 2013
на Година
Миглена Кавалова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 3394 2012
дело № по описа за година.
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от П.И.Д., Д.Г.С., М.Г.Д., И.Д.И. *** ЕООД, с която искова молба е предявен иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците в резултат на настъпила смърт на 26.08.2012г. на техния баща, съпруг и син Георги И.Д. от трудова злополука, станала на 10.08.2012г., както следва за П.И.Д. сума в размер на 70 000 лв.; за Д.Г.С. 60 000 лв.; за М.Г.Д. 60 000 лв. и за И.Д.И. 50 000 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането – 26.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
Ищците твърдят, че са наследници на Георги И.Д., починал на 26.08.2012 г. в резултат на претърпяна трудова злополука на 10.08.2012г. около 13, 45 часа през първа смяна, пред механична работилница на Рудник „Бабино” на „Въгледобив Бобов дол” ЕООД. Твърди се, че Георги Д. е работил като механошлосер в Рудник „Бабино” назначен с Трудов договор № 34/19.04.2012 г. Сочат, че злополуката е станала при изпълнение на трудовите функции от страна на Д., като този ден работниците извършвали ремонт на крепителни секции пред механичната работилница на рудника. При извършването на укрепителните дейности предния край на козирката на секцията паднал и притиснал Георги Д., като нараняването било върху гръдния кош. По спешност бил закаран в шокова зала „Пирогов” от екип на спешна помощ. Било провеждано лечение като здравословното му състояние непрекъснато се влошавало и на 26.08.2012г. починал. В следствие на последвалата смърт в резултат на трудовата злополука ищците твърдят, че са понесли изключителни душевни болки и страдания, несгоди в личния си живот, както и че същите ще бъдат търпени и за в бъдеще. Изложени са подробни доводи за състоянието на всеки един от ищците поотделно във връзка с настъпилата смърт на Георги Д..
В срока за отговор е депозиран такъв от ответника, който оспорва предявените искове по основание и размер. Сочи се, че на пострадалия Георги И.Д. било проведено обучение за безопасните методи на работа. Съгласно изпитен протокол № 6/23.05.2012г., комисия в тричленен състав установила, че Д. е усвоил правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Твърди се, че са провеждани периодични и ежедневни инструктажи. На 10.08.2012г. в назначението на първа смяна е бил проведен ежедневен инструктаж на работещите от смяната по професии според възложените им работи, като Д. е бил инструктиран за безопасна работа при ремонт на крепителни секции, след което той и колегата му И. Борисов Рабачев били назначени да ремонтират крепителна секция пред Механична работилница на Рудник „Бабино”. Възразява срещу завишения размер на претендираните суми за обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение за проявена груба небрежност, от страна на пострадалия, която е в причинно следствена връзка с трудовата злополука причинила неговата смърт.
С определение на съда от 11.03.2013г., постановено по настоящото гр. дело № 3394/2012г. по описа на РС на основание чл. 219 ГПК е допуснато привличане на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД „Застраховане” АД, гр. София, което изразява становище за неоснователност на предявените искове, както и за неоснователност претенцията срещу него. Твърди, че не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на ищците. Счита, че е неоснователно привличането му като трето лице - помагач от ответника. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение при застраховка „трудова злополука” с третото лице помагач за лицето Георги И.Д., като оспорва качеството му на застраховано лице. Излага доводи в тази насока. Твърди, че лицето не е включено в списъка на застрахованите лица по полицата, представена по делото, тъй като към момента на сключването й същото не е било работник – служител, респективно назначен при ответника. Оспорва активната, материалноправна и процесуалноправната легитимация на ищеца И.Д.И. да претендира изплащане на застрахователно обезщетение вследствие смъртта на Георги И.Д., поради това че той не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Излагат се доводи, че събитието е настъпило по изключителна вина на Георги И.Д. поради което следва да бъде съобразено поведението му и степента на приноса му за настъпване на вредоносния резултат съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В откритите съдебни заседания, ищците чрез процесуалния си представител поддържат исковете по основание и размер, ответникът ги оспорва, оспорват се и от третото лице – помагач ЗАД „Застраховане” АД, гр. София.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото, ведно с доводите и твърденията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Георги И.Д. е работил като механошлосер във „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, Рудник „Бабино”, съгласно трудов договор № 34/19.04.2012г. За процесната злополуката е била изготвена декларация за трудова злополука от работодателя под № 5/15.08.2012г. на основание чл. 58, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и Заповед № РД-18-276/14.08.2012 г. на ръководителя на РУСО гр. Кюстендил, била назначена комисия за разследване на злополуката. Същата е изготвила Протокол № 12/23.10.2012г. за резултатите от извършеното разследване. С разпореждане № 26/31.10.2012г. злополуката е приета за трудова.
Съгласно протокол № 12/23.10.2012г., съставен от РУ „Социално осигуряване” гр. Кюстендил при разследването на злополуката, на 10.08.2012г. около 13, 45 часа през първа смяна пред механична работилница на рудник „Бабино”, Георги И.Д. е бил притиснат при натягане с тресчотка на лимиска на крепителна секция към основата й, предният край на козирката е паднал и притиснал механошлосера, като свидетели на самата злополука са Димитър К. Ранчев и И. Борисов Рабачев.
Пострадалият е бил механошлосер в ответното дружество, като съгласно длъжностната характеристика на длъжността в основните функции и задължения са включени и следните дейности: монтиране, поддръжка, ремонтиране и регулиране на всички видове добивни и галерийни комбайни, ГТЛ и ВТ съоръжения, помпени станции, тръбопроводи (вода и въздух), осигуряване нормално захранване, отстраняване всички възникнали аварии по тръбопроводи, ГТЛ и ВТ съоръжения, помпени станции в участъка и определяне степента на износване на детайлите, които дейности включват по – сложни ръчни операции, извършвани с помощта на инструменти, уреди и приспособления с прилагане на умения и познания. Механошлосерът взема решения, които не предполагат особен риск и могат да бъдат контролирани и коригирани, но е длъжен да работи с повишено внимание и точно спазване на правилниците, инструкциите и наредбите, т. е свеждане до минимум вероятността за предизвикване на злополуки на лица от други работни места, спазване на ПБТ (В-01-01-01), инструкциите за безопасна работа при ремонт на минни машини в рудничната ремонтна работилница, инструкциите за безопасна работа с ръчни инструменти, изискванията на противопожарно – строителните норми.
На 10.08.2012г. в назначаването на първа смяна е проведен инструктаж на работниците от смяната по професии според възложената им работа. В обяснението, изискано от инж. Борислав Киров (началник III участък на рудник „Бабино”), същият посочва, че механошлосерите И. Борисов Рабачев и Георги И.Д. са били инструктирани за безопасна работа при ремонт на крепителни секции и назначени да ремонтират крепителна секция пред механичната работилница на рудник „Бабино”. В началото на смяната са монтирали нова хидростойка (хидравличен крик). Съгласно обясненията на И. Рабачев след инструктажа, с Георги И.Д. са започнали работа по ремонта на крепителната секция тип „Даути”, раположена пред механичната работилница на рудник „Бабино”, като първоначално подменили хдравличния крик с нов от лявата страна на секцията, след което са го свързали с маслената станция за създаване на работно налягане на хидравличната течност в него. След тези действия И. Рабачев и Георги И.Д. направили неуспешен опит да повдигнат козирката на секцията с хидравличния крик. За повдигането извикали автокран, който пристигнал към 13.00 часа. С помощта на верижен сапан козирката на секцията била закачена в средата и повдигната с автокрана, като за предотвратяване на евентуално падане на козирката са били поставени дървена подпора в предния десен край и няколко дървено подпори в основанието (задния край) на секцията. След това работниците са постъпили към действия за поставяне на метален клин от шарнирна връзка между лимиска и основата на секцията. За целта била използвана тресчотка (ръчна лебедка), закачена за лимиска и основата на секцията. След натягането с тресчотката, предният карай на козирката паднал и притиснал пострадалия.
При извършената проверка по работни места, се установява следното: 1. Обособено е работно място пред входа на механичната работилница на рудник „Бабино” за извършване на ремонтни работи на крепителни секции, като работодателят не е осигурил писмена инструкция за това работно място, с която да бъдат определени правилата, техническите и организационни мерки, които трябва да се спазват за осигуряване на безопасността и здравето на работещите, което е в нарушение на чл. 12 б, ал. 1 от Наредба № 9/16.12.1997г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване безопасността и опазване здравето на работещите в мините (ДВ бр. 123/1997г.). 2. Работодателят не е определил отговорен за извършваната работа длъжностно лице, което следва да притежава необходимите умения и квалификация за ремонт на крепителни секции, което е нарушение на чл. 12 а, ал. 1 от Наредба № 9/16.12.1997г. за общи правила за управление на дейността по осигуряване безопасността и опазване здравето на работещите в мините (ДВ бр. 123/1997г.). 3. Работодателят не е осигурил специфично обучение на работниците, извършващи ремонт на крепителни секции, което е нарушение на чл. 167, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (МИЗБУТРМИРО) (ДВ бр. 88/99г.). 4. Работодателят не е представил оценка на риска за здравето и безопасността на работещите на обособеното работно място за ремонт на крепителни секции, което е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) (ДВ бр. 124/97г.). 5. Работодателят не е планирал подходящи мерки и превантивни методи, които да подобряват нивото на защита на работещите по ремонта на крепителни секции, което е нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. 6. Пострадалият не се е погрижил за собственото му здраве и безопасност, като не е оценил съществуваща опасност – нарушение на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
От удостоверение за наследници, издадено на 15.11.2012г. от кметството на с. Долистово, общ. Бобов дол, се установява, че Павлина И.Д. (съпруга), М.Г.Д. (син) и Д.Г.С. (дъщеря) са наследници на починалия Георги И.Д.. От удостоверение за раждане от ***г., издадено от кметството на с. Долистово, общ. Бобов дол, се установява, че ищецът И.Д.И. е баща на пострадалия Георги И.Д..
Към отговора на исковата молба е
приложено заверено копие на застрахователна полица № 0501 – 230 – 2012 – 00002
за сключен договор за застраховка със застраховащ ответното дружество в
настоящото производство и застраховател ЗАД
„Застраховане” АД, гр. София, която застрахователна полица е издадена на
12.03.2012г. и съгласно която се застраховат служители по приложен списък,
какъвто списък не е представен по делото.
По делото е допусната и назначена
съдебно – техническа експертиза, приета от съда, изпълнена от вещото лице В.К.Ч.,
съгласно заключението на която Георги И.Д. и И. Борисов Рабачев извършват
ремонт на крепителна секция ,Даути"
пред механичната работилница на рудник „Бабино” след монтаж на хидростойка,
повдигане на козирката е автокран и укрепване на същата е трябвало да поставят
клин, осигуряваш връзка между лемиска и основата на секцията. Отворите не са
съвпаднали и пострадалия е решил с помощта на тресчотка да ги нагласи с цел
поставяне на новия клин. При това действие е променен центъра на тежестта,
укрепващия щемпел пада като прикритието притиска пострадалия. при извършеният оглед на секцията „даути”
подлежаща за ремонт пред машинната работилница на рудника началника на рудника
- инж. И. Емилов И. обяснил, че в началото
на придърпването е тресчотката пострадалият е работил с дясната ръка и тялото
му се е намирало извън прикритието, в последствие е започнал да работи с лявата
ръка като е застанал под прикритието, за да може да наблюдава съвпадането на
двата отвора, вследствие на което е притиснат от прикритието. Нагласявайки съвпадението на отворите с
придърпването с тресчотката е променен центърът на тежестта и е паднал
укрепващия щемпел като пада и прикритието, което притиска пострадалия.
От допуснатата и назначена по делото
съдебно – счетоводна експертиза, приета от съда, изпълнена от вещото лице Н.Ш.
се установява, че ответното дружество не си е изпълнило задължението да заплати
всички поредни вноски от застрахователната премия по процесната полица № 0501-230-2012-00002,
подписана на 12.03.2012г. със ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД гр.София, като е
заплатена само първата вноска от застрахователната премия на процесната полица в
размер на 4870, 31лв., плащането е извършено на 30.03.2012г.
От допуснатата и назначена по делото
съдебно – медицинска експертиза, приета от съда, изпълнена от вещото лице д–р В.Н.,
се установява, че при процесния инцидент на 10.08.2012г. пострадалият Георги И.Д.
е получил следните травматични увреждания: фрактури на гръдна кост - три десни
и три леви ребра - гръден капак. Фрактури на тялото - на първи поясен прешлен
на гръбначен стълб и фрактури па напречни израстъци на 1,2.3.5- ти поясни
прешлени. Контузии на бял дроб двустранно. Двустранен хемопневмоторакс.
Травматичен шок. Травматична асфиксия - от притискане на тяло и нарушени дихателни движения от фрактурите
на гръдната кост и ребрата. На база тези увреждания и тежко увреденото от тях
общо състояние в следващите дни се развиват обичайни (чести при подобни травми)
възпалителни усложнения – Двустранна следконтузионна бронхпневмония. Сепсис. Септичен шок.Синдром
на полиорганна недостатъчност. На 26.08.12г. настъпва смърт от Двустранна
абсцедираща бронхопневмония в резултат на гръдната и коремна травма, като
заключението на вещото лице Н. е, че в случая е налице причинно-следствена
връзка между получените при инцидента травматични увреждания и последвалата
смърт. Механизмът на причиняване на травматичните увреждания е: действие (удар
и натиск с по-голяма сила) с и върху твърд тъп предмет, т .е добре отговаря на
посочения в делото начин - удар и притискане на пострадалия към земната
повърхност от части на минно съоръжение с голямо тегло (крепителна секция).
В
случая от наличните данни в показанията може да се приеме, че при постъпване па
работа на 10.08.12г. и по време на работа до инцидента Д. не е имал някакви
здравословни проблеми - стари или нови травми на ръцете, налагащи работа с една
или вместо една с две ръце; проблеми на опорно-двигателния апарат, налагащи
работа в някаква по-особена поза, здравословни проблеми или други причини, водещи
до промяна в съзнанието или нарушаване на вниманието или други, които от
медицинска гледна точка ла доведат до по-особен, необичаен начин на работа на
пострадалия т, е. може ла се допусне, че същият е извършвал действията си
съзнателно, вероятно на база собствен опит и преценка за начин на извършване на
работата, възможно и според някакви инструкции.
От показанията на св. Атанаска Янчева се установява, че Георги се грижел за децата и съпругата си, бащата на Георги бил много разговорлив, но от смъртта на сина си той вече не е такъв, не го вижда в селото, сега вече били едно отчаяно семейство, след погребението Янчева се среща редовно всички и й прави впечатление, че те са отчаяни и когато се заговори по този въпрос те започват да плачат и затова избягват да говорят за това. Отчаяни са, те разчитали са на постардалия.
Съгласно показанията на св. Любчо
Будинов след злополуката се чували по телефона с ищците и те приели много тежко
злополуката. Най-много съпругата и дъщеря му го преживяли много тежко, а
момчето като мъж не показвал много, държал се, но вероятно му е било много
тежко. Познавам също бащата на Георги. В отношенията между тях няма никаква
промяна, те си държат един на друг. За домакинската работа си помагат всички.
В същия смисъл са показанията на свидетеля
О. Лазаров.
Съгласно показанията на св. Борислав Киров за ремонта на този вид секции понякога се налага работникът да влиза под секцията, под козирката. Има инструкция за работа за всеки един крепеж и всеки работник се разписва. В конкретния случай, заявява, че не е свидетел, но мисли, че не е трябвало да влиза под секцията. Това можело да възникне и да се наложи в хода на работа, съответният работник трябва да има готовност, ако се наложи да влиза под козирката на секцията. Тази инструкция касае и ремонта, и експлоатацията. В правилника по техническа безопасност има разработена инструкция за секция, като сочи, че доколкото е запознат за всяко работно място няма разработена отделна инструкция. Сочи, още, че при инструктажа се пише текст, касаещ съответната работа, което се пише на ръка, като за това имат спорове с инспекцията по труда, тъй като редовете не достигат за цялостната работа на съответните лица и затова, което е написано срещу всички, това означава за всички и всеки работник се разписва при инструктажа. На секцията в този ден трябвало да работят двама души от техния участък. И другите хора са запознати с този инструктаж, тъй като в една стая се назначават всичките. Сочи , че на инструктажа им било изрично казано докато не дойдат кранът и мотокарът да не работят, но защо са взимали тресчотката не знае, това е на своя глава.
Свидетелят И. Рабачев заявява, че лично с тресчотка никога не извършвал действията, извършени от Д. в деня на злополуката, а за Д. не знае дали го е правил друг път. Той (Рабачев) заявил, че с тресчотката няма да стане, но Д. казал, че ще го направи. След като секцията била вдигната от крана Рабачев видял, че нещо не е както трябва. Като я вдигне крана тя вече е подвижна, не знаел защо Георги предприел тази инициатива, само казал: „са че я оправим, са че я оправим”, Рабачев бил отстрани като Д. работил с тресчотката, нямал време да му каже да се пази. Д. сам влезнал, той (Рабачев) му казал, че не влиза вътре, като сочи, че трябва да се влезе вътре, за да се закачи тресчотката. Клина трябва да се сложи по средата на двете основания. Козирката е на основанията и работникът трябва да влезе отдолу, който и да е задължително трябва да влезне.
Свидетелят Машкудански – шофьора на крана заявява, че при дърпането и натягането с тресчотката, секцията изгубила малко център и отпред й избягала тежестта, изгубила опората, той не държал този елемент, държал секцията на средата. Друг път работил на такива секции, като го инструктират за центъра на тежестта сутрин на назначението на открит рудник „Бабино”, Георги Д. го инструктирал тогава бил началник на работилницата. Той казал, че центъра на тежестта е на средата. Крана се закача на определено място и където ме закачат там, тъй като те го командват, от крана видял как Георги след като закачил тресчотката, напънал и като напънал в този момент пада секцията от дърпането и до кръста бил затиснат. Когато отишъл на мястото около 12,30 часа козирките на секцията били подпрени. В пространството под тази козирка трябвало да работят работниците, доколкото с крана ги държи тези секции, за да могат работниците да работят отдолу.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от настъпилата смърт в резултат на трудова злополука, станала с Георги И.Д. на 10.08.2012г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Съдът
счита, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 200, ал.1 КТ са установени
по безспорен начин по делото. Съгласно чл. 55, ал.1 КСО, трудова е и
злополуката, станала „при всяка работа, извършена в интерес на предприятието”. Когато
работата се извършва по инициатива на работника или служителя, тя трябва да
бъде в интерес на предприятието, респ. на работодателя. В случаите, когато няма
резултат от извършената работа, достатъчно е да се установи, че е било налице
намерението на работника или служителя за извършване на работата, която е в
интерес на работодателя. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че увреждането на пострадалия има характер външно вредоносно
въздействие върху организма му, което е предизвикало неговата смърт.
Настъпилото увреждане е свързано с изпълняваната работа на пострадалия по
трудовото правоотношение с ответника. Връзката се установява от влязлото в сила
разпореждане № 26/31.10.2012г. на РУ
„Социално осигуряване” гр. Кюстендил. Доказана е и причинната връзка между
нанесеното увреждане и настъпилата смърт на Георги И.Д.. Механизмът и причините
за смъртта му са детайлно изяснени в протокол № 12/23.10.2012г., съставен от РУ
„Социално осигуряване” гр. Кюстендил при разследването на злополуката и в
изготвените за нуждите на настоящото производство заключения по назначените
съдебно - миннотехническа и съдебно –
медицинска експертизи.
Спорно по делото е дали е била налице груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ от страна на пострадалия от трудовата злополука, размерът на обезщетението, което следва да се присъди, както и дължи ли се намаляване на обезщетението, поради наличие на твърдение от ответника застрахователно правоотношение, сключено между него и привлеченото трето – лице помагач.
Работникът отговаря по чл. 201, ал. 2 КТ като съпричинител на вредоносния резултат при наличие на груба небрежност. Кодексът на труда не съдържа дефиниция на понятието „груба небрежност”. С решение № 792 от 06.12.1988г. по гр.д.№ 674/88г., IV г.о. ВС е направил аналогия между грубата небрежност по смисъла на КТ и съзнаваната непредпазливост, като форма на вината по смисъла на НК. В трайната практика на ВКС се приема (например решение № 1429 от 10.11.1993г. по гр.д. № 86/93г., IV г.о на ВКС), че работникът е действал с груба небрежност, когато е съзнавал (предвиждал) настъпването на вредоносните последици – увреждането на здравето си, но е мислел, надявал се е да ги предотврати. Тази груба небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. С оглед на изложеното, в конкретния случай допуснатото от Д. нарушение, изразяващо се в това, че същият е предприел натягане с тресчотка и навлязъл под козирката на секцията след като сменил дясната с лявата ръка, представлява груба такава по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ. С извършването на ремонтната операция с ръчния инструмент, от установеното по делото може да се заключи (показанията на св. Рабачев, Киров и Машкудански), че Д. е съзнавал, че извършвайки натягане с тресчотка може да увреди здравето си (козирката на секцията да падне върху него), но е мислил, надявал се е, че този резултат няма да настъпи. От събраните по делото доказателства става ясно, че работникът е имал добри технически познания и опит при изпълняване на работата си, което в случая е довело до самонадеяни действия от негова страна. Предвид изложеното следва да се приеме за доказана и субективната страна, като отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат.
Следващият въпрос, на който трябва да се даде отговор е какъв е каузалният принос на пострадалия за настъпване на увреждането. Преценявайки изяснените по делото факти и произтичащите от тях правни изводи, както и отчитайки обстоятелството, че по делото са установени нарушения и на работодателя - пропуските в организацията на работа при и ремонта на крепителните секции и нарушения по охраната на труда, съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпване на увреждането, поради проявявена груба небрежност, е не повече от 50 %. При това положение, съдът приема, че приложението на нормата на чл. 201, ал. 2 КТ предполага намаляване на отговорността на работодателя за претърпени вреди с 50 %.
При определяне на обезщетението по чл. 200 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД преценката, която се извършва от съда е различна във всеки конкретен случай и зависи от особеностите на случая. Съдът намира, че относително най-справедливият размер на обезщетението за понесените от ищците неимуществени вреди представлява сумата от 40 000 лева за съпругата на пострадалия, по 30 000 лв. за децата и бащата на пострадалия Георги Д.. При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка съдът взема предвид възрастта на пострадалия, внезапността на смъртта му, грижите които той е полагал за семейството си, страданията които смъртта му е причинила на неговите близки. В конкретния случай ищците и починалият при трудова злополука са живеели заедно в семеен кръг, като между тях са съществували отношения на обич и привързаност, взаимна подкрепа и уважение. Към деня на злополуката пострадалият е бил на 50 години, в работоспособна възраст, като семейството е лишено от неговата материална и морална подкрепа. Тежко са преживели загубата на своя съпруг и баща и син ищците, които са оставали без неговата морална и материална подкрепа. Следва да бъдат отчетени и обстоятелствата, че първата ищца е в трудоспособна възраст, поради което има възможност за самостоятелна в икономическо отношение житейска позиция, а вторият, третият и четвъртият ищец са пълнолетни, т.е. житейски и икономически самостоятелни. Затова, обезщетение в размер на 40 000 лева за съпругата на пострадалия, по 30 000 лв. за децата и бащата на пострадалия Георги Д. е справедливо и е в съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Посоченият размер на обезщетение според съда ще е достатъчно да компенсира неимуществените вреди, претърпени от ищците. Обезщетение в по - нисък размер няма да доведе до репариране на моралните вреди в техния действителен размер и няма да бъде в съответствие с обществения критерий за справедливост, каквото е изискването на закона.
В Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969г. на Пленума на ВС е посочен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Според същите актове, следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. В постановлението не е казано, че от низходящите се имат предвид само децата, а от възходящите - само родителите, но това се разбира, тъй като непосредствено преди това е посочено, че се отнася за „най-близките” на пострадалия. Най-близки на пострадалия по права линия възходящи са родителите, а низходящи - децата. В този смисъл обезщетение се дължи и на бащата на пострадалия, поради което е неоснователно твърдението, изложено в депозираното от третото лице – помагач на страната на ответника, че същият няма право на такова. В случая съдът намира за ненужно да обсъжда кръга на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение при случилото се, така, както се сочи от третото – лице помагач, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява, че са налице предпоставките за ангажиране отговорност на застрахователното дружество, поради недоказаност от страна на ответника на валидно застрахователно правоотношение с привлеченото лице.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответното дружество, че
следва да бъде ангажирана отговорност за обезщетението за неимуществени вреди и
на привлеченото трето лице – помагач на страната на ответника, по следните
съображения: Привлеченото трето лице – помагач на страната на ответника ЗАД
„Застраховане” АД, гр. София оспорва наличие на валидно застрахователно
правоотношение при застраховка трудова злополука за лицето Георги И.Д., като
оспорва качеството му на застраховано лице, доколкото твърди се, че лицето не е
включено в списъка на застрахованите лица по полицата, представена по делото, тъй
като към момента на сключването й същото не е било работник или служител,
респективно назначен при ответника. В § 1, т. 4 от ДР на КЗ е дадена легална
дефиниция на понятието „застрахован“ - това е лицето, чиито имуществени и/или
неимуществени блага са предмет на застрахователен договор. Застрахователният
договор е основен източник на застрахователно правоотношение. Понятието
„застрахователен договор“ е легално определено в чл. 183, ал. 1 КЗ /чл. 380,
ал. 1 /отм./ ТЗ/, съгласно който с договора за застраховка застрахователят се
задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се
лице застрахователно обезщетение или парична сума. Легалната дефиниция на
застрахователния договор го определя посредством неговото съдържание - чрез
посочване на правата и задълженията на страните по договора, които са
корелативно свързани. Застрахователният договор е от категорията на сделките,
посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ, представлява абсолютна търговска сделка и неговият
търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ. Този
договор е двустранен, възмезден, консенсуален, алеаторен, формален, двуфазен и с
продължително изпълнение. Основно задължение на застрахования е да плати на
застрахователя застрахователна премия. На това задължение съответства
задължението на застрахователя да обезпечи застрахователна закрила, което преди
настъпване на застрахователното събитие се изразява в задължение да носи риска
от вредоносния резултат, а след този момент – задължение за плащане на
застрахователно обезщетение или сума. Насрещните задължения се намират в синалагматична
връзка и неизпълнението
на всяко от тях поражда в полза на другата страна право да развали
застрахователния договор. В случая ответникът не доказва наличие на валидно
застрахователно правоотношение с привлеченото трето лице – помагач, поради
което производството спрямо последното следва да бъде прекратено.
Още
повече, че от събраните по
делото доказателства не се доказва пострадалият да е бил застраховано лице,
доколкото от заверено копие на застрахователна полица № 0501 – 230 – 2012 –
00002 за сключен договор за застраховка със застраховащ ответното дружество в
настоящото производство и застраховател
ЗАД „Застраховане” АД, гр. София, която застрахователна полица е
издадена на 12.03.2012г. и съгласно която се застраховат служители по приложен
списък, такъв списък не е представен по делото. От друга страна трудовото
правоотношение между пострадалия и ответното дружество е сключено на по – късна
дата (19.04.2012г.) от издаване на застрахователната полица, от което също
следва, че не е бил в сочения от дружеството – ответник списък към процесната
застрахователна полица.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците следва да се редуцира с процента на установения принос на пострадалия за настъпване на уреждането (50%), с оглед което на ищците следва да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лева за съпругата на починалия и от по 15 000 лева за децата и баща му.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди се дължи от ответника от момента на смъртта на Георги Д. - 10.08.2012г., която е резултат на настъпилата трудова злополука. Безспорно в цивилистичната доктрина и в съдебната практика се приема, че отговорността по чл. 200 КТ за вреди от трудова злополука е специален случай на отговорността за непозволено увреждане (деликтна отговорност). Съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 84, ал.3 ЗЗД задължението за заплащане на обезщетение за претърпените от тази злополука вреди става изискуемо от датата на злополуката и длъжникът изпада в забава без покана, като именно от този момент се дължи законна лихва върху размера на обезщетението.
На основание чл. 359 КТ ищците са освободени от заплащане на такси и разноски за вещи лица. На същите следва да се заплатят сторените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете, а именно на П.Д. в размер на 571, 43 лева, на М.Д. и Д.С. по 450 лева и на И.И. – 480 лева.
Ответникът е сторил разноски в общ размер на 205 лева, за което не представил списък по реда на чл. 80 ГПК. Претендира само в отговора на исковата молба разноски за адвокатско възнаграждение, но не представя надлежни доказателства за осъществяването на същите.
Третото лице – помагач не е претендирало разноски.
На основание чл. 72, ал. 1 ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на РС-Дупница държавна такса за всички искове, съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в общ размер на общо 3 400 лева.
Мотивиран от гореизложено, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. - управител,
да заплати на основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД на П.И.Д., ЕГН **********,***
дол сумата в размер на 20 000 (двадесет хиляди лева), представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 26.08.2012г.
до окончателното й изплащане, като за разликата над присъдената сума до пълния
предявен размер на иска от 70 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. -
управител, да заплати на основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД на Д.Г.С., ЕГН **********,***
дол сумата в размер на 15 000 (петнадесет хиляди лева), представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
- 26.08.2012г. до окончателното й изплащане, като за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер на иска от 60 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. - управител, да
заплати на основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД на М.Г.Д., ЕГН **********,***
дол сумата в размер на 15 000 (петнадесет хиляди лева), представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
- 26.08.2012г. до окончателното й изплащане, като за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер на иска от 60 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. -
управител, да заплати на основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД на И.Д.И., ЕГН **********,***
дол сумата в размер на 15 000 (петнадесет хиляди лева), представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
- 26.08.2012г. до окончателното й изплащане, като за разликата над присъдената
сума до пълния предявен размер на иска от 50 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. -
управител, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Д.Г.С., ЕГН **********,***
дол сумата в размер на 450 (четиристотин и петдесет лева), представляващи сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. -
управител, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М.Г.Д., ЕГН **********,***
дол сумата в размер на 450 (четиристотин и петдесет лева), представляващи
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. -
управител, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П.И.Д., ЕГН **********,***
дол сумата в размер на 571, 43 (петстотин седемдесет и един лева и четиридесет
и три стотинки), представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. - управител, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И.Д.И., ЕГН **********,*** дол сумата в размер на 480 (четиристотин и осемдесет лева), представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Въгледобив Бобов дол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Д.”, представлявано от О.К.З. - управител, да заплати на основание чл. 72, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3 400 (три хиляди и четиристотин лева) по сметка на РС – Дупница, представляваща дължимата държавна такса за предявените искове, съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3394/2012г. по описа на РС – Дупница по отношение на привлеченото трето лице – помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД - вписано в Търговския регистър при АВ - гр. София, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, представлявано от Главен изпълнителен директор Александър Личев и Изпълнителен директор - Румен Д. като недопустимо, поради липса на правен интерес.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението, имащо характер на определение в частта , в която производството по делото се прекратява по отношение на привлеченото трето лице – помагач на страната на ответника - ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, подлежи на обжалване пред ОС – Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на
трето лице – помагач на страната на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: