Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.06.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 14219 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.06.2019
г. по гр.дело № 2391/19 г., СРС, І ГО, 27
с-в е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** 23Б, искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че Г.В.Г., ЕГН *********, с адрес: *** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1077,59лв. за доставена от ищеца
топлинна енергия през периода от 01.06.2014г. до 30.04.2015г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, ж.к. „*******, аб.№ 288919, ведно със законната
лихва от 13.09.2016г. до изплащане на вземането, сумата от 108,30лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 31.07.2014г. до 18.08.2016г., сумата от 35,40лв.
- цена за услуга за дялово разпределение през периода от
01.06.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 13.09.2016г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 5,37лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.07.2014г. до 18.08.2016г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
21.04.2018г. по ч.гр.д. № 51515/2016г. по описа на СРС, 27 състав, като е отхвърлил иска за доставена от ищеца
топлинна енергия през периода от 01.06.2014г. до 30.04.2015г. за разликата над
уважения размер от 1077,59лв. до пълния предявен размер от 1135,37лв.,
както и е отхвърлил иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 31.07.2014г. до 18.08.2016г. за разликата над
уважения размер от 108,30лв. до пълния предявен размер от 128,11лв„ като
недоказани. Осъдил
е на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.В.Г.,
ЕГН *********, с адрес: *** да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** 23Б, разноски в настоящото производство общо в размер
на 691лв., от които 166лв. за държавна такса, 382лв. депозити
за вещи лица и 143лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по
ч.гр.д. № 51515/2016г. по описа на СРС, 27 състав, общо в размер на 73лв.,
от които 25лв. за държавна такса и 48лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба, наречена
възражение от ответника Г.В.Г., ЕГН *********, с адрес: *** с мотиви, изложени
в жалбата. Сочи, че след изтичането на срока на договора с ФДР през 2007г.,
няма нов сключен такъв и съответно ФДР не може да извършва валидно измерване на
ТЕ, че съгласно раздел ІІІ, чл.5, т.15 от ОУ на ищеца, същият трябва да
уведомява писмено клиента когато топлинният товар на присъединените отоплителни
тела в сградата спадне под 50 % от проектния отоплителен товар на сградата,
като прави искане в тази насока как „Т.С.“ ЕАД трябва да следи дали има спад
под 50 %. Сочи още, че методиката към Наредба 16-334 за топлоснабдяването е
отменена с решение 4777/2018 г. на ІІІ-то отделение на ВАС по гр.д. № 1372/2016
г., поради което искът за сградна инсталация е неоснователен по презумпция.
Позовава се на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета, която
според ответника намира пряко действие и приоритет спрямо вътрешното
законодателство. Няма изрично формулирано искане за отмяна на решението.
Въззиваемото
дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** 23Б оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество частично основателна, поради
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу
Г.В.Г., ЕГН *********.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответникът е изпаднала в забава.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът е оспорил предявените искове.
Предвид депозираните по делото писмени доказателства,
СГС също приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като
собственик на процесния имот за исковия период,
който обхваща времето от м.06.2014 г. до м.30.04.2015г. Съгласно нормата на чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /
обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от
ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията
на топломерите в отделните имоти.
Настоящата инстанция приема за
неоснователно възражението на въззивника/ответник, че след изтичане на
сключения с ФДР договор, нов такъв не е бил сключван. Както бе посочено
по-горе, съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно чл.150,
ал1. ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, като в действащите ОУ е уредено, че дяловото
разпределение се извършва възмездно чрез възлагане. По делото е доказано
възлагане от ищеца на ТЛП, така и е доказано осъществяване на услугата „дялово
разпределение“ от страна на ТЛП. Ирелевантно се явява обстоятелството, че няма
подписан нов договор с ТЛП, тъй като не е необходимо да има, предвид цитираната
нормативна уредба.
Действащата през процесния период
нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по
един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни
вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Същата
действително е отменена с цитираното решение на ВАС, но то има действие само
занапред, поради което Методиката важи за процесния период.
От заключенията на приетите по делото СТЕ и ССЕ се установява какво е
действителното количество потребена ТЕ и БГВ, както и обстоятелството, че при
отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания.
По делото липсват каквито и да било доказателства, че в конкретния казус
има нарушение на раздел ІІІ,
чл.5, т.15 от ОУ на ищеца, съгласно който „Т.С.“ ЕАД трябва да уведомява
писмено клиента когато топлинният товар на присъединените отоплителни тела в
сградата спадне под 50 % от проектния отоплителен товар на сградата, поради
което искането в тази насока се явява напълно неоснователно.
С
Решение № 5 от 22.04.2010 година на КС по к.д.№ 15/2009, обн. В ДВ, бр.34/2010
година е прието, че „разпоредбите на
чл.153, ал.1 и ал.6 от Закона за енергетиката, касаещи топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация и тази за отопление на уредите в общите части,
не противоречи на чл. 19, ал.2 от Конституцията, като изпълнява конституционните изисквания да защитава правата на
потребителите за ползване на топлинна енергия.” „Сградната инсталация е обща част
по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права
следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Това е конституционносъобразно, защитава потребителите и е справедливо.”/т.5 от решението/. При възражение срещу начислените суми за
ползвана ТЕ общите условия предвиждат специално рекламационно производство,
каквото не се установи по делото да е инициирано от ответника.
Що се отнася до позоваването
на Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на съвета, следва да бъде отбелязано обстоятелството,
че същественото при директивите е, че държавите сами избират
начина и средствата, с които да постигнат заложените за изпълнение в Директивата
цели.
Директивата няма пряк
ефект, тъй като по принцип директен ефект имат само регламентите, а
директивите, само доколкото не са транспонирани по надлежния ред. Директивите могат да имат
само в определени случаи вертикален пряк ефект, какъвто не е настоящия казус,
тъй като касае частноправни субекти.
Настоящата инстанция намира въззивната жалба за основателна в частта, която
съдът е признал за установено дължимостта от ответника на сумата от 108,30лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 31.07.2014г. до 18.08.2016г. Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД и присъдената сума от 108,30лв., СГС приема
следното:
В чл. 33, ал.1 и ал.2 ОУ е посочено, че задължението
на длъжника за плащане на начислените по фактурите суми става изискуемо в
30-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на продавача. Видно от чл.33 от ОУ изискуемостта на вземането е свързана с публикуване на
задълженията на интернет страницата на кредитора. Това публикуване представлява
покана по смисъла на чл.114, ал.2 ЗЗД, след която вземането става изискуемо. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа
на посочените разпоредби на ОУ на ищеца от 2014 г. следва че, макар да са
изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията (съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в
30-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период. Противно на приетото от СРС, настоящата
инстанция счита, че ищецът не е ангажирал доказателства за датата на
публикуване на общата фактура, респ. на месечните дължими суми на интернет
страницата си, поради което намира, че ответникът не е изпаднал в забава в
периода, за който се претендира обезщетение и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се явява
неоснователен.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която съдът е признал за установено дължимостта от
ответника на сумата от 108,30лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за
периода от 31.07.2014г. до 18.08.2016г.
При тези данни се променя и размерът на присъдените
разноски. За първата инстанция ищецът е направил разноски в размер общо на
723,91 лв., които и съгласно уважената част от исковете възлизат на 622,56 лв.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски за
сумата над 622,56 лв. до 691 лв.
За заповедното производство ищецът е направил разноски
от общо 76,09 лв., които и съобразно уважената част от исковете възлизат на
65,43 лв. Решението следва да бъде отменено в частта на присъдените разноски
над 65,43 лв. до 73 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение от 30.06.2019 г. по гр.дело № 2391/2019
г. на СРС, І ГО, 27 с-в в частта, в която съдът е признал за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** 23Б, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, че Г.В.Г.,
ЕГН *********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 108,30лв. -
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 31.07.2014г. до 18.08.2016г., както и в частта, в която е
осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.В.Г., ЕГН *********, с
адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** 23Б, разноски в първоинстанционното производство в размер общо над 622,56 лв. до присъдените 691 лв.,
както и разноски по ч.гр.д. № 51515/2016г. по описа на СРС, 27 състав, общо в
размер общо над 65,43 лв. до
присъдените 73 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че Г.В.Г., ЕГН *********, с адрес: *** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, сумата от 108,30лв.- обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от
31.07.2014г. до 18.08.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.