ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
гр. Пазарджик, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20235200900091 по описа за 2023 година
Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК
съгласно чл.365, т.1 от ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба на А. А. Т., ЕГН
********** и З. П. Т., ЕГН ********** – и двамата от с.Д., общ.В., ул. „Б.“ №
**, чрез пълномощника им адв. Р. М. (**) против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, с която са предявени претенции по реда на чл. 432, ал. КЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.09.2022 г., около
21:05 часа, в с.Д., на кръстовището между ул.„М.“ и ул. „К.“, л.а. „Д. С.“, с peг.
№ ***, с водач И. Н. Д., движейки се по ул. „М.“, предприел маневра завой
наляво към ул.„К.“ и се сблъскал с насрещно движещия се с предимство
мотоциклет „Х.“, управляван от Б. Д. Б., като реализирал ПТП, при което била
причинена смъртта на пътника на мотоциклета Ц. А. Т., ЕГН ********** - син
на ищците А. и З..
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 24.09.2022 г. и образувано ДП № ***г. по описа на РУ - В..
Сочи се, че двамата ищци изключително тежко приемали загубата на
своя син. Всички те, заедно и с другата им дъщеря били сплотено и задружно
семейство, силно привързани един към друг. Починалият бил отгледан и
възпитан от тях в атмосфера на любов и взаимно уважение, имали изградена
1
силна емоционална и духовна връзка помежду си, която се съхранила във
времето и след като синът им съзрял и станал самостоятелен. Между тях
имало разбирателство, обич и подкрепа. Редовно прекарвали време заедно,
като се събирали по поводи и празници. Твърди се, че ищците общували
постоянно със своя син и били в течение на всичко важно случващо се в
живота му, радвали се на израстването и възмъжаването му и заедно правели
планове за бъдещето, гордеели се с единствения си син и очаквали с
нетърпение той да създаде свое собствено семейство и да ги дари с внучета.
Излагат се твърдения, че както майката, така и бащата имали здрава и
дълбока връзка със своя син, който ги обичал и държал на тях. Ц. бил добър
син и жизнерадостен млад човек, едва на *** години животът бил пред него,
като в пътния инцидент те загубили най-скъпия за тях човек и никой не можел
да запълни празнотата, която двамата усещат. Ритъмът им живот на след ПТП
бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба.
Ищцата З. била покрусена и умиление си спомняла за всички хубави
мигове преживени с него, като непрестанно мислела за трагичния инцидент,
разстройвала се и плачела неутешимо. Станала неспокойна и напрегната,
нощем страдала от безсъние и не можела да свикне и да се примири.
След загубата на сина си, ищецът А., ограничил социалните си
контакти, станал мрачен и необщителен и не се усмихва както преди, загубил
апетита си и се чувствал слаб и отпаднал, нямал настроение за нищо, чувствал
се смазан и безпомощен, затворил се в себе си и страдал безутешно. Мъката
му била непосилна и не виждал как ще продължи живота си.
И двамата били дълбоко опечалени, внезапната загуба силно ги
травмирала, станали емоционално лабилни и тревожни, излизали рядко и
скърбели постоянно. Изцяло се променили, загубили смисъла на живота.
Постоянно посещавали гроба му в опит да намерят утеха.
Сочи се, че към момента на ПТП, виновният водач, управлявал л.а. „Д.
С.“, с peг. № ***, имал действаща задължителна застраховка ГО на
автомобилистите, сключена с ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, съгласно полица
№ ***, валидна от 10.08.2022 г. до 09.08.2023 г.
На 09.12.2022г. ищците отправили молба вх. № 12529/09.12.2022г. реда
на чл.380 КЗ до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ЗК „Лев Инс“
АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
2
обезщетение, но ответното дружество не определило и не изплатило такова,
като на основание чл.429, ал. 3 КЗ върху претендираната сума се дължала и
законна лихва до окончателното й заплащане.
Изложеното пораждало правния интерес от предявяване на претенция
по чл.432 КЗ, с която да се осъди ответника да заплати на всеки от ищците
обезщетение в размер на по 200 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на
ПТП, настъпило на 23.09.2022 г., вследствие на което е била причинена
смъртта на сина им Ц. А. Т.; ведно със законната лихва върху претендираните
главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото
произшествие - 09.12.2022г. до датата на окончателното изплащане на сумите,
както и направените разноски по делото, които да им бъдат заплатени по
следните банкови сметки - IBAN: ****, BIC: *** (с титуляр А. А. Т.) и IBAN:
****, BIC: *** (с титуляр З. П. Т.), разкрити в „К. Б. С. Б. Б.“ ЕАД. Посочени
са писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания: по реда на чл.186 ГПК да се
изискат от ОП-Пазарджик всички находящи се по ДП № *** г. по описа на РУ
МВР-В., в т.ч. протоколи за огледи на местопроизшествие и за огледи на
веществени доказателства; фотоалбуми към протоколите за огледи; всички
протоколи за разпити на свидетели; СМЕ на Ц. А. Т.; САТЕ; СМЕ и др.; за
допускане до разпита на трима свидетели, при довеждане, относно
установяване претърпените от ищците болки, страдания и психически стрес
от загубата на своя син; както и още двама свидетели- очевидци, в режим на
призоваване, във връзка с механизма на ПТП, чийто имена да бъдат посочени
след запознаване с материалите по ДП; както и по реда на чл.190 ГПК - да се
задължи ответното дружество да представи застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № ***, валидна от 10.08.2022г.
до 09.08.2023г
Поискано е също така допускане на съдебномедицинска,
автотехническа и съдебно психологическа експертизи, с конкретно поставени
задачи.
Съгласно Определение № 392/03.11.2023 г. по в.ч.т.д. № 641/2023 г. на
ПАС ищците са били освободени от задължението за заплащане на ДТ и
разноски по делото.
3
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответния
застраховател, чрез пълномощника адв.Т. Ш. (АК-П.), в който се оспорва
основателността на претенциите.
Не се спори, че към датата на процесното ПТП по отношение описания
л.а. „Д. С.“ с рег.№ *** е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка ГО.
Оспорва се описания в ИМ механизъм на настъпване на инцидента.
Твърди се, че процесното ПТП и произтеклите от него вреди не са причинени
от водача на л.а. Д. С., а от водача на мотоциклета Б. Д. Б., който с поведението
си създал предпоставки и условия за настъпване на инцидента и вредите.
Изтъква се, че водачът на мотоциклета с неустановена собственост Б.
управлявал същия в нарушение на редица разпоредби на ЗДВП - чл.20, ал.2,
чл.21, ал.1, чл.175, ал.З, чл.177, ал.1, т.2 ЗДВП, в т.ч. и чл.345 НК, тъй като при
настъпването на въпросното ПТП мотоциклетът бил без включени светлини,
без работещи мигачи, без регистрационни табели, без сключена задължителна
застраховка гражданска отговорност, без извършен технически преглед, а и
водачът не притежавал свидетелство за управление на МПС и съответната
категория за управление на мотоциклет, като се движел с превишена скорост в
лентата за насрещно движение. Освен това непълнолетният мотоциклетист и
пътникът му Ц. Т. били без защитни каски и не били снабдени с подходящо
облекло за мотоциклетисти и други протектори.
Оспорват се твърденията, че водачът на л.а.„Д. С.“ е блъснал
движещият се с предимство мотоциклет. Сочи се, че единственото
доказателство за механизма, изтъкнат от ищците, бил съставеният
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.09.2022 г., който не се
ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини
за ПТП“, поради което се поддържа тезата, че именно мотоциклетистът и
пострадалия пътник с поведенията си допринесли за въпросното ПТП,
причинено смъртта на Т.. Налице била обективна причинно- следствена
връзка между самия пострадал и водача на мотоциклета от една страна и
настъпилите вреди, като същите произтичали по вид и степен от собственото
им противоправно поведение, незачитайки правилата за движение и
неспазване на закона.
Направено е възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на
4
вредите. Сочи се, че непълнолетния водач Б. Б. управлявал въпросния
мотоциклет без регистрационни табели, а пострадалият Т., подценявайки тези
факти, се возил на него, при което, качвайки се въобще на мотоциклета, сам
рискувал живота си,.
Оспорват се всички твърдения за вината на водача И. Д.. Изразено е
становище, че ако водачът Б. е притежавал СУМПС и съответната категория
за управление на мотоциклет, който да е бил технически изправен, нямало да
се стигне до инцидента с летален изход.
Изложени са и доводи, че производството по образуваното ДП № ***г.
не е приключило с влязъл в сила акт, задължителен за съда при условията на
чл. 300 ГПК и не можело да се направи обвързващ извод относно това кой от
участниците е действал противоправно. Сочи се, че по отношение водача на
л.а. „Д. С.“ с peг. № *** И. Д. събитието се явява случайно по смисъла на чл.15
НК, като за него не била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите. Предвид на изложеното се обобщава,
че всички факти относно пътния инцидент и твърденията в ИМ подлежат на
доказване от ищците.
Изрично се оспорва размера на претенциите, които били силно
завишени и не отговаряли на принципа за справедливост, прогласен в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и вложеното в понятието тълкуване и обективни
критерии и съгласно утвърдената съдебна практика и ППВС №4/1968 г. Сочат
се съображения. Не била налице и „особено близка връзка с пострадалия и
действително претърпени от смъртта им вреди“, по смисъла на ТР №
1/2016 г. на OCHГТК на ВКС. Оспорва се в случая да налице изключение,
което да е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и
пострадалия. В отношенията им нямало нищо изключително, което да
подлежи на обезщетение и то в заявения размер.
Оспорват се твърденията на ищците за търпени от тях неимуществени
вреди под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на
загубата на сина им както и че приживе между тях били налице отношения на
близост, които да обуславят сочените вреди по съображения, че формалната
родствена връзка сама по себе си не представлява основание или
самостоятелна предпоставка за присъждане на обезщетение, като се твърди,
че към датата на ПТП отношенията им са били прекъснати.
5
Оспорва се претенцията за законна лихва, като се твърди, че
застрахователят не дължи такава и се изтъква, ищците не са сезирали
дружеството с претенция по реда на чл.380 КЗ.
Иска се отхвърляне на исковете, евентуално намаляване на техния
размер с оглед възражението за съпричиняване. Претендират се разноски.
Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Не се сочат доказателства.
Не се възразява по направените от ищеца доказателствени искания за
допускане на САТЕ, СМЕ и събирането на гласни доказателства.
Отделно от страна на ответника също е направено доказателствено
искане по реда на чл. 186 ГПК – да се изискат и приложат по делото всички
материали по ДП № ***г. по описа на РУ-В. или евентуално за издаване на
съдебно удостоверение в посочения смисъл. Направени са и искания за
допускане на съдебномедицинска и съдебно автотехническа експертизи, с
конкретно поставени задачи.
Направено е искане за събиране на гласни доказателства, чрез разпита на
един свидетел, при режим на призоваване, с чиито показания да се установи
механизма на ПТП и поведението на всички участници, а именно: водачът на
л.а. „Д. С.“ с рег.№ ***- И. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., улица „Б.“
№**
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищците,
чрез процесуалния им представител, в която изцяло се оспорват
обстоятелствата и възраженията, направени с писмения отговор.
Моли съдът да отдели като безспорни и ненуждаещи се от доказване
фактът на настъпване на процесното ПТП и участниците в него, констатирани
с приложения към ИМ Констативен протокол от 24.09.2022 г.; както и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО
към момента на процесното ПТП, обективирано в полица № ***, валидна от
10.08.2022г. до 09.08.2023г. с ответния застраховател.
Несъстоятелно се оспорвало от страна на ответника, че процесното
ПТП не се дължи на вината на водача на л.а. „Д. С.“ И. Д.. Позовава се в тази
връзка на обстоятелствата, отразени в представения към ИМ констативен
протокол с пострадали лица от 24.09.2022 г., който по своята същност
6
представлявал официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения. В същият протокол изрично било
записано, че вина за ПТП има водачът И. Д.. Сочи се съдебна практика на ВКС
в този смисъл.
Оспорва се възражението, че по отношение водача И. Д. процесното
произшествие се явявало случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, което
според становището на ищците би имало единствено значение за установяване
на неговата вина в едно наказателно производство, но не и да ограничи
отговорността застрахователя му в настоящия процес.
Напълно бланкетно било и възражението, че въпросното ПТП било в
процес на изясняване, тъй като всички налични до момента доказателства, в
т.ч. и констативния протокол, сочели едноличната вина на водача на л.а.,
застрахован при ответника. Акцентира се по повод възраженията, че освен
въпросния протокол, по случая имало образувано и ДП.
Несъстоятелни и безпочвени били и възраженията относно вината на
водача Б. за настъпване на произшествието, в т.ч. и че към момента на ПТП
мотоциклетът е бил без включени светлини и работещи мигачи, без
регистрационни табели, без сключена застраховка, без извършен технически
преглед, че водачът му не е притежавал съответното СУМПС и че се е движел
с превишена скорост в лентата за насрещно движение и заедно с превозваното
от него лице са били без поставени предпазни каски.
Оспорват се също така и възраженията за съпричиняване от страна на
починалия пътник Ц. Т.. Изразено е становище, че дори водачът Б. де е бил
неправоспособен, то загиналия не е бил длъжен, нито е могъл да установи
това обстоятелство преди предприетото от него пътуване.
Неоснователно се спорело, че от страна на ищците не са налице
търпени неимуществени вреди под формата на изживян стрес и душевни
страдания в резултат на загубата на техния син и че размера на обезщетенията
е силно завишен. Сочат се съображения.
Във връзка с възражението на ответника за недължимост на
претендираната законна лихва, поради неподаване на претенция по чл. 380 КЗ
се поддържа твърдението, че ищците са предявили своята извънсъдебна
претенция пред застрахователя с молба с вх. № 12529 от 09.12.2022 г.,
приложена и към ДИМ. Излагат се в тази връзка подробни правни доводи,
7
свързани с приложението на чл.429, ал.2, т.2 КЗ, чл.496, ал.1 КЗ и др., с оглед
на които се твърди, че лихвата се дължи от посочената дата - 09.12.2022 г.
Поддържат се доказателствените искания, направени с ИМ, в т.ч. и
искането по реда на чл.190 ГПК.
Не се възразява по доказателствените искания на ответника, с
изключение допускането на следните задачи към поисканата САТЕ:
„Технически изправен ли е бил мотоциклетът и регистриран ли е бил по
надлежния ред?“; „Водачът и пострадалият пътник дали са били с
поставени защитни каски, които били абстрактни, необвързани с конкретни
възражения, неотносими към субективните действия на починалото лице,
механизма на настъпване на произшествието и предмета на САТЕ, като
първия цитиран въпрос по съществото си бил правен.
Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
се иска допускане разпита на още един свидетел при режим на призоваване ,
чийто имена и адрес ще бъдат посочени след запознаване с материалите от
образуваното ДП.
В срока по чл. 373 ГПК от ответното дружество е депозиран и
допълнителен отговор на ДИМ, с който се поддържат всички твърдения и
възраженията направени и с първоначалния отговор на ИМ, като се оспорват
възраженията на ищците, съдържащи се в ДИМ.
Твърди се, че приложеният към ИМ Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от дата 24.09.2022 г. не съдържал задължителните реквизити
по образец, съставляващ Приложение № 1 по чл.13, ал 1 от НАРЕДБА № 1з-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и
ГФ, като освен това същият не фигурирал и във водения от ГФ Регистърът на
ПТП по чл. 571, ал.1, т.9 КЗ електронен регистър на ПТП и за участниците в
тях. В тази връзка се оспорва въпросния Констативен протокол по отношение
на съдържанието му в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП”. Възразява
се че този протокол и има обвързваща доказателствена сила само относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице, като се,
че по въпроса за доказателствената му сила е налице задължителна практика
на ВКС, според която същият е официален свидетелстващ документ и като
такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
8
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице
факти, относими за механизма на ПТП. В случая нямало данни процесното
ПТП да се станало в присъствието на неговия съставител, поради което и
обстоятелствата и причините за ПТП, вписани в него не би следвало да се
зачитат като обективни и действителните такива. Освен това същият не бил
подписан от сочения водача на МПС, посочен като участник.
Поддържа се възражението за съпричиняване, както и за прекомерност
на исковете.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените и претендирани неимуществени вреди.
Сочат се съображения и се поддържат доказателствените искания.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на
чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни
въпроси и по допускане на доказателствата:
На първо място настоящият състав приема, че предявеният иск подлежи
на разглеждане по реда на ХХХІІ от ГПК с оглед предмета на спора, а
правното му основание е разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ.
На основание чл.377 от ГПК във връзка с чл.146, ал.2 от ГПК съдът
указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като
разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно:
ищцовата страна следва да докаже наличието на правопораждащите факти-
настъпило застрахователно събитие- ПТП, вината на водача на МПС-то,
регистрацията и собствеността на МПС-то на водача или друго лице,
причинната връзка между ПТП-то и причинените на ищците неимуществени
вреди, както и размера им, а ответника - правопогасяващите факти с оглед
направените от него възражения, включително и за съпричиняване.
Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване правопораждащият факт, от който
ищецът черпи правата си, а именно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение описания л.а. „Д. С.“ с рег.№ ***, сключена с
ответното ЗК„ Лев Инс“ АД съгласно полица № ***, валидна от 10.08.2022 г.
до 09.08.2023 г.
Останалите наведени от страните факти и обстоятелства са спорни,
поради което и подлежат на доказване.
9
По доказателствените искания направени от страните:
Представените от ищеца писмени доказателства са относими към
предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им,
както и необходими досежно правно релевантните факти, които следва да бъде
установени в настоящия процес. С оглед на това съдът приема за основателни
направените от ищеца доказателствени искания, а именно да се приемат
представените писмени доказателства.
Основателно е и ще следва да се уважи искането за представяне от ОП-
Пазарджик копия от всички материали по ДП № ***г. по описа на РУ-В., в т.ч.
протоколи за огледи на местопроизшествие и за огледи на веществени
доказателства; фотоалбуми към протоколите за огледи; всички протоколи за
разпити на свидетели; СМЕ на Ц. А. Т.; САТЕ; СМЕ и др.
По останалите доказателствени искания и за преценка на тяхната
относимост към предмета на спора съдът ще се произнесе след запознаване с
материалите по посоченото досъдебно производство, както и след
изслушването на страните в процеса за отделяне на спорните от безспорните
факти и обстоятелства в процеса.
На основание чл.374, ал.2 ГПК съдът указва на страните, че могат да
пристъпят към процедура по медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
Съобразно изложеното и на основание чл.374 ал.1 и 2 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищците писмени доказателства.
ПРИЕМА за безспорно установен и ненуждаещ се от доказване
правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си, а именно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а.
„Д. С.“ с рег.№ ***, сключена с ответното ЗК„ Лев Инс“ АД съгласно полица
№ ***, валидна от 10.08.2022 г. до 09.08.2023 г.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОП-Пазарджик И ПРИЛОЖИ по настоящото
дело копия от материалите по цялата преписка по ДП № *** г. по описа
10
на РУ МВР-В., в т.ч. протоколи за огледи на местопроизшествие и за огледи
на веществени доказателства; фотоалбуми към протоколите за огледи; всички
протоколи за разпити на свидетели; СМЕ на Ц. А. Т.; САТЕ; СМЕ и др.
УКАЗВА на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като
разпределя доказателствена тежест съгласно чл.154 ал.1 ГПК, а именно:
ищцовата страна следва да докаже наличието на правопораждащите факти-
настъпило застрахователно събитие- ПТП, вината на водача на МПС-то,
регистрацията и собствеността на МПС-то на водача или друго лице,
причинната връзка между ПТП-то и причинените на ищците неимуществени
вреди, както и размера им, а ответника - правопогасяващите факти с оглед
направените от него възражения, включително и за съпричиняване.
УКАЗВА на страните, че могат да пристъпят към процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като за целта
могат да се обърнат за съдействие към „Център по медиация при
Пазарджишкия окръжен съд и Пазарджишкия районен съд“, находящ се в
Съдебната палата гр.Пазарджик, ул.Хан Крум №3, ет.2, ст.№51, телефон за
информация и контакти: 034/409 608 - К. Б. - кооординатор, ст.№6.
ДАВА възможност на страните да изложат становището си във връзка с
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.11.2024 г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните .
Препис от допълнителния отговор на ответното дружество да се връчи на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11