№ 74
гр. , 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20221860200073 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от Д. АС. АС. с ЕГН: **********, гр.С., ж.к.****** 543, вх.А , ет.2 ,
ап.6, с която е обжалвано Наказателно постановление № 21-0347-000741 от 14.09.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-С., РУ Пирдоп, с което на жалбоподателя му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00(сто) лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
В жалбата, жалбоподателят изразява становище относно това, че същия не е извършил
посоченото в НП нарушение, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се
представлява, не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.
Районна прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства: НП № 21-0347-
000741/14.09.2021 г. на Началник ГРУПА към ОДМВР С., РУ Пирдоп – М.Т.М. – оригинал
и копие; АУАН серия GА бл.№ 498017 от 08.09.2021 г - оригинал; Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, че административно-наказателната
преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за
установяване на административно нарушение, затова, че на 08.09.2021 г. в 00:15 часа в
община Е.П. на път АВТОМАГИСТРАЛА № А-2 като Водач на лек автомобил - ******** с
1
per № ********, държава БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: При разклона за с. Е. в района на (
14 км. + 500) на автомагистрала "Х.", управлява МПС от категория М1 л.а." *****" с per. #
********, лична собственост, като: 1.) При извършен многократен опит, горепосоченото
лице да бъде спряно за рутинна полицейска проверка, същия многократно отказа да изпълни
нашите отправени нареждания при изпълнение на функциите по ЗДвП след подаден ясен
сигнал по законоустановения ред, е извършил: 1) ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ НАРЕЖДАНЕ
НА ОРГАНИТЕ ЗА КОНТРОЛ И РЕГУЛИРАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО, с което виновно е
нарушил чл.103 от ЗДвП.
Свидетелят К. съставил акт за установяване на административно нарушение, който е бил
подписан от съставителя, свидетеля Г. и жалбоподателя, който е отразил в АУАН, че няма
възражения по същия. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя, му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 3(два)месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
От разпита св.К.-актосъставител, се установява, че същия е съставил АУАН и поддържа
констатациите в него, като АУАН бил съставен след дълго преследване. Лицето не спряло
от с.М. до 14 км на автомагистрала „Х.“. Било разпоредено от дежурния от гр.С. да му
издаде талон за кръв. Кръвта била взета във ФСМП гр.Е.П.. Лицето било върнато пак по
тяхно разпореждане. Той отказал да даде проба на техническото средство. После на талона
мисли, че показало 0,62 промила. Имало съставен и акт за алкохол. Свидетелят го съставил
по-късно във връзка с изследването на кръвта. Този акт съм го е написал на същия ден. Този
бил първия акт.
От разпита на св.Г., се установява, че същия е свидетел-очевидец при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта. Подали светлинен и звуков сигнал на една
улица в с.М. и той не спрял. Започнала една гонка до магистралата. Там той отбил. Колеги
от Е.П. му пресрещали пътя. Той ги заобикалил веднъж-два пъти. Накрая отбил в една
отбивка. Не помни до кое село било. Знае, че кръвната му проба била положителна.
Настоящият въззивен съдебен състав следва да кредитира показанията на свидетелите К. и Г.
относно установената фактическа обстановка, която съдът приема въз основа на
приложените и приети по делото писмени и преценени по-горе гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното
Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло и приключило
съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. При издаване на обжалваното наказателно
постановление е описано правилно извършеното от водача жалбоподател Е. А. Д.
нарушение. Правилно е описано текстово, съответстващо и на цифрово изписаното в акта за
установяване на административно нарушение, посочени са както в АУАН, така и в НП
нарушените законови разпоредби - а именно чл. 103 от ЗДвП, а в НП и санкционната
2
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4. Съществено в случая е да се отбележи, че издаденото на
основание съставен АУАН наказателно постановление, е издадено при спазване на
процесуалните правила -визирани в ЗАНН. Констатациите описани в АУАН, в последствие
пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват на изписаните
разпоредби на ЗДвП, които водачът е нарушил и на установената в съдебно заседание
фактическа обстановка. При издаването на процесното наказателно постановление,
административно-наказващия орган е изпълнил задълженията си предвидени в ЗАНН,
преценил е събраните данни и доказателства, правилно е квалифицирал нарушението,
правилно е съобразил и текста от закона - чл. 175, ал. 1, т. 4 предвиждащ наказание за
въпросното нарушение. Не са основателни от правна страна и са опровергани от фактическа
страна наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
наказателното постановление. Съгласно чл. 103 от ЗДвП "При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания". Подаването на сигнал за спиране
представлява "нареждане" по терминологията на чл. 175, ал. 1, т4 от ЗДвП, като
съдържанието на разпоредените задължения е по чл. 103 от ЗДвП, а материалноправните
предпоставки - по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се
констатира и съдът приема за доказано, че относно подадения сигнал за спиране към
водача на автомобила, респективно жалбоподател по делото, същия не е е имал пречка да го
възприеме, с огледи последващото негово поведение. С факта, че жалбоподателят не е
спрял, същият е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП вр. с чл.
103 от ЗДвП. Противното би означавало приемане на ситуация, в която разпоредбата на чл.
103 от ЗДвП е просто безпредметна, тъй като всеки един водач подминавайки подаден
сигнал, може да твърди, че не е видял, че не е разбрал, че се отнася за него. Не са налице
съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на
жалбоподателя. В случая времето, мястото и начина на извършване на нарушението и
обстоятелствата чрез които се е осъществило са посочени достатъчно точно, ясно и
разбираемо описани, без да създават каквито и да било трудности с разбирането им. Видно
от начинът по който е описано в АУАН и в НП нарушението жалбоподателят е имал
възможност да научи в какво е обвинен и да се защити съответно по всеки от фактите, чрез
които се е осъществило нарушението а така също и по закон относно сочените за нарушени
разпоредби от ЗДвП.
По изложените съображения от фактическа и правна страна съдът приема за доказано, че
с поведението си жалбоподателят е нарушил чл. 103 от ЗДвП, за което нарушение
законосъобразно е санкциониран с предвидено в съответната административно-наказателна
разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП АНО е наложил административно наказание глоба
от 100,00(сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3(три) месеца, за което
с оглед тежестта на нарушението се налага извод, че наказващият орган е съобразил в
максимална степен всичките смекчаващи отговорността обстоятелства и няма основание НП
да бъде изменяно в частта относно наказанията.
3
Ето защо, съдът намира, че следва НП да бъде потвърдено изцяло, тъй като се явява
законосъобразно и обосновано.
За пълнота следва да се отбележи, че от събраните писмени доказателства, както и от
разпитаните в съдебно заседание на свидетели, се установи по безспорен начин
извършването на посоченото административно нарушение от административно-
привлечения Д.А.. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. От друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК
/„доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително
определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва
да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал, а
обратното би било в нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ
субсидиарно приложение в административнонаказателното производство. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл,
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими
от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в
случаите, когато и доколкото констатациите, отразени в акта, се оспорват от наказаното
лице, какъвто е и настоящия. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
настоящия въззивен състав приема, че изложените в обстоятелствената част на акта
фактически обстоятелства относно извършеното нарушение съответстват на действителното
положение, интерпретирани са и са оценени в съответствие с материалния закон. Видно от
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за МВР полицейските органи, при
невъзможност да издадат писмено и устно разпореждания до гражданите, когато това е
необходимо за изпълнение на служебните им функции, могат да издават разпорежданията
си чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Сред тези
действия са и светлинните и звукови сигнали, които полицейските автомобили могат
законосъобразно да подават като МПС със специален режим по смисъла на чл. 34 от ЗДвП и
чл. 3, ал. 3 от Наредба № І-141/18.09.2009 г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от МПС, доколкото в конкретния случай тези сигнали са
били подавани при служебна необходимост при и по повод изпълнение от страна на
полицейския патрул на задачи, произтичащи от спецификата на дейността му по контрол на
движението по пътищата. Липсва каквото и да било съмнение с оглед описанието на
фактическата обстановка и наличните писмени и гласни доказателства за това, че
подаваните от шофиращия след автомобила на жалбоподателя полицейски автомобил
светлинни и звукови сигнали са съставлявали сигнал за спиране - т.е. смисълът им е бил
разбираем за жалбоподателя, което беше установено безспорно по делото. С оглед на това
съдът счита за доказано по несъмнен начин, че нарушението по чл. 103 от ЗДвП е
извършено от жалбоподателя Д.А., поради което административнонаказващият орган
законосъобразно и обосновано да е ангажирал отговорността му.
4
С оглед на изложените по-горе съображения, доводите, изложени в въззивната жалба се
явяват неоснователни.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
Потвърждава, на основание чл.63 ЗАНН, Наказателно постановление № 21-0347-000741
от 14.09.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-С., РУ Пирдоп, с което на Д. АС.
АС. с ЕГН: **********, гр.С., ж.к.****** 543, вх.А, ет.2, ап.6, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100,00(сто) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Осъжда Д. АС. АС. с ЕГН: **********, гр.С., ж.к.****** 543, вх.А, ет.2, ап.6, да заплати в
полза на Районен съд-Пирдоп, сумата от 24,92 лева, представляваща направените разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд С. – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
5