МОТИВИ
По нчхд №
376.2015г. по описа на Районен съд- Асеновград
Съдът е сезиран с частна тъжба от частния тъжител Б.Н.Р.
срещу подсъдимите К.Р.С., ЕГН - **********, Ж.В.Г., ЕГН - ********** и Р.Д.С.,
ЕГН – **********, за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК за тримата в съучастие
помежду им и за престъпление по чл. 146 ал.1 от НК- за подсъдимия Р.Д.С..
По същество:
Адвокат А. -
повереник на частния тъжител, пледира за признаване на тримата подсъдими за
виновни по предявените им обвинения и за определяне на съответни наказания,
съобразно преценката на съда.
Адвокат Д. - защитник на тримата подсъдими, пледира
дза признаването им за невинни по обвиненията относно всеки един от тях, поради
липса на осъществени престъпления.
По фактите:
Подсъдимите К.Р.С. и Р.Д.С. са неосъждани. Подсъдимият
Ж.В.Г. е осъждан с присъда по нохд № 9793/2012г. по описа на СРС, в сила от
12.12.2013г. за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК и му е наложено наказание
„ЛС” в размер на 9- девет месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен
срок от 3 години, на основание чл. 66 ал.1 от НК.
Характеристичните справки на тримата подсъдими са
добри.
Частният тъжител Б.Н.Р. е осъждан по нохд № 82.2010г.
по описа на РС- Асеновград, със съдебен акт, влязъл в сила на 23.04.2010г. за
престъпление по чл. 354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК и на основание чл. 78а от НК е
освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание –
„Глоба” вразмер на 1000 – хиляда лева, платима в полза на Държавата.
Свидетелките В.Н. Ш. и Н.Л.Х. живеят на адрес: град
Асеновград, ул. „***” № 7, като свидетелката В. Ш. живее на първия етаж, а
свидетелката Н.Х., ведно с частния тъжител Б.Р. –на петия
етаж. Подсъдимите С. също живеят в тази кооперация. На 25.10.2014г. около 14,00
часа свидетелката В. Ш. била в дома си, като при нея била и дъщеря й –
свидетелката Н.Х.. В това време по телефона звъннал частния тъжител Б.Р., за да
поиска ключа от гаража. Същият бил със слъневи очила. Свидетелката Н.Х. взела
ключа и веднага се показала на терасата, за да му го пусне. В този момент долу
при частния тъжител Б.Р. бил подсъдимият Р.с., който му казал : ”Правиш се на
интересен ли?”, по повод на това, че навън валяло, а частният тъжител носел
очила, което било чуто от свидетелката Н.Х..Тя пуснала ключа и влязла в стаята,
като казала на свидетелката В. Ш., че слиза долу, тъй като нещо става, при
което излязла по блуза и чехли, слизайки пред входа на кооперацията. В това
време свидетелката В. Ш. се показала на терасата и гледала ставащото от там.
Навън е валяло дъжд. В този момент, подсъдимият Р.С. хванал частния тъжител Б.Р.
за яката и го бутнал в гърдите назад. В това време свидетелката Н.Х. се опитала
да ги разтърве, като хванала подсъдимия Р.С. за ръцете и го попитала : „Защо го
удряш, какво ти е направил, кой ти дава правото да го удряш?”. Подсъдимият Р.С.
я избутал назад и я е ударил в гърдите, при което тя се ударила в нейната кола,
спряна на двора до гаража. В това време синът на подсъдимия Р.С. – К.Р.С.
хванал частния тъжител Б.Р. през кръста, а в това време дошъл и подсъдимият Ж.В.Г..
Подсъдимият Р.С. продължил да удря частния тъжител Б.Р., разкъсал му тениската,
дърпал го за якето, удрял го в областта на врата и лицето с шамари и юмруци,
докато в това време синът му – подсъдимият К.Р.С. го държал през кръста из
отзад и го въртял на различни страни. В това време подсъдимият Ж.В.Г. също се
намесил, като избутал частния тъжител Б.Р. в гаража, хванал го за яката и го
ударил в областта на врата отново, като му казал :” Мислех, че сме се
разбрали”. Пред вратата на гаража подсъдимият Р.С. хванал частния тъжител Б.Р.
и го ударил няколко пъти във вратата на гаража, като докато частният тъжител се
навеждал да се предпази, го ударил и с коляно в областта на главата. След това
хванал частния тъжител Б.Р. и му се изплюл в лицето. В това време дошла бабата
на свидетелката Н.Х., която се опитала да ги разтърве, хващайки подсъдимия Р.С.,
но и тя била ударена от него в областта на врата. На място пристигнал свидетелятА. Ч., който също живеел в същата кооперация, като
се връщал от разходка с кучето. В този момент боят е бил преустановен, като той
чул единствено разправия на висок тон между частния тъжител и подсъдимия Р.С..
В това време на място пристигнали и свидетеля А.О. и свидетелят В.А.,
последният от които се обадил на телефон 112 и извикал полиция. Пристигналите
на място полицейски служители състави актове за установяване на административни
нарушения, както следва:
-
АУАН № 001699 от
25.10.2014г. на частния тъжител Б.Р. за извършване на непристойни действия,
нарушаващи добрите нрави- предизвикване на спор и заплахи към Р.Д.С.. Въз
основа на този акт е било издадено НП № 380 от 09.12.2014г. за нарушение по чл.
60 ал.1т.3 от „ наредба за осигуряване и поддържане на обществен ред, чистота,
безопасност на движението на територията на Община Асеновград” и му е наложена
глоба в размер на 50- петдесет лева.
-
АУАН № 000444 от
25.10.2014г. на Р.Д.С. за това, че на 25.10.2014г. в град Асеновград, на ул. „***”
пред № 7 е извършил действия, противни на добрите нрави и нарушаващи обичайните
норми за морал и поведени- използване на обидни думи, словестни изрази и
сбиване с лицето Б.Н.Р., с което се нарушава обествения ред. Въз основа на него
е било издадено НП № 378 от 09.12.2014г., като същият е санкциониран с глоба в
размер на 50- петдесет лева за нарушение на чл. 60 ал.1т.3 от „наредба за
осигуряване и поддържане на обществен ред, чистота, безопасност на движението
на територията на Община Асеновград.” Същото е отменено с решение № 378 от
09.12.2014г.
-
АУАН № 001698 от
25.10.2014г. на Н.Л.Х. за това, че на 25.10.2014г. в град Асеновград, ул. „***”
№ 7 е извършила действия, нарушаващи добрите нрави и обичайните норми и морал и
поведение в обществото, които действия се изразяват в спор с А., с което е
нарушила обществения ред. Въз основа на него е било издадено НП № 379 от
09.12.2014г. за нарушение на чл. 60 ал.1т.3 от „наредба за осигуряване и
поддържае на обществен ред, чистота, безопасност на движението на територията
на Община Асеновград” и е глоба с 50- петдесет лева.
Поради това, че в присъствито на
полицейските служители възникнала разправия отново между страните, в която
участвала и свидетелката Н.Х., на тях им били съставени протоколи за
предупреждение по чл. 65 от „Закона за министерство на вътрешните работи”, да
не се саморазпряват помежду си.
След пристигането на полицейските служители,
пристигнала и свидетелката Д., с която свидетелката Н.Х. влязла в словесен
конфликт.
След инцидента, частният тъжител Б.Р. се прибрал и си
легнал, като му било лошо. Това наложило посещение в болницата в Асеновград.
Той постъпил за преглед в болницата в град Асеновград на 25.10.2014г. в 20,43
часа с анамнеза - нанесен му побой от познати лица. Не е губил съзнание.
Оплакващ се от главоболие, световъртеж, гадене. Повърнал един път. Предписано
му е КАТ на глава. Същият е напуснал болницата по собстено желание, за което е
подписал декларирано съгласие.
На 29.10.2014г. посетил катедра „Съдебна медицина”,
където бил прегледан от съдебен медик- доктор С., който издал СМУ № 1126 /
2014г., съгласно което тъжителят се е оплакал от това, че на 25.10.2014г. около
15,30 часа в град Асеновград му е бил нанесен побой от трима познати мъже, с
ръце, крака, бил блъскан, стискан, бутан, удрян. Събщил е, че при инцидента е
имал краткотрайна загуба на спомен за кратък период от време и че му е била
оказана медицинска помощ. При освидетелстването е установено болезненост в
областта на дясната скула, където имал оток, непосредствено след травмата. В
областта на шията е съобщил за болки, където са установени повърхностни травми,
а по покажа на гръбначната повърхност на лявата китка в средата на основната
фаланга на трети пръст се установява дълбоко охлузване на кожата с линейна
форма, с размери 9/2 мм, което е покрито с кафеникава коричка на нивото на
околната кожа.
На 31.10.2014г. подсъдимият Р.Д.С. посетил доктор П., който му издал медицинско
свидетелство № 224, в което посочил по данни на подсъдимия, че на 25.10.2014г.
около 15,30 часа му бил нанесен побой от познато лице, като е установено
наличието на оток в лява зигоматична област 5/4,5 см., оток в областта на лява
междибула с размери ¾ см.
На 14.01.2015г. единствено по данни на подсъдимия Р.С.
доктор Ц. му издал СМУ № 33 от 14.01.2015г., което повтаря това, издадено от
доктор П. под № 224 като съдържание.
Подсъдимият К.С. е собственик на куче с име Д., порода
Голден ретривър, като кучето било лекувано във ветеринарна клиника „Заравет
2009” еоод, за което е издаден болницен лист № 15546 от 07.01.2015г., с
анамнеза, че кучето куца от около 2 – два месеца с десен гръден крайник, като
са установени промени в конфигурацията и биомеханиката на дясната лакътна става
палпация- болезненост латеро- дистално на дясна лакътна става. От показанията
на свидетеля Т. се установява, че на кучето е направен рентген, като от разчитане
на същия не се установяват находки, които да сочат за стара травма, като от
същите се установява, че травмата е от около 15 дни. Предвид анамнезата за
куцане на кучето от около 2 – месеца, то същата няма отношение към случилото
се, а и на инцидента кучето не е било на мястото пред кооперацията. Там
единствено е било кучето на свидетеля Ч., който се е връщал от разходка с него.
От изготвената по делото съдебно - медицинска
ексертиза се установява, че при инцидента на 25.10.2014г. на частния тъжител Б.Р.
са били причинени травматични отоци, кръвонасядания и охлузвания на меките
тъкани на лицето, гръдния кош и лявата ръка, контузия на главата с мозъчно
сътресение, които са получени по най-общия механизъм на удари с или върху твърд
тъп предмет и е напълно възможно и вероятно да са причинени при описаното в
докментите по делото събития – нанесени травми с удари с ръце и или блъскане в
метална гаражна врата. Описаните травматични увреждания отговарят на изложената
фактическа обстановка. Контузията на главата с
претърпяно мозъчно сътресение сами по себе си и поотделно от другите
травми са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Останалите травматични увреждания
са довели до болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето -
по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. Оздравителните процеси са протекли без
усложнения. По време на лечението частния тъжител Б.Р. е бил подложен на
умерени по сила, сравнително краткотрайни по продължителност болки и страдания.
Оздравителният процес е в рамките на 15-20 дни. В документацията не са отразени
остатъчни явления.
От изготвената по делото СМЕ на подсъдимия Р.Д.С. се
установява, че при инцидента, станал на 25.10.2014г. в град Асеновград, му е
било причинено травматичен оток в областта на лявата зигуматична скулна област. Травматичен оток в
областта на лявата мандибула- долна челюст, които поотделно и в съвкупност, са му причинили болка и
страдание, без разстройство на здравето, които са причинени от един или два
удара с твърд тъп предмет в описаните травматични области.
По доказателствата:
Така установените факти по делото, съдът намери за
доказани от показанията на свидетелите В. Ш., Н.Х., които кредитира като
вътрешно логични, последователни и непротиворечиви помежду си. Същите са
очевидци на случилото се и техните показания са подкрепени от писмените
доказателства по делото – СМУ на Б.Р., АУАН-ове
съставени от служители на РУ на МВР- Асеновград, от показанията на свидетеля Т.,
от медицинските документи за лечението на кучето на подсъдимия К.С. и от СМЕ на
частния тъжител Р..
Показанията на свидетеля Т. се кредитират от съда като
незаинтересовани, логични и последователни и подкрепени от медицинските
документи за лечението кучето на подсъдимия К.С..
Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй като
същите се подкрепят от издаденото от него СМУ № 224, от които се установява, че
вписаните обстоятелства в това СМУ са констатирани от него при прегледа.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. като
логични, последователни и незаинтересовани и подкрепени от посочените в обстоятелсвената
част актове за установяване на административни нарушения.
Съдът кредитира и показанията на свидетелите Ч., А.О. и В.А., като непротиворечиви помежду си и с
кредитираните от съда показания на свидетелите Н.Х. и В. Ш..
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Д., тъй
като същата, на първо място, не е присъствала на случилото между подсъдимите и
частния тъжител, предвид на това, че тя е дошла долу пред кооерацията едва след
идването на полицейските служители и от друга страна – нейните показания се
опровергават напълно от кредитираните от съда показания на свидетелите Н.Х. и В.
Ш. от една страна и от друга – от по-късно пристигналия на мястото на случилото
се свидетел Ч..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите Р.С., К.С.
и Ж.Г., тъй като същите се опроверагават от показанията на кредитираните от
съда свидетели- очевидци на случилото се- свидетелките Н.Х. и В. Ш. от една
страна, а от друга и от СМУ на подсъдимия Р.С. и издадените му СМУ- ния, които сочат на две травми, чиято
давност е посочена единствено по сведения на самия подсъдим, с оглед датите на
извършените му прегледи, няколко дни след инцидента.
Съдът кредитира и СМУ № 224,с № 33 от 2015г. и СМУ №
1126.2015г. като документи, надлежно приложени по делото и издадени от
свидетелите П. и Ц., като във връзка с това съдът кредитира показанията на
последния, като подкрепени от СМУ № 1126.2015г. и СМУ № 224.
Съдът кредитира като обосновани и правилни - изготвени
от вещи лица – специалисти в съответните области и изготвените по делото
съдебно – медицински експертизи на частния тъжител Б.Р. и на подсъдимия Р.С..
Съдът кредитира като достоверни и надлежно приобщени и
писмените доказателства по делото – справки за съдимост на подсъдимите,
характеристични справки, медицинка документация за лечението на кучето на
подсъдимия К.С., СМУ № 33.2015г. и № 224, прокурорска преписка № 1875.2014г.по
описа на РУ на МВР- Асеновград.
От правна
страна:
По делото съдът намери, че на частния тъжител Б.Р. е
била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето,
временно и неопасно за живота му – по чл. 130 ал.1 от НК, чрез нанасяне на
увреждания , нарушаващи телесния му интегритет, подробно посочени в изготвената
по делото СМЕ на частния тъжител Б.Р..
Същите са
причинени от действията на тримата подсъдими, които са действали в съучастие
помежду си, като действията на всеки един от тях са в причинно – следствена
връзка с настъпилия краен резултат и се изразяват чрез действия – удари с ръце
и коляно от страна на подсъдимия Р.С. и блъскане в гаража, държане от страна на
подсъдимия К.С. отзад на частния тъжител, докато подсъдимия Р.С. му е нанасял
удари и удари върху частния тъжител, нанесени и от подсъдимия Ж.Г.. Действията
на тримата подсъдими се характеризират с координираност, едновременност и са
допринесли в съвкуност до причиняване на леката телесна повреда на частния
тъжител по чл. 130 ал.1 от НК, като същите са в пряка причинно – следствена
връзка с престъпния резултат.
От субективна страна, всеки един от тримата подсъдими е
действал при общност на умисъла и всеки един от тях- с пряк такъв, с оглед на
това, че всеки един от тях е съзнавал общественоопасния му характер и последици
и е целял тяхното настъпване.
Тъй като всеки един от тримата подсъдими е участвал в
изпълнителното деяние, то формата им на съучастие е съизвършителство.
Предвид на това, съдът призна подсъдимите К.С., Р.С. и
Ж.Г. за виновни в извършване на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.
Заплюването в лицето на частния тъжител Б.Р. от подсъдимия
Р.С. е престъпление по чл. 146 ал.1 от НК, тъй като последния чрез действие –
заплюване, е извършил нещо унизително за честта или достойнството на частния
тъжител в негово присъствие. От субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия Р.С. при пряк умисъл, със съзнавани общественоопасни последици и
характер и тяхното целене, поради което и съдът го призна за виновен в
извършване на престъпление по чл. 146 ал.1 от НК.
Относно наказанията:
За престъплението по чл. 130 ал.1 от НК предвиденото
наказание е „ЛС” до 2 години или „пробация”. За престъплението о чл. 146 ал.1
от НК, предвиденото наказание е глоба от 1000 до 3 000 лева.
Подсъдимият К.Р.С. не е осъждан. За престъплението по
чл. 130 ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен, предвиденото наказание
„ЛС” е под 3 години. Подсъдимият не е бил осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност на основание чл. 78а ал. 1 от НК. Не се констатираха
предпоставки, изключващи приложението на чл. 78а ал.1 от НК, визирани в ал.7 от
този законов текст, като съдът намери, че визираните такива в ал.1 от същия, са
налице. Предвид това, освободи подсъдимия К.Р.С. от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание на
основание чл. 78а ал.1 от НК – „глоба” в размер на 1000- хиляда лева, платима в
полза на държавата, при наличието единствено на смегчаващи отговорността
обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, млада
възраст.
С този размер административно наказание съдът намери,
че ще се постигнат целите на чл. 12 от ЗАНН.
По отношение на наказанието на подсъдимия Р.С. за
всяко едно от престъпленията, за които
съдът го призна за виновен, съдът намери, че всяко едно от тях следва да бъде
определено в минималния законово предвиден размер относно наказанието „глоба”
за престъплението по чл. 146 ал.1 от НК и при алтернативно предвидени наказания
за престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, по –лекото такова, а именно –
„пробация”, също в минимален размер, с оглед наличието единствено на
смегачаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни и чисто
съдебно минало. Наказанието „пробация” за престъплението по чл. 130 ал.1 от НК
съдът постанови да се състои чрез две пробационни мерки със задължителен характер
– „ Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 – шест месеца и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, също за срок от 6 –
шест месеца.
В случая, предвид на това, че е налице съвкуност от
престъпления, съдът не приложи разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК относно този
подсъдим, тъй като тя се изключва от чл. 78а ал.7 от НК.
Предвид на това, че всяко едно от престъпленията, за
които подсъдимият Р.С. бе признат за виновен е извършено преди за което и да
било от тях да има влязла в сила присъда, то съдът приложи чл. 23 ал.1 от НК и
определи измежду тях едно общо най-тежко наказание, което се явява наказанието
„Пробация” с двете задължителни пробационни мерки – „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 6 – шест месеца и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 6 – шест месеца.
С оглед на това, че е наложено и наказание „глоба”,
съдът на основание 23 ал.3 от НК, съдът счете, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия Р.С. е необходимо към така определеното общо
най-тежко наказание „пробация” , да бъде присъединено и наказанието „глоба” в размер на 1000 – хиляда лева,
платима в полза на държавата.
С така определеното наказание и присъединеното такова,
съдът счете, че ще се постигнат целите на чл. 36 от ЗАНН за поправянето и
превъзпитанието на дееца.
По отношение на подсъдимия Ж.В.Г., за извършеното от
него престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, съдът намери, че с оглед на това, че
към датата на неговото същият е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер, което обстоятелство отчете като утежняващо отговорността такова и от
друга страна – добрите му характеристични данни и младата му възраст, както и с
оглед по-ниската му степен на обществена опасност, съдът намери, че измежду
алтернативно предвидените такива за извършеното от него престъпление, следва да
определи по-лекото наказание, а именно – „Пробация”, при превес на смегчаващите
отговорността обстоятелства, при двете задължителни пробационни мерки –
„Задължителна регистрация по нястоящ адрес” за срок от 1 – една година и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 – една
година, като счете, с този вид и размер наказание, ще се постигнат целите на
чл. 36 ал.1 от НК за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
По разноските:
Предвид на това, че тримата подсъдими бяха признати за
виновни в извършване на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, съдът намери, на
основание чл. 189 ал.3 от НПК, на тях следва да бъдат възложени и направените
по делото разноски, както следва:
Предвид на това, че изготвената по делото СМЕ на
подсъдимия Р.С. е изплатена от бюджета на съда, то същият следва да бъде осъден
на посоченото по-горе правно основание да заплати размера на възнаграждението
на вещото лице, възлизащо в размер на 171,26 лева, в полза на Районен съд-
Асеноврад.
Тъй като СМЕ на частния тъжител Б.Р. касае телесни
увреждания, причинени от съвместната престъпна дейност на всеки един от тримата
подсъдими, то същите следва съразмерно да понесат разноските за изплатеното от
страна на частния тъжител възнаграждение за нейното изготвяне на вещото лице в
общ размер на 150 лева, като всеки един от тях, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, следва да заплати сумата от по 50- петдесет лева, на частния тъжител Р..
Адвокатският хонорар за повереника на частния тъжител
– адвокат А., доказан чрез представени договори за правна помощ, видно от които
същият е изплатен, се дължи от тримата подсъдими съразмерно и поравно, като
съгласно общия размер на същия от 1500 – хиляда и петстотин лева, то съдът на
основание чл. 189 ал.3 от НПк, осъди всеки един от тримата подсъдими, да
заплати сумата от 500- петстотин лева, на частния тъжител Б.Р..
По изложените мотиви, съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: