Р Е Ш Е Н И Е
№ от 09.12.2020г.,
гр.Троян
Троянски районен съд, в проведеното
на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла
Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията
Иванова гр.дело № 1 по описа за 2020г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
В Троянски районен съд е образувано горното дело по
искова молба предявена от В Троянски районен съд е образувано горното дело по
искова молба предявена от „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД гр.София,
срещу Л.П.Р., с постоянен и настоящ адрес:***
ЕГН **********, с правно основание чл.422 от ГПК.
Претенцията е за заплащане на суми, дължими по договор за стоков кредит
№ 3425576, сключен на 30.10.2018г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД с ЕИК *** (Кредитодател) и Л.П.Р. (кредитополучател), прехвърлено от
страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 27.07.2017 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2006г. в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че в договора се съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, както и че длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне.
При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК
ответникът, чрез назначения му особен
представител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
претенцията. Не ангажира доказателства, прави доказателствени искания.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените от ищеца доказателства се установява, че на 30.10.2018 г. е сключен Договор за
стоков кредит между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с ЕИК ********* (Кредитодател) и Л.П.Р. (кредитополучател).
Съгласно приложените на л.7-13 от делото Общи
условия се установява, че общото задължение по кредита е формирано от: - Главница-1379,00
лева, 15.68 общ размер на застрахователната премия, като е договорена годишна възнаградителна лихва фиксиран
процент 20,5 % с общ размер за времето на действие на кредита.
За наличието на цесия ищецът е представил рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД, като
цесионер, както и сключен въз основа на него Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.06.2019г г. между двете дружества.
Видно от Приложение №1 към него , в същия е включено вземането на Л.П.Р..
Представено е потвърждение за извършената цесия на парични вземания на
основание чл.99 от ЗЗД, с която „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
потвърдило извършената цесия на всички вземания от него към „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД.
Представено е пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с което
е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД всички длъжници , по всички
вземания, които дружеството е цедирало на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. Ищецът е представил и пълномощно, с което
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД упълномощава „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с правата по чл.99,ал.3 от ЗЗД
по вземания, които дружеството е цедирало на АСВ с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.06.2019г., с приложение в което е посочено
вземането от Р.. Въз основа на тях ищецът е отправил до ответника уведомително
писмо за извършената цесия изх.№ УПЦ-П-УКФ/3425576 от 28.06.2019г., придружено
с обратна разписка, в която е отбелязано, че пратката е непотърсена.
По делото бе назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
по която е дадено заключение, прието като доказателство по делото като обективно и компетентно, след направените от
вещото лице уточнения, в проведеното на 13.11.2020г. открито с.з.
От
приложеното ч.гр.д. № 870/2019г. на ТРС се установява, че за процесните суми
срещу ответника, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което заявителят е бил уведомен да предяви иск за
вземането си в едномесечен срок от съобщението, като същият е депозирал настоящата
искова молба в съда в предвидения срок.
При така установено от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл.422 от ГПК вр. с чл.79,ал.1,
вр.
с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането
на съда да предяви иска.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
Страните не спорят, че между
ответника като кредитополучател и
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ" ЕАД, с ЕИК ***, в качеството на
кредитодател, е сключен Договор за
стоков кредит, одобрен и подписан на 30.10.2018 г., при посочените в исковата молба индивидуални и общи условия. Не спорят и
относно това, че между стария кредитор и ищеца е бил сключен на 20.06.2019 г. договор за цесия, ведно с Приложение № 1 към него, по силата на който,
вземанията към ответника по процесния договор са били прехвърлени на ищеца. От доказателствата по делото и
приобщеното заключение на вещото лице по допуснатата ССчЕ безспорно се
установява, че Договорената сума /главница/ по Договор за
потребителски стоков кредит № 3425576, в размер на 1379,00 лв е преведена от
кредитодателя „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД на 01.11.2018 г по
банкова сметка *** „***" ЕООД гр. Троян по банковата му сметка ***, който
пък е предоставил на ответника стоката, предмет на процесния стоков кредит с
ф-ра 473/30.10.2018 г. Усвояването на сумата, предмет на процесния договор е
осъществено чрез преведената сума 137.00 лв на доставчика на стоката на 01.11.2018г.
и получаването на същата от кредитополучателя съгл. ф-ра 473/30.10.2018 г.
Установено е, че размера на задължението по процесния
кредит на към датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
парично задължение по чл. 410 от ГПК- 30.09.2019 г. в размер на 1394.68 лева просрочена
главница, 70.31 лева просрочена възнаградителна лихва за периода 01.12.2018г.
до 01.02.2019г. и 289.28 лева лихва за забава за периода 01.12.2018г. до 30.09.2019г.
Следва да се отбележи, че с превеждането на сумата по
сметката на търговеца, кредитодателят е изпълнил задължението си по договора за
банков кредит.
Изложените аргументи мотивират съда да приеме, че
исковата претенция е основателна и доказана.
Относно уведомяването на ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията са представени по делото писмо от
цесионера за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми. Цесионерът
придобива вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД, т. е. с
всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото
да обяви неговата предсрочна изискуемост – виж решение № 204 от 25.01.2018 г.
на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., I т.о. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката/цесионера, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Дори да се
приеме, че предсрочната изискуемост не е съобщена, то преди подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК е
настъпил крайният падеж на вземанията по процесния договор. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са
ангажирани от назначения от съда на ответника особен представител.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в
пълния си размер, а като законна
последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. С оглед изхода на главния иск, като основателна и
доказана се явява и акцесорната претенция по реда на чл.86 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати и сторените за исковото производство разноски
в общ размер на 937.89 лева, включващи : ДТ, депозит вещо лице за ССчЕ, депозит
за особен представител на ответника, юрисконсултско възнаграждение, а за
заповедното производство в размер на 35.09 лева държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни
установителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Л.П.Р., с постоянен и настоящ адрес:*** ЕГН **********, че Л.П.Р. дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, произтичащи от договор за стоков
кредит Договор за стоков кредит № 3425576, сключен на 30.10.2018, сключен от
длъжника с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, а именно : 1394.68 /хиляда триста деветдесет и четири лева и
шестдесет и осем стотинки/ лева, представляващи главница по три броя неплатени
погасителни месечни вноски за периода от 01.12.2018 г. до 01.02.2019 г. по
Договор за стоков кредит № 3425576, сключен на 30.10.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 70.31 /седемдесет лева и тридесет и една стотинки/ лева,
възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 01.02.2019 г., сумата
289.28 /двеста осемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/ лева обезщетение за забава за периода от
01.12.2018 г. до 30.09.2019 г.-датата на подаване на заявлението в Районния
съд, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 870/2019г. по описа на ТРС.
ОСЪЖДА Л.П.Р., с постоянен и настоящ адрес:*** ЕГН **********да заплати на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 937.89 /деветстотин тридесет и седем
лева и осемдесет и девет стотинки/ лева разноски в настоящото и сумата от 85.09 /осемдесет и пет лева и девет
стотинки/ лева в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: